№ 1801
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110148517 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. М. ЯР. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 02.06.2021г., в качеството си на клиент на ответното
дружество за имот, находящ се в /адрес/, кл. № **********, подал молба за погасяване
по давност на задълженията му, но получил отговор, че могат да бъдат отписани само
2600лв., колкото бил размерът на задълженията до 30.06.2018г. Ищецът обаче счита, че
задълженията му за потребени ВиК услуги, които ответникът претендира от него за
периода 24.08.2013г.-30.06.2018г., са в по-голям размер, като счита, че същите са
погасени по давност. В проведеното открито съдебно заседание на 10.02.2022г. същият
е направил изменение на исковете, което е допуснато от съда, като същите следва да
се считат предявени за сумата от 1976,11лв. главница за периода 12.02.2012г.-
30.06.2018г. и 656,12лв. мораторна лихва за периода 12.03.2012г.-30.06.2018г. или
общо отрича да дължи на ответника сумата от 2632,23лв.
С оглед на това, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 1976,11лв., представляваща
главница за периода 12.02.2012г.-30.06.2018г., и сумата от 656,12лв., представляваща
мораторна лихва за периода 12.03.2012г.-30.06.2018г., начислени за процесния имот,
поради погасяването им по давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който признава исковете до размер на сумата от 2632,33лв. и излага съображения за
неоснователност на претенциите за разликата до 3172,12лв., представляваща общия
първоначално предявен размер (преди направеното изменение). Посочва, че
дължимите от ищцата суми за процесния имот са в общ размер на 2632,33лв.
Поддържа, че сумите, начислени след 28.06.2018г. и формиращи остатъка от дълга по
партидата, се отнасят за ВиК услуги след посочената дата, поради което за тях не е
изтекла погасителна давност. С оглед на това, ответното дружество не оспорва и
признава иска за сумата от 2632,33лв. и счита, че с поведението си не е дало повод за
завеждане на делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. В хода на
устните състезания ищецът е поискал уважаване на иска с оглед направеното
признание. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да
се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба са налице,
поради което разноските по делото следва да се възложат върху ищеца. Видно е, че с
отговора на исковата молба ответникът е признал иска за сумата от 2632,33лв. В
същото време, ищецът в исковата молба изрично признава, че на 02.06.2021г. е
депозирал молба при ответника за погасяване на задълженията по давност, като му
било обяснено, че „дружество може да отпише по давност 2600лв.“. Следователно,
ответното дружество е изразило готовност да стори това извънсъдебно, като този
неизгоден за ищеца факт се признава от самия него, поради което се ползва със
съществена доказателствена стойност. От представената към исковата молба писмена
кореспонденция между страните също се установява готовността на ответното
дружество да отпише тези задължения, без да е необходима съдебна намеса.
Обстоятелството, че през 2019г. е издадена заповед за изпълнение срещу наследодателя
на ищеца, която включва и процесните задължения, е ирелевантно за настоящия
случай, тъй като заповедта е от 02.10.2019г., а молбата на ищеца за отписване на
задълженията, в резултат от която ответникът е изразил съгласие да го стори, е от
02.06.2021г. Тоест, същата следва по време заповедното производство по ч. гр. д. №
35110/2019г. и последното не може да оправдае образуваното на 23.08.2021г. настоящо
исково производство за отричане на вземанията, след като веднага след депозиране на
искането от страна на ищеца ответникът е изразил готовност да отпише задълженията.
Поради това, съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца. Същите възлизат в размер на 125лв. за внесен депозит от
ответника за експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. М. ЯР., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
2
управление /адрес/, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1976,11лв., представляваща главница за предоставени ВиК услуги
за имот, находящ се в /адрес/, кл. № **********, за периода 12.02.2012г.-30.06.2018г., и
сумата от 656,12лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
12.03.2012г.-30.06.2018г., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Г. М. ЯР., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление /адрес/, сумата от 125,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3