РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  ……

28.11.2019 год., гр.Димитровград

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С участието на секретаря В. Господинова, като разгледа докладваното от председателят НАХД № 475 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1.      Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

2.      ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- Г.Д.У. е останал недоволен от наказателно постановление(НП) №6271/05.08.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което за това, че На 09.07.2019 г., в 11.45 ч., на път 1-5, км. 279, на изхода на гр. Димитровград в посока Стара Загора- Хасково, Г.Д.У. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС със седем оси- МПС с три оси марка „МАН“ модел „ТГС“ с per. № СВ2865АК и полуремарке с четири оси с per. №РВ1036ЕВ. Измерената широчина на ППС е 3.30 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 1, буква А от Наредбата;Измерената дължина на ППС е 17.60 м., при максимално допустима дължина 16.50 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 3, буква В от Наредбата; с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл. 53, ал.1 ,т.2, вр.чл. 26, ал.2, т.1, б(а) от Закон за пътищата му е наложено наказание глоба в размер на 1,000.00( хиляда лева) лв. Намира НП за незаконосъобразно и неправилно по различни причини. Моли за отмяна на постановлението. В с.з. не праща представител, писмено подържа жалбата си.

3.      НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН(АНО)- началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София с писмено становище моли жалбата да бъде отхвърлена, НП- потвърдено и изнася аргументи в тази връзка.

4.      РП- Димитровград не праща представители  не взема становище.

Приложим закон.

5.      Закон за пътищата(ЗП)

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.)(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:

1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия:

а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011 г.) Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

 

6.      Наредба №11/ 03.03.2001  г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС(Наредба)

 

Чл. 11. Лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС. 4. да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява;

ДР § 1. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) По смисъла на тази наредба:

1. "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3;

 

Факти по делото.

7.      Служители на АНО- св. Б.  и г- н Д.  възприели на 09.07.2019 г., в 11.45 ч., на път 1-5, км. 279, на изхода на гр. Димитровград в посока Стара Загора- Хасково, възприели съчленено ППС със седем оси- МПС с три оси марка „МАН“ модел „ТГС“ с per. № СВ2865АК и полуремарке с четири оси с per. №РВ1036ЕВ, управлявано от жалбоподателя.  Спрели за проверка ППС- то и между другото извършили замерване с техническо средство -ролетка 1308/18 (5 м.) и ролетка 1241/18 (50м.). Констатирана била  Измерената широчина на ППС е 3.30 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 1, буква А от Наредбата; и измерената дължина на ППС е 17.60 м., при максимално допустима дължина 16.50 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 3, буква В от Наредбата. Жалбоподателят не  представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата.

8.      Счетено, че било налице нарушение, за това му бил съставен акт за установяване на административно нарушение(АУАН) №6804 от 09.07.2019 г., в който било отразено възприетото. АУАН бил подписан от свидетел и жалбоподателя, препис – връчен веднага след съставянето на последния. Било издадено НП №6271/05.08.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което за това, че на 09.07.2019 г., в 11.45 ч., на път 1-5, км. 279, на изхода на гр. Димитровград в посока Стара Загора- Хасково, Г.Д.У. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС със седем оси- МПС с три оси марка „МАН“ модел „ТГС“ с per. № СВ2865АК и полуремарке с четири оси с per. №РВ1036ЕВ. Измерената широчина на ППС е 3.30 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 1, буква А от Наредбата;Измерената дължина на ППС е 17.60 м., при максимално допустима дължина 16.50 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 3, буква В от Наредбата; с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл. 53, ал.1 ,т.2, вр.чл. 26, ал.2, т.1, б(а) от Закон за пътищата му е наложено наказание глоба в размер на 1,000.00( хиляда лева) лв..  Връчен бил препис от НП на 09.08.2019 г., няма и възражение от АНО за просрочена жалба,  приета от АНО на 16.08.2019 г.

9.      Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства като еднопосочни и непротиворечиви.

Процесуална допустимост.

10. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

По същество.

11. Съдът намира НП за законосъобразно и правилно издадено.

12. Няма налице извършени нарушения на ЗАНН при съставяне на АУАН и НП.

13. Компетентността на актосъставителя е уредена със заповед от 24.01.2018 г. на П-л на УС на АПИ; тази на АНО- със заповед № РД-11- 860/ 15.07.2019 г.

14. Останалите възражение касаят правилността на НП.

15. Несъмнено по делото се установи, че на 09.07.2019 г., в 11.45 ч., на път 1-5, км. 279, на изхода на гр. Димитровград в посока Стара Загора- Хасково, Г.Д.У. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС със седем оси- МПС с три оси марка „МАН“ модел „ТГС“ с per. № СВ2865АК и полуремарке с четири оси с per. №РВ1036ЕВ. Измерената широчина на ППС е 3.30 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 1, буква А от Наредбата;Измерената дължина на ППС е 17.60 м., при максимално допустима дължина 16.50 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 3, буква В от Наредбата. Жалбоподателят не  представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Такова не е  представено и по делото.

16. Съдът приема, че измерването е извършено с надлежно  техническо средство -ролетка 1308/18 (5 м.) и ролетка 1241/18 (50м.). доказателства за това са представени по делото от АНО.

17. Не може да има спор по делото , че ППС- то е извъгабаритно, защото то попада в терминологията по  смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата, съответно чл. 2 и чл. 5, ал.1, т.1, б(а). Няма как да се тълкува по друг начин- след като най- малко ширината е над 2,55 м, състава е „извънгабаритен“.

18. Така въпроса е правен- дали може жалбоподателят, бидейки шофьор да носи отговорност по този състав и за това деяние.

19. Тук се сблъскват две противоположни тези, поддържани от различни съдилища в страната.

20. Според първата, подкрепяна и от жалбоподотелят, съгласно чл. 11, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. лицата, които извършват превоза са длъжни да осигурят необходимите документи за осъществяването на превоза с извън габаритното пътно превозно средство, а разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ приравнява като извънгабаритни пътни превозни средства извънгабаритните ППС по чл. 2 и тежките ППС по чл. 3 от наредбата. Поради изложеното отговорен за извършването на превоза с тежко (в случая) и/или извънгабаритно пътно превозно средство се явява превозвачът, който в обичайния случай е лице различно от шофьора на превозното средство и се намира в трудово правни или гражданско правни отношения с него. Този извод следва и с оглед обсъдената разпоредба на чл. 15, ал.3 от Наредбата, според чиято разпоредба собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Според легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози, "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Така наказаното лице не отговаря и на това изискване и водачът на автомобила /тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното не може да му бъде вменена във вина и не следва да бъде санкциониран по посочения ред.

21. Обратното становище е, че водач на извъгабаритно ППС е субект на вмененото му нарушение, независимо от обстоятелството, че не е собственик на автомобила или превозвач по смисъла на чл. 11 от Наредбата. Това е така, защото в санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, послужила като основание за налагане на наказанието, изрично е предвидено, че административнонаказателна отговорност за извършване на нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗП носят и физическите лица, които управляват извънгабаритни/тежки ППС. Този извод следва и от текста на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11, регламентиращ изрични правомощия на контролните органи да съставят акт и на водача. Действително, в качеството си на шофьор на автомобила, нает по трудово правоотношение, жалбоподателят не е сред лицата, които могат да искат издаване на разрешение, но това не води автоматично до отпадане на предвидената в закона отговорност. Доколкото нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата забранява извършването на превоза без разрешение, жалбоподателят, като шофьор на извънгабаритен автомобил, е следвало да е запознат с тази законова забрана, и респ. е следвало да не осъществява превоза при липсата на разрешение. Извършвайки противното същият ще е  извършил вмененото му нарушение и затова подлежи на санкциониране по силата на закона. 

22. Този съд споделя втората теза. Материалната норма, но още по- точно  санкционната- тази на чл. 53, ал.1 от ЗП ясно посочват възможностите за осъществяване на нарушение, като отделят конкретния извършител(шофьор) от лицата, които нареждат използването на извънгабаритен превоз. Следва да се отбележи, че по- скоро е спорно, дали между тях се включва собственика на ППС- то. Тук препратката към ЗАвП е по- скоро некоректна, тъй като в собствен смисъл чл. 26 и чл. 53 от ЗП са специални по отношение на ЗАвП. Следващ аргумент е в Наредбата, където се използва друг термин „заявител“, вместо „собственик“ на ППС- то, което сочи по – скоро към изводите на АНО, споделени и от този съд.

23. Трудно може да се обоснове правилност на нормативната уредба, дадена с подзаконов акт, пред правилност на такава, дадена със закон. Този съд не е склонен към този тип тълкуване.

24. Вторият аргумент в тази посока е факта, че реално управлението на ППС извън нормите за извънгабаритен превоз и без разрешение за това поставя в потенциална опасност останалите участници в движението. Очевидно е, че един извън обичайните размери камион е препятствие за последните, поставящо ги в условия извън нормалните. Те ще трябва да се съобразят с по- големите габарити във всеки един елемент от своето движение по пътя.

25. Но извънгабаритният товар е проблем и за шофьора, тъй като ППС- то е по- трудно управляемо- в контекста на маневреност, спиране, изпреварване и тн.

26. При тези логични и житейски обосновани положения, няма как шофьора да не носи отговорност за движение на ППС, което е извънгабаритно, при положение, че габаритите са надвишени и няма разрешение за такъв превоз.

27. В този случай и двата габарита са надвишени ширината е надмината с 0.75 м. , а дължината- с 1.1. м.

28. Въпреки че жалбоподателят е възможен административно- наказателен субект, то за да е налице нарушение, същото трябва да е извършено виновно, в случая непредпазливостта е релевантна по аргумент на чл.7, ал.2 от ЗАНН.

29. Съдът споделя аргумента на жалбоподателят, че нарушението не е извършено от него умишлено, защото в качеството му на шофьор и служител по трудово правоотношение (видно от трудов договор №90/ 30.08.02018 г.) му е поверено ППС, за което му е казано, че отговаря на всички изисквания за превоз на товари.

30. Поставя се въпроса с непредпазливостта.

31.  Няма друг път съдът да оцени непредпазливостта- субективното отношение на дееца към обществено опасния характер на деянието и задължението му да знае това, както и да бил длъжен да зае за него и за последиците, или пък да е мислил, че няма да настъпят (ще бъдат предотвратени) тези последици, освен да стъпи на обективни критерии. Те се отмерват чрез обективният стандарт за определяне на небрежното(непредпазливо) деяние.

32. Така оценката е, дали жалбоподателят е действал небрежно- дали е осъществил дължимата грижа, която при тези обстоятелства един обичайно добре информиран професионален водач на тежкотоварен камион с прицеп, в извъгабаритен размер, би предприел.

33. Съдът определя абстрактната фигура -  професионален водач на тежкотоварен камион с прицеп с извъгабаритен размер, вземайки предвид, че в тази група попадат широк кръг лица, с различен образователен ценз, различни психически и физически способности. От друга страна тук следва да се отчетат специфичните изисквания към този тип лица- притежаване на съответно свидетелство за управление в тази категория, предполагащо по- висока степен на обучение, включващо и по- високи стандарти от тези за обикновения шофьор с по- ниска степен на правоспособност; подготовка за превоз на извънгабаритни товари, осъществявани с тежки ППС-та; познаване на самата машина и др.

34. . Отчитайки тези факти, обичайно разсъдливия и добросъвестен професионален водач на тежкотоварен камион с прицеп е лице, което притежава способност и познания над обичайните такива за шофьор на лек автомобил, а и на товарен такъв, лице, което има способности да управлява този вид ППС- та, визуално да възприема, дали те отговарят на техническите изисквания. Той например би бил способен да възприеме една очевидна разлика в размера на извънгабаритния товар, над допустимият по закон такъв. Предвид и тези му качества, с оглед и познанията му, абстрактната фигура е във възможност да реагира, ако предоставеното му ППС съответства на техническите норми и да съобрази своето поведение при положение че последните не са покрити. Казано по друг начин, този абстрактен субект би надвишил границата на разумния риск и не би осъществил дължимата грижа, която законът изисква от него, ако управлява ППС извън стандартите, които в предела на личната си преценка може да оцени като достигнати или респективно- нарушени.

35. Жалбоподателят в случая не е съобразил своето поведение с дължимата грижа, която се изисква, рискувал е над нея, така обективно е действал небрежно.

36. Това е така, защото поведението му- а именно- да управлява автомобила извън нормите на Наредбата е в нарушение на неговото задължение, да оцени съответствие на габаритите  с допустимите. Имайки предвид изискванията към тази категория лица, разлика в параметрите такава, каквато е установена по делото- по- голяма ширина с 0.75 м. , и по- голяма  дължина с 1.1. м. е видима, очевидно надхвърляща значително допустимата. Жалбоподателят е можел да обективно да възприеме тази разлика, да оцени бъдещото си поведение и да не предприема движение по пътищата с този товар, в частност- да изиска от собственика/ превозвача/ работодателя си разрешение за такъв превоз по смисъла на Наредбата.

37. Действително основанията за ангажиране на отговорност за това поведение на шофьора са по – благоприятни за него, в сравнение с превозвача и собственика на ППС-то, те релевират най- вече към проявена небрежност. Те обаче съществуват и следва да бъдат покрити. В случая това не се е случило, така жалбоподателят, в качеството си на водач на извънгабаритно ППС е осъществил състав на нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата.

38. АНО е изложил мотиви за липса на маловажност на случая, споделени и от този съд като основателни.

39. Правилно нарушението е свързано със санкцията на чл. 53, ал.1 , т.2 от ЗП.

40. Наказанието е отмерено в минимален размер и съдът не може да изнася мотиви в тази плоскост.

41. В заключение, НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът

 

 

 

Р                     Е                     Ш                   И         :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №6271/05.08.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на Г.Д.У., ЕГН**********,***, съдебен адрес ***,  за това, че на 09.07.2019 г., в 11.45 ч., на път 1-5, км. 279, на изхода на гр. Димитровград в посока Стара Загора- Хасково, Г.Д.У. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС със седем оси- МПС с три оси марка „МАН“ модел „ТГС“ с per. № СВ2865АК и полуремарке с четири оси с per. №РВ1036ЕВ. Измерената широчина на ППС е 3.30 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 1, буква А от Наредбата;Измерената дължина на ППС е 17.60 м., при максимално допустима дължина 16.50 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 3, буква В от Наредбата; с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл. 53, ал.1 ,т.2, вр.чл. 26, ал.2, т.1, б(а) от Закон за пътищата му е наложено наказание глоба в размер на 1,000.00( хиляда лева) лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.

 

Решението подлежи на обжалване пред ХАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: