Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 284 /гр. Варна, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД –
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
Н. ДАМЯНОВА
При участието
на секретаря Е. Тодорова като разгледа докладваното
от съдия Г. Йовчев в.т.д.№574/2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Я.С.К. *** срещу решение №23/06.06.2019 г. по т.д.26/2018 г. по описа на ОС - Шумен, с което е отхвърлен предявения от въззивника
срещу ТБ „Инвестбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, С.В.С. *** и Р.Н.С. ***, иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на законна ипотека, вписана в АВп – Служба по
вписванията гр. Шумен по молба вх. рег. № 826, т.1, акт № 39/24.02.2006 г.,
подновена с молба вх.рег. №1137, том 1 акт № 169/23.02.2016 г. върху 1/3 ид.
част от недвижим имот - апартамент с идентификатор 83510.664.398.1.2 и гараж с
идентификатор 83510. 664.398.1.15.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно интерпретиране на
доказателствата и необосновани изводи.
Насрещните
страни „Инвестбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, С.В.С. *** и Р.Н.С. *** са подали писмени отговори, в които оспорват жалбата.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Ищцата излага в исковата молба, че на 05.08.1993 г., родителите
ѝ С.
Л. С., поч. на 23.09.1997 г. и Д. Д. С., поч. на 10.09.2005 г. са дарили на нейния брат М. С. Л.,
собствения си недвижим имот – апартамент и гараж, находящ се в гр.Шумен,
ул.„Цар Иван Александър”, №15. Твърди, че с решение от 16.03.2007 г. по гр.д.№
2141/2006 г. на ШРС е възстановена полагащата ѝ се запазена част от
наследството, но преди това с поредица от прехвърлителни сделки, извършени в
периода 03.02.2006 г. - 17.02.2006 г., дареният имот е придобит от ответниците С.В.С. и Р.Н.С.. Излага, че с влязло в сила
решение от 07.07.2008 г. по гр.д. №2388/2006 г. на ШРС е отменен частично
нотариалния акт, с който брата на ищцата е продал апартамента и гаража на Р.
Й. Д. досежно притежаваната от ищцата 1/3 ид. част от имота, а с решение от
29.07.2014 г. по г.д. № 2432/2013 г. на ШРС е установено по отношение на
ответниците С.В.С. и Р.Н.С., че ищцата
е собственик на 1/3 ид. част от имота.
Ищцата твърди, че през м.януари 2018 г. е получила
съобщение, че притежаваната от нея 1/3 ид. част от имота е предмет на публична
продан по изп.д.№20138760400361 по описа на ЧСИ Д.Златева с взискател ТБ
„Инвестбанк” АД, въз основа на учредена от С.В.С. и Р.Н.С. законна ипотека
върху имота от 24.02.2006 г., подновена на 23.02.2016 г. Счита ипотеката за
нищожна поради противоречие със закона – чл.167, ал.3 от ЗЗД, тъй като е
учредена от лица, които не са собственици на имота, поради което отправя искане
до съда да
постанови решение, с което да бъде
прогласена нищожността на законна ипотека, вписана в АВп – Служба по
вписванията гр. Шумен по молба вх. рег № 826, том 1, акт № 39/24.02.2006 г. с
ипотекарни длъжници – С.В.С. и Р.Н.С., въз основа на нот. акт за
покупко-продажба № 827, том 2, акт № 185/24.02.2106 г. върху 1/3 ид. част от
недвижим имоти - апартамент с идентификатор 83510.664.398.1.2 и гараж с
идентификатор 83510.664. 398.1.15, както и нищожност на подновената законна
ипотека вх. рег. № 1137, том 1 акт № 169/23.02.2016 г. и да бъде постановено заличаване
на ипотеката.
Ответнникът
ТБ „Инвестбанк” АД, със седалище гр.София, оспорва предявения иск като излага,
че законната ипотека е вписана на 24.02.2006 г., т.е. преди вписването на
исковата молба по предявения от ищцата на 26.09.2013 г. ревандикационен иск
срещу другите ответници, поради което не е налице хипотезата на чл.167, ал.3 от ЗЗД, тъй като към датата на учредяване на ипотеката собствеността не е била
оспорена. Наред с това излага, че решението по ревандикационния иск има
действие само между страните по него и не засяга правата на трети лица.
Ответниците С.В.С. и Р.Н.С., чрез назначения особен
представител, са оспорили иска по подобни съображения.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е за
прогласяване нищожността на
учредената от С.В.С. и Р.Н.С. в полза на ТБ „Инвестбанк”
АД законна ипотека, поради противоречие
със закона - чл.167, ал.3 от ЗЗД, при
твърдение че учредителите не са собственици на 1/3 ид. част от процесния
имот, предвид уважаването на предявените
от ищцата искове с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН и чл.37, ал.1 от ЗН. Целта на чл.167, ал.3 от ЗЗД е да не се увреждат
интересите на действителния собственик на имота, върху който се учредява
ипотеката и да не бъде ипотекиран чужд имот без съгласието на неговия
собственик. От естеството и
предназначението на законната ипотека следва, че и тя подобно на договорната, може да се учреди само върху имот,
който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, поради което въпросът относно
собствеността обуславя
действителността на законната ипотека. В случай, че ипотеката е учредена върху имот, който към
момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява,
респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент на чл.170
от ЗЗД. При
така определения предмет на спора, се налага да се даде отговор въпроса дали ТБ
„Инвестбанк” АД е обвързана от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила
решение по гр.д. № 2432/2013 г. на ШРС, с което е установено по отношение
на ответниците С.В.С. и Р.Н.С., че
ищцата е собственик на 1/3 ид. част от имота, предмет на законна ипотека, учредена в полза на банката, като обезпечение по договор
за кредит, вписана в Служба по
вписванията гр. Шумен по молба вх. рег. № 826, т.1, акт № 39/24.02.2006 г.,
подновена с молба вх.рег. №1137, том 1 акт № 169/23.02.2016 г. и дори и
банката да е обвързана - дали признатите с решението права на въззивницата, са
противопоставими на насрещните страни по повод учредената ипотека. Силата на пресъдено нещо не важи
спрямо всички /субективни предели на СПН/ - чл.298, ал.1-3 от ГПК, а само между
страните по делото, като това ограничение има за цел да защити правата на трети
неучаствали в производството лица, с
изключение на правоприемниците, които също са обвързани от последиците на
съдебното решение, но само когато правоприемството е настъпило по време на
процеса или след приключването му с влязло в сила решение. Въззиваемата страна
ТБ „Инвестбанк” АД, не е участвала като главна или
подпомагаща страна в производството по гр.д. № 2432/2013 г. на ШРС, нито е
правоприемник на някоя от страните, поради което същата може да оспорва
твърдяното от ищцата право на собственост, като интереса от оспорване произтича
от вписаната в нейна полза законна ипотека и значимостта на въпроса за
принадлежността на правото на собственост върху ипотекираня имот. Ето защо, решението по гр.д.
№ 2432/2013 г. на ШРС, не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ТБ
„Инвестбанк“ АД, поради което не може да му бъде противопоставено. В случая ипотечното право на
банката се запазва, тъй като вписването на законната ипотека значително
предхожда по време вписването на исковата молба по чл.30, ал.1 от ЗН. Решението с
което е уважен иска по чл.30, ал.1 от ЗН няма обратно действие, поради което
придобитите от третото лице права при извършената от надарения разпоредителна
сделка, не отпадат автоматично. Едва от влизане на решението в сила, за
наследника с право на запазена част се поражда правото да търси от другия
наследник уравнение на дела си, респективно да иска отмяна по реда на чл.37 от ЗН, като решението по този иск също има действие за напред. Съобразно
разпоредбата на чл.114, б. „а“ от ЗС и чл.11 от ПВ, вписването на исковата
молба по конститутивните искове, каквто е този по чл.30, ал.1 от ЗН, има
оповестително-защитно действие, поради което с уважаването му ще отпаднат с
обратна сила само правата на непосредствения приобретател по атакувания акт, но
не и правата на трети лица, на които впоследствие е прехвърлен имота преди
вписване на исковата молба. В конкретния случай вписването на исковата молба, с
която е предявен отменителния иск по чл.37, ал.1 от ЗН е извършено на
15.09.2006 г., след датата на вписване на атакуваната законова ипотека –
24.02.2006 г., поради което по смисъла на чл.114, б. „в“ от ЗС, на ипотекарния
кредитор не може да се противопостави придобитото вещно право по решение,
постановено по искова молба, вписана след датата на учредяване на ипотеката. Неоснователни
са и наведените с въззивната жалба доводи за нищожност на извършеното на
23.02.2016 г. подновяване на законната ипотека. Както се посочи по-горе,
ипотеката е вписана на 24.02.2006 г., поради което извършеното на 23.02.2016 г.
подновяване е в срока по чл.172, ал.1 от ЗЗД. Подновяването по чл.18, ал.1 от ПВ вр. с чл.172, ал.1 и ал.3 ЗЗД по характера си е
отбелязване към съществуващо вписване, с което се продължава действието му за
още 10 години с всички произтичащи от това правни последици и затова ипотечното
право запазва реда си от датата на старото вписване. Отбелязването като
техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на отбелязване акт,
отразяването на данни за мястото на подреждането му, на данни извлечени от
неговото съдържание и за връзката му с друг вписан акт. Това означава, че подновяването се отбелязва в същата
партида - на първоначалния собственик, дори и имотът да е разпореден в полза на
друго лице, поради което по същите съображения, решението с което на
въззивницата са признати права, възникнали след датата на вписване на
ипотеката, не е противопоставимо на банката, по чиято инициатива е извършено и
подновяването. Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на
първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното
решение. Доколкото
въззивницата е освободена и от заплащане на разноски по делото, заплатеното
възнаграждение за особения представител на въззиваемите, следва да остане за
сметка на бюджета. С
оглед направеното искане и на основание
чл.81 вр. чл. 78 ал.3 и 8 от ГПК, в полза на въззиваемото дружество следва
да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №23/06.06.2019 г. по т.д.26/2018 г. по описа на ОС - Шумен.
ОСЪЖДА Я.С.К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на ТБ „Инвестбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Триадица, бул.„България“, № 85, представлявано от З. Р. Р. и В.
И. К. – Д., сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за защита
от юрисконсулт, на осн. чл.78 ал.8 вр. ал.3 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: