№ 482
гр. Сливен, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101255 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК- „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 чрез
юрисконсулт Е.Р., против длъжника М. Г. АНГ., ЕГН: ********** от гр. Сливен, *******,
който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.
Ищецът твърди, че с ответника на 18.09.2007 г. били сключили Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 44РКО-А-2208. Съгласно договора за кредит и Общите условия,
представляващи неразделна част от него банката била предоставила на ответника кредитен
лимит в размер на 2000 лв. с краен срок на погасяване 18.09.2009 г. с опция за автоматично
подновяване при условията и по реда предвидени в Общите условия при годишна лихва в
размер на 16 % за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и 18 % за всички
останали трансакции. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит банката била начислявала наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Ответникът се бил задължил да погасява
овърдрафта по начина и в сроковете посочени в договора и общите условия. По силата на
Анекс № от 24.09.2008 г. Кредитния лимит бил увеличен на 4000 лв., като кредитът бил
усвояван и погасяван по банковата сметка на ответника открита в банката. Кредитът бил
1
погасен по главници и лихви и бил в просрочие от 19.01.2015 г. до 16.09.2020 г. Поради
неплащане на задълженията в срок банката на основание на договора и общите условия
била връчила чрез ЧСИ Павел Георгиев на длъжника покана за доброволно изпълнение на
задълженията и тъй като ответникът не бил изпълнил задълженията си в предоставения му
от банката срок банката била обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем на
16.09.2020 г. Банката била подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, било образувано заповедно производство и била издадена заповедта и
изпълнителния лист за претендираните от нея суми от ответника. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело. Длъжникът бил възразил срещу
заповедта по реда на чл. 414 ГПК, което било обуславяло правния интерес на банката от
предявяване на настоящите искове по чл. 422 ГПК.
Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а
именно сумата от 4000 лв., съставляваща просрочена главница по договора за кредит ведно
със законната лихва върху нея считано от 17.09.2020 г. до окончателното й плащане, сумата
от 4263,79 лв., съставляваща непогасена договорна лихва за периода от 19.01.2014 г. до
12.03.2020 г., сумата от 459,44 лв., съставляваща санкционна лихва за периода от 19.01.2015
г. до 12.03.2020 г., сумата от 126,53 лв., съставляваща договорна лихва за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., сумата от 258,87 лв., съставляваща наказателна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 09.08.2020 г., сумата от 78 лв., съставляваща непогасена годишна
такса за 2015 и 2016 г. по т. 10 от договора, сумата от 24 лв., съставляваща непогасени
разноски за връчване на покани и сумата от 1,11 лв., съставляваща законна лихва за периода
от 16.09.2020 г. до 17.09.2020 г. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното
и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Прави възражение за
изтичане на 5 годишна погасителна давност. Били представени актуалните към настоящия
момент Общи условия на банката, а не тези, които били приложими към процесния договор.
Позовава се на чл. 60 ЗКИ и на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
съгласно които прави извода, че предсрочната изискуемост има действие от момента от
получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи предсрочната изискуемост на кредита и
давността по см. на чл. 114 ЗЗД била започвала да тече от този момент.
Релевантно било за началния момент, от който била започвала да тече погасителната
давност датата на последното усвояване на парични средства от ответника, което било на
19.01.2015 г. и съгласно определения в гл. 1, т. 1, б „з“ от общите условия падеж на
вземането на главницата следвало да се отброява от 5-тото число на месеца следващ
последната транзакция или изискуемостта била настъпвала на 19.02.2015 г., а тя била
2
обявена на длъжника на 13.10.2015 г., от която дата била започвала да тече петгодишната
давност по отношение на главницата. Към момента на налагането на запора върху трудовото
възнаграждение на 28.01.2021 г. на ответника била изтекла погасителната давност е до този
момент не били осъществявани изпълнителни действия, които биха спрели давността.
Счита, че на основание чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и всички
акцесорни вземания. Позовава се на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Договорната и наказателната лихва имали характера на периодично плащане и се били
погасявали с настъпване на тригодишната давност.
С оглед характера на предявените претенции съдът е разпределил с определение от
09.06.2021 г. по чл. 140 ГПК доказателствената тежест, както следва: съдът е указал
на ищцовото дружество, че следва да установи по безспорен начин наличието на договорни
отношения между страните – договор за овърдрафт, изпълнението на задължението си по
предаването на сумата по договора и нейното усвояване от ответника, настъпването на
предсрочна изискуемост на задължението, както и основание и размер на всяко едно
вземане – главница, договорната възнаградителна лихва и наказателна лихва, както и
обстоятелството, че длъжникът е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост.; съдът е указал на ответникът, че следва да докаже, възражението си за
изтеклата погасителна давност по отношение на главницата, договорната и наказателната
лихва.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа и правна страна приема за установено следното:
Страните на 18.09.2007 г. са сключили Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 44РКО-А-
2208. Съгласно договора за кредит и Общите условия, представляващи неразделна част от
него банката е предоставила на ответника кредитен лимит в размер на 2000 лв. с краен срок
на погасяване 18.09.2009 г. с опция за автоматично подновяване при условията и по реда
предвидени в Общите условия при годишна лихва в размер на 16 % за извършване на
безналични плащания на ПОС терминал и 18 % за всички останали трансакции. При
неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит
банката е начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с
надбавка от 12 %. Ответникът се е задължил да погасява овърдрафта по начина и в сроковете
посочени в договора и общите условия. По силата на Анекс № от 24.09.2008 г. Кредитния
лимит е увеличен на 4000 лв., като кредитът е усвояван и погасяван по банковата сметка на
ответника открита в банката. Кредитът е погасен по главници и лихви и е в просрочие от
19.01.2015 г. до 16.09.2020 г. Поради неплащане на задълженията в срок банката на
основание на договора и общите условия е връчила чрез ЧСИ Павел Георгиев на 07.07.2020
г. на длъжника покана за доброволно изпълнение на задълженията и тъй като ответникът не
бил изпълнил задълженията си в предоставения му от банката срок банката била обявила
3
овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем на 16.09.2020 г. Банката е подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, и е образувано заповедно
производство и е издадена заповедта и изпълнителния лист за претендираните от нея суми
от ответника. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело.
Длъжникът е възразил срещу заповедта по реда на чл. 414 ГПК, което обуславя правния
интерес на банката от предявяване на настоящите искове по чл. 422 ГПК.
Видно от първата изготвена по делото съдебно-икономическа експертиза ответникът дължи
на банката следните суми: сумата от 4000 лв., съставляваща просрочена главница по
договора за кредит ведно със законната лихва върху нея считано от 17.09.2020 г. до
окончателното й плащане, сумата от 4263,79 лв., съставляваща непогасена договорна лихва
за периода от 19.01.2014 г. до 12.03.2020 г., сумата от 459,44 лв., съставляваща санкционна
лихва за периода от 19.01.2015 г. до 12.03.2020 г., сумата от 126,53 лв., съставляваща
договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., сумата от 258,87 лв.,
съставляваща наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 09.08.2020 г., сумата от 78
лв., съставляваща непогасена годишна такса за 2015 и 2016 г. по т. 10 от договора, сумата от
24 лв., съставляваща непогасени разноски за връчване на покани и сумата от 1,11 лв.,
съставляваща законна лихва за периода от 16.09.2020 г. до 17.09.2020 г.
Видно от втората изготвена по делото съдебно-икономическа експертиза ответникът дължи
на банката размерът на усвоената и непогасена главница към 17.09.2015 г. е пълният размер
на отпуснатия кредит-овърдрафт от 4000 лв., като за периода от 17.09.2015 г. до 17.09.2020
г., както и към 07.07.2020 г. този размер не се променя. Размерът на задължението за
възнаградителната лихва за периода от 17.09.2017 г. до 07.07.2020 г. е 1828,74 лв., а
размерът на задължението за наказателната лихва за периода от 17.09.2017 г. до 17.09.2020 г.
е 481, 88 лв.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД
във вр. с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415
ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от
заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК,
които са били връчени на длъжника , който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК и са
предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената
заповед за изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415
ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка
за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2.
предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при
неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е
4
предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
Предвид ТР № 3/2019 г. на ВКС размера на вземането на кредитора при предсрочната
изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на непогасения остатък
от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е. кредиторът има право на
вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и санкционираща
лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита, като след тази дата се
начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните, по договор за кредит и анекса към него и усвоената сума
по кредита е в размер на 4000 лв. като същата е била получена от ответника. Кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем на 16.09.2020 г. , а поканата съдържаща уведомление за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е била получена от длъжника на
07.07.2020 г.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите
принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо
уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В
този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 07.07.2020 г,
тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2
ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото
плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им
предявени размери, като се съобрази ТР № 3/2019 г. на ВКС съгласно, което размера на
вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи
единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата
на плащане, т.е. кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема
главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната
изискуемост на кредита, като след тази дата се начислява само законна лихва върху
5
непогасената част от главницата.
Съдът приема, че банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и съответно да прекрати договора, но не на датата, на която го е
осчетоводила като такъв-16.09.2020г., а на 07.07.2020 г. Според разрешенията по т.18 от ТР
№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на писмено волеизявление на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
По делото е представена покана до ответника от ищеца на ЧСИ Павел Георгиев с район на
действие ОС Сливен, с която банката кани кредитополучателя в 7-дневен срок от
получаването й да заплати дължимите суми по кредита с указание, че при неизпълнение ще
се пристъпи към принудително събиране.
Върху поканата ответникът се е подписал, като удостоверява, че е получил поканата на
07.07.2020 г. С оглед на тези данни съдът намира, предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 07.07.2020 г.
Съдът счита, че е неоснователно направеното от ответника за изтекла петгодишна
погасителна давност по отношение на главницата, тъй като нейният падеж е настъпил на
07.07.2020 г., когато предсрочната изискуемост на кредита е била обявена на длъжника и от
тази дата главницата е станала изискуема и към датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК -17.09.2020 г. все още не е изтекла погасителната давност. Представеното от
ответника уведомително писмо от 13.10.2015 г., с което банката му обявява предсрочната
изискуемост на кредита не се установи на коя дата му е било връчено.
Съдът намира, че вземането на банката за главница е дължимо от ответника в
претендирания размер. Следва да се има предвид обаче, че договорна и наказателна лихва
не се дължат след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В
съобразителната част на т.2 на ТР №3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора. Упражненият избор от кредитора да прекрати договора
на 07.07.2020 г. с обявяването му за предсрочно изискуем означава, че не му се дължат
лихви след тази датата.
При договора за овърдрафт погасяването на задълженията по него не се изпълнява на
предварително договорени анюитетни вноски. При ползването на овърдрафт,
кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми
6
до определен лимит, надвишаващ наличността по банковата сметка. Кредитният лимит може
да се използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката,
като няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само върху
ползваната част и за дните, през които тя е ползвана. Това означава, че в конкретния случай
договорната лихва има характер на периодично плащане с начален момент на
изискуемостта, считано от датата на начисляването като дължима при съобразяване със
съответните условия на договора, вкл. и по отношение на процента, в който е определена.
Наказателната лихва, начислявана в конкретния случай също носи всички белези на
„периодично плащане“ по смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД. Понятието "периодични плащания"
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Съдът намира възражението на ответника за погасяване с тригодишна давност
по осн.чл.111 б.”в ЗЗД на вземанията за лихви за частично основателно. Погасени по
давност са наказателната лихва за период по-дълъг от 3 години от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.09.2020 г., като не са погасени по
давност наказателните лихвите за периода 17.09.2017 г. - 17.09.2020 г. и вземанията за
договорната лихва за периода 17.09.2017 г. - 07.07.2020 г.
Съдът приема, че ответникът дължи договорна лихва за периода от 17.09.2017 г. до
07.07.2020 г. в размер 1828,74 лв., и наказателната лихва за периода от 17.09.2017 г. до
17.09.2020 г. в размер на 481, 88 лв. и такса 78 лв. В този смисъл е и кредитираната от съда
допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Не се дължи сумата 24 лв. разноски за
връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Тези суми са за услуги,
свързани с управление на кредита, за които финансовата институция има забрана да събира
суми – чл. 10а от ЗПК.
Съдът счита, че установителния иск се явява основателен в частта за следните суми:
просрочена главница в размер на 4000 лв., договорна лихва за периода от 17.09.2017 г. до
07.07.2020 г. в размер 1828,74 лв., и наказателната лихва за периода от 17.09.2017 г. до
17.09.2020 г. в размер на 481, 88 лв. и такса 78 лв. Договорната лихва следва да бъде
присъдена по силата на диспозитивното начало за периода претендиран от ищеца с исковата
молба от 17.09.2017 г. до 13.05.2020 г., като същото се отнася и за наказателната лихва,
която следва да бъде присъдена за претендирания период от 17.09.2017 г. до 09.08.2020 г. и
за периода от 16.09.2020 г. до 17.09.2020 г.
В останалата част по отношение на разликата над сумата от 1828, 74 лв., общ размер на
договорната лихва за периода от 17.09.2017 г. до 13.05.2020 г. до пълния претендиран
размер от 4390,32 лв. / сумата от 4263.79+сумата от 126.53 лв./ и за периода от 19.01.2014 г.
до 17.09.2017 г. искът за договорната лихва следва да се отхвърли като погасен по давност.
Искът за мораторната лихва по отношение на разликата над сумата от 481, 88 лв. общ
7
размер на наказателните лихви за периода от 17.09.2017 г. до 09.08.2020 г. до пълния
предявен размер от 719,42 лв./сумата от 459,44+258,87+1,11/ и за периода от 19.01.2015 г. до
17.09.2017 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
По разноските:
В настоящото производство с оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 474,53 лв., съобразно уважената част
на исковете, а на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - 337,17 лв., съобразно
отхвърлената част на исковете. Съдът счита, за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника,
тъй като минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ
е сумата от 790,59 лв., а уговореното възнаграждение на адв. Ф.Г. от 900 лв. не надхвърля
многократно този размер и е съответно на правната и фактическата сложност на спора.
В заповедното производство с оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 162,29 лв. С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК във вр.
с чл. 240 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД в отношенията между страните, че М. Г. АНГ., ЕГН: **********
от гр. Сливен, ******* дължи на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37
следните суми:
сумата от 4000 лв., съставляваща просрочена главница по договора за кредит ведно
със законната лихва върху нея считано от 17.09.2020 г. до окончателното й плащане,
договорна лихва за периода от 17.09.2017 г. до 13.05.2020 г. в размер 1828,74 лв., и
наказателната лихва за периода от 17.09.2017 г. до 09.08.2020 г. и за периода от
16.09.2020 г. до 17.09.2020 г. в размер на 481, 88 лв. и непогасена такса за поддръжка
в размер на 78 лв. за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 1273 от 18.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2954/2020
г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените акцесорни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата от 1828, 74 лв., общ
размер на договорната лихва за периода от 17.09.2017 г. до 13.05.2020 г. до пълния
претендиран размер от 4390,32 лв. / сумата от 4263.79+сумата от 126.53 лв./ и за периода
от 19.01.2014 г. до 17.09.2017 г. и за разликата над сумата от 481, 88 лв. общ размер на
наказателните лихви за периода от 17.09.2017 г. до 09.08.2020 г. и за периода от 16.09.2020 г.
до 17.09.2020 г. до пълния предявен размер от 719,42 лв./сумата от 459,44+258,87+1,11/ и
8
за периода от 19.01.2015 г. до 17.09.2017 г. като ПОГАСЕНИ по ДАВНОСТ и за сумата от
24 лв. разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
ОСЪЖДА М. Г. АНГ., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ******* да заплати на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37 разноски по делото в размер на сумата от 474,53 лв.,
сторени в настоящото производство и разноски в размер на сумата от 162,29 лв., сторени в
заповедното производство съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да заплати на М. Г. АНГ., ЕГН:
********** от гр. Сливен, ******* разноски по делото в размер на сумата от 337,17 лв.
съобразно с отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните
пред ОС Сливен.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9