Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Марина Гюрова
при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ………………..съдия Михайлов …..гр.д. № 2 583...... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „ Б.Е.“ АД, с която обжалва решение № 279 051 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 29 982/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав. В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон, както и постановено при допуснати процесуални нарушения. Инвокира доводи свързани с тълкуването на чл.5, ал.3 от Регламент (ЕО) №261/2004. Твърди, че настоящият случай обхваща само обхваща само съображение 15 от преамбюла. Твърди, че ориентировъчен списък представлява само съображение 14, но не и 15. Твърди, че е налице нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неправилно и непълно разпределение на доказателствената тежест. Твърди, че съдът е следвало да укаже, че следва да ангажира доказателства за взимане на всички мерки по чл.5, параграф 3. Твърди, че е налице такова и при кредитирането на свидетелските показания, които не са обсъдени при условията на чл.172 от ГПК, съобразно което свидетелските показания на заинтересованите свидетели следва да се преценяват, с оглед на всички други данни по делото, а такива няма. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят претенциите на ищците, ведно със законните последици.
Ответникът Д.М.К. оспорва същата. Твърди, че съдът не се е ограничил само в тълкуването на чл.5, параграф3, но ги е обсъдил в светлината на чл.14 и 15 от преамбюла. Твърди, че съдът правилно е приел, че излъченото съобщение за ограничаване на броя на кацащите не би могло само по себе си да представлява извънредно обстоятелство. Твърди, че довода за доказване по категоричен начин на предпоставките за приложение на чл.15 от преамбюла е неверен, тъй като арганът извършващ управлението на въздушния трафик не е Евроконтрол, а това е националния орган, а забрана за кацане няма от компетентния национален орган. Твърди, че съдът правилно е приел, че не се касае за обстоятелство, извън контрола на ответника, с оглед на осъществените три полета с едно и също въздухоплавателно средство и в период на годината, които предполага усложнена метереологична обстановка. Твърди, че не е налице допуснато процесуално нарушение при разпределението на доказателствената тежест, с оглед липсата на такива изявления в отговора на исковата молба. Твърди, че не е налице и неправилно кредитиране на показанията на свидетеля, с оглед установената практика на съдилищата. По отношение на доводите свързани с единния формуляр, твърди, че същото е неоснователно, с оглед възможността да се откаже на това основание (поради неявяването в установите срокове), но такъв отказ липсва. Моли съда да потвърди атакуваното, като претендират разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение №
279 051 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 29 982/17 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, че съдът е осъдил „Б.Е.“
АД да заплати на Д.М.К., на основание чл. 7, т. 1, б. "б" от
Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г., сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет FB
851 от летище София, Република България до летище Хийтроу, Лондон, Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, ведно със законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба (11.05.2017 г.) до окончателното плащане и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.12 от Регламент № 261/2004 г. сумата от 56,81
евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 18.12.2015 г. до
11.05.2017 г. и е осъдил „Б.Е.“ АД да заплати на Д.М.К. сумата 400 лева,
представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция.
Не се спори
между страните, а е обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че ищецът е закупил билет за полет с номер FB 851 от летище
София, Република България до летище Хийтроу, Лондон, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия за дата 02.10.2015 г., възникнало е валидно
възникнало облигационно правоотношение във връзка с договор за въздушен превоз
на пътници, по който ответникът се е задължил на 02.10.2015 г. да изпълни полет
с номер FB 851 от летище София, Република България до летище Хийтроу, Лондон,
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Не се спори
между страните, че разстоянието между летище София, Република България до
летище Хийтроу, Лондон, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг е 2 045 км.
Не се спори
между страните, а и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството наличие на закъснение над три часа на достигане на крайната
дестинация, доколкото кацането реално е извършено със закъснение от три часа и
тридесет и четири минути от предвиденото за това.
Не се спори,
а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е потвърдил
резервация за полет с номер FB 851.
В
показанията си свидетеля Е.К.К., твърди, че ищецът е пристигнал на летище София
и се е явил на гишето за регистрация в 13:00 часа на 02.10.2015 г., т.е. повече
от изискуемите четиридесет и пет минути преди часа обявения час на полета.
Не се спори,
а се установява и от представената и неоспорена кореспонденция между страните,
че ищецът поканил ответника да заплати парично обезщетение за забавяне на
полета, което не било заплатено.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове,
с правно основание чл.373, ал.2 от ТЗ, вр. чл.7, пар.1, вр. чл.4, пар.З от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл.86 от ЗЗД.
С обжалвано решение № 279 051 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 29
982/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, че
съдът е осъдил „Б.Е.“ АД да заплати на Д.М.К., на основание чл. 7, т. 1, б.
"б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 г., сумата от 400 евро, представляваща обезщетение
за закъснял полет FB 851 от летище София, Република България до летище Хийтроу,
Лондон, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба (11.05.2017 г.) до
окончателното плащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.12 от Регламент №
261/2004 г. сумата от 56,81 евро, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 18.12.2015 г. до 11.05.2017 г. и е осъдил „Б.Е.“ АД да заплати на Д.М.К.
сумата 400 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази
съдебна инстанция.
По допустимостта и
основателността на подадената въззивна жалба от ответника „Б.Е.“ АД:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установените от закона срокове, от лица с представителна власт, поради което съдът в настоящия си състав намира, че същата е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните доводи във въззивната
жалба са свързани с твърдения за неправилност на атакуваното решение по
отношение на тълкуването на разпоредбите на Регламент /ЕО/
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.,
допуснати процесуални нарушения, свързани с доклада по делото и преценката на събраните по
делото доказателства, при условията на чл.172 от ГПК.
Така релевираните основания за
неправилност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно задължителните указания
дадени с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във
въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата
инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за
основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието,
уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност
изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В конкретния
случай въззивника е навел твърдения за допуснати нарушения при разпределението
на доказателствената тежест. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата,
които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само
ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено
от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в
основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са
необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Видно
от доказателствата по делото, в отговора на исковата молба ответникът не е
релевирал твърдения за приложението на съображение 15, както и че е взел всички необходими, разумни мерки.
Ето защо съдът не е дължал даването на указания за ангажиране на доказателства
за този факт, от които страната би извлякла благоприятни за нея права.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 от ГПК показанията на роднините, на настойника или на
попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези,
които се намират с насрещната страна или с роднините ѝ в граждански или
наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на
всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните,
се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост. С цитираната разпоредба законодателят
е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица
за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е
длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на
свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на
достоверността на показанията му. Теорията и съдебната практика са
непротиворечиви по отношение на липсата на забрана въз основа на такива
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
свидетелят се явява заинтересован. Същите следва да се приемат като източник за
установяването на тези факти, само и доколкото не противоречат на другите
събрани по делото доказателства. В конкретния случай такива други доказателства
не са ангажирани в процеса, поради което правилно и законосъобразно съдът е
кредитирал показания на разпитания по делото свидетел.
По отношение на наведените доводи
свързани с тълкуването на разпоредбите на Регламент
/ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., съдът в
настоящия си състав намира същите за неоснователни. В същия са разграничени хипотезите, при които е възниква
право на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите,
предвидени в чл.7, сред които и отказан достъп до борда (чл.4). В даденото
задължително тълкуване на разпоредбите (решение от 19.11.2009 г. по съединени
дела С-402/07 и С-423/07, както и С-581/10 и С - 629/10 / на Съдът на
Европейските общности) е прието, че пътниците на закъснели полети могат да се
приравнят на пътници на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение като същите имат правата по чл.7 от регламента, когато поради
закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три
часа. В процеса ответникът е релевирал правоизключващо възражение, основаващо
се на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с
14 и 15 съображение от същия, като е твърдял, че закъснението се дължи на
извънредни обстоятелства. Въздушният превозвач не дължи заплащане на
обезщетение, в случаите, когато отмяната, респективно закъснението продължило три
и повече часа по причина на извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Посочени са
предпоставките за изключване на отговорността на превозвача: наличието на
извънредно обстоятелство и вземането на всички необходимо мерки. За да бъде налице
извънредно обстоятелство следва случилото се да не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на въздушния превозвач и поради естеството и произхода
му да се намира извън ефективния контрол на същия. В тази връзка са наведени
твърдения за лоши метереологични условия при един от предхождащите полети,
извършвани със същата машина и обявени от
Евроконтрол. Дори да се приеме, че това са извънредни обстоятелства (доколкото
не следва да се отчита сезона, през които се извършва полета и липсата на
твърдения за съобразяването с прогнозите), то по делото не са ангажирани
доказателства относно наличието на втората предпоставка – взимането на всички
разумни мерки за преодоляването.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По
отношение на направеното изявление за присъждане на разноски от въззиваемия,
съдът намира същото за основателно. Въззивника следва да бъде осъден да заплати
сумата от 300 лв., представляваща разноски за един адвокат.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 279 051 от 27.11.2017 г., постановено по гр.д. № 29 982/17 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Б.Е.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.М.К., ЕГН:**********,
с адрес *** и съдебен адрес *** сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78
от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.