Решение по дело №99/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 184
Дата: 28 май 2021 г. (в сила от 28 май 2021 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20211700500099
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Перник , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500099 по описа за 2021 година

С решение № 260523/04.12.2020г., постановено по гр.д. № 4378/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд е отхвърлен иска на ЧСИ Ш. Д. срещу „НД Мениджмънт“ООД,
гр.П.,с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 244лв., представляваща неплатени такси и разноски по изп.д.№743/2015г. на ЧСИ Ш. Д.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.д.№1803/2020г. на ПРС. Със
същото решение Ш. Д. е осъден да заплати „НД Мениджмънт“ООД, гр.П. сумата от 440 лв.
представляваща направени по делото разноски.
В срок решението е обжалвано от Ш. Ш. Д., като се твърди, че изводите на съда за
неоснователност на иска са направени без да се вземат предвид всички събрани по делото
доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „НД Мениджмънт“ООД, гр.П., в
който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира следното:
1
Обжалваното решение е валидно.
По допустимостта на решението съдът се произнася служебно относно обжалваната
част на решението, което следва от разпоредбата та чл. 269 ГПК и в тази връзка въззивният
съд констатира следното :
С определение от 25.02.20121г. по реда на чл.129, ал.1 ГПК на ищеца са дадени
указания за отстраняване на констатирани от въззивния съд нередовности на исковата
молба, като ищецът е следвало да конкретизира в едноседмичен срок от съобщението
обстоятелствата, на които се основава искът, като се посочат конкретните действия, за
които са начислени таксите, предмет на спора, като се уточни за всяко едно от тях видът на
действието, датата на извършването му и размерът на начислената такса.
Съобщението, изпратено до ищеца, е връчено на 12.03.2021г., като в срок
нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което и обжалваното решение
се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба и следва да се обезсили,
а производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ГПК да се
прекрати. В този смисъл е и приетото в т. 7 от ТР № 2 от 02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС,
според което, когато пред въззивния съд са констатирани нередовности на исковата молба и
същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито
заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящата инстанция
и прекратява производството.
Решението на районния съд е постановено по иск с правно основание чл.422 от ГПК
и съгласно т.13 от ТР № 4/2013год. от 18.06.2014год. по тълк.дело № 4/2013год. на ОСГТК
на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 от ГПК, не по спогодба,
съдът разглеждащ установителния иск обезсилва издадената в заповедното производство
заповед за изпълнение на парично задължение,като обезсилването на заповедта се
постановява заедно с определението за прекратяване на производството по делото, поради
което и въззивният съд намира, че издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили.
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените пред двете
инстанции разноски в размер на 740 лв. Жалбоподателят е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.5 от ГПК, което е
неоснователно.Уговореното и заплатено на процесуалния представител на въззиваемото
дружество адвокатско възнаграждение за въззивното производство е в минималния размер,
предвиден в чл.7, ал.1 ,т.2 от Наредбата № 1/2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаградения, поради което и липсват основания за неговото намаляване.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 260523/04.12.2020г., постановено по гр.д. №
4378/2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № *** год. постановена
по ч. гр.дело № 1803/2020год. по описа на Пернишкия районен съд
ОСЪЖДА ЧСИ Ш. Д. с рег.№ ***, БУЛСТАТ *** с адрес *** да заплати на НД „
Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: *** сумата от
740лева, представляваща направени разноски във въззивното производство,
първоинстанционното и заповедното производство..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3