Решение по дело №312/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 207
Дата: 18 юли 2022 г.
Съдия: Аделина Любенова Тушева
Дело: 20211600100312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№*07
гр. М., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело
№*0211600100312 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 511,ал. 3 във връзка с ал. 1 и с чл. 513 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Образувано е по искови молби на М.М.. и Г.М., и двамата от гр. Б., подадени
съответно на 11.10.2021г. и на 19.01.2022г. чрез адвокат Й.Д. срещу Сдружение „Н.
/НББАЗ/ гр. С., по които първоначално са образувани отделни граждански дела / гр.д.
№*2/2021 и гр.д. №*6/2022г. по описа на МОС/, съединени за разглеждане на основание чл.
213 от ГПК за съвместно разглеждане под номера на настоящето дело. Ищците са
предявили осъдителни искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 25 500 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 55 лева за ищеца
М.М. и в размер на 25 500 лева обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 40 лева
обезщетение за имуществени вреди за ищеца Г.М. , претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 25.07.2020г. в гр. Б. с участие на лек автомобил ХХХ с немски рег. № ХХХ,
управляван от А.С., при което са пострадали като пешеходци .
Претендира се заплащане на обезщетенията , ведно със законна лихва от 14.12.2020г.,
както и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата /ЗА/, ведно с ДДС.
От фактическа страна се твърди в исковите молби , че на 25.07.2020г., около 02:50
часа, в гр. Б., обл.М., А.С. управлявал л.а. „ХХХ", с немски регистрационен номер № ХХХ.
Движейки се по ул. „П.", пред дом №* в кв. Р., поради движение със скорост, несъобразена с
пътните условия и собствените си възможности, водачът на л.а. изгубил контрол над
управлението на автомобила, в резултат на което излязъл вдясно от платното за движение и
1
реализирал ПТП, като блъснал правомерно движещите се по тротоара пешеходци - Г.М. и
М.М.., след което не спрял, за да окаже помощ на пострадалите, а напуснал
местопроизшествието. За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на РУ „Полиция" - Б. и екип на Спешна медицинска
помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №*020-1023-305/25.07.2020 г.. Веднага след настъпване на ПТП на ищците била
оказана медицинска помощ във ФСМП - гр. Б., а след това и в МБАЛ „Д-р С."- гр. М..
Твърди се , че вследствие ПТП-то Г.М. е получил следните травматични
увреждания:Контузия на дясна подбедрица, с оток на същата ; Контузия на дясна коленна
става, придружена с оток и кръвонасядания; Контузия на лява лакътна става;Множество
охлузвания по лява предмишница , всички довели до разстройство на здравето, физически
болки и страдания за период по- дълъг от 30 дни.
Твърди се, че вследствие на ПТП-то М.В. е получил следните травматични
увреждания: Черепно-мозъчна травма - травма на главата и сътресение на мозъка с непълно
изпадане в безсъзнателно състояние ;Контузия на дясно коляно ; Разкъсно-контузна рана в
лява тилна област на главата и по горна повърхност на носа; Повърхностна травма на левия
раменен пояс и мишница;Множество охлузвания в областта на десен хълбок, задна
повърхност на дясна мишница над лакътна става и носа , всички довели до разстройство на
здравето, физически болки и страдания за период по- дълъг от 30 дни.
Травмите не налагали болнично лечение , като лечението им продължило в домашни
условия.
Твърди се, че ищецът М.В. , освен нетърпимите болки, които изпитвал, в областта на
главата, десния долен крайник и носа, започнал да изпитва и остри болки в областта зад
ухото, гърба, лява раменна става, лява ключица и лява ребрена и торакална област, като
всичко това наложило посещение при личния му лекар. Той му назначил изследвания, като
са му извършени ренгенографии на ляво рамо, лява ключица, ляв торакс и ребра, като в
резултат са установени получените травматични увреждания, а медикаментозното лечение
било продължено.
Въпреки провежданото лечение М.М.есеци не изпитвал подобрения в
здравословното си състояние, болките му не отшумявали, търпял постоянен дискомфорт и
затруднения в ежедневието си. Болката в главата станала хронична, движенията на дясно
коляно и лява раменна става били силно ограничени. Изпитвал постоянен световъртеж,
дезориентация, липса на енергия, позиви за повръщане, затруднения да се концентрира и
задържи вниманието си при извършването на каквито и да било обичайни и ежедневни
дейности. Поради множеството рани и охлузвания по лицето и тялото си, М. се чувствал
потиснат и емоционално сринат. Срамувал от начина, по който изглеждала кожата му и
винаги, когато погледнел раните си, той си припомнял за ПТП така, сякаш го преживявал
отново и отново. След настъпване на ПТП, М. станал неспокоен и раздразнителен, тъй като
острите болки, чувството за скованост и затруднените движения го карали да се чувства
непълноценен човек в своето ежедневие. С цел овладяване на болковия синдром и към
2
момента той приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Все още изпитва
упорито главоболие.
В следствие на ПТП и получените травми ищецът Г.М. е изпитал силни по
интензитет физически болки и страдания. Въпреки проведеното лечение, месеци наред
болките не отшумявали. Движенията в дясната му колянна става били силно ограничени и
затруднени, а болките неописуемо силни. При опит за сгъване или разгъване на десния си
крак, болката му се усилвала до степен на непоносимост. Освен пронизващата болка в
десния долен крайник, той изпитвал болка и дискомфорт в левия си горен крайник, като
движенията му отново се характеризирали с болезненост и ограниченост. Чувствал
отпадналост, замаяност и липса на енергия. Изпитвал затруднение при извършването на
най-елементарни физически дейности.
Затрудненията , които са претърпели и продължават да търпят ищците се явяват
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от ПТП на 25.07.2020 г.
и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани.
Освен гореизброените неимуществени вреди, ищците вследствие на ПТП са
претърпели и имуществени такива, изразяващи се в заплатени разходи във връзка с
лечението , които са в размер на 55 лева за ищеца М.В. и в размер на 40 лева за ищеца Г.М. ,
съобразно приложени фискални документи.
Поради липса на информация относно застраховка на лекия автомобил с немска
регистрация, причинил ПТП-то , то на 23.09.2020 г. претенциите за заплащане обезщетения
са предявени пред НББАЗ в качеството му на компенсационен орган, като е образувана
щета № ВС-20-0-00363.
С писмо от 06.10.2020 г. от НББАЗ са уведомени , че автомобилът е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите сключена с немски
застраховател , чийто представител за уреждане на претенции за РБ е „А.” АД. На
14.10.2020 г. са предявени претенции пред „А.” АД, като е образувана щета №
1021/20/217/500045. С писма от 03.11.2020 г. и от 09.02.2021 г. от ЗАД „А.” АД са поискани
допълнителни документи, представени с Допълнения от 18.11.2020 г. и 02.03.2021 г., но в
законоустановения тримесечен срок, претенциите им не били удовлетворени. В първото по
делото с.з. признават получаване на обезщетения за вреди в размер на по 2000 лева за всеки
от тях.
При така поддържаните обстоятелства се иска от съда да осъди ответното сдружение
да заплати на М.В. обезщетение за неимуществени вреди , търпени от процесното ПТП в
размер на 25 500 лева, както и 55 лева обезщетение за имуществени вреди , както и да
заплати на Г.М. обезщетение за неимуществени вреди , търпени от процесното ПТП в
размер на 25 500 лева, както и 40 лева обезщетение за имуществени вреди , всяко едно ведно
със законна лихва, считано от 14.12.2020г. – датата на изтичане двумесечния срок от
предявяване доброволната претенция пред ответника , както и направените по делото
разноски.
3
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди , че приложеният констативен протокол с пострадали лица не установява
вината на водача на МПС „ХХХ“ с чуждестранен рег. № и причиняване на твърдените от
ищците телесните увреди.
Оспорва изцяло отговорността на А.С., водач на посоченото МПС, за настъпване на
ПТП и за причиняване на твърдените от ищците телесни увреди, в резултат на които да са
претърпели претендираните неимуществени и имуществени вреди, като твърди, че за
водачът произшествието е било непредотвратимо, тъй като ищците са навлезли внезапно на
пътното платно.
При условия на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на ПТП и
вредоносния резултат от страна на ищците, които в нарушение на правилата за движение
внезапно са навлезли на пътното платно в тъмната част на денонощието на необозначено за
пресичане място и под въздействие па алкохол по отношение ищеца М.В. , с което в
изключителна степен са съпричинили ПТП и собствените си телесни увреждания.
Оспорва изцяло претендираните неимуществени вреди по вид и размер, както и
твърдяната продължителност и интензитет на болки и страдания и причинната връзка между
вредите и ПТП.
По отношение претенцията на Г.М. за неимуществени вреди навежда довод, че
твърдените болки и страдания са причинени от предшестващо ПТП здравословно състояние
на ищеца, а именно предходна травма в областта на десния долен крайник, претърпяна
оперативна интервенция и поставена метална остеосинтеза.
Оспорва изцяло претендираните имуществени вреди и връзката им с ПТП, като
счита за неоснователни извършените разходи.
Оспорва изцяло размера на претендираните неимуществени вреди като
изключително завишени съобразно вида им , несъобразени с принципа на справедливост и
със съдебната практика по сходни казуси.
Оспорва изцяло претенциите за законна лихва, поради неоснователност на главните
искове. На самостоятелно основание оспорва НББАЗ да дължи лихва за забава на
посоченото в исковите молби основание чл. 516 от КЗ, съответно оспорва началната дата на
дължимост на лихвата.
В случай на основателност на главните искове , то лихва би се дължала , считано от
датата, на която изтича тримесечният срок по чл. 496 ог КЗ.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебни - медицински и автотехническа експертизи. След преценка на доказателствата в
тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз
основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че на 25.07.2020г. около 02:50 часа, в
гр. Б., обл.М., на ул. П., пред дом №* в кв. Р. е реализирано ПТП с участието на лек
4
автомобил „ХХХ", с немски регистрационен номер № WAFMC258, управляван от А.С. и
ищците по делото, като пешеходци. Водачът на автомобила не спрял, за да окаже помощ на
пострадалите, а напуснал местопроизшествието. За така настъпилото ПТП са уведомени
органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на РУ „Полиция" - Б. и
екип на Спешна медицинска помощ. Полицейските служители съставили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №*020-1023-305/25.07.2020 г.. Веднага след настъпване
на ПТП на ищците била оказана медицинска помощ във ФСМП - гр. Б., а след това и в
МБАЛ „Д-р С."- гр. М.. Според констативния протокол от 25.07.2020г. причина за
произшествието е несъобразена скорост на водача на автомобила с пътните условия, поради
което и не е успял да спре пред внезапно навлезлите на пътното платно пешеходци, в
резултат на което блъска пешеходците с предна дясна част на автомобила , реализира ПТП и
не спира , не установява последиците от ПТП и напуска мястото. Реализирана е
административно наказателна отговорност по отношение на тримата участници в ПТП, като
според съставените АУАН А.С. е нарушил чл. 20,ал. 2 и чл. 123,ал.1,т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а пешеходците – чл. 114, т.1 от същия закон. По отношение
на ищците са издадени наказателни постановления от 30.07.2020г. , връчени им на
06.04.2022г. , като по делото няма доказателства да са влезли в сила , а според
пълномощника на ищците срещу постановления са подадени на 14.04.2022г. жалби. От
протокола се установяват видими материалните щети по лекия автомобил –преден десен
фар, предна броня и предно панорамно стъкло, както и наличието на открита рана по
окосмената част на главата на М.М. и контузия на коляното на Г.М.. Към констативния
протокол е приложена план схема на ПТП/ л. 139 от делото/ , която е подписана от
участниците в произшествието – А.С. като водач на МПС-то и от двамата пешеходци,
според която пешеходците №* и № 3 на схемата са се движели по десния тротоар на ул. П. в
посока към ул. Александровска и са излезли на пътното платно пред автомобила, където е
реализиран удара. План-схемата е неразделна част от съставения на основание чл. 3 от
НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, издадена на
основание чл. 125а ЗДвП, съставена от длъжностно лице в кръга на службата му по
установения за това ред и съставлява доказателство за изявленията пред него и за
извършените пред него действия /чл. 179 ГПК/ , съответно установява, че участниците в
произшествието са удостоверили с подписите си верността на приложената към него план –
схема. Описаните в протокола причини за ПТП съответстват на приложената към него
план-схема на произшествието, верността на която е удостоверена с подписите на
участниците , включително и ищците, поради което и има материално доказателствена сила
относно неизходните за ищците факти , а именно, че ударът е настъпил на пътното платно.
Съставените на ищците актове за установяване на административно нарушение , в които е
описана идентична с протокола за ПТП фактическа обстановка на настъпване на
произшествието също са подписани от тях без възражения .
Относно установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства
5
чрез разпита на свидетелите Б.И. и А.С., и двамата очевидци , които в показанията си
установяват коренно противоречива фактическа обстановка. Б.И. сочи , че той и ищците са
се прибирали към дома си от заведение в кв. Р., като били на тротоара към пряката към дома
им и били спрели, за да си говорят . Свидетелят бил навлязъл вече в пряката , която е тясна
пътека между дворовете, само за пешеходци , а двамата били срещу него на тротоара. От
дясната им страна видели да приближава автомобил с немска регистрация, който се качил
на тротоара и лъзнал първо М.й, а след това и стоящия до него Г., след което продължил
пътя си. Тротоарът бил с висок 15-20 см бордюр с плочки отгоре. Колата се качила върху
бордюра. И тогава видял батко му М.й „ да лети“ , а след това и Г. в мрежата на другия
двор, крещейки „Кракът ми, кракът ми“. Всичко станало за секунди . Момчето с колата
избягало. Батко му М.й изпаднал в безсъзнание. След това излязла и св.Н.Г. бил много зле,
а свидетелят помислил, че М.й е умрял на място, не реагирал , не чувал, че го вика.
Помислил го за Г. и казал „Спокойно тати, спокойно“. Свидетелят изтичал до вкъщи, взел
кола и ги закарал директно за Бърза помощ. Там ги прегледали и директно ги вдигнали за М.
. Бил с тях през цялото време. Преди това в заведението бил А. с този автомобил, като
между него и ищците възникнали пререкания. Много момчета видели А. с колата, който си
е тръгнал от заведението след тях, а тези момчета после били дошли с тях и до болницата в
М.. М.й не е пил алкохол в заведението. Играли карти там.
Св.А.С. установява, че е участвал в ПТП-то, при което са пострадали двама души.
Било е през нощта . В заведението в кв.Р. се спречкали неговия братовчед С.М. и М.й, даже
се сбили . Свидетелят бил навън с колега, но чул , че нещо става и влязъл да ги разварди.
Боят спрял и той си тръгнал с колата. След него тръгнали двадесет души, искали да го бият,
чукали по прозореца на колата , той карал с около 15-20км/ч . М.й и синът му дошли от
една крива улица и се хвърлили върху капака на колата, за да го спрат, после М.й паднал на
земята, бил пиян. Свидетелят се уплашил , зад него идвали много хора и затова не спрял .
Когато двамата скочили върху капака намалил малко, защото се стресна , но после
продължил. Карал в дясната лента, не се е качвал на тротоара . После дошла патрулката,
намерили го в братовчед му . Закарали го в Районното управление . Не знае кой се е обадил
в полицията. Съставили му акт и НП и си платил глобата . Не познава хората, които са го
гонели. Двамата пострадали видял в заведението, където се сбили с братовчед му.
Свидетелят Б.И. е в близки родствени отношения с ищците, които са баща и син –
племенник на М.М. и първи братовчед на Г.М. , поради което и обективността на
показанията му следва да се преценява при условията на чл. 172 ГПК с оглед всички
останали събрани по делото доказателства. В подкрепа на дадените от този свидетел
показания, че пострадалите са били на тротоара , където се блъснати от автомобил, по
делото няма доказателства. Така дадените показания са в противоречие с приложената по
делото план схема на ПТП, верността на която е удостоверена от самите ищци , а именно, че
мястото на удара е на пътното платно, както и с фактическата обстановка , посочена в
съставените им АУАН, също подписани от тях без възражения . Споделеното от свидетеля,
че сам ги е закарал с автомобил до Бърза помощ в Б. противоречи на посоченото в АУАН, че
6
двамата са откарани до там със специализиран медицинска транспорт – линейка, като такива
са и наведените от ищците в исковата молба обстоятелства- на местопроизшествието е
пристигнал екип на спешна медицинска помощ. По делото е установено, че след прегледа
им в Б. двамата пострадали сами са отишли до ЦСМП М., видно от приложените по делото
листове за преглед на пациенти, в които е отразено, че двамата са дошли сами /“самонасочил
се“ / , а не са насочени от филиала за СМП в Б., съответно не са транспортирани с линейка
до М. , както твърди свидетелят. Достоверността на показанията на св. И. относно
механизма на ПТП не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, поради
което и съдът с оглед чл. 172 ГПК не ги кредитора.
От прието по делото заключение на вещо лице по съдебната автотехническа
експертиза /САТЕ/ се установява, че пътният участък на мястото на ПТП представлява
двупосочен ,двулентов път с обща ширина 6м без надлъжна маркировка, разделяща лентите
за движение. От двете страни на платното за движение има пешеходни тротоари. От лявата
страна с покритие от циментови плочки и обща ширина 1,60м. От дясната страна / посоката
на движение на автомобила и пешеходците / с ширина 0.9м. с участъци без бордюри и без
плочки. Наклон на платното за движение 3 % спускане по посока на движение на
автомобила . Покритието на платното за движение - износен дребнозърнест асфалт ,в
участъка на сблъсъка без неравности и нарушена цялост . На около 20м. преди мястото на
удара е нарушена целостта на пътната настилка с напречна неравност до средата на
платното за движение с дълбочина около 10см. Пътни знаци липсват. Видимост ограничена
от нощна тъмнина. Метеорологична обстановка / от акта за ПТП/ дъждовно време ,мокра
пътна настилка.
Като механизъм на ПТП, вещото лице, стъпвайки на показанията на св. И., е приело
следното : На 25.07.2020г. около 2,40ч. М.М. , Г.М. и Б.И. тръгват от заведение , което се
намира на около 40м. от пътечката, по която се прибират за дома си на ул.“ К. : №*
.Първоначално се движат по левия тротоар ,след което преминават на десния. Тъй като
тротоара и тесен /0,9м./ се движат един след друг. Б. е в пътеката на вътре и не е пострадал.
Г. е пред пътеката . М. е на около два метра преди пътеката на десния тротоар.Автомобилът
блъска с предната дясна част на бронята и десния фар първо М. в дясното коляно, подкосява
го и той пада върху десния калник и дясната част на предния капак като удря главата си в
долна дясна част на предното стъкло, след което тялото му пада напред и в дясно върху
мрежата . Последва удар в дясното коляно на Г. и той пада в напречната мрежа на дом №*9.
Вероятната причина за настъпването на ПТП е загубата на контрол върху управлението на
автомобила , вследствие на внезапно неочаквано попадане в напречната неравност и
закъсняла реакция за възстановяване на движението по платното. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че ако пешеходците са били на пътното платно , на 30 см от десния
му край, то ще бъдат отхвърлени напред и надясно, като ударът ще бъде подобен на този
описан в заключението,т.е последиците при удар ако са били на тротоара и ако са били на
платното за движение , на 30 см от десния му край са подобни. Заключението на вещото
лице относно механизма на ПТП се основава единствено на показанията на св. Б.И., които
7
не са кредитирани от съда като обективни, поради което и в тази част съдът не възприема
извода на експерта. В тази част заключението противоречи и на план-схемата, подписана от
участващите в ПТП лица , изготвена от полицейския служител, непосредствено след
произшествието. Материалната доказателствена сила на констативния протокол с
приложена план схема, подписана от ищците , установяващ неизходни за тях обстоятелства
не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, поради което и съдът
приема, че механизмът на ПТП е такъв, какъвто е посочен в констативния протокол,
съответно към момента на удара ищците са се намирали на пътното платно.
Дали рината да са там е намерението им да пресекат платното или са излезли пред
автомобила, за да го спрат и се саморазправят със св. А.С., с който преди това в заведението
са имали конфликт, не е установено с категоричност по делото, но това обстоятелство няма
съществено значение за спора. Вещото лице по САТЕ е определило скорост на движение на
автомобила преди удара 48 км/ч , изхождайки от удара на главата на М. в долната дясна
част на челното стъкло, използвайки направените от полицаите фотоснимки и на база
схема в ръководство за експертно изследване . И този му извод е произволен и не почива на
обективно установени по делото данни, поради което и следващите му заключения за
опасната зона и това, че ПТП е било непредотвратимо , както за пешеходците , така и за
водача на автомобила не следва да се възприема.
При така приетия от съда механизъм на ПТП, то причина за настъпването му е
поведението на водача на лекия автомобил, който се е движил в тъмата част на денонощието
по неосветена улица и мокра пътна настилка със скорост несъобразена с конкретните
условия на видимост, при което не е успял да спре пред внезапно навлезлите на платното за
движение пешеходци , в резултат на което ги блъска с предна дясна част на автомобила, с
което е нарушил чл. 20,ал. 2 от ЗДвП. Несъмнено е установено и съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пешеходците, които са излезли внезапно на пътното
платно пред автомобила , с което са нарушили забраната на чл. 114,т.1 ЗдвП , като съдът
приема равен принос за настъпване на ПТП на пешеходците и водача на автомобила.
След инцидента двамата пострадали са откарани с линейка до филиала на ЦСПМ Б.,
където са прегледани, след което сами са посетили и ЦСМП М., а на 27.07.2020г. са
прегледани по тяхно желание от съдебен лекар, за което са им издадени съдебно-
медицински удостоверения. Въз основа на приложените по делото медицински документи
вещото лице д.Д.И., съдебен лекар е депозирал по делото заключения по назначените
Съдебно-медицински експертизи, които съдът изцяло възприема като обективни и
компетентно дадени, неоспорени от страните . От същите се установява, че в причинна
връзка с процесното ПТП М.М. е получил следните увреждания : Травма на главата с
разкъсно-контузна рана и охлузване по гърба на носа в горната му част; разкъсно-контузна
рана в лявата тилна област;Травма в областта на тялото с охлузване в областта на десен
хълбок отзад;Травма в областта на десния горен крайник с охлузване по задната повърхност
на дясна мишница над лакетната става.Тези травматични увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, като несъмнено пострадалият е търпял и
8
значителни болки и страдания с оздравителен период до 25 дни , към настоящи момент
пострадалият е напълно възстановен, като не личен преглед поради липса на съдействие от
негова страна не му е извършен от експерта . На пострадалия е било прилагано
консервативно медикаментозно лечение по схема определена от личният му лекар, като
същата се прилага в рамките на една - две седмици. По отношение на Г.М. е установено от
заключението на СМЕ, че в причинна връзка с процесното ПТП е получил охлузна рана по
задната повърхност на лява предмишница и контузия в областта на дясната колянна става с
кръвонасядане и оток. Тези травматични увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, не опасно за живота, като несъмнено пострадалият е търпял и значителни болки и
страдания. На пострадалият е било прилагано консервативно медикаментозно лечение по
схема определена от специалист - ортопед-травматолог, като същата се прилага в рамките на
една - две седмици, като може да бъде и продължена за по-дълъг период при непостигане на
желания резултат.Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият не се е явил за
допълнителен преглед с оглед отчитане на евентуални остатъчни явления, но
оздравителният период на такива травми /при условие, че не настъпят усложнения за
каквито няма данни по делото/ е около 25 - 30 дни и най-вероятно пострадалият трябва да се
е възстановил напълно от получените травми.
Съдът не кредитира свидетелските показания на П.Д., съпруга на М.й и майка на Г.,
която предвид близката си родствена връзка с ищците е явно заинтересована от изхода на
спора. Показанията й, че двамата били на земята, целите в кръв, съпругът й бил със спукана
глава, ребра , а Г. с голяма контузия на ръката, ребрата и бил с шина на крака по време на
инцидента са в явно противоречие с установените от приложените медицински документи и
заключения на СМЕ травми .
Безспорно е по делото , че лекият автомобил , управляван от А.С. е имал към датата
на произшествието валидна застраховка гражданска отговорност, сключена с немски
застраховател , като по искане на ищците кореспондента му в България ЗАД А. АД е
изплатил на ищците обезщетения за вреди от процесното ПТП в размер на по 2000 лева.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 511, ал.3 във връзка с ал.1,т.1 , чл.
513 КЗ и чл. 45 ЗЗД.
Предвид установеното по делото настъпване на процесното ПТП на територията на
РБългария с участие на лек автомобил с немска регистрация , с валидна застраховка ГО,
сключена с немски застраховател с кореспондент в РБ , то предпоставките за съдебно
предявяване на претенциите за обезщетение са уредени в чл. 511,ал. 3 от КЗ , според които в
случаите по чл. 511,ал. 1 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако кореспондентът не се е произнесъл по подадената претенция в срока по
чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е
съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. По делото е
установено , че ищците не са се съгласили с определено от кореспондента застрахователно
9
обезщетение в размер на по 2000 лева. По отношение пасивната легитимация на ответника е
приложима разпоредбата на чл. 513,ал. 1, според която в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл.
511, ал. 3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български
съд.
Основателността на исковите претенции предполага установяване осъществен от
водача на лекия автомобил деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, в причинна връзка с който
ищците са претърпели увреждания , вида и тежестта на уврежданията , търпените от ищците
болки и страдания, извършените разходи във връзка с лечението им в причинна връзка с
деликта , съответно какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди .
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С чл. 380,ал. 1 от
КЗ е предвидено задължение на лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията
от страна на застрахователя. В случая това задължение е изпълнено като на 14.10.2020г.
ищците са предявили пред корепондента на немския застраховател претенции за заплащане
застрахователно обезщетение за причинените им от реализираното на 25.07.2020г. ПТП ,
по което искане им е опредлено обезщетение, с размера на което не са се съгласили .
Материалноправни предпоставки за уважаване предявените искове са наличие на
валидно застрахователно правоотношение и настъпване на застрахователно събитие –
непозволено увреждане/ деликт/- виновно извършено противоправно деяние в причинна
връзка с което ищците са претърпели вреди .
Наличието на застрахователно правоотношение е установено по делото и не е спорно
между страните .
Установено е и противоправно поведение на водача на лекия автомобил "ХХХ " с
рег.№ ХХХ А.С., който при управение на автомоби е допуснал нарушение на лч. 20,ал. 2
ЗДвП в принан връзка с проценото ПТП .
В причинна връзка с реализираното ПТП ищците са претърпели установените по
делото увреждания .
Предвид гореизложеното съдът приема за установен фактическият състав на чл. 45
от ЗЗД , основание за заплащане на причинените от непозволено увреждане вреди –
извършено на 25.07.2020г. виновно и противоправно деяние , в резултат на което на ищците
са причинени установените по делото увреждания .
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
10
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца М.М. ,
съдът приема следното:
Получените от 36 годишния към датата на ПТП М.М. увреждания –разкъсно
контузни рани на носа и в лява тилна област на главата, както и охлузвания по десен хълбок
и дясна предмищница представляват леки телесни повреди, временно разстройство на
здравето, без опасност за живота с оздравителен период до 25 дни , като към настоящия
момент е напълно възстановен. Не установено наличие на черепно-мозъчна травма и
изпадане на лицето в безсъзнателно състояние . За справедливо обезщетение за търпените
болки и страдания съдът определя сумата 4000 лева .
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца Г.М. ,
съдът приема следното:
Към датата на произшествието е бил 16-годишен, към настоящия момент вече е
пълнолетен. Установените увреждания, които е получил са охлузна рана по задна
повърхност на лява предмищница и контузия в областта на дясна коленна става с
кръвонасядане и оток, представляват леки телесни повреди, временно разстройство на
здравето, без опасност за живота с оздравителен период до 30 , от които увреждания е
напълно възстановен. За справедливо обезщетение за търпените болки и страдания съдът
определя сумата 4000 лева .
По исковете за заплащане обезщетение за имуществени вреди, съдът приема
следното:
Установени са разходи на двамата ищци в размер на 40 лева платена такса за
11
издадените им съдебни удостоверения, които разходи не са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП и не са били необходими за лечението им , поради което и не подлежат на
обезщетяване . М.й е направил разходи в размер на 15 лева , платени за извършено на 30
.07.2020г. рентгеново изследване на лява гръдна половина, като по делото не е установено
при условията на главно и пълно доказване , че този разход е в причинна връзка с
уврежданията , получени при процесното ПТП. Исковете за заплащане обезщетения за
имуществени вреди съдът приема за неоснователни.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците,
поради навлизането им внезапно на пътното платно е основателно, като е установено , че
ищците са блъснати от автомобила на пътното платно, с което са допринесли за
настъпването му , като са налице предпоставките на чл. 51,ал. 2 от ЗЗД. Всеки от ищците в
равна степен с водача на автомобила е допринесъл за настъпване на произшествието, поради
което и определеният размер на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се намали
с 50 % или исковете за присъждане на такива са основателни до размер 2000 лева. След
приспадане от тази сума изплатеното на ищците доброволно обезщетение от по 2000 лева от
кореспондента на немския застраховател, то предявените искове за заплащане обезщетение
за неимуществени вреди за изцяло неоснователни.
Неоснователността на главните искове води до неоснователност и на акцесорните
претенции за заплащане обезщетения за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78,ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят направените по делото разноски, установени в размер на 3840 лева платено
адвокатско възнаграждение, 420 лева депозити за вещи лица и за свидетел, както и 10 лева
държавни такси за издадени две съдебни удостоверения, искане за което е направено
своевременно с приложен списък по чл. 80 ГПК. Всеки от ищците следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски по делото в размер на 2135 лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХЪРЛЯ предявените от М. В. М. , ЕГН **********, с адрес гр. Б.,кв. Р., ул. К. №*
срещу СДРУЖЕНИЕ Н. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.Г. №*,ет.2
обективно съединени искове за заплащане сумата 25 500 лева обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 55 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законна лихва от 14.12.2020г. , търпени в резултат на ПТП, реализирано на 25.07.2020г. по
вина на А.С. при управление на лек автомобил "ХХХ с германски рег. № ХХХ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХЪРЛЯ предявените от Г.М., ЕГН **********, с адрес гр. Б.,кв. Р., ул. К. №*
срещу СДРУЖЕНИЕ Н. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.Г. №*,ет.2
обективно съединени искове за заплащане сумата 25 500 лева обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 40 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със
12
законна лихва от 14.12.2020г. , търпени в резултат на ПТП, реализирано на 25.07.2020г. по
вина на А.С. при управление на лек автомобил "ХХХ с германски рег. № ХХХ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. В. М. , ЕГН **********, с адрес гр. Б.,кв. Р., ул. К. №* да заплати на
СДРУЖЕНИЕ Н. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.Г. №*,ет.2 сумата
2135 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.М., ЕГН **********, с адрес гр. Б.,кв. Р., ул. К. №* да заплати на
СДРУЖЕНИЕ Н. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.Г. №*,ет.2 сумата
2135 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. С. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
13