Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2567 19.06.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19721 по описа
на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
233, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 310, ал. 1 т. 2 от ГПК.
Ищецът В.Г.Г. с ЕГН ********** е предявил
против Й.Г.С., ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да опразни наето от
него помещение, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784.522.188.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/03.06.2009г. на *** на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР,
адрес на имота: гр.***, ул.***№ *, ет.* и който
самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.522.188 с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: *, с посочена в документа площ от 77,00 кв.м., прилежащи части: стълбището за апартамента и тавана,
таванът, източното самостоятелно помещение в избата и ½ ид.ч. от общите части на сградата, при съседни СОС: на
същия етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор 56784.522.188.1.1, над
обекта: няма, който самостоятелен обект съставлява ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ОТ
ДВУЕТАЖНА СГРАДА, с площ от 77 кв.м., състоящ се от
три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите към този етаж
общи части: стълбището, водещо към апартамента и тавана, целият таван на
сградата, самостоятелното източно избено помещение, както и 1/2 ид.ч. от общото избено помещение, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, ВЕДНО с
½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор
56784.522.188, отдаден под наем със сключен между ищеца като наемодател и
ответника като наемател договор за наем от 01.08.2012г., трансформирал се в
безсрочен. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с ответника
имат сключен срочен договор за наем от 01.08.2012г. за една година, който се
трансформирал в безсрочен, понеже
наемателят продължил да ползва имота със знанието и без
противопоставянето от наемодателя. С писмена покана, връчена на ответницата, от
ЧСИ *** на 30.10.2018г., последната била
уведомена, че след изтичане на едномесечния срок договорът за наем ще се счита
прекратен и че ще трябва да освободи имота. Твърди, се че ответницата
продължава да държи имота.
В срок е постъпил отговор от ответника, с
които искът се оспорва като неоснователен. Правят се
възражения за нищожност на сключения между страните
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012г. като симулативен и
прикриващ реално съществуващия договор за заем на парична сума от 30 000
лева; за несъществуващо наемно правоотношение, доколкото съгласие за
сключването на такъв договор няма и ответницата не е подписала представения по
делото наемен договор. Иска се спиране на производството по делото на основание
чл. 229,
ал. 1, т. 5 ГПК.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от
фактическа и правна страна следното:
Правният спор е за неизпълнение на
договорно задължение на ответницата да върне недвижим имот, след като е
прекратен наемния договор, каквито фактически твърдения ищецът е въвел с
исковата молба, като се касае за иск за реално изпълнение на договорно
задължение, произтичащо от договор за наем, а съобразно неговия предмет и
правно основание, разглеждането му по реда и условията на бързото производство
е допустимо, в хипотезата на чл. 310, т. 2 ГПК.
Искът е процесуално допустим, преценен по
същество, въз основа на събраните по
делото доказателства, същият е и изцяло основателен.
Безспорно установено по делото е, че
страните – ищецът и ответникът са били в облигационно правоотношение възникнало
на основание сключения между тях писмен договор за наем от 01.08.2012г.,
представен и приет, като доказателство в производството. В изпълнение на този
договор ищецът е предоставил на ответницата за временно, възмездно
ползване описания в исковата молба недвижим имот, срещу задължението за плащане
на определен месечен наем и за срок от една година. Ответницата е оспорила
подписа си върху договора за наем, но от приетото и изслушано заключение по СГЕ
на вещото лице *** се установява именно тя да е авторът на подписа, поради
което съдът приема направеното оспорване на този документ за недоказано, поради
което съдът намира, че между страните е възникнало валидно договорно
правоотношение, произтичащо от сключения между страните договор за наем.
Договорът за наем се е трансформирал в
безсрочен, с оглед продължилото ползване
на имота от наемателя и непротивопоставянето на
наемодателя срещу това ползване, като съгласно член 238 от ЗЗД договор за наем, който е без
определен срок, може да бъде едностранно прекратен, като се предизвести другата
страна един месец по-рано. Прекратяването на договора за наем е настъпило с
изтичане на едномесечния срок, който в случая тече не от връчване на
нотариалната покана от ЧСИ ***, а от изтичане на срока за подаване на отговор
на исковата молба, която играе ролята на такава покана. Това е така, доколкото
ЧСИ може да удостоверява връчването на книжа само
във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане
от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК / Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело №
60208/2016 г., ГК, 2-о отд./. Единствено и само в
правомощията на нотариуса /чл. 50 от ЗННД/ е да удостоверява връчването на
нотариална покана, като само това
удостоверяване представлява официален удостоверителен документ, ползващ
се с формална
и материална доказателствена
сила за удостоверените
с него факти на основание
чл. 179
ГПК.
При тези писмени
доказателства, валидното прекратяване на наемния договор, е настъпило след
изтичането на едномесечния срок от получаването на исковата молба от
ответницата – 09.01.2019г.
Предвид безспорно доказания факт на
прекратяване на договора за наем,
ищецът- наемодател има право да претендира, а за ответника-наемател
възниква задължението да върне наетата недвижима вещ съгласно член
233,ал.1,изр.1-во ЗЗД, поради което задържането на наетия имот от ответницата е
без основание и тя дължи връщането му, респ.
освобождаването и предаването му на наемодателя.
В хода на съдебното дирене, не се установи
наемателят да е освободил и върнал наетото помещение, като в тази насока са
разпитаните свидетели на ищеца *** и ********, които казват, че имотът се
ползва от ответницата, която отказала да го освободи.
По изложените съображения, съдът приема, че
процесния недвижим имот, отдадени под наем с договор
от 01.08.2012г, не е върнат след прекратяването на същия, поради което искът се
явява основателен и доказан.
Ето защо и на основание чл. 233, ал.1, пр. 1 ответницата следва да бъде осъдена да освободи, респ. опразни и да предаде на ищеца държането върху наетия
недвижим имот.
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в настоящото производство. Те надлежно се претендират и за същите е представен
списък, както следва –86,40 лева държавна такса и 1000 лева адв.
възнаграждение, които с оглед изхода на спора, следва да се възложат на
ответницата.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Й.Г.С., ЕГН ********** ДА ВЪРНЕ, като ОСВОБОДИ
и ПРЕДАДЕ на В.Г.Г. с ЕГН ********** НАЕТИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 56784.522.188.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
***/03.06.2009г. на ***на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр.***, ул.***№ *, ет.* и който самостоятелен обект се намира в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.522.188 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ от 77,00 кв.м., прилежащи части:
стълбището за апартамента и тавана, таванът, източното самостоятелно помещение
в избата и ½ ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни СОС: на същия етаж: няма, под обекта: обект с
идентификатор 56784.522.188.1.1, над обекта: няма, който самостоятелен обект
съставлява ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ОТ ДВУЕТАЖНА СГРАДА, с площ от 77 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни
помещения, ведно с прилежащите към този етаж общи части: стълбището, водещо към
апартамента и тавана, целият таван на сградата, самостоятелното източно избено
помещение, както и 1/2 ид.ч. от общото избено
помещение, ведно с ½ идеална част от
общите части на сградата, ВЕДНО с ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор 56784.522.188.
ОСЪЖДА Й.Г.С., ЕГН **********
да заплати на В.Г.Г. с ЕГН ********** разноски от 86,40
лева държавна такса и 1000 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
постановяването му – 24.06.2019г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.