Решение по дело №19721/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2567
Дата: 19 юни 2019 г.
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20185330119721
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  2567                           19.06.2019г.                    Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19721 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 233, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 310, ал. 1 т. 2 от ГПК.

Ищецът В.Г.Г. с ЕГН ********** е предявил против Й.Г.С., ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да опразни наето от него помещение, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784.522.188.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/03.06.2009г. на *** на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр.***, ул.***№ *, ет.* и който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.522.188 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с посочена в документа площ от 77,00 кв.м., прилежащи части: стълбището за апартамента и тавана, таванът, източното самостоятелно помещение в избата и ½ ид.ч. от общите части на сградата, при съседни СОС: на същия етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор 56784.522.188.1.1, над обекта: няма, който самостоятелен обект съставлява ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ОТ ДВУЕТАЖНА СГРАДА, с площ от 77 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите към този етаж общи части: стълбището, водещо към апартамента и тавана, целият таван на сградата, самостоятелното източно избено помещение, както и 1/2 ид.ч. от общото избено помещение, ведно с ½  идеална част от общите части на сградата, ВЕДНО с ½  идеална част от Поземлен имот с идентификатор 56784.522.188, отдаден под наем със сключен между ищеца като наемодател и ответника като наемател договор за наем от 01.08.2012г., трансформирал се в безсрочен. Претендира разноски.

     Ищецът твърди, че с ответника имат сключен срочен договор за наем от 01.08.2012г. за една година, който се трансформирал в безсрочен, понеже  наемателят продължил да ползва имота със знанието и без противопоставянето от наемодателя. С писмена покана, връчена на ответницата, от ЧСИ *** на 30.10.2018г.,  последната била уведомена, че след изтичане на едномесечния срок договорът за наем ще се счита прекратен и че ще трябва да освободи имота. Твърди, се че ответницата продължава да държи имота.

В срок е постъпил отговор от ответника, с които искът се оспорва като неоснователен. Правят се възражения за нищожност на сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012г. като симулативен и прикриващ реално съществуващия договор за заем на парична сума от 30 000 лева; за несъществуващо наемно правоотношение, доколкото съгласие за сключването на такъв договор няма и ответницата не е подписала представения по делото наемен договор. Иска се спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.  

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

      Правният спор е за неизпълнение на договорно задължение на ответницата да върне недвижим имот, след като е прекратен наемния договор, каквито фактически твърдения ищецът е въвел с исковата молба, като се касае за иск за реално изпълнение на договорно задължение, произтичащо от договор за наем, а съобразно неговия предмет и правно основание, разглеждането му по реда и условията на бързото производство е допустимо, в хипотезата на чл. 310, т. 2 ГПК.

     Искът е процесуално допустим, преценен по същество,  въз основа на събраните по делото доказателства, същият е и изцяло основателен.

     Безспорно установено по делото е, че страните – ищецът и ответникът са били в облигационно правоотношение възникнало на основание сключения между тях писмен договор за наем от 01.08.2012г., представен и приет, като доказателство в производството. В изпълнение на този договор ищецът е предоставил на ответницата за временно, възмездно ползване описания в исковата молба недвижим имот, срещу задължението за плащане на определен месечен наем и за срок от една година. Ответницата е оспорила подписа си върху договора за наем, но от приетото и изслушано заключение по СГЕ на вещото лице *** се установява именно тя да е авторът на подписа, поради което съдът приема направеното оспорване на този документ за недоказано, поради което съдът намира, че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение, произтичащо от сключения между страните договор за наем.

        Договорът за наем се е трансформирал в безсрочен,  с оглед продължилото ползване на имота от наемателя и непротивопоставянето на наемодателя срещу това ползване, като съгласно член  238 от ЗЗД договор за наем, който е без определен срок, може да бъде едностранно прекратен, като се предизвести другата страна един месец по-рано. Прекратяването на договора за наем е настъпило с изтичане на едномесечния срок, който в случая тече не от връчване на нотариалната покана от ЧСИ ***, а от изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба, която играе ролята на такава покана. Това е така, доколкото ЧСИ може да удостоверява връчването на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК / Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд./. Единствено и само в правомощията на нотариуса /чл. 50 от ЗННД/ е да удостоверява връчването на нотариална покана, като само това   удостоверяване представлява официален удостоверителен документ, ползващ се с формална и материална доказателствена сила за удостоверените с него факти на основание чл. 179 ГПК.

            При тези писмени доказателства, валидното прекратяване на наемния договор, е настъпило след изтичането на едномесечния срок от получаването на исковата молба от ответницата – 09.01.2019г.

                Предвид безспорно доказания факт на прекратяване на договора  за наем, ищецът- наемодател има право да претендира, а за ответника-наемател възниква задължението да върне наетата недвижима вещ съгласно член 233,ал.1,изр.1-во ЗЗД, поради което задържането на наетия имот от ответницата е без основание и тя дължи връщането му, респ. освобождаването и предаването му на наемодателя.

    В хода на съдебното дирене, не се установи наемателят да е освободил и върнал наетото помещение, като в тази насока са разпитаните свидетели на ищеца *** и ********, които казват, че имотът се ползва от ответницата, която отказала да го освободи.   

    По изложените съображения, съдът приема, че процесния недвижим имот, отдадени под наем с договор от 01.08.2012г, не е върнат след прекратяването на същия, поради което искът се явява основателен и доказан.

  Ето защо и на основание чл. 233, ал.1, пр. 1 ответницата следва да бъде осъдена да освободи, респ. опразни и да предаде на ищеца държането върху наетия недвижим имот.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство. Те надлежно се претендират и за същите е представен списък, както следва –86,40 лева държавна такса и 1000 лева адв. възнаграждение, които с оглед изхода на спора, следва да се възложат на ответницата.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОСЪЖДА Й.Г.С., ЕГН ********** ДА ВЪРНЕ, като ОСВОБОДИ и ПРЕДАДЕ на В.Г.Г. с ЕГН **********  НАЕТИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784.522.188.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/03.06.2009г. на ***на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр.***, ул.***№ *, ет.* и който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.522.188 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 77,00 кв.м., прилежащи части: стълбището за апартамента и тавана, таванът, източното самостоятелно помещение в избата и ½ ид.ч. от общите части на сградата, при съседни СОС: на същия етаж: няма, под обекта: обект с идентификатор 56784.522.188.1.1, над обекта: няма, който самостоятелен обект съставлява ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ОТ ДВУЕТАЖНА СГРАДА, с площ от 77 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите към този етаж общи части: стълбището, водещо към апартамента и тавана, целият таван на сградата, самостоятелното източно избено помещение, както и 1/2 ид.ч. от общото избено помещение, ведно с ½  идеална част от общите части на сградата, ВЕДНО с ½  идеална част от Поземлен имот с идентификатор 56784.522.188.

ОСЪЖДА Й.Г.С., ЕГН **********  да заплати на В.Г.Г. с ЕГН **********  разноски от 86,40 лева държавна такса и  1000 лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 24.06.2019г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                          Районен съдия:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.В.