Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13959 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Р.В.С. искова молба за осъждане на З. „Б.и.“ да му
заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 21.06.2016 г. и 160 лева обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законните лихви от 30.08.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди
в исковата си молба, че на 21.06.2016 г. около 06.20 часа на главен път Е-79 К.
Т. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“с ДК № ********в посока от гр. Монтана към
гр. Враца. На км. 133+840 при движение в ляв за автомобила завой Т. видял, че
срещу него, в неговата пътна лента се движи л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ********,
управляван от И.М.Д.. Настъпил удар в предните части на двата автомобила.
Вследствие произшествието Р.В. получил средни телесни повреди – фрактура на
тялото на 12-ти гръден прешлен (Тх-12) с дислокация на фрагментите, протрузии
на междупрешлените дискове на ниво С2-С3-С4-С5 и тежка протрузия на ниво С5-С6
и черепно-мозъчна травма с изпадане в пълно безсъзнание до степен на кома.
Получил и контузия на гръден кош и дълбока разкъсно-контузна рана на дясна
предмишница. В. бил откаран по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“ – гр. Враца,
където бил оставен на строг постелен режим и му приложили медикаментозно
лечение.
На
24.06.2016 г. го изписали за домашно лечение, с препоръки за спазване на
постелен режим и прием на медикаменти. На 18.07.2016 г. се провела нова
компютърна томография на торакалния и лумбален отдел, поради засилване на
оплакванията.
Към
момента В. все още не се бил възстановил и продължавал да изпитва силни болки в
шията и гърба, в гърдите и главата. Получавал и световъртеж. Движенията в
снагата били ограничени и болезнени и довели до неудобства в ежедневието му.
Бил трудно подвижен и лесно се уморявал, не можел да стои дълго време прав и да
ходи; да извършва физическа дейност, различна от обикновено хигиенно и битово
обслужване.
В.
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за КТ
изследване – 160 лева.
Към
21.06.2016 г. за управлявания от И.Д.л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ********
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество. На 10.08.2016 г. ответникът бил сезиран с молба да
обезщети получените вследствие ПТП на 21.06.2016 г. вреди, но на 30.08.2016 г.
дружеството постановило отказ да удовлетвори претенцията на пострадалия. Поради
това моли съдът да постанови решение, с което да осъди З. „Б.и.“ АД да му
заплати обезщетение в размер на 60 000 лева за търпените неимуществени
вреди и 160 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 21.06.2016 г.,
ведно със законните лихви от датата на постановяване на отказа – 30.08.2016 г. до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на
ПТП и получените от ищеца травми. Счита претендираният размер на претенцията за
неимуществени вреди за завишен. Възразява за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който пътувал в лекия автомобил без правилно
поставен обезопасителен колан.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Ответникът
не спори, че на 10.08.2016 г. е бил сезиран от ищеца с претенция за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, която е счел за
неоснователна.
Въз
основа на данни от протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум и
на база показанията на св. Л.А., разпитана в съдебното заседание на 06.10.2017
г. е изготвена съдебна авто-техническа експертиза, в която е описан механизмът
на ПТП и са дадени отговори за предотвратимостта на удара от всеки от водачите.
Установено
е, че на 21.06.2016 г. в светлата част на денонощието по път Е79 от гр. Монтана
към гр. Враца се е движил л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № *******,
управляван от К. Лазаров Т.. Р.В. седял до него, на предна дясна седалка. Срещу
него, в посока от гр. Враца към гр. Монтана се движил л.а. „Фолксваген“, модел
„Голф“ с ДК № ********, управляван от Г.К.М.. След разклона за гр. Вършец водачът
М. изгубил контрол върху управляваното от него превозно средство, което се
насочило наляво по посока на пътната лента за срещуположно движение и пресякъл
разделителната линия на 44.79 м от мястото на удара. През това време
управляваният от К. Т. автомобил се намирал на 62.5 м. При възприемане на
идващото насреща, в неговата лента за движение МПС Т. предприел спиране с
максимална интензивност, но въпреки това настъпил челен кос удар между предните
леви части на автомобилите. Според заключението на вещото лице за водача К. Т.
ударът е бил непредотвратим чрез спиране с максимална интензивност. Като
причина за настъпване на произшествието се сочи изгубване на управление върху
лекия автомобил от водача Г. М. и насочване на превозното средство наляво към
пътната лента за срещуположно движение.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила наличие на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и получените от Р.В. увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, протекло
с временно зашеметяване и частична липса на спомен, без данни за пълна загуба
на съзнанието, контузия на гръдния кош вдясно, минимално счупване на 12-ти
гръден прешлен, охлузване и рана по предно-вътрешна повърхност на дясната
мишница и охлузване в лява горна част на предна коремна стена. Непосредствено
след травмата било проведено тридневно болнично лечение в МБАЛ „Христо Ботев“ –
гр. Видин, изразяващо се в прием на медикаменти при постелен режим. В. бил с
поставен имобилизиращ гръдно-поясен корсет „Дорзофикс“. Охлузванията били
обработени хирургично. При извършения на 14.08.2017 г. личен преглед на
пострадалия не се установил дефицит на активните и пасивни движения на снагата
и врата на Р.В. и че ищецът е възстановен от получените увреждания. Усложнения
в здравословното състояние на ищеца не се очаквали. В съдебното заседание на
06.10.2017 г. вещото лице д-р М. е посочил, че от образното изследване е видно
минимално снишаване на височината на прешленовото тяло, но категорични данни за
фрактура липсвали. Дори и да е имало такава, тя е била лекостепенна, не
нарушавала стабилността на гръбначния стълб и съответно не налагала специални
лечебни процедури.
Свидетелят
Л.А. е била пътник в автомобила, управляван от К. Т.. Помни произшествието и
период след настъпването му, в който Р. е бил в безсъзнание. Когато се съвзел, Р.
не я познавал. Незабавно бил хоспитализиран за лечение на счупвания на прешлен,
натъртвания и рана на ръката. След изписването ищецът бил неподвижен и носил
имобилизационен колан в продължение на месец. Имал нужда от помощ и за него
грижи полагала свидетелката. Възстановил се след шест месеца – към края на 2016
г. Все още имал оплаквания от болки в гърба и врата. Преди произшествието
работел като шофьор в мебелен магазин, но поради травмите преустановил работа.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Не се
спори между страните, че на 10.08.2016 г. ответното дружество е било сезирано
от ищеца с молба за обезщетяване на вредите от ПТП на 21.06.2016 г., по която
молба на 30.08.2016 г. е постановен отказ.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ******** и З. „Б.и.“ АД. Наличието на
валидно към 21.06.2016 г. застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Фолксваген“,
модел „Голф“ и ответника е отделено като безспорно между страните обстоятелство
с определение от 22.05.2017 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
От
заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, която
съдът кредитира като подробна, обоснована и обективно изготвена се установява
по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ******** И.М.Д.. При управление на
превозното средство водачът е нарушил нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, като е поставил в опасност живота и здравето на хората и не е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Д. е изгубил управлението
над л.а. „Фолксваген Голф“ и е допуснал превозното средство да премине в насрещната
пътна лента, където е настъпил челен кос удар с насрещно движещия се л.а.
„Фолксваген Голф“ с ДК № *******.
Ответникът
не ангажира доказателства, опровергаващи презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
поради което съдът намира, че от правна страна се доказа осъществяването на
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира са
причинени именно от процесното ПТП. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза пострадалият е претърпял 3-дневно медикаментозно лечение в болнични
условия, след което е изписан и възстановяването му е продължило в домашни
условия. Към момента здравословното му състояние е добро, без трайни последици
и наличие на усложнения.
Предвид
данните от съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля А., които
съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, мястото на уврежданията и техния
характер, възрастта на пострадалия – 33 г. към датата на инцидента, както и
обстоятелството, че нормалният начин на живот на С. е бил нарушен за период от пет
месеца, след което обаче е настъпило пълно възстановяване от получените при ПТП
травми, съдът намира, че 20 000 лева е справедлив размер на обезщетението.
Ответникът
не доказва да е погасил напълно или частично задълженията си към ищеца, поради
което дължи на ищеца определеният от съда размер на обезщетението.
Установява се и че ищецът е извършил разходи за КТ
изследване на стойност 160 лева, заплатени на 18.07.2016 г. Те са във връзка с
лечението и с характер на имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от
ответника.
З. „Б.и.“ АД е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който пътувал в л.а. „Фолксваген Голф“
с ДК № ********без поставен обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
В настоящото производство ответникът не доказа при
условията на пълно и главно доказване, че ищецът е получил всички или част от уврежданията
поради непоставен обезопасителен колан, поради което определените от съда
обезщетения следва да бъдат присъдени в посочените размери съответно от 20 000
лева и 160 лева.
Ответникът
не доказва да е погасил напълно или частично задълженията си към ищеца, поради
което дължи определените от съда размери на обезщетенията.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Установява се, че след сезиране на ответника е постановен
отказ, поради непредставени влязъл в сила акт – присъда, решение или
споразумение, авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи, протокол за
оглед на местопроизшествието, фотоалбум и скица, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и медицински документи, удостоверяващи получените увреждания.
Според чл. 496,
ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за
пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно произшествие,
непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи; друго
удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на
вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от
пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не
възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има
съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно
обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С предявяване на претенцията ищецът не доказа, че е
представил гореописаните документи, поради което задължението на застрахователя
да се произнесе по претенцията не е възникнало. Аргумент в тази насока е и
нормата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, според която застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т.
1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са
застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението
или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал.
1 от КЗ. Така приетата нормативно уредба вменява в задължение на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да се произнесе по претенцията на
пострадалия в тримесечен срок от сезирането. След този срок той дължи законна
лихва върху обезщетението. Поради това и предвид липсата на спор, че ответникът
е сезиран на 10.08.2016 г., началната дата на лихвата за забава е 11.11.2016 г.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което на адв. Й. Д. се дължи
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете – 1 292
лева.
Р.В. е
сторил разноски на обща стойност 705 лева, от които му се дължат 235 лева.
З. „Б.и.“ АД следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 806.40 лева.
Претенции за присъждане на разноски е направил и ответникът. Ищцовата
страна е възразила за прекомерност на възнаграждението от 5 000 лева,
което е основателно. За защита по частично отхвърления иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 21.06.2016 г. дължимото
възнаграждение е на стойност 2 796 лева. На ответника се дължи сумата от
1 864 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Р.В.С., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпило на 21.06.2016 г. ПТП, ведно със
законната лихва от 11.11.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Р.В.С., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 160 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от настъпило на 21.06.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва
от 11.11.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адвокат Й.Г.Д., с
адрес ***, партер сумата от 1 292 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА,
чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Р.В.С., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 235 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р.В.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 864 лева разноски за производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски Градски съд сумата от 806.40 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: