№ 476
гр. ***, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20241510101960 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въз основа на Решение № 145/13.06.2024 г.,
постановено по в.гр.д. № 74/2024 г. по описа на КОС, с което е прогласено за
нищожно Решение № 260011/29.12.2023 г. по гр.д. № 1052/2019 г. на ДРС, с
което е „отхвърлен като неоснователен искът на С. В. П. и Д. И. Я. за
собственост върху ПИ с идент. № 00301 по КК на с. ***, нива от 1010 кв.м.
при съседи имоти с № 17659.63.165, 1659.3.19, 17569.3.17, 17659.3.15“ и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС.
Производството по гр.д. № 1052/2019 г. на ДРС е образувано въз основа на
искова молба, подадена от С. В. П. и Д. И. Я. срещу К. С. З. (уточнена с молба
с молба от 18.03.2024 г. на л. 16 от в.гр.д. № 74/2024 г. по описа на КОС).
Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че са собственици на имот с площ от 5 дка., находящ се в с. ***,
общ. ***, придобит въз основа на наследствено правоприемство от общия им
наследодател П.К.Б., б.ж. на гр. ***, починал на 08.06.1955 г. В исковата
молба се излагат съображения, че след неговата смърт са наследили паянтова
къща и селскостопанска постройка със застроено и незастроено място от 5
дка., който имот към момента на образуване на ТКЗС се е намирал извън
регулационния план на населеното място и е бил единствен за домакинството
на наследодателя им, поради което същият е запазил правото си на
собственост в реални граници. Ищците сочат, че са придобили процесния
имот по наследство от П.К.Б. и давностно владение, като са упражнявали
непрекъснато и необезпокоявано фактическата власт върху имота, който са
считали за собствен в продължение на повече от 40 години, като никой не е
1
пречил или оспорвал владението на имота. В исковата молба се твърди, че
през 2016 г. ищците са установили, че реална част от процесния имот, е
записан като ПИ 003016 по КВС – собственост на наследници на З.С.Г..
Излагат се съображения, че ответникът К. С. З., за който се сочи да е
наследник на З.С.Г., никога не е бил собственик на имота. При тези твърдения
молят съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника К. С. З., че ищците са собственици на ПИ с
идентификатор 17659.3.16 по КККР, с № по КВС 003016, с площ от 1,010 дка,
както и да отмени решението на ОС „Земеделие“ – гр. ***, с което имотът е
възстановен на ответника. Претендират разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. С. З.
(л. 52 от гр.д. № 1052/2019 г. на ДРС), с който заявява, че не възразява делото
да бъде разгледано в негово отсъствие. Заявява, че е съгласен с решението на
съда и няма да има претенции срещу него.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване по отношение на ответника К. С.
З., че ищците С. В. П. и Д. И. Я. са собственици на ПИ с идентификатор
17659.3.16 по КККР на **********, с № по КВС 003016, с площ от 1,010 дка,
придобит въз основа на давност и наследствено правоприемство от П.К.Б..
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
ищците е да е да установят по делото пълно и главно правото си на
собственост върху ПИ с идентификатор 17659.3.16 по КККР на с. ***, общ.
***, с № по КВС 003016, с площ от 1,010 дка, придобито на въведеното
основание - наследствено правоприемство от П.К.Б. и придобивна давност,
т.е. че са упражнявали в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и
явно фактическа власт върху имота, който са считали за собствен.
В хода на производството по гр.д. № 1052/2019 г. на ДРС са приети като
писмени доказателства по делото, представените от ищците документи,
разпитан е един свидетел при режим на довеждане, също от страна на ищците
– св. Д.Г.К. и е прието без възражения от страните заключение на СТЕ с вх. №
2637/25.02.2020 г., изготвено от в.л. инж. Л.В., изслушан в о.с.з. проведено на
20.10.2020 г.
При обжалване на постановеното по делото съдебно решение е
образувано в.гр.д. № 479/2021 г. по описа на КОС, в хода на което са приети
представените от страните писмени доказателства и заключение на СТЕ с вх.
№ 1972/27.05.2022 г., изготвено от в.л. инж. Димитър Веселинов Христов.
С изготвения проект за доклад на делото, обективиран в Определение №
954/29.08.2024 г., съдът е обявил на страните, че при произнасяне с решението
си по настоящото дело, ще цени събраните доказателства по цитираните
производства и повторното им приобщаване по настоящото дело не е
необходимо, доколкото същото се явява продължение на гр.д. № 1052/2019 г.
на ДРС, с оглед Решение № 145/13.06.2024 г., постановено по в.гр.д. №
74/2024 г. по описа на КОС, с което е прогласено за нищожно Решение №
260011/29.12.2023 г. по гр.д. № 1052/2019 г. на ДРС и делото е върнато за ново
2
разглеждане от друг състав на същия съд.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
2/24.01.2019 г., изд. от общ. *** се установява, че ищците С. П. и Д. Я. са
наследници по закон на общия наследодател П.К.Б., починал на 08.06.1955 г.
(съответно правнучка и внучка).
От приетото по делото без възражения заключение на СТЕ, изготвено от
в.л. инж. Л.В. (л. 76-78 на гр.д. № 1052/2019 г. на ДРС) се установява, че
процесният ПИ с идентификатор 17659.3.16 по КККР на с. ***, общ. ***, с №
по КВС 003016, с площ от 1,010 дка., попада върху имот паянтова къща и
селскостопанска постройка със застроено и незастроено място от 5,00 дка,
находящ се в землището на с. ***, общ. ***, при съседи на целия имот – Г.Т.,
М.В., Д.К. и река, който е бил собственост на общия наследодател на ищците -
П.К.Б..
Видно от приложеното по делото Решение № 0116/20.08.1997 г. на ПК-***
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на с. ***, правото на
собственост върху процесния ПИ с № по КВС 003016, с площ от 1,010 дка е
възстановено на наследниците на З.З.Г..
Съгласно представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
3888/17.07.2017 г., ответникът К. С. З. е единствен законен наследник на С.З.
З. – починал на 10.02.1995 г., който от своя страна е наследник на З.З.Г..
В хода на производството са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Д.Г.К. (без родство със страните по делото). От показанията на този
свидетел се установява, че ищците стопанисват имота още от преди 1964 г.,
където имат сграда и овощна градина в която отглеждат зеленчуци, като през
лятото живеят в жилищната сграда.
В същия смисъл е и заключението на СТЕ от 27.05.2022 г., изготвено от
в.л. инж. Д.Х. (л. 89-92 от в.гр.д. № 479/2021 г. на КОС), съгласно което
процесният ПИ с идентификатор 17659.3.16 по КККР на с. ***, попада изцяло
(с 1009 кв.м.) в площта на оградения имот, който се ползва от ищците. На
приложената към заключението скица от геодезическо заснемане и
разясненията дадени от вещото лице при изслушването му в о.с.з. проведено
на 12.07.2022 г. (л. 97 от в.гр.д. № 479/2021 г. на КОС), се установява, че
имотът е ограден от всички стени, като жилищната сграда на ищците е
позиционирана в него и съседния ПИ с идентификатор 17659.3.16 по КККР на
с. ***. Постройката на практика представлява две сгради (построени на
калкан) с отделни входове, като в имота са поставени вътрешни огради, чрез
които е реализирано разпределеното ползване на дворното място между двете
ищци.
От съвкупно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
еднопосочно се установява, че ищците са упражнявали фактическа власт
върху процесния имот (който е бил собствен на общия им наследодател -
П.К.Б.), за период многократно надвишаващ минимално необходимия по закон
срок от 10 г., като данните по делото сочат, че с присъединяване владението на
техните наследодатели, началото на му предхожда и производството по
земеделска реституция, а така също и сочи на липса на фактическо
обобществяване по отношение на този имот. За пълнота следва да се посочи,
3
че възстановяване на собствеността се извършва по отношение на посочените
в чл. 10 ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или
собствеността е била отнета (както е при одържавяването) или без да бъде
отнета не е упражнявана в реални граници (както при включването на имотите
в ТКЗС или други селскостопански организации, без значение дали реално са
били обработвани от тях или не). В случаите, когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван -
например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.); не е отнеман фактически, запазил е
статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се
приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Независимо от горното, Решение № 0116/20.08.1997 г. на ПК-***, с което е
приключила земеделската реституция е влязло в законна сила на 30.09.1997 г.
(съобразно отбелязването върху него), поради което след този момент е
отпаднало ограничението по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, доколкото реституираните
собственици – ответникът по делото е могъл да защити правата си. Такива
действия от негова страна не са предприети.
При така установеното, съдът приема, че е налице първият обективен
признак на владението - упражняването на фактическа власт върху вещта
(имота), която владелецът – в случая това са ищците, държи лично или чрез
другиго, като своя.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. счита себе си за собственик или иска да стане
такъв. От събраните по делото гласни доказателства и заключението на СТЕ
от 27.05.2022 г., изготвено от в.л. инж. Д.Х., еднопосочно се установява и
отношението на ищците към имота – същият е ограден от всички страни (в
това число и е извършено разпределение на ползването между тях), обработва
се – има овощна градина, в която ищците оглеждат зеленчуци, в имота е
разположена и жилищната им сграда, която обитават през летния сезон.
Извършвайки явно и необезпокоявано от никого, изброените по-горе
действия, с които стопанисват и поддържат процесния ПИ с идентификатор
17659.3.16 по КККР на с. *** (като част от по-голям имот, в който същият
попада изцяло), ищците са демонстрирали пред всички правни субекти (в това
число и ответника), че считат същия за своя собственост.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху процесния
имот за период по-дълъг от 10 години.
Основанията за прекъсването на давността са установени ограничително
съобразно препращащата норма на чл. 84 ЗС към чл. 116 ЗЗД, която се прилага
съответно на същността на института на придобивната дановст. Такива
юридически факти са: 1. извършено от страна на владелеца признание, че друг
е собственик на вещта (чл. 116, б. „а“ ЗЗД); 2. постановено съдебно решение, с
което със сила на пресъдено нещо по отношение на владелеца е признато, че
друго лице е собственик на вещта, т.е. успешно проведено производство по
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК или чл. 108 ЗС (чл. 116, б. „б“ ЗЗД)
и 3. наличие на изпълнителен титул, въз основа на който срещу владелеца са
предприети действия по принудително изпълнение за отнемане на
4
фактическата власт върху вещта (чл. 116, б.„в“ ЗЗД). В настоящото
производство такива факти, нито се твърдят, нито се доказват.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
Страните не претендират разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79 ЗС по отношение на К. С. З., ЕГН **********, с адрес: с. ***, че С. В.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, *** и Д. И. Я., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ***, са собственици на ПИ с идентификатор 17659.3.16 по КККР
на с. ***, общ. ***, обл. Кюстендил, с № по КВС 003016, находящ се в м.
„Долците“, с площ от 1,010 дка, трайно предназначение на имота – земеделска
земя, НТП – нива, придобит на основание наследствено правоприемство и
давностно владение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5