Решение по дело №59487/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7217
Дата: 19 април 2024 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20231110159487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7217
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110159487 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
Т С,със седалище и адрес на управление С,представлявано от А А и И
Е,против М. Б. К.,ЕГН **********,с адрес С,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществуват вземания на
ищеца в размер,както следва – 833,17 лева цена на топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер на 106,63 лева за периода 15.09.2021 г.
до 16.06.2023 г.,10,31 лева цена на извършена услуга дялово разпределение и
2,17 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за имот в
С,при което ответницата е длъжна да заплаща цената на доставена топлинна
енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период
ответницата не е заплатила цената и неиздължената главница възлиза на
833,17 лева,която съответства на реално доставено количество топлинна
енергия. Предвид това,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 106,63 лева. С исковата молба са заявени и
искови претенции за заплащане сумата за дялово разпределение в размер от
10,31 лева и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение в размер от
2,17 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид подадено
възражение от ответницата К. е налице интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането. Ищецът моли съда да постанови решение,с което
да уважи исковете.
1
Ответницата М. Б. К. в подадения писмен отговор оспорва исковете
като неоснователни и недоказани – оспорва да има качеството потребител
като твърди,че не е нито собственик,нито вещен ползвател на имота. В
условията на евентуалност твърди,че друго лице – Р К е лице,на чието име е
открита партида,поради което именно това лице отговаря за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия. Ответната страна оспорва
дължимостта на мораторна лихва с твърдения,че не е отправена покана.
Твърди се,че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира
вземането за дялово разпределение,защото негов носител е
дружество,различно от ищеца. Формулирано е възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач Т намира исковете за доказани по основание и по
размер.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Т С претендира издаването на
заповед за изпълнение против М. Б. К. за сумите от 833,17 лева главница за
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до
16.06.2023 г. в размер от 106,63 лева,цена за извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 10,31 лева за периода м.05.2020 г. до м.04.2022
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 13.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва за периода от
16.07.2020 г. до 16.06.2023 г. в размер от 2,17 лева. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 39272/2023 г. по описа
на СРС,42 състав.
Приети са общи условия на Т С за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
Видно от удостоверение за наследници,М. Б. К. е наследница по закон
на Б Б – негова дъщеря.
С договор за продажба на недвижим имот от 1969 г. на сектор
„Държавни имоти“ при ИК на РНС „Васил Левски“ И Б и Б Б се легитимират
като собственици на апартамент 5 в сградата на ......
Установява се от нотариален акт от 20.05.2022 г.,че И Б,М. Б. К.,А К и Р
К,като продавачи,и М К и И К,като купувачи,са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което продавачите се съгласяват да
прехвърлят правото си на собственост върху апартамент 5,находящ се в С,а
купувачите приемат да заплатят продажбената цена.
Със заявление декларация от 06.12.2017 г. Р К е поискала откриване на
партида при Т С.
Съгласно договор № 5051/11.11.2004 г.,сключен между Т,като
изпълнител,и етажните собственици в сградата на .....,като възложители,са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,с което
възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители,а
2
изпълнителят приема да реализира дейност по дялово разпределение.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на
етажните собственици от 05.11.2004 г.
Представени са съобщения към фактури,издадени от Т С с получател Р
К.
Видно от договор от 03.06.2020 г.,сключен между Т С,като
възложител,и Т,като изпълнител,страните са приели да бъдат обвързани от
правоотношение,с което изпълнителят приема да реализира дялово
разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а възложителят се
съгласява да заплаща възнаграждение.
С писмо от Т С М. Б. К. е уведомена,че считано от м.12.2017 г. партида
е открита на името на Р К.
Представени са документи за главен отчет.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение или е връчена при условията на чл.47 от
ГПК. Това означава,че с този иск се цели да бъде установено дали съществува
вземането,за което е издадена заповедта за изпълнение – на соченото
основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да
проведе доказване,че между страните съществува договорно
правоотношение,да докаже уговорените права и задължения,да докаже
доставеното количество топлинна енергия и цената на същата. Когато
провеждането на доказване наличието на материалноправни предпоставки е
възложено на една от страните,тази страна е длъжна да проведе пълно
доказване,че тези предпоставки са реализирани. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 13.07.2023 г.
Съдът счита за неоснователно твърдението на ответницата К. чрез
процесуалния й представител относно това,че не е нито собственик,нито
ползвател на топлоснабдения имот,в която насока следва да бъде отчетено,че
недвижимият имот е придобит по време на брака на родителите на
ответницата,респективно с настъпване на наследствено правоприемство от
нейния баща,за което е представено удостоверението за наследници
ответницата К. е придобила 1/6 идеална част от недвижимия имот,а и в
подкрепа на извода,че към процесния период ответницата е притежавала 1/6
идеална част от правото на собственост е представеният нотариален акт за
продажба на недвижим имот,в който ответницата е посочена като една от
продавачите. Съобразявайки датата на разпоредителната сделка,с която
имотът е продаден на трети лица – 20.05.2022 г.,съдът приема,че към
процесния период ответницата К. е притежавала идеална част от правото на
собственост. За да счете обаче,че исковете за главница,респективно за сума за
дялово разпределение подлежат на отхвърляне,съдът намира,че следва да
3
бъде взето предвид,че по делото са представени писмени
доказателства,според които партидата за топлоснабдения имот е открита на
името на една от другите съсобственици,респективно договорното
правоотношение е възникнало с тази съсобственица,на чието име е открита
партидата. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. Същевременно с приемането на Тълкувателно решение
от ОСГК на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г.,постановено на 17.05.2018 г. е
възприето,че клиент на топлинна енергия може да бъде и лице,различно от
собственика или носителя на вещно право на ползване,ако е възникнало
договорно правоотношение между това лице и топлопреносното предприятие
като в мотивите към тълкувателното решение е посочено,че договорът се
доказва чрез способите,допустими в гражданския процес,без да е достатъчно
да бъде доказано,че съответното лице реализира ползване върху имота. В
конкретния случай с исковата молба дружеството ищец предявява искове
срещу ответницата К.,но от представените към исковата молба доказателства
се установява,че партидата е открита на името на Р К,която е друг
съсобственик на имота като партидата е открита след възникване на
наследственото правоприемство. При това положение съдът приема,че
договорното правоотношение е възникнало с една от съсобствениците,която с
подаване на искане за откриване на партида е отправила изявление за
сключване на договорно правоотношение и което предложение е прието от
ищеца при съобразяване на факта,че от писмените доказателства по делото се
установява,че партидата е открита на името на това лице,на което са издавани
съобщенията към фактури,а и от представено писмо,изходящо от ищцовото
дружество се установява,че партидата е открита на името на Р К. В тази
насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.63,ал.2 от
общите условия на дружеството ищец при настъпила смърт на клиент
физическо лице партида се открива на името на един от наследниците при
наличието на съгласие за това или на всеки от наследниците до размера на
наследствения му дял. С оглед обстоятелството,че дружеството ищец е
открило една партида на името на една от съсобствениците,съдът счита,че е
постигнато съгласие между страните договорното правоотношение да се
реализира с това лице,по чието искане е открита партидата. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че исковете за главница и за сума за
дялово разпределение,предявени срещу М. К. се явяват недоказани по
основание,респективно предвид недоказаност на тези искове и исковете за
мораторна лихва при съобразяване акцесорния им характер подлежат на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответницата претендира
присъждането на разноски съдът приема,че следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. Б. по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в
размер от 400 лева при съобразяване вида и цената на всеки от предявените
искове,както и с оглед приетото решение на СЕС по дело С-438/2022 г.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от Т С,със седалище и адрес на
управление С,представлявано от А А и И Е,против М. Б. К.,ЕГН **********,с
адрес С,за признаване за установено,че съществуват вземания на ищеца в
размер,както следва – 833,17 лева ( осемстотин тридесет и три лева и
седемнадесет стотинки ) цена на топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
13.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в
размер на 106,63 лева ( сто и шест лева шестдесет и три стотинки ) за периода
15.09.2021 г. до 16.06.2023 г.,10,31 лева ( десет лева тридесет и една стотинки
) цена на извършена услуга дялово разпределение и 2,17 лева ( два лева и
седемнадесет стотинки ) мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 39272/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА Т С,със седалище и адрес на управление С,представлявано
от А А и И Е да заплати на адв.К. И. Б.,ЕГН **********,с адрес С,..... №
....,сумата от 400 ( четиристотин ) лева адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Т.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5