Решение по дело №3/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия против Присъда № 686 /02.03.2010г., постановено от Районен съд – гр. Г. Д. по НОХД № 585 /2007 год., с която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 22.05.2006г. пред ГКПП И. в района на с. И., обл. Б., съзнателно се е ползвал от преправен български документ за самоличност- задграничен паспорт с №........, издаден на негово име с добавени/ залепени/ в него /осем/ страници от друг паспорт с № .........- собственост на Б. Ш. от гр. Г. Д. и с поставени на тях номера ........, престъпление по чл. 316 пр.2 вр. с чл. 308 ал. 2 пр.1 от НК, като го е осъдил да изтърпи наказание от 8/осем/ месеца лишаване от свобода. Със същата присъда съдът е постановил така наложеното наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК да се отложи за изпитателен срок от 3/три/години, както и е осъдил подсъдимия за заплати разноските по делото.

В жалбата се набляга на съображение свързани със субективната страна и че липсвали каквито и да е доказателства за наличието на умисъл у подсъдимия да извършат престъплението и такива за съществени нарушения на процесуалните правила изразили се в неправомерни действия на съда. Сочи се, че първата инстанция неправилно била допуснала изменение в обвинението при хипотезата на съществено изменение в обстоятелствата, въпреки забраната свързана със знанието на тези обстоятелства от прокурора още в досъдебното производство. Претендира се също така, че разпита на свидетеля Ш. пред съдия от досъдебното производство бил опорочен, тъй като за него не били призовани подсъдимия и неговия защитник, следователно не следвало да се цени и чете в съдебната фаза. Навежда се и че съдът бил приел веществено доказателство, което не било приобщено по надлежния ред в досъдебната фаза. В хода на прениите се прави и алтернативно искане за приложението на чл. 308 ал.4 т.2 от НК, привилегирован състав за маловажни случай и се претендира приложението на чл. 78а от НК.

Окръжната П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Пред настоящата съдебна инстанция не са допуснати и събрани нови доказателства. Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд, въззивният съд приема за осъществена следната фактология:

Подсъдимият е български гражданин, семеен, неосъждан/реабилитиран по право/, трудово ангажиран и на 40 години към настоящия момент. През пролетта на 2006г. често работел в Република Гърция, поради което в задграничния му паспорт били запълнени всички полета с печати за входни и изходни визи. Това била причината да подаде заявление за издаване на нов паспорт. На 16.05.2006г. му се наложило отново да пътува за Република Гърция, но към този момент все още не му бил издаден нов задграничен паспорт. На посочената дата излязъл от страната, а на 22.05.2006г. се върнал обратно. При влизането на ГКПП И. служител при РГС П. – свидетелят С. обаче забелязал, че в паспорта му има постановен допълнителни страници от друг задграничен паспорт, което било видно с просто око. Изразявало се в допълнително залепване на страници от друг паспорт. Бил задържан и била извършена обстойна проверка на него и спътника му свидетеля Ш.. След назначени експертизи, приети от съдебните инстанции се установило, че допълнителните листа са от паспорта на спътника му свидетеля Ш.. Това означавало, че паспортът на подсъдимия имал неистински листа, тъй като между страниците 32 и задния форзац на паспорта били добавени чрез подлепване страници № 13 до 20 от друг български паспорт с №....... чрез залепване както и че има различия в страниците на паспорта му с № .... издаден от ДРДВР Б., тъй като цифрите нанесени с щемпел на страници от 13 до 20 били с по- голям размер и форма от цифрите на страници 3-та. Освен това на същите листове се виждал ясно текста “ Б.”, който липсвал в предните страници, както и че перфорирания номер на страниците е ...., а на предните бил....... Паспортът бил иззет още при сочената проверка от граничния полицай със съответния протокол.

Сочената фактология била и приетата от първоинстанционния съд , като последният е положил достатъчното усилия за събиране на доказателствата в пълнота. Същевременно е изложил сочената хронология, след обстоен анализ на информацията съдържащата се в доказателствата. Въззивният съд не намира основания за тълкуване на сочената информация в аспект на възприемане на различна фактология. Правилни и законни са съображенията на районния съд и по отношение на правото. Обосновано бил приложен Закона, като е възприето, че подсъдимите са осъществили обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308 ал. 2 от НК.

В този аспект са изложени подробни съображения относно съставомерните елементи на състава намерили отражения в действията и поведението на двамата подсъдими. Отразени са доводите касаещи изпълнителното деяние по ползване на преправен задграничен паспорт. Не на последно място е акцентирано, че документът е ползван за удостоверяване на обстоятелствата пред гранична полиция, именно с цел да се възприемат за истински неверните данни за свободни листа за поставяне на входни и изходни печати за преминаване на държавната граница. Въззивният съд не намира, че мотивите на първоинстанционния съд се нуждаят от корекция и по отношение изводите относно субективното им отношение. Отново се акцентира, че доказателства за наличието на прекия умисъл са обективните данни, че става въпрос за документ за самоличност издаден на името на подсъдимия, по който с просто око са видни направените преправки. В заключение по наведените защитни доводи в жалбата следва да се изтъкне, че за осъществяване на престъплението и настъпване на последиците му, е без значение липсата на користна цел у подсъдимия. Същата освен това няма пряко отражение за липсата на умисъл, тъй последният е с обхват само досежно съзнаването, че представеният документ не отразяват действителното положение, както и че целта е да бъде доказателство за наличието на валиден документ за самоличност.

Несъстоятелни са възраженията за съществени процесуални нарушение поради съображения свързани с промяна на законодателството даващо възможност настоящата инстанция да отстрани изтъкнатия пропуск. Действително не се съзират каквито и да е нови обстоятелства, които да не са били известни на прокурора за изменение на обвинението и в този аспект неправилно съдът го е допуснал, а в последствие се е произнесъл по новото обвинение. Соченият пропуск обаче не е актуален към настоящия момент с оглед промените в Закона / изм. ДВ бр. 32 от 2010г. в сила от 28.05.2010г./, съгласно същата норма на чл. 287 от НПК, за изменение на обвинението към настоящия момент не се изискват настъпването на нови обстоятелства неизвестни на прокурора към изписване на обвинителния акт и в този аспект пропускът е отстраним с настоящото съдебно решение, чрез което не се нарушават правата на подсъдимия. Последният е осъден за същото наказуемо престъплението при съблюдаване правилата гарантиращи правото му да разбере в какво е обвинени и каква е отговорността за деянието. Настоящият състав приема, че резултатът, а именно постановената осъдителна присъда е правилна по отношение деянието и неговата квалификация и не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане, защото пропускът е отстраним с настоящото решение. Законът сега изисква само ако в хода на съдебното следствие се установят основания за съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението, какъвто е случаят.

Правилни са и изводите свързани с достоверността на част от доказателствата, а именно- приетият, като веществено доказателство- задграничен паспорт на името на подсъдимия, за който се извежда информация и от показанията на разпитаните свидетели, експертизите и протоколите за проверката преди започване на наказателното производство. Не се налага и изменение на присъдата поради явна несправедливост на наложеното наказание. При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано същото не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен поради какви съображения е наложил конкретното наказание, без да прилага института за редуцирането му поради наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Тъй като характерът на престъплението предполага по – висока степен на обществена опасност, съдът не възприема доводите за маловажност на случая в аспект, че подсъдимият многократно е преминавал границата на страната и е бил запознат с отговорностите и задълженията си свързани с ползването на задграничния си паспорт. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание, нито такива свързани с приложението на института на условното осъждане, за което са били налице всички основания- чисто съдебно минало, наказание под 3 години лишаване от свобода и пълно съответствие на целите на генералната и специална превенция..

С оглед изложените съображения и на основание чл. 334 т. 6 вр. с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 686 /02.03.2010г., постановено от Районен съд – гр. Г. Д. по НОХД № 585 /2007 год.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.