№ 10077
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110145415 по описа за 2021 година
Ищецът „Д. З.“ АД твърди сключен договор за застраховка имущество на техника ,
находяща се в търговски обект, кулинарен магазин в гр. Плевен, ...., във връзка с щети на
което – повреда на конвектомат, климатична система и електронна каса, заплатил
обезщетение в размер на 6 434,25 лв. Щетите били получени в резултат на внезапно спиране
и последващо пускане на електричеството (токови удари, свързани с неравномерни
пулсации и пренапрежение) на 12.04.2016 г., което събитие съгласно застраховката било
покрит застрахователен риск. Ответникът „ЧЕЗ Р. Б.“ АД не възстановил платеното от
ищеца обезщетение след отправена регресна покана, за което той отговаря съгласно
сключения договор за доставка на електрическа енергия в обекта на застрахования. Ето
защо ищецът моли да се осъди ответника /поради неизпълнение на договорното му
задължение за доставка на ел.енергия и в условията на евентуалност – като собственик на
електроразпределителната мрежа според уточняващата молба/ да му заплати сумата от
6 434.25 лв. регресна претенция за платеното от него застрахователно обезщетение, сумата
от 1960.82 лв. лихва за забава за периода 30.07.2018 г. – 30.07.2021 г. и законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва да са настъпили елементите от
фактическия състав, обосноваващ отговорността му. Твърди, че ищецът не е конкретизирал
в какво се изразяват действията на натоварените с работата лица, както и не е посочена
конкретната работа, възложена им от ответника. В тази връзка оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение от негова страна. Излага, че вредите са настъпили
поради липса на адекватна защита, осигурена от увреденото лице, след границата на
собствеността. Твърди, че задълженията му да представи за ползване ел.съоръженията си и
1
да ги поддържа са до границите на собствеността, след което задълженията са за
собственика на имота и доставчикът не отговаря за вреди от неосигурена защита от страна
на потребителя. Оспорва претенцията за лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран „Ей Ай Джи Юръп С.А.“
дружество регистрирано в Люксембург, чрез клона му в Б..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.1, предл.2 КЗ /главния иск/
и чл. 86 ЗЗД. Възникването на регресното право на ищеца е предпоставено от установяване
на следните предпоставки: наличие на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, настъпване на застрахователно
събитие, наличие на причинени вреди – вид и размер, причинна връзка между събитието и
вредите, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение,
наличието на сключен договор между пострадалия и ответника за доставка на ел.енергия и
неизпълнение на договорните задължение от ответното дружество – прекъсване на
ел.захранването.
Безспорно се установява по делото наличието на застрахователно правоотношение между
ищеца /като универсален правоприемник на ЗАД Виктория АД/ и Флоримонт ЕООД по
имуществена застраховка „Електронна техника“, валидна в периода от 24.12.2015 г. до
23.12.2016 г., с обект на застраховката техника съгласно опис към полицата и с покрити
рискове съгласно приложимите Общи условия, включващи свръхнапрежение.
Видно от договора за наем, сключен на 2.12.2012 г., Флоримонт ЕООД наел за ползване за
срок от десет години поземлен имот в гр. Плевен, ул. Цар Симен № 13, бл. Щастие, заедно с
магазин в него. За този имот наемодателят Фиеста 13 ООД има сключен договор от
10.11.2009 г. с ЧЕЗ Р. Б. АД за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа
на ответното дружество. Като безспорно е отделено обстоятелството, че ответникът е
собственик на ел.разпределителната мрежа в лицензионната територия, в която попада
обекта. Следователно, като облигационен ползвател на имота, Флоримонт ЕООД е бил и
ползвател на електроразпределителната мрежа, доставяща ел.енергия в имота /т. 41а от ДР
на ЗЕ/.
Съдът приема за установено, че на 12.04.2016 г. е настъпило застрахователно събитие по
договора за застраховка с ищеца, изразяващо се в претоварване на електрическата мрежа и
свръхнапрежение, в резултат на което са увредени ел.уреди, предмет на застраховката. В
тази насока са събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
по СТЕ. В писма от ЧЕЗ Б. ЕАД и ЧЕЗ Р. Б. АД е посочено, че на 12.4.2016 г. поради
претоварване на мрежата, е възникнала авария, засягаща и адрес гр. Плевен, ул. Цар Симеон
13, и е налице преустановяване на електрозахранването в района. На 14.4.2016 г.
2
застрахованият подал уведомление и искане за оценка на увредени конвектомат, климатична
система и каса в резултат на внезапно спиране и пускане на тока на 12.4.2016 г., като същия
ден е извършен оглед от комисия на застрахователя и съставен опис на увреденото
имущество. Според протокол за технически преглед в сервиз, климатичната система не
работи поради проблем в компресора в следствие на рязка промяна в напрежението и
дефектирали платки на инвентора и вътрешното тяло. Според сервизен протокол от
14.5.2016 г., е установен неактивен тъч на платка, за който проблем е възможна причина
аварията в ел.захранването. Съставен е ликвидационен акт за щетата, с който при отчитане
на самоучастието на застрахования и фактурите за ремонта Сплатен от застрахования/, е
определено обезщетение в размер на 6434.25 лв., изплатено на застрахования на 2.5.2017 г.
видно от преводното нареждане.
Ищецът поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение с писмо, получено на
9.6.2017 г., като с писмо от 17.7.2017 г. ответникът отказал плащане.
Според заключението на СТОЕ, при проверката в ЧЕЗ Р. АД е установено регистрирано
прекъсване при пренатоварване на мрежата, като на абоната е осигурено резервно
захранване. При възстановяване на ел. захранването, могат да се получат пренапрежения,
които да увредят уредите. Няма съставен съвместен протокол с представители на ЧЕЗ Р..
Процесните уреди е възможно да бъдат увредени и поради възникнали в съоръженията на
застрахованото лице след границата на собственост неизправности и неинсталирана защита
на съоръженията. Стойността на щетите по пазарни цени към датата на събитието е 6029.76
лв.
С плащането, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. Съгласно чл. 410, ал.1, т.1, предл.2 КЗ, това касае и случаите на вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
В случая застрахованият и ответникът са страните по договор за използване на
електроразпределителната мрежа на ответното дружество, сключен при приложими общи
условия. Правата и задълженията на страните по този договор, в който встъпва ищеца, са
уредени от Закона за енергетиката и Общите условия на ответното дружество. Доколкото
обаче те не уреждат вида на вредите и границите на дължимото обезщетение при
неизпълнение на задължението за непрекъснато доставяне на ел.енергия, приложим е ЗЗД.
Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща
претърпяната загуба и пропусната полза. Претърпяната загуба е разликата в имуществото на
кредитора преди и след неизпълнението. Съгласно чл. 89 ЗЕ, операторът на
електроразпределителната мрежа осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и
качество на доставяната електрическа енергия. Това задължение е визирано и в чл. 12 от ОУ
на ответното дружество /общодостъпни на интернет страницата му/, а именно че
електроразпределителното предприятие се задължава да осигурява на потребителите
ел.енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност. При нарушение на
непрекъснатостта на захранването и необезпечена безопасна експлоатация на собствените
на електроразпределителното предприятие електрически съоръжения, то носи отговорност
3
за щетите, нанесени на потребителите /чл. 42 от ОУ/.
Категорично по делото се установи неизпълнение на задължението на ответника за
непрекъснатост на електрозахранването и доставката на ел.енергия, отговаряща на
изискванията за безопасност, след като е имало прекъсване на електрозахранването до
обекта, в който са застрахованите електроуреди. А от събраните по делото доказателства –
протоколи на сервизи и заключение на САТЕ, се установява и причинната връзка между
повредата в климатичната система и конвектомата и свръхнапрежението при последващото
пускане на тока, след което уредите не функционирали.
Всъщност ответникът нито твърди, нито доказва наличието на обстоятелства изключващи
договорната му отговорност. Единственият относим довод на ответника - че вредите са
могли да бъдат избегнати при инсталиране от страна на застрахования на защита след
границата на собствеността, е неоснователен. Осигуряването на по-висока категория
осигуреност е възможност, а не задължение за потребителя и не изключва отговорността на
ответното дружество като доставчик и не го освобождава от неизпълнението на неговите
задължения. Не се твърди и доказа от ответника прекъсването да се дължи на авария или
случайно събитие, които да го освободят от отговорност.
С оглед изложеното, предявената главна претенция е основателна до установения размер на
вредите по средни пазари цени /която е възстановителната стойност на увреденото
имущество/ и следва да се уважи за сумата от 6029.76 лв.
Ответникът е релевирал възражение за изтекла в негова полза погасителна давност на иска
по чл. 410 КЗ. Така релевираното възражение е неоснователно. Чл. 378, ал. 5 КЗ
регламентира 5-годишна погасителна давност на всички регресни и суброгационни искове,
считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена
застраховка. По делото се установи, че ищецът е направил плащането на 2.05.2017 г., поради
което погасителната давност изтича на 02.05.2022 г. Искът е предявен в съда на 30.07.2021
г., в рамките на давностния срок.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва. При липса на уговорен срок, забавата настъпва след отправяне на
покана. Ищецът е поканил ответника доброволно да изпълни задължението си, което
последният не е сторил, с което е изпаднал в забава. Ищецът претендира забавата от по-
късен момент – 30.7.2018 г., от когато следва да се присъди лихвата, възлизаща до 30.7.2021
г. на 1837.40 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор, претенцията на ищеца за разноски е основателна
съразмерно с уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса
335.80 лв., 240 лв. депозит и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, дължими са 680.16
лв. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от разноски за
депозит 255 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв., в полза на ответника следва да
се присъдят 25.47 лв.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЧЕЗ „Р. Б.“ АД, ЕИК ...,седалище и адрес на управление гр. София, ., ......, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Д. з.“ АД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, ...., на
основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, сумата от 6029.76 лв., регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за причинени вреди по застраховка „Електронна техника“,
сключена с полица № ....../18.12.2015 г., ведно със законната лихва от 30.07.2021 г. до
изплащането й, сумата от 1837.40 лв. лихва за забава за периода от 30.7.2018 г. до 30.7.2021
г. и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 680.16 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 6029.76 лв. до предявените 6434.25 лв. и иска
за лихва за разликата над 1837.40 лв. до претендираните 1960.82 лв.
ОСЪЖДА Д. з.“ АД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София, ...., да
заплати на ЧЕЗ „Р. Б.“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. София, ., ......, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 25.47 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5