РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1892
гр. Пловдив, 10.10.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа
докладваното от съдията Л. Несторова
административно дело № 2497 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./,
във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в
сила от 12.07.2006 г./ Образувано е по жалба на В.Х.С.,
ЕГН: **********, действаща и като ЕТ „В.С.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с
посочен адрес***, против Ревизионен акт (PA) № Р-16002617006253-091-001/26.04.2018г.,
издаден от З.В.на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Ф.К.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, В ЧАСТТА, потвърдена
и изменена с Решение № 416/16.07.2018г. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив относно
допълнително установени дължими суми за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 61,65лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
37,56лв., за 2012г. в размер на 224,36лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 113,69лв., за 2013г. в размер на 737,06лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 298,61лв., за 2014г. в размер на 830,12лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 251,96лв., за 2015г. в размер на 836,97лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 168,82лв. и за 2016г. в размер на 1 457,32лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 146,15лв., както и допълнително определени вноски
за ЗОВ: за 2011г. ДОО в размер на 61,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 42,23лв., ДЗПО – УПФ в размер на 24,17лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 17,95лв. и ЗО в размер на 38,67лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 23,56лв.; за 2012г. ДОО в размер на 170,66лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 86,48лв., ДЗПО – УПФ в размер на 66,66лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 33,78лв. и ЗО в размер на 106,66лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 54,05лв., за 2013г. ДОО в размер на 889,40лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 360,33лв., ДЗПО – УПФ в размер на 347,42лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 140,75лв. и ЗО в размер на 555,87лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 225,20лв., за 2014г. ДОО в размер на
954,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 289,77лв., ДЗПО – УПФ в размер
на 372,91лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 113,91лв. и ЗО в размер на
596,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 181,10лв., за 2015г. ДОО в
размер на 848,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 171,07лв., ДЗПО –
УПФ в размер на 369,42лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 74,51лв. и ЗО
в размер на 591,07лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 119,22лв. и за
2016г. ДОО в размер на 2 275,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
228,17лв., ДЗПО – УПФ в размер на 697,91лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 69,99лв. и ЗО в размер на 1 116,66лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 111,99лв.
Тук
следва да бъде посочено, че в мотивната и диспозитивната
част на решение № 416/16.07.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр.
Пловдив (л. 13 и л. 19 гръб) е допусната неточност относно дължимите суми на
главниците на данъчните задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012г. и 2013г.
– за първата година е посочен размер на главницата от 894,76лв., вместо
правилният – 224,36лв. (колона 11, ред 3 от таблица 1 на РА, л. 29), а за
втората – 773,36лв., вместо правилният – 737,06лв. (колона 11, ред 5 от таблица
1 на РА). Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК предмет на обжалване
е ревизионният акт, в частта, която не е отменена с решението на горестоящия административен орган. Това означава, че
предмет на делото са допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 224,36лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 113,69лв. и за 2013г. в размер на 737,06лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 298,61лв. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 9 от ДОПК допуснатата
неточност може да бъде поправена по реда, предвиден за поправка на ОФГ в РА,
регламентиран в разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от ДОПК.
Жалбоподателката счита,
че издаденият РА е незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно
тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие с действащото
процесуално законодателство. Възразява, че неправилно е прието, че декларираните
като безвъзмездни счетоводни услуги на 24бр. фирми във връзка с подаване на
справки – декларации по ЗДДС или ГДД с нулеви стойности са приравнени на
възмездни, в следствие на което са укрити приходи. Същото се отнася и за 110бр.
физически лице, като по отношение на тях е извършено облагане по аналог. В
случая, фактът на предоставяне за ползване на нейния електронен подпис за
подаване на документи по електронен път, не означава непременно, че е получено
възнаграждение за тази услуга, като приходът е укрит. Следва да бъде посочено,
че съгласно депозираните писмени обяснения на клиентите, част от тях дори не са
ползвали електронния подпис на С. за подаване на данъчни декларации по
електронен път.
Иска се отмяната на РА и се претендират
направените по делото разноски, съгласно нарочен списък.
Ответникът
директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юр. Р. оспорва жалбата и настоява
за оставяне в сила на оспорения административен акт. Претендира присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Административен съд –
Пловдив, след преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия
в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил и изменил, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Така
постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП” – гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това
процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Ревизията е предхождана от проверка за
установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), документирана с протокол №
П-16002617134159-073-001/15.09.2017г. (л. 810 – 813). Събраните при проверката
доказателства са надлежно приобщени към доказателствения
материал на ревизионното производство.
Ревизията на С. е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16002617006253-020-001/19.09.2017г., изменена със
ЗИЗВР №№ Р-**********-020-002/14.11.2017г. и
Р-**********-020-003/18.12.2017г., издадени от З.В.на длъжност началник
сектор. Определен е краен срок за извършването й до 21.02.2018г. Заповедите за възлагане на ревизия
са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на Заповед №
РД-09-1 от 03.01.2017г. на териториалния директор на ТД на НАП Пловдив, и в
рамките на предвидените по ДОПК срокове.
Издаден е ревизионен доклад (РД) №
Р-16002617006253-092-001/06.03.2018г. (л. 64 – 104), против констатациите в
който, в законоустановения срок, е подадено възражение вх. № 4418/20.04.2018г.,
с приложени към него писмени обяснения от 23бр. лица, действащи като ЕТ или
управители на търговски дружества. Направените възражения са подложени на
анализ от органите по приходите, издали РА, като са изложени аргументи за
тяхната неоснователност. Въз основа на констатациите в РД № Р-16002617006253-092-001/06.03.2018г.
е издаден и обжалваният в настоящото съдебно производство РА №
Р-16002617006253-091-001/26.04.2018г. (л. 28 – 36).
Извършените процесуални действия и
събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по
реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119,
ал. 2 ДОПК и от компетентните органи по приходите. Както ревизионният доклад,
така и ревизионният акт, са били надлежно съобщени на жалбоподателя, който в
предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвал, т.е. на жалбоподателя е била
осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
Предвид
изложеното съдът намира, че в хода на ревизията не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
В хода на
ревизията е установено, че ревизираното лице има регистриран ЕТ с фирма „В.С.“,
ЕИК по БУЛСТАТ: *********, считано до 25.07.2017г. с предмет на дейност
предоставяне на счетоводни и одиторски услуги и
данъчни консултации. За периода от 01.01.2011г. до
25.07.2017г. С. е подавала информация в информационните масиви на НАП с
електронен подпис – електронен сертификат V.H.S. за ФЛ и ЮЛ, активирани към
дата 22.08.2017г. Съгласно представена разпечатка, РЛ е подавало информация за
68бр. фирми (дружества и еднолични търговци) и за 111бр. ФЛ, като за всички ФЛ
и за 24бр. от фирмите подаването на информацията се е извършвало безвъзмездно,
тъй като се касае за еднократни счетоводни услуги – подаване на декларации обр. 1 и 6 и други видове декларации. За извършените услуги
на посочените ФЛ и ЮЛ не са декларирани доходи в подаваните от С. ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ, което според ревизиращия екип представлява обстоятелство по чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК. Изготвени са уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за
определяне на основата за облагане с данъци и ЗОВ по реда, предвиден в чл. 122
от ДОПК. В отговор на уведомлението и на ИПДПОЗЛ С. е декларирала, че е
представила всички необходими документи и данни за имущество, вид и размер на
направените разходи, източници на доходи и участия в управителни органи на ЮЛ.
При
анализ на събраните доказателства е направен извод, че не се касае за извършени
безвъзмездни услуги към 24-те броя фирми, тъй като са заплащани възнаграждения
за тези услуги от обслужваните лица в съседен или друг период. С цел определяне
стойността на предоставяните счетоводни услуги, с протокол №
0471928/01.02.2018г. са присъединени данни, събрани в хода на други ревизионни
производства, касаещи фирми, извършващи икономическа дейност под формата на
предоставяне на счетоводни услуги. Прието е, че за подаване на декларации обр. 1 и обр. 6 заплащането е в
диапазона между 10лв. и 30лв., като за ФЛ извършената услуга е на минималната
стойност от 10лв. По отношение на ЮЛ самото РЛ е изготвило справка (л. 691 –
693а), в която са посочени заплащани възнаграждения за счетоводно обслужване.
Въз
основа на декларираните от самата С. данни ревизиращият екип е извършил
преизчисления на недекларираните приходи от „безвъзмездно“ предоставени
счетоводни услуги и е посочил техните стойности – за 2011г. – 552,48лв., за
2012г. – 1 333,30лв., за 2013г. – 6 948,46лв., за 2014г. –
7 458,46лв., за 2015г. – 7 388,46лв., за 2016г. – 13 958,30лв. и
за периода от 01.01.2017г. до 25.07.2017г. –
7 620лв. (таблица на л. 66 – 67).
При
анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2
от ДОПК са изчислени данъчни основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%), като към декларираните в ГДД доходи са прибавени изчислените при
ревизията недекларирани такива. Така за 2011г. е изчислен общ размер на
доходите от 43 062,48лв. (42 510лв. по ГДД + 552,48лв.), от които са
приспаднати разходите в размера, деклариран в ГДД – 34 041,28лв. Изчислена
е данъчна основа на доходите от дейността като ЕТ като разлика между приходите
и разходите в размер на 9 021,20лв., от която са приспаднати авансовите
вноски и вноските за ЗОВ за годишно изравняване в общ размер на
2 570,18лв. (1 933,80лв. + 636,38лв.). Върху годишната данъчна основа
в размер на 6 451,02лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер
на 967,65лв. и след приспадане на внесената сума от 860,70лв. и отстъпката от
5% в размер на 45,30лв. се изчислява дължима сума в размер на 61,65лв., ведно с
прилежащите лихви.
С
решението на горестоящия административен орган е
изчислен по-малък размер на вноските за ЗОВ за годишно изравняване, поради дължимостта им за периода от 15.02.2011г. до 31.12.2011г.
При приспадане на вноски за ЗОВ в по-малък размер се изчислява данъчна основа
за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в по-голям размер, съответно
дължима сума на данъка в по-голям размер. Предвид разпоредбата на чл. 155, ал.
8 от ДОПК обжалваният РА следва да бъда потвърден, в тази му част.
По аналогичен начин са изчислени данъчните основи за
облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за останалите ревизирани периоди –
за 2012г. – 6 018,45лв. (л. 70), за 2013г. – 9 998,74лв. (л. 71), за
2014г. – 10 964,05лв. (л. 72 гръб), за 2015г. – 10 669,63лв. (л. 73
гръб) и за 2016г. – 14 947,06лв. (л. 74 гръб), съответно дължимите суми за
данък: за 2012г. – 224,36лв. (л. 70), за 2013г. – 737,06лв. (л. 71 гръб), за
2014г. – 830,12лв. (л. 72 гръб), за 2015г. – 836,97лв. (л. 73 гръб) и за 2016г.
– 1 457,32лв. (л. 74 гръб), ведно с акцесорните
задължения за лихви съгласно лихвен лист на л. 33.
На следващо място, при ревизията е установено, че жалбоподателката
С. има регистриран ЕТ „В.С.“, като считано от 09.09.2004г.
е декларирано осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и
за смърт. В последствие С. е декларирала упражняване на дейност като съдружник
в „СТОЙКОФ“ ООД (считано от 07.02.2008г.) и с нарочна декларация по чл. 1, ал.
2 и ал. 3 от НООСЛБГРЧ е заявила начало на осигуряване за всички осигурени
социални рискове, считано от 01.01.2009г. В
качеството си на самоосигуряващо се лице е внесла
авансово дължимите вноски за ЗОВ (включително за фонд „Общо заболяване и
майчинство“) върху месечен размер на осигурителния доход от 550лв. и вноските
за ЗОВ за годишно изравняване върху годишен осигурителен доход на база на
декларирания облагаем доход с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО
жалбоподателката е осигурена за социалните рискове инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява
трудова дейност като ЕТ. По свой избор, РЛ е избрало да се осигурява и за общо
заболяване и майчинство по смисъла на чл. 4, ал. 4 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, тт. 1, 2 и 4 от КСО правят осигурителни вноски за своя
сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, като съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер на месечния
осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е
упражнявала трудова дейност през предходната година. Окончателните осигурителни
вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в
размерите за фонд „Пенсии“ и за ДЗПО, а от 01.01.2015г.
и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите
се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на
данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика
между декларирания или установения от органа по приходите или при условията и
по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от
доходите, върху доходите, върху които са внасяли авансово осигурителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са дължими вноски за НЗОК
като самоосигуряващо се лице, извършващо дейност като
ЕТ.
Въз основа на изчисления нов размер на осигурителния
доход за ревизирания период са изчислени допълнително вноски за ЗОВ за годишно
изравняване за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (л. 93 гръб, л. 95 гръб – 96 и л. 98 – 98
гръб), ведно с акцесорните задължения за лихви,
съгласно лихвени листове на л. 34 – 36 гръб.
Според Директора
на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив изводът на органите по приходите за наличие на
предпоставките за прилагане на чл. 26 - 28 от ЗДДФЛ е основателен, като
правилно е доначислен и полагащият се данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Правилен е и подходът за определяне на допълнителни вноски
за ЗОВ за годишно изравняване на основание разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, но
са допуснати следните неточности:
-съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС
вноските за ЗОВ за годишно изравняване са дължими за периода след влизане в
сила на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК (15.02.2011г.). В обжалвания РА
вноските за ЗОВ за годишно изравняване за 2011г. са изчислени за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., като са недължими за периода от
01.01.2011г. до 14.02.2011г. Поради тази причина, са
преизчислени в по-малък размер за периода от 15.02.2011г. до 31.12.2011г., като
са намалени и съответно акцесорните задължения за
лихви (в техния обхват са включени и лихви за невнесени в срок авансови вноски
за ДОО в размер на 0,35лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1,59лв. и ЗО в размер на
0,08лв.).
-с
подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ жалбоподателката С. е
декларирала осигуряване за всички осигурени социални рискове, считано от 01.01.2009г. С изменението на чл. 6, ал. 9 от КСО (считано от
01.01.2015г.) окончателните осигурителни вноски се
дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за
фонд „Пенсии“ и за ДЗПО и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се
осигуряват в този фонд, в срока за подаване на ГДД. Неправилно ревизиращият
екип не е установил допълнителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“
за 2015г. и 2016г., независимо, че РЛ е избрало да се осигурява и за този риск.
В резултат, са определени вноски за ДОО за годишно изравняване за 2015г. и 2016г.
в по-малък размер, но предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК РА следва
да бъде потвърден, в тази му част.
В хода на
настоящото съдебно производство са приети следните писмени доказателства: доказателства за валидност на електронните пописи на органите
по приходите, възложили ревизията и издали РА и РД (л. 871 – 879); 1бр. оптичен
носител (л. 859);извлечение от Търговски регистър относно вписано обстоятелство
по заличаване на «Скайнет» ООД (л. 919); баланс, ОПР,
отчет на паричните потоци и отчет на собствения капитал на «Пчела» ЕООД за
2013г., 2014г. и 2015г. (л. 920 – 928); книга на разходите на ЕТ «В.С. за
2015г. (л. 929 – 931); фактура № 2170/06.12.2016г., издадена на «Д. – З. 1421»
ЕООД, ведно с месечен отчет от ЕКАФП за м. 12.2016г. за извършена счетоводна
услуга от ЕТ «В.С.» (л. 977 – 978).
По повод
твърдения за допусната грешка в изготвените от жалбоподателката списъци на
фирми е направено изрично изявление от процесуалния представител на ответника,
че фирма «Скайнет» ООД не е включено при изчисляване
на публичните задължения на С.. При определяне на тези задължения са включени
фирмите «Скай» ЕООД и «Скай
нет +» ЕООД, за които са подадени данни в справката
на л. 691 – 693а.
В
хода на съдебното производство е изслушано и прието основно заключение по
съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/, изпълнена от
вещото лице Н.Г., със заявено възражение за необоснованост от пълномощника на
жалбоподателя по т. 4. След анализ на представените по делото доказателства,
подробно описани в раздел «Проверени документи и книжа» (л. 906 – 907) вещото
лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача
1: при съпоставка на данните в книгите за приходите и за разходите с
декларираните данни в ГДД е установено равенство, т.е. на ниво счетоводство
няма неотчетени приходи. Може да се направи експертен извод, че счетоводството
на ЕТ «В.С.» е водено редовно;
-задача
2: издаваните от жалбоподателката фактури с предмет «счетоводни услуги» са
осчетоводени в книгата за приходите, като е спазен принципът за текущо
начисляване по Закона за счетоводството;
-задача
3: жалбоподателката е издавала счетоводни документи (фактури с предмет
счетоводни услуги), които са осчетоводени в книгата за приходите за съответния
данъчен период;
-задача
4: съгласно направени изчисления в приложение № 1 към заключението – първи
вариант математически точно са изчислени данъчните задължения по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ и вноските за ЗОВ (ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО), ведно с акцесорните
задължения за лихви (л. 908 – 909 и л. 911 – 915).
Вещото
лице не е дало отговори на поставените задачи 5, 6 и 7, тъй като не е постъпила
информация от офис Хасково при ТД на НАП – гр. Пловдив относно кои от
подадените с квалифициран електронен подпис различни видове декларации (ГДД,
декларации обр. 1 и обр. 6
и справки – декларации по ЗДДС) са с нулеви стойности.
В съдебното заседание на 18.04.2019г.
по приемане на заключението вещото лице е направило подробни уточнения и
пояснения (л. 932 гръб – 933).
В хода на съдебното производство е
изслушано и прието допълнително заключение по съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/, изпълнена от същото вещо лице, неоспорена от
страните. В допълнителното заключение е извършено преизчисление на дължимите
суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и вноските за ЗОВ, ведно с прилежащите
лихви като от общия размер на задълженията и вноските по основното заключение
са намалени доходите на лицата, за които не са подадени декларации, които са
подписани с електронен подпис. Вещото лице е пояснило, че разликите между
неговите изчисления и изчисленията на ревизиращите органи по приходите се
дължат на различни подходи при интерпретиране на данните. В обжалвания РА ревизиращият
екип не е признал безвъзмездното обслужване на ФЛ и ЮЛ, като е приравнил същото
на възмездна сделка, извършена по цени, посочени от самото РЛ в нарочна
справка. При приемане за достоверни на писмените обяснения на управителите на
дружествата, подробно описани в т. 2.2 от заключението (л. 949 – 959) вещото
лице е посочило, че приема, че на фирма «А. М.турс»
ООД (по т. 2.2.1) счетоводната услуга е предоставена
безвъзмездно за целия ревизиран период; на фирма «А. транс 2001» ЕООД (по т. 2.2.2) е предоставена счетоводна услуга само за м. 11.2012г.
срещу възнаграждение от 155лв., а за останалия период – безвъзмездно, на фирма
«Арги Любимец» ЕООД счетоводната услуга е
предоставена безвъзмездно за целия период; на фирма «Д. – З. 1421» ЕООД е
предоставена еднократна счетоводна услуга за периода от 10.06.2016г. до
17.11.2016г. срещу възнаграждение в размер на 50лв. За предоставената услуга е
издадена фактура № 2170/06.12.2016г., която е включена в книгата за приходите,
т.е. не следва да бъде облагана повторно, тъй като не представлява неосчетоводен
приход; на фирма «Емборики механики» ООД е
предоставена безвъзмездна счетоводна услуга, тъй като са подавани справки –
декларации с нулеви стойности за 2016г. По отношение на фирмите по тт. 2.2.8 – 2.2.21
и тт. 2.2.23 е прието, че
само е ползван електронния подпис на С., за което не е уговорено заплащането на
възнаграждение. По отношение фирмата по тт. 2.2.24 е прието, че следва да бъде посочено възнаграждение в
размер на 20лв. за еднократна счетоводна услуга, съгласно писмените обяснения. По
отношения дружествата «Дженерали застраховане» АД, «Скай» ЕООД, «Скай нет +» ЕООД и ФЛ е направен извод, че лицата не са
депозирали писмени обяснения, поради което вещото лице е направило извод, че са
им предоставяни счетоводни услуги срещу възнаграждение, в размерите, посочени в
РД.
Съгласно приложение № 2-А към
заключението – Първи вариант (л. 956 – 969, обобщени на л. 960 – 961 се дължат
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в намален размер за всички ревизирани периоди и
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО в намален размер за всички ревизирани периоди, ведно
с прилежащите лихви в намален размер, с изключение на 2012г. Съгласно приложение № 3-А – Втори
вариант (л. 970 – 974), обобщени на л. 961 – 962 се дължат данък по чл. 48, ал.
2 от ЗДДФЛ в намален размер за всички ревизирани периоди и вноски за ДОО, ДЗПО
– УПФ и ЗО в намален размер за всички ревизирани периоди, ведно с прилежащите
лихви в намален размер.
В обжалвания РА е извършено облагане по
аналог, като за периодите, посочени в нарочната справка от С. като
«безвъзмездни» е приложено възнаграждение, получени за предходни периоди. В
стопанската дейност не са известни случаи на търговски сделки с нулеви
стойности, с изключение на даренията.
В съдебното заседание на 19.09.2019г.
при приемане на заключението вещото лице е направило пояснения, че е възможно
да не бъдат счетоводно обслужвани фирми, които не извършват дейност, т.е.
подават ГДД, декларации обр. 1 и обр.
6, СД по ЗДДС с нулеви стойности. Съгласно данните в справката на С. не е
посочено кои фирми не упражняват дейност или упражняват дейност и са им
предоставяни еднократни услуги, включително само ползване на електронен подпис.
При ревизията не е извършена проверка дали действително са подавани декларации
с нулеви стойности, като тези факти са декларирани единствено в писмените
обяснения на фирмите, посочени в справката, но депозирани след издаване на РД.
По отношение облагането по аналог следва да се приеме, че декларираните 60лв.
са за месечно обслужване на «работеща» фирма.
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Основният спорен по делото въпрос е дали е
допустимо облагането по аналог на декларирани от жалбоподателката
„безвъзмездни“ счетоводни услуги, които се състоят в предоставяне за ползване
на нейния електронен подпис. В случая, не е спорно обстоятелството, че различни
декларации са подавани чрез използване на електронния подпис на С., като самата
тя в нарочна декларация е посочила цени на предоставяни от нея счетоводни
услуги. В отделни графи на справката е посочено „безвъзмездно“ или
„необслужвана“, като не са дадени допълнителни пояснения. Допълнителни
уточнения относно неизвършваните, съответно вида на извършваните от
жалбоподателката услуги са направени в нарочна молба, депозирана от пълномощника
адв. Х. в хода на съдебното производство (л. 917 -
918), която обаче се основава на съдържание на писмени обяснения, депозирани
след издаването на РД, т.е. след като самото РЛ е запознато с констатациите от
него. Доколкото не са направени пояснения в хода на ревизията относно
„безвъзмездно“ счетоводно обслужване и „необслужвана“ фирма могат само да се
направят предположения дали се касае за фирма, неизвършваща дейност, но
задължена да подава декларации или се касае за еднократно предоставени
счетоводни услуги, които не могат да се приравнят на счетоводно обслужване за
цяла година.
В
настоящия случай, ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК,
като за база на определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ за годишно изравняване са използвани неоспорени
данни относно подавани декларации от различни лица с електронния подпис на
жалбоподателката и справка за цените на счетоводно обслужване на фирми. Следва
да бъде съобразен фактът, че по отношение на множество ФЛ – общо 110бр. и ЮЛ –
24бр. лицето е заявило, че е предоставило за ползване безвъзмездно електронния
си подпис или се касае за необслужвана фирма за определен времеви период, което
обаче противоречи на икономическата логика. Действително, житейски е възможно
лицата да ползват електронен подпис на счетоводител, в случай, че се касае за
предоставяне на еднократна услуга по подаване на декларации по електронен път
(каквито са законовите изисквания), но фактът на ползване именно на този
електронен подпис обвързва собственика му с отговорност по отношение подадените
данни, както и възможността да бъде осъществен контакт със съответното лице
включително чрез него.
При
съдебното обжалване защитната теза на лицето се основава на депозирани писмени
обяснения от част от дружествата и ЕТ, за които е декларирано безвъзмездно
обслужване или изобщо неизвършено счетоводно обслужване, като са посочени
различни причини. В заключението на вещото лице се съдържа констатация, че
фактите дали определено ФЛ или ЮЛ извършва дейност са проверяеми в
информационните масиви на НАП и по този начин е възможно да се определи коя от
фирмите е извършвала дейност и коя само е подавала декларации с нулеви
стойности. Това твърдение, само по себе си е вярно, но не може да обоснове и
несъмнен извод за неизвършване на дейност, още повече, че през определени
времеви периоди е извършвано текущо счетоводно обслужване, за което е заплащано
съответното възнаграждение.
В този
смисъл, не следва да бъде кредитирано допълнителното заключение по ССЕ, тъй
като същото се основава на частни документи, изготвени за целите на съдебното
обжалване, в които жалбоподателката и „обслужваните“ от нея фирми декларират
изгодни за себе си факти, които не могат да бъдат подложени на проверка. Така
например, съгласно допълнително представените писмени обяснения от лицата „И.Д.“
ЕООД, „Ира 2013“ ЕООД и ЕТ „Север – Г. С.“ се твърди, че са изготвили своите
ГФО самостоятелно, което е в противоречие, с лицето, посочено като техен съставител,
е именно С.. Не са представени и доказателства, че друго лице, а не
жалбоподателката води счетоводството на ЕТ „К.91 – Г.В.“, а по отношение на
„Пчела“ ЕООД, за която са представени ОПР и Баланс, жалбоподателката е посочила
в справката, че счетоводно е обслужвана фирма с ЕИК по БУЛСТАТ: **********,
писмените обяснения са депозирани от управителя на клона на фирмата в гр.
Любимец, който е ЮЛ с различен ЕИК по БУЛСТАТ: 1255456180016. Поради тази
несъответствия не може да се докаже по несъмнен начин, че С. не е извършвала
счетоводно обслужване на фирмите и ФЛ, по отношение на които е констатирано, че
са подавани различни видове декларации чрез използване на нейния квалифициран
електронен подпис.
По отношение на допълнително
определените вноски за ЗОВ, настоящият съдебен състав намира РА за
законосъобразен и в тази му част, тъй като несъмнено е налице укрит доход от
осъществяване на дейността по счетоводно обслужване, който представлява
осигурителен доход от друга дейност. В решението на горестоящия
административен орган са посочени допуснати неточности от страна на ревизиращия
екип по отношение вноските за ЗОВ за 2011г., ведно с прилежащите лихви, които
са коригирани и по отношение вноските за фонд „Общо заболяване и майчинство“,
които не са вменени като задължение, но това е по-благоприятно за лицето.
Доколкото не се кредитира допълнителното заключение на вещото лице, в което са
направени изчисления като са от допълнително определените задължения за пряк
данък и ЗОВ са изключени декларираните „безвъзмездни“ услуги, съгласно справка
на самото РЛ и допълнително депозирани писмени обяснения на обслужвани ЮЛ,
следва да се приеме, че вноските за ЗОВ са математически точно изчислени, както
е посочено в обжалвания РА, решението на горестоящия
административен орган и основното заключение на вещото лице.
По изложените съображения, обжалваният
РА, в частта потвърдена и изменена с решението на горестоящия
административен орган, е правилно и законосъобразно, съответно жалбата против
него е неоснователна.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на
1 057,78лв. (хиляда и петдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки).
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът, ХV състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Х.С., ЕГН: **********,
действаща и като ЕТ „В.С.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с посочен адрес***,
против Ревизионен акт (PA) № Р-16002617006253-091-001/26.04.2018г., издаден от З.В.на
длъжност началник сектор - възложил ревизията и Ф.К.на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, В ЧАСТТА, потвърдена и
изменена с Решение № 416/16.07.2018г. на Директора на Дирекция "Обжалване
и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив относно допълнително
установени дължими суми за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за
2011г. в размер на 61,65лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 37,56лв., за
2012г. в размер на 224,36лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 113,69лв.,
за 2013г. в размер на 737,06лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
298,61лв., за 2014г. в размер на 830,12лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
251,96лв., за 2015г. в размер на 836,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 168,82лв. и за 2016г. в размер на 1 457,32лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 146,15лв., както и допълнително определени вноски за ЗОВ: за
2011г. ДОО в размер на 61,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
42,23лв., ДЗПО – УПФ в размер на 24,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 17,95лв. и ЗО в размер на 38,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
23,56лв.; за 2012г. ДОО в размер на 170,66лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 86,48лв., ДЗПО – УПФ в размер на 66,66лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 33,78лв. и ЗО в размер на 106,66лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 54,05лв., за 2013г. ДОО в размер на 889,40лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 360,33лв., ДЗПО – УПФ в размер на 347,42лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 140,75лв. и ЗО в размер на 555,87лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 225,20лв., за 2014г. ДОО в размер на 954,68лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 289,77лв., ДЗПО – УПФ в размер на
372,91лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 113,91лв. и ЗО в размер на
596,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 181,10лв., за 2015г. ДОО в
размер на 848,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 171,07лв., ДЗПО –
УПФ в размер на 369,42лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 74,51лв. и ЗО
в размер на 591,07лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 119,22лв. и за
2016г. ДОО в размер на 2 275,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
228,17лв., ДЗПО – УПФ в размер на 697,91лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 69,99лв. и ЗО в размер на 1 116,66лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 111,99лв.
ОСЪЖДА В.Х.С., ЕГН: **********,
действаща и като ЕТ „В.С.“, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с посочен адрес*** да
заплати в полза на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр.
Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 057,78лв. (хиляда и петдесет и седем лева и седемдесет
и осем стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/