МОТИВИ :

Царевската районна прокуратура е обвинила С.В.Ж. с  ЕГН ********** и адрес ***, в престъпление по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за това че на 16.06.2018г.  на път Втори клас II 99, км. 42, област Бургас, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ауди“, модел „А7“ с регистрационен номер **** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0442-000154/29.03.2018г., издадена от мл. автоконтрольор при  04 РУ при ОД МВР – Варна за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. 

В с.з. прокурорът поддържа обвинението, като счита че същото е безспорно доказано и пледира за налагане при условията на чл.55 ал.1 т.2  б.“б“ от НК на наказание пробация  при условията на чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, изразяваща се в налагане и изпълнение на следните пробационни мерки:1/Задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от дванадест месеца и 2/ задължителни периодични срещи с пробационен служител – планирани или извънредни за срок от дванадесет месеца, както и кумулативно предвиденото наказание глоба при условията на чл.55 ал.2 от НК в размер на 100 лева.

В с.з. подс. С.Ж.  дава  обяснения, не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда. 

Защитниците на подсъдимия адв.Б. и адв.Д. пледират за оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и устни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена по делото следната фактическа обстановка :

Подсъдимият  С.В.Ж., ЕГН **********.

Подс.Ж. бил правоспособен водач на моторно превозно средство/МПС/, за категории „А”, “B”, “M” и “AM”, “TKT” и B“, като притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ №*****, издадено на 30.09.2014г. от ОД МВР – Бургас, което било със срок на валидност до 08.09.2021г. Във връзка с честите нарушения на правилата, визирани в Закона за движение по пътищата, спрямо подс.Ж. били налагани административни наказания „глоба“, както с фишове, така също с влезли в законна сила наказателни постановления, по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Част от наказанията „глоба“, сред които наложените с фиш серия К №1514052/24.02.2017г.; фиш серия К №1524215/08.03.2017г.; фиш серия К №1552877/03.04.2017г.; фиш серия К №1661942/12.07.2017г.; фиш серия К №1911127/28.01.2017г. не били платени. Въпреки че подс. Ж. следвало да заплати наложените му глобите в определения от наказващия орган размер и то още в срока за доброволно заплащане, той не сторил това до 29.03.2018г. На посочената дата, подсъдимият бил спрян за проверка на територията на област Варна, по време на която компетентните органи при ОД МВР – Варна констатирали, че част от наложените глоби, сред които и определените с гореизброените фишове не са били заплатени. Поради тази причина компетентните органи при ОД МВР – Варна  наложили спрямо Ж.  санкцията, визирана в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „д“ от Закона за движение по пътищата, която гласи, че спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане се прилага принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство – до заплащане на дължимата глоба. Посочената мярка била постановена със заповед №18-0442-000154 от 29.03.2018г. за прилагане на ПАМ, издадена от мл. автоконтрольор в 04 РУ при ОД МВР – Варна, оправомощен със заповед №365з-2747/20.07.2018г.на Директора на ОД МВР – Варна. Съгласно тази заповед на подс.С.Ж. била наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. Принудителната мярка била в сила „до заплащане на дължимите глоби“, което обстоятелство изрично било вписано/л.14/. На същата дата -29.03.2018г. подс..Ж. получил препис от заповедта за прилагане на ПАМ, както връчването удостоверил с подписа си.  Заповедта за прилагане на ПАМ №18-0442-000154 от 29.03.2018г. е влязла в законна сила на 13.04.2017г. При издаването на заповедта, подс.Ж. не предал на органите СУМПС като заявил, че не го носи в себе си, което обстоятелство е изрично отбелязано в заповедта и което обстоятелство подсъдимият признава в хода на съдебното следствие.

След получаването на заповедта, подс.Ж. не заплатил дължимите глоби по горепосочените фишове, описани в заповедта и обуславящо действието на същата.

Въпреки горепосоченото, подс.С.Ж. не съобразил поведението си с изтърпяваната от него принудителна административна мярка, наложена му с горепосочената заповед и на 16.06.2018г. предприел управление на моторно превозно средство, като на посочената дата, около 09:40 часа, в област Бургас, община Приморско по път втори клас II 99, км.42 той се придвижвал с управлявания от него автомобил марка „Ауди“, модел „А7“ с рег.№ ****

         Движението на автомобила било забелязано от свидетелите И.К. и Д.Г. – полицейски служители към ОД МВР – Бургас, които на 16.06.2018г. били на смяна и били назначени като автопатрул, и изпълнявали служебните си задължения. Упражнявайки правомощията си, св.Г. решил да извърши проверка на превозното средство и на неговия водач, като за целта го спрял, подавайки знак със „Стоп“ палка. В хода на извършваната проверка органите на реда установили самоличността на водача на автомобила – подс.С.Ж., който бил сам в автомобила. След извършена справка  в масивите на КАТ полицейските служители установили, че спрямо подс.Ж. е наложена принудителна административна мярка съгласно издадена заповед /посочена по-горе/  и въз основа на нея свидетелството му за управление на МПС е временно отнето.

Предвид установеното при проверката, св. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение с бл.№ 464165/16.06.2018г. срещу подс. Ж. за извършеното от него нарушение на Закона за движение по пътищата. На 16.06.2018 част в 12:01 часа и 12:14 часа чрез ПОС терминално устройство част от глобите били заплатени, включително и тези, послужили като основание за издаване на заповедта за ПАМ.

От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява,  че по отношение на подсъдимия Ж. има влезли в сила 19 наказателни постановления за нарушения на разпоредби от ЗДвП,  27 фиша за нарушения по ЗДвП и 5 ЗППАМ, като последната от тях е ПАМ №18-0442-000154 от 29.03.2018г., връчена на 29.03.2018г.  лично на подсъдимия  срещу подпис  и е влязла в законна сила на 13.04.2017г.

От приложената по делото справка за съдимост   се установява, че Ж. е осъждан: 1/ със Споразумение от 26.04.2007г. по НОХД № 625-07 Р/2007г. на РС-Бургас, влязло в сила на 26.04.2007г. за престъпление по чл.343б ал.1, за което деяние, след изтърпяване на наказанието, е реабилитиран по право и 2/ С присъда №178/12.10.2017г. по НОХД№4128/2017г. на РС-Бургас, изменена с Решение №60/30.05.2018г. по ВНОХД№157/2018г. на БОС , влязла в сила на 30.05.2018г. ,за престъпление по чл.183 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Така установената и изложена по делото фактическа обстановка се подкрепя от събраните  по делото устни и гласни доказателства – показанията на свидетелите К. и Г., от обясненията на подсъдимия Ж., заключението на приетата по делото СГЕ, АУАН с бланков № 477571 от 25.05.2016г., заповед №18-0442-000154 от 29.03.2018г. за прилагане на ПАМ, издадена от мл. автоконтрольор в 04 РУ при ОД МВР – Варна, оправомощен със заповед №365з-2747/20.07.2018г.на Директора на ОД МВР – Варна, връчена на 29.03.2018г. лично на подсъдимия срещу подпис и влязла в сила на 13.04.2018г., справка за водач на МПС и за извършени административни нарушения и наложени административни наказания, справка за съдимост, квитанции, протоколи за процесуално-следствените действия и др.

Анализ на доказателствата и правни изводи

Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.

Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което е предаден на съд подс.Ж.. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото, са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват противоречия. Съдът кредитира изцяло събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания на свидетелите К. и Г. като пълни, последователни, логични и свързани помежду си, кореспондиращи изцяло на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие като кореспондиращи изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло и събраните и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него. 

Не са налице предпоставките, посочени от защитниците на подсъдимия за несъставомерност на деянието. Съдът не споделя тезата на защитата, че подсъдимият не бил с отнета правосопособност дда управлява МПС, тъй като при връчването на заповедта за ПАМ СУМПС подсъдимият завил, че не носи свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство на подсъдимия, поради което то останало у него и  не било фактически отнето.  С влизането в сила на 13.04.2018г. на заповед №18-0442-000154 от 29.03.2018г. за прилагане на ПАМ, издадена от мл. автоконтрольор в 04 РУ при ОД МВР – Варна, оправомощен със заповед №365з-2747/20.07.2018г.на Директора на ОД МВР – Варна подс.Ж. временно е бил лишен от правото да управлява МПС, като е без значение, че същият е продължил да упражнява фактическата власт над СУМПС, непредавайки документа на органите, а умишлено го е задържал  в себе си. СУМПС е документ, удостоверяващ правото на управление на моторно превозно средство, и след като самото право на управление е било отнето по административен ред, то няма като как самият удостоверителен документ да създаде самостоятелни права.  

С деятелността си, подс. С.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в ал.3 вр. ал.1 от НК. От обективна страна подс.Ж., на 16.06.2018г., около 09:42 часа на път втори клас II 99, км.42, област Бургас, община Приморско е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А7“ с рег.№ ***** срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0442-000154 от 29.03.2018г, издадена от мл. автоконтрольор в 04 РУ при ОД МВР – Варна, оправомощен със заповед №365з-2747/20.07.2018г.на Директора на ОД МВР – Варна, за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината - пряк умисъл /чл.11, ал.2 НК/. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Той е предприел управлението на автомобила, въпреки знанието си, че спрямо него е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, препис от която е получил лично. Съзнавал е, че извършва това в срока на изтърпяване на така наложената мярка, която е подлежала на предварително изпълнение и е била в сила до заплащане на дължимите  глоби. На следващо място, подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици на деянието, каквито следват от всяко противоправно поведение с факта на неговата проява.

При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства многобройните нарушения на разпоредбите на ЗДвП  от подсъдимия и липсата на разкаяние за извършеното, а като  смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете постоянната трудова заетост на подсъдимия, семейното положение на същия – баща   на три деца, две от които непълнолетни и за които заплаща издръжка, зрялата възраст на подсъдимия, която дава възможност на същия да преосмисли постъпките си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото, както и заплащането на дължимите глоби, станали основание за налагането на ПАМ,  веднага - в деня на съставянето на АУАН и образуването на бързото производство. Предвид гореизложеното и с оглед видът на конкретното престъпление и обществената опасност от извършване на този вид престъпления,  съдът прие, че е налице на хипотезата на  чл.55  ал.1 т.2 б.“б“ от НК, налагаща заменяне на наказанието лишаване от свобода, когато не е предвиден най-ниския размер, с пробация и определяне на кумулативното наказание глоба при условията на чл.55 ал.2 от НК, и мотивиран от гореизложеното наложи на подс.Ж.  на основание чл.343в ал.3 вр.ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ при условията на чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК наказание пробация, изразяваща се в налагане и изпълнение на следните пробационни мерки:1/Задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от дванадест месеца и 2/ задължителни периодични срещи с пробационен служител – планирани или извънредни за срок от дванадесет месеца, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 100 лева. Така наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Това наказание е насочено към постигане на визираните в чл.36 от НК цели и в пълна степен би оказало превъзпитателно въздействие на подсъдимия.

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: