№ 746
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20253110202128 по описа за 2025 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на С. Д. Д. срещу НП на
административно наказващия орган, с което са му наложени административни наказания
ГЛОБА.
С жалбата се счита, че е възприет резултатът от техническото средство Дрегер, като в НП
не са изложени мотиви дали се възприема или не резултата от експертизата. Нарушен е
чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. В АУАН и НП е отразено , че се ползва номер на проба 4057 в 11,56
часа на 02.04.2025г., докато и двата акта е отразено управление на ППС в 12,12 часа, т.е.
според отразената хронология, вземането на кръвна проба предхожда извършването на
проверката. В нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не е конкретизирано мястото на
нарушението. Посочено е място с дължина над един километър. Възведеното обвинение е за
нарушение, съдържащо две отделни хипотези на изпълнителното деяние – на управление на
ППС след употреба на алкохол или след употреба на наркотични вещества.Нарушени са
нормите на чл.42 ал.1 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
На следващо място оспорва годността на техническото средство, с което е извършено
замерването , както и компетентността на органа, съставил АУАН. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното
постановление. Претендира възнаграждение.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
1
фактическа обстановка :
На 02.04.2025г. въззивникът Д. управлявал ИЕПС „КААВО“ в гр. Варна. При
управлението на превозното средство по ул. „Георги Бенковски“ в посока към ул. „Кракра“.
В района на кръстовището на ул. „Георги Бенковски“ и ул. „Кракра“, на червен
сигнал на светофарната уредба, престоявали със служебен автомобил служители на ОДМВР
Варна, сред които св. Д..
Покрай служебния автомобил преминал въззивникът Д., който направил ляв завой на
неразрешен, червен сигнал на светофара.
При това св. Д. подал светлинен и звуков сигнал и спрял управляваното от
въззивника Д. ЕИПС.
При проверката на документите на въззивника Д., на полицейските служители
направило впечатление , че е във видимо нетрезво състояние.
Въззивникът бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство
Алкотест Дрегер, което отчело 1,2 промила алкохол в издишания въздух.
Съставен бил АУАН, като на въззивника бил издаден талон за кръвна проба, като му
бил указан краен час за явяване в медицинското заведение.
Видно от заключението на химическата експертиза, концентрацията на алкохол в
кръвта на въззивника Д. възлиза на 1,05 промила.
На 11.04.2025г. било издадено наказателно постановление, като видно от съдържанието
на същото административно наказващия орган е приел за установена концентрация на
алкохол в кръвта, идентична с установената посредством техническото средство. На
нарушението административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.5 ал.3 т.1
от ЗДП, като на осн. чл.183 ал.1 Т.1 от ЗДП е било наложено административно наказание
глоба.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства:
надлежно съставен АУАН, талон за медицинско изследване; протокол за химическа
експертиза; справка за налагани наказания; показанията на св. Д. и други.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му,
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна
страна.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на правомощията му.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения.
2
Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН.
По отношение на извършеното нарушение са налице категорични доказателства за
неговото осъществяване, като следва да се отбележи и, че управлението на превозното
средство след употреба на алкохол е безспорно между страните.
В настоящия казус установената концентрация на алкохол в кръвта, съотнесена към
разпоредбата на чл.184 ал.1 т.1 от ЗДП предполага императивно санкциониране на
въззивника с определен размер на наказанието глоба.
Действително, с наказателното постановление е прието показанието на техническото
средство , установяващо концентрация на алкохол в кръвта 1,2 промила, а не заключението
на химическата експертиза, според което концентрацията на алкохол в кръвта на въззивника
възлиза на 1,05 промила.
Горното обаче по никакъв начин не пререшава въпроса за отговорността на
въззивника, доколкото независимо от възприетата в НП концентрация на алкохол в кръвта,
лицето подлежи на санкциониране , съобразно общата разпоредба на чл.184 ал.1 .4 от ЗДП и
санкцията, предвидена в закона по никакъв начин не се влияе от установената концентрация
на алкохол.
Що се отнася до доводите за отмяна , наведени с жалбата и в съдебно заседание,
съдът не ги споделя, предвид на следното:
На първо място с жалбата се счита, че е възприет резултатът от техническото
средство Дрегер, като в НП не са изложени мотиви дали се възприема или не резултата от
експертизата. Нарушен е чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.
Съдът изложи мотиви по- горе защо възприетата с НП концентрация на алкохол не
влияе върху отговорността на въззивника, които не следва да бъдат преповтаряни.
На следващо място се сочи, че в АУАН и НП е отразено , че се ползва номер на
проба 4057 в 11,56 часа на 02.04.2025г., докато и двата акта е отразено управление на ППС в
12,12 часа, т.е. според отразената хронология, вземането на кръвна проба предхожда
извършването на проверката.
Подобна разлика е напълно обяснима с устройствата, отчитащи времето /това на
полицейските служители и това на използваното техническо средство/, а следва да се
отбележи и, че самото производство по установяване на нарушението и закрепването на
обвинението в съответен акт , представлява поредица от действия с продължителност във
времето, поради което такава разлика от минути е логична.
Счита се още, че в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не е конкретизирано мястото
на нарушението. Посочено е място с дължина над един километър.
Съдът не споделя подобна позиция, доколкото с обстоятелствената част на АУАН и НП е
конкретизирано възможно най- пълно местоположението на превозното средство на пътя
3
при извършване на проверката – гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ в посока към ул.
„Кракра“. Следва да се отчете и факта, че движението на управляван автомобил
представлява динамично развиваща се ситуация, като при движението си автомобилът
преминава през различни местоположения върху пътния участък.
Сочи се, че възведеното обвинение е за нарушение, съдържащо две отделни хипотези
на изпълнителното деяние – на управление на ППС след употреба на алкохол или след
употреба на наркотични вещества.Нарушени са нормите на чл.42 ал.1 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1
т.5 и т.6 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, с двата акта спрямо въззивника Д.
са възведени обстоятелства да е извършил нарушение ,състоящо се в управление на ИЕПС
след употреба на алкохол. Така, обстоятелствата на нарушението сочат на конкретно
осъществен състав на нарушение, като по отношение на фактите , срещу които се защитава,
за въззивника не възниква каквото и да било съмнение. В този смисъл и не е налице
съществено нарушение на правото на защита на санкционираното лице.
На следващо място се оспорва годността на техническото средство, с което е
извършено замерването. Доколкото употребата на алкохол е била установена както
посредством показанията на техническото средство, така и посредством заключението на
химическа експертиза, не възниква каквото и да било съмнение по отношение на факта, че
въззивникът Д. е управлявал превозното средство след употреба на алкохол, което е от
съществено значение за ангажиране на отговорността му.
На последно място се оспорва компетентността на органа, съставил АУАН.
Съдът не сподели и това възражение , изхоаждайки от съдържанието на Заповед
№4068/15.06.2023г.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0433-000533/11.04.2025г. на началник сектор ПП към ОДМВР -
Варна, с което на С. Д. Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 30
лева на осн. чл.184 ал.1 т.1 от ЗДП.
4
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5