Р Е Ш Е Н И Е №97
08.04.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на дeвети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря
Албена Ангелова
и в присъствието на
прокурора Петя
Драганова
изслуша докладваното
от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №38 по описа на съда за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение №358
от 16.12.2021г.,
постановено по анд №2604/21г.,
РС Стара Загора отменил наказателно
постановление НП № 24-003021 от 05.08.21г. на Директор на дир. „ИТ“
гр. Стара Загора, с което на Д.Т.И. ***,
ЕГН **********, за нарушение на чл.61, ал.1, от КТ и на осн. чл.416, ал.5, вр. с чл.414,
ал.3 от КТ била наложена административна санкция „глоба“ в
размер на 2000 лева и осъдил Дир. „ИТ“
Стара Загора да заплати на Д.И. разноски в размер на 370 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган /АНО/, който чрез процесуален представител го обжалва в срок с
доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК -
нарушение на закона.
Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че се касаело за
гражданско правоотношение между наказаното лице и наетото от него лице Н. С., в
см. на договор за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД. Такъв граждански договор
нямало представен по делото, нито пред органа. Съдът изцяло игнорирал представената
декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ,
подписана от Н. С., в която то декларирало, че нямал нито граждански, нито
трудов договор сключени, но посочил, че работел като „общ работни“ и с работно
време от 08,00 часа до 11,00 часа, които било основни елементи, разграничаващи
трудовото правоотношение от гражданското такова. Проверката, приключила с
издаване на процесното наказателно постановление /НП/, била по повод станала
злополука на строителен обект, които злополуки били повече от два пъти от
всички други злополуки, поради което и с цел по-голяма и ефективна защита
здравето и правата на работниците, следвало тези правоотношения да се уреждали
като трудови.
По тези съображения се иска
отмяна на процесното Решение на РС Стара Загора и постановяване на друго
такова, с което да се потвърди НП № 24-003021 от 05.08.2021г. на Директор дир.
„ИТ“ Стара Загора.
Касаторът, редовно призован в с.з., се
представлява от юрк. Л., която поддържа касационната
жалба и претендира юрискосултско възнаграждение.
Ответникът по касация, редовно
призован, не изпраща представител. Прилага по делото възражение, в което излага
доводи в насока законосъобразността и правилността на въззивното решение и моли
съда да го остави в сила. Претендират се и разноски пред тази инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като
правилно и мотивирано да бъде оставено в сила.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима,
като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество на основание чл.218, ал.2 от АПК и при извършената
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира
същата за неоснователна.
За да отмени процесното пред него Наказателно постановление
№ 24 – 003021 от 05.08.2021г., въззивният съд приел жалбата за редовна и
допустима. Въззивният съд, чрез описанието в АУАН и В НП, установил при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство – строително, че на
01.07.2021г. в 13.30 часа на обект 6-то ОУ „Св. Н.“, гр. Стара Загора, че
училището имало сключен договор с „Елит 6М“ ООД, като последната наела
наказаното лице Д.И. за извършване на ремонтни работи – събаряне на мивки и
изнасяне на строителни материали на площадката. При събарянето на една от
мивките в тоалетните при удар с чук отхвръкнало парче, което прорязало крака на
Ж. П.. На мястото на проверката проверяващите установили и лицето Н. С., който
попълнил декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Жалбоподателят бил призован да
се яви на 05.07.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора и да
представи документи, като при тази проверка било установено, че Д.И. заявил, че
нямал сключен договор със С.. На 05.07.2021г. бил съставения АУАН бл. №
24-003021, с който била ангажирана административно-наказателна отговорност от Д.И.
в качеството му на работодател /физическо лице/, за това, че е допуснал до
работа на 01.07.2021г. на обект в 6-то ОУ „Св. Н.“ лицето Н. С. като общ
работник на посочения обект, без преди това да е сключил писмен трудов договор
с него.
При тази
фактическа обстановка въззивният съд приел от правна
страна, че не се установявало от събраната доказателствена съвкупност
наказаното лице да било осъществило от обективна и субективна страна вмененото
му нарушение по ч.61, ал.1 от КТ. На първо място, според РС, не се установило,
че наказаното лице имало качеството на „работодател“ по см. на КТ. Напротив,
било установено, че самият той бил нает да работи по обекта по граждански
договор за извършване на работа с личен труд от 30.06.2021г.
Според РС, от така кредитираната от АНО декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ на Ж. С., по никакъв начин не се обуславял извод за
съществуване на правоотношение с
характеристиките на трудово такова. Направен бил извод,
че дори и да се приемела, че Д.И. наел Ж. С. за определено време и за
извършване на определени дейности и доколкото не били събрани данни за
уговорено възнаграждение и начина на заплащането му, то в случая се касаело за
сключен гражданско правоотношение, в см. на сключен договор за поръчка по
чл.280 и сл. от ЗЗД, отколкото за трудово правоотношение по см. на чл.1, ал.2
от КТ. Изложеното, според
РС, означавало, че жалбоподателят не бил извършил вмененото му административно
нарушение или поне административно-наказателното обвинение не било доказано по
несъмнен начин. При този краен правен извод за основателност на въззивната
жалба, съдът присъдил в полза на жалбоподателя и направените от него разноски в
размер на 370 лева.
Касационната инстанция намира решението на Старозагорския
районен съд за постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Съгласно българското трудово законодателство и един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията
по предоставянето на работна сила
да се уреждат
като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Това обаче не означава, че всяко
полагане на труд представлява престиране на работна
сила и следва да се квалифицира като
основание за възникване на трудово-правни правоотношения
по см. на
чл.1, ал.2 от КТ.
В
случая и въз основа на събраните
във въззивното съдебно производство доказателства, настоящата инстанция
намира за обоснован, съответен и при правилно приложение на закона направеният от РС правен извод, че съществувалото на 01.07.2021г. правоотношение между Д.Т.И. и Ж. С.,
няма за
предмет предоставяне от последния в полза на наказаното лице на
работна сила за изпълнение на
трудова дейност като „общ работник“
при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова
дисциплина. Правилно въззивният съд приема, че липсват ясни и неоспорими доказателства
за престиране на работна сила
и изпълнение на трудови задължения от страна на
С., кото да сочат на наличие на съществените елементи на всяко трудово
правоотношение, т.е. АНО не доказва, че Ж. С. на 01.07.2021г.
осъществява
трудова дейност чрез изпълнение
на трудови функции като „общ
работник“.
Трудовият договор така, както
се регламентира в
Кодекса на труда, има за
предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на
даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно
време, работно място и спазване на трудова
дисциплина, а предмет на гражданския договор /напр. за изработка/ услуга /поръчка и др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов
резултат /който също се
свързва
с полагането на труд/, за който
се дължи заплащане на
предварително договорено възнаграждение. В конкретния случай, както обосновано приева въззивният съд, събраните по делото
доказателства сочат главно за
съществуването на едно
облигационно отношение между две страни /Д.И. и Ж. С./ с предмет извършване на конкретно определена
работа /постигане на определен
резултат – изкъртване на
мивки.
Това се потвърждава
от приложеното писмено
обяснение на Н. С., в което той сочи, че Д. Г. И. го извикал на 01.07.2021г. „за къртене на мивки в
6-то основно училище“, както и от приложената Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, също подписана от Н.
С.,
че „днес, 01.07.2021г. задачата ми беше къртене на
мивки“, за което е извикан от Д.И..
Приема се за несъстоятелно твърдяното от касатора,
че соченото в декларацията от С. в графа „работно време“, следва да се
възприема като уговореното работно време, съотв.
като индикация за наличие на основен елемент
на трудовото правоотношение по см. на КТ. Липсата на доказателства
за наличието на престация на
труд, квалифицираща правоотношението като трудово, а не като
облигационно, обуславя извод, че не
се доказва съществуване
на отношения по предоставяне на работна сила
и полагане на труд при изпълнение
на определена трайно осъществяваща се работа и трудови
функции на определена длъжност, срещу договорено трудово възнаграждение, при установено работно време и работно място т.е., формално
липсва основание да се приеме,
че са налице
отношения, които следва да бъдат
квалифицирани и уредени като трудови правоотношения
със сключването на писмен трудов
договор.
Ето
защо, павилно възизвният съд пиема, че
повдигнатото административно-наказателното
обвинение за допуснато нарушение на трудовото законодателство
от страна на Д.Т.И.,
се явява фактически, правно и доказателствено необосновано, както и правилно
съдът приема, че не се
доказва
по несъмнен начин извършването на вмененото на
санкционираното лице административно нарушение - допуснато в качеството му на
работодател нарушение на императивното изискване на чл.61, ал.1 от КТ, поради което и в пълно съответствие
със закона постановява
отмяна на поцесното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. При този изход на спора пред РС, изцяло в съотв. със закона в полза на жалбоподателят се прсъждат и своевременно поисканите разноски, които се
доказват чрез приложеното доказателство на л.5 за заплатени.
С оглед изхода на делото пред тази инстанция, Съдът
намира искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените
разноски за основателно и същото следва да бъде уважено. Предвид липсата на
възражение за неговата прекомерност, то на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София следва да бъде
осъдена да заплати на Д.Т.И. сумата от 450 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално
представителство в касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, трети касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА изцяло Решение
№358 от 16.12.2021г., постановено по анд №2604/21г.,
по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр.
София, да заплати на Д.Т.И., ЕГН **********,***, сумата от 450 лева
представляваща направени разноски в съдебното производство пред касационната
инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.