РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. К., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20225140***390 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „М.Б.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к. ****, р-н С., бул.К.М. - Л. N ***, ет.*, срещу „Б.Б.” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. К., ул.П. № *, общ.К., обл.К. и Б. Г.
Б. от гр. К., по предявен установителен иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК
за парично вземане от 4 128.61 евро, ведно със законната лихва, считано от
16.02.2022г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното му изплащане, за което в заповедното производство по ч.гр.д. №
*81/2022г. на РС-К. е издадена Заповед N ********* за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, поправена с Разпореждане ********** по същото дело,
която е възразена и от двамата длъжници в срока по чл.414 от ГПК. Искът се основава
на следните обстоятелства: ищецът твърди, че ответниците като длъжници не
изпълнили в срок задълженията си за плащане на дадена на кредит сума по Договор за
банков кредит N ************, изменен с Анекс N *******, Анекс N ********** и
Анекс N ************, като договорите за банков кредит са сключени с „Б.П.Б.“ АД, с
ново наименование „Ю.Б.“, която е прехвърлила вземанията по банковия кредит на
ищеца „М.Б.“ ЕАД с договор от 21.06.2017г. и за прехвърлянето длъжниците по
договора са били уведомени по реда на чл.99 от ЗЗД. С оглед оспорване от длъжниците
на издадената и посочена по-горе заповед за изпълнение на парично задължение,
ищецът предявява установителен иск срещу тях, с искане съдът да приеме, че
вземането по заповедта съществува спрямо ответниците в размер на 4 128.61 евро,
представляващо 18 вноски за главница, дължими за периода от ******** до
1
**********, като се претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както
и направените в заповедното и в настоящето производство разноски. В съдебно
заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с писмено становище,
подадено от упълномощен юрисконсулт.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба не е постъпил,
но с възражението си в заповедното производство, което ответниците „Б.Б.” ЕООД гр.
К. и Б. Г. Б. са подали и което има значение на отговор на исковата молба, доколкото
искът по чл.422, ал.1 от ГПК е висящ от момента на подаване на заявление по чл.410 от
ГПК, оспорват, че имат сключен договор с ищеца, че са уведомени за цесията, както и
считат, че погасителната давност за дълга е изтекла.В съдебно заседание ответниците
„Б.Б.” ЕООД гр. К. и Б. Г. Б., първият чрез управителя си и вторият лично, поддържат
възраженията срещу иска.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Предявеният иск е по чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в доказателствена
тежест на ищеца е възложено, че следва да установи сключеният договор за банков
кредит и анексите към него, прехвърляне на неизпълненото от длъжниците вземане на
първоначалния кредитор „Ю.Б.“ АД на ищеца с договор за прехвърляне на вземания,
уведомяването на ответниците за извършената цесия и размера на претендирания дълг
към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и към приключване на делото.
Сключването на Договор за банков кредит Продукт „Б.Р.Л. - П. “ N
************, ведно с Приложение от 05.05.2006г., Анекс N ******* към Договор за
банков кредит Продукт „Б.Р.Л. - П.“ N ************от *******, Анекс N **********
към Договор за банков кредит Продукт „Б.Р.Л. - П.“ N ************ и Анекс ********
към Договор за банков кредит Продукт „Б.Р.Л.П.“, ведно с приложени към тях
погасителни планове, от една страна между „Б.П.Б.“ АД гр.С. като кредитор и от друга
страна „Б.Б.” ЕООД гр. К. като кредитополучател и Б. Г. Б. като съдлъжник по кредита
след подписване на посочения Анекс № *, не се оспорва от ответниците, нито се
оспорва дългът по същите. Съгласно договора и анексите ответниците отговарят
солидарно за изпълнението на дълга към кредитора, който първоначално представлява
кредитна линия в размер на 20 000 лв. с краен срок за ползване и погасяване 120
месеца, след което е превалутиран в евро на сумата 10 225.84 евро и предоговорен нов
краен срок за връщането му - **********, като от предоставения кредит се претендира,
че неизпълненият дълг за главница за 18 вноски в периода от ******** до ********** е
в размер на 4 128.61 евро, което твърдение не е оспорено и възразено от ответниците
като длъжници по банковия кредит.
От Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017г., ведно с Приложение №
2
* и Потвърждение на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД следва, че кредиторът „Ю.Б.“ АД /с
предишни наименования „Ю. И Е.Д.Б.“ АД и „Б.П.Б.“ АД/ продава на „М.Б.“ АД гр.С.
свои вземания, описани и индивидуализирани в Приложение № *, към длъжници –
както основни, така и солидарни, съдлъжници, гаранти, поръчители, авалисти и
правоприемници, по договори за кредит, ведно с всички произтичащи от договорите
права и задължения, с привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности, като
дава съгласието си и упълномощава цесионера „М.Б.“ АД да уведоми от негово име
длъжниците за прехвърляне на вземанията си към тях. В Приложение № * като
длъжник по договор N ******, с отпуснат кредит с посочена сума в евро и дължима
към 30.04.2017г. сума в лева от 12 139 лв. е посочен „Б.Б.” ЕООД с ЕИК *********,
при изрично писмено потвърждение на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД както на цесията,
така и на упълномощаването за уведомяване на длъжниците, че имат нов
кредитор.Изпратеното на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от „М.Б.“ ЕАД като
пълномощник на „Ю.Б.“ АД уведомление до длъжника „Б.Б.” ЕООД гр. К. е върнато
на дата 30.10.2017г., с отбелязване, че адресатът отсъства от адреса.
Така посоченото уведомление е приложено към исковата молба.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от
деня, когато то му бъде съобщено. Съобщаването е от значение за изпълнението на
задължението - ако до съобщаването длъжникът изпълни на стария кредитор, то
изпълнението ще е надлежно и длъжникът успешно може да възрази на новия
кредитор, че е изпълнил, когато такова плащане ще бъде получено от цедента като
представител на цесионера и първият ще дължи на втория предаване на получените
средства, щом вземането съществува към датата на влизане в сила на договора за
цесия.
Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
сделката, която поражда действие между страните по нея - цедент и цесионер.Правата
по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора, откогато
цедентът вече не е титуляр на вземането. Цесията има действие спрямо длъжника от
момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Оттогава
спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият кредитор
след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 от ЗЗД не може да иска от длъжника
изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на изискуемостта на
вземането, а съобщаването от първоначалния кредитор на длъжника на цесията, в т.ч.
чрез пълномощник, е признание на първия, че вземането вече не му
принадлежи.Връчването на книжата по цесиите, ведно с уведомлението за това, като
приложени към исковата молба, е обстоятелство, което съдът съобразява на основание
чл. 235, ал.3 от ГПК, тъй като прехвърлянето на вземането има действие спрямо
длъжника от узнаването му съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, при което ищецът има
легитимация на кредитор на ответника на основание договора за цесия от 21.06.2017г..
3
При това, с полученото в хода на делото уведомление ответниците са уведомени за
цесията, в т.ч. и че от датата на получаване на уведомлението дължат изпълнение на
новия кредитор.
С оглед на горното, искът е основателен и доказан – налице е неизпълнен
паричен дълг от ответниците като солидарни длъжници по процесния договор за
банков кредит, вземането по който първоначалният кредитор е прехвърлил/цедирал/ на
ищеца и уведомлението за цесията е връчено на длъжниците в хода на настоящото
производство, при което същото е произвело предвиденото в чл.99, ал.4 от ЗЗД
действие, при липса на възражение дългът да е погасен чрез плащане или друг способ
за погасяването му, изключая възражението за изтекла погасителна давност, по което
съдът дължи произнасяне по същество.
Съгласно трайната съдебна практика позоваването на изтекла погасителна
давност в преклузивния срок за отговор на исковата молба е достатъчно, за да се
приеме, че съдът е сезиран надлежно с възражение за давност и дължи произнасяне по
него. Евентуалната нередовност на възражението, свързана с непълнота или липса на
фактически твърдения относно началния момент на давността или приложимия
давностен срок, са от значение за преценката на основателността на възражението, но
не и за правомощията на съда да разгледа възражението и да се произнесе по него.
Определянето на началния момент, от който тече погасителната давност, и на
приложимата за спорното вземане погасителна давност /обща по чл.110 ЗЗД или
специална по чл.111 ЗЗД/ е част от решаващата правораздавателна дейност на съда.
Дори ответникът да е навел фактически твърдения за началния момент на давността и
за приложимата давност, съдът не е длъжен да ги възприеме, а следва да разреши спора
за давността въз основа на фактите и доказателствата по делото и закона, който урежда
давността /Определение № ******** по т.д. № *******, ТК, II о., ВКС/.
Течението на погасителната давност е възражение за факт, погасяващ правото на
съдебна защита на кредитора, но в случая същата не е изтекла с оглед на крайния срок
на действие на договора и конкретно за връщане на дадената на кредит сума –
**********, тъй като задължението се погасява с общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД, а не с претендираната от ответниците кратка такава по чл.111 от ЗЗД.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД погасителната давност тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.Следва да се има предвид, че срокът на договора е
уговорен в полза на длъжника/чл.70, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от ТЗ/.
Съгласно Решение №******** по т.д. № ********, ВКС, ТК, I т.о. и Решение N
********* по т.д. № *******, ВКС, ТК, II т.о., връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/ и приложима по отношение
на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
4
уговорения краен срок за погасяване на кредита. Ако бъде възприето това разрешение,
то от датата ********** давността за съдебна защита на остатъчната главница по
договора няма да е изтекла, защото заявлението по чл.410 от ГПК е постъпило в съда
на 16.02.2022г., но е подадено по пощата на 15.02.2022г., от която дата по арг. от чл.62,
ал.2 от ГПК се прекъсва давността по смисъла на чл.116 б „б“ предл.1-во от
ЗЗД/Решение № ******* по т.д. N ********, ТК, II о., ВКС/, защото искът по чл.422,
ал.1 от ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Към този момент не е изтекъл срокът по чл.110 от ЗЗД,
необходим за погасяване на процесното вземане.
С Решение N ******* по т.д. № *******, ВКС, ТК, II о. и с Решение №
********* по т.д. № *******, ВКС, ТК, II о., е прието, че началният момент, от който
започва да тече погасителната давност, когато вземането на банката по кредита е
разсрочено на отделни погасителни вноски, е изискуемостта на съответната част от
главницата, която настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните
съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази
част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т.е. принудителен ред,
поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да
не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост на
частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течение на
давността. Като аргумент се сочи, че не може при разсрочено изпълнение на
главницата по кредита, да се приеме, от една страна, че кредиторът има право да търси
изпълнение от изискуемостта за съответната част от вземането/по падежиралите
вноски/, а от друга страна, бездействието му да го направи, да не води до течение на
давностния срок за тази част от вземането.
Без значение е кое становище възприема в настоящият състав, защото и в двата в
случая, ако началният момент, от който започва да тече давностният срок е крайният
срок за изпълнение на договора или датата на всяка погасителна вноска по него в
процесния период, първата от които е с дата ********, то към предявяване на иска не
изтекла безспорно приложимата обща давност от пет години, което обуславя
неоснователност на възражението на ответниците за погасяване по давност на
процесния дълг и съответно правомощие на съда да уважи иска по чл.422, ал.1 от ГПК
изцяло.
За да е налице договор за продължително или периодично изпълнение, трябва и
двете насрещни, характеризиращи престации да са периодични и/или продължаващи /
ТР *********** по т.д. **** на ОСГТК на ВКС/. При договора за кредит интересът е в
полза на едната страна – кредитополучателя, който получава нещо веднага, като се
задължава да го върне, а рискът от неизпълнението остава за банката, като цедирането
5
на вземането не променя условията на договора, в т.ч и сроковете за плащане на
погасителните вноски по него.
При този изход на делото, при който искът се уважава изцяло, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците са направените по делото от ищеца
разноски от 211.49 лв. в заповедното производство, както и от 161.49 лв. за държавна
такса и от 150 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, претендирано съответно на чл.78,
ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ, с
оглед материалния интерес по делото.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.Б.” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. К., ул.П. № *, общ.К., обл.К. и по отношение
на Б. Г. Б. с ЕГН **********, гр. К., ул.П. № *, oбщ.К., обл.К., че "М.Б." ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. ****, р-н С., бул.К.М. - Л. N
***, ет.*, тел.********, представляван от Б.А. – изпълнителен директор, има парично
вземане от „Б.Б.” ЕООД с ЕИК ********* и Б. Г. Б. с ЕГН **********, в качеството им
на солидарни длъжници, в размер на сумата 4 128.61 евро, представляваща
неизпълнени парични задължения зa 18/осемнадесет/ вноски по главница за периода от
******** до ********** по Договор за банков кредит N ************, изм. с Анекс N
*******, Анекс N ********** и Анекс ********, сключен с Б.П.Б. АД, ведно със
законната лихва, считано от 16.02.2022г. - датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед N ********* за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ****** на РС-К.,
поправена с Разпореждане ********** по ч.гр. д. № ****** на РС-К..
ОСЪЖДА „Б.Б.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
К., ул.П. № *, общ.К., обл.К. и по отношение на Б. Г. Б. с ЕГН **********, гр. К., ул.П.
№ *, oбщ.К., обл.К., да заплатят на "М.Б." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к. ****, р-н С., бул.К.М. - Л. N ***, ет.*, тел.********,
представляван от Б.А. – изпълнителен директор, сумата 311.49 лв., представляваща
разноски в настоящото производство и сумата 211.49 лв., представляваща разноски в
заповедното ч.гр. д. № ******* на РС-К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред К.йския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6