РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Добрич, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230103081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Б. И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 25, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми – предмет на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1774/2023 г.:
1) 28, 48 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни
такси по договор за мобилни услуги от 08.02.2021 г. за моб. номер
+359*********, дължими за периода от 18.01.2021 г. до 17.03.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – до
окончателно плащане на сумата;
2) 292, 73 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 08.02.2021 г. за моб. номер
+359*********.
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2021 г. между страните е бил
сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, със
срок на действие от 24 месеца. Ответникът е избрал план „Тотал+ 30, 99“.
Абонатът е получил мобилно устройство „Alcatel 1SE 32 GB Dual Grey“ на
преференциална цена от 49, 99 лева (с отстъпка от 259, 91 лева).
Заявява се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по
1
договора. Неплатената сума за месечни абонаментни такси, за периода от
18.01.2021 г. до 17.03.2021 г., възлиза на 28, 48 лева.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора във вр. с
чл. 75 вр. с чл. 19б, б. „в“ от Общите условия, ищецът се е възползвал от
правото си да прекрати едностранно договорa.
На това основание му е била начислена неустойка в размер на 292, 73
лева, от които 93, 35 лева, в размер на три месечни абонаментни такси и 199,
38 лева, представляваща неустойка за предоставено устройство с отстъпка от
стандартната дена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата
08.02.2021 г.
За всички вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело № 1774/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
След разпореждане на заповедния съд са предявени установителните искове.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание. Процесуален
представител на дружеството е депозирал молба, но едва след края на
съдебното заседание.
Ответната страна не е депозирала отговор в законоустановения срок.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано гр.д. № 1774 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 776 на 19.07.2023 г. за
претендираните вземания:
1) 28, 48 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни
такси по договор за мобилни услуги от 08.02.2021 г. за моб. номер
+359*********, дължими за периода от 18.01.2021 г. до 17.03.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – до
окончателно плащане на сумата;
2) 292, 73 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 08.02.2021 г. за моб. номер
+359*********. Настоящото производство е образувано в изпълнение на
указанията на съда, след връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 92 от ЗЗД.
По исковете за неплатени мобилни услуги, с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, е в тежест на ищеца да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните си задължения
за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност; изискуемост
2
на вземането.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се
установява от приложените писмени доказателствени средства – Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.02.2021 г. с предпочетен номер
+359*********, сключен между страните. Ответникът е избрал план „Тотал+
30, 99“ с месечен абонамент от 30, 99 лева. На същата дата по силата на
споразумението мобилният оператор е предоставил на ответника мобилно
устройство „Alcatel 1SE 32 GB Dual Grey“ на преференциална цена от 49, 99
лева.
Въз основа на съглашението ищецът се е задължил да предоставя на
ответника част от услугите по раздел II от ОУ. Операторът осигурява достъп
до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Следователно,
ползването на услугите е обвързано от активността на абоната. Доколкото
липсват твърдения за неизпълнение на задълженията на оператора за
предоставяне на процесните услуги, следва да бъде прието, че ищецът е
изпълнявал задълженията си по договорите.
Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Йеттел България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“,
приложими към процесния договор за мобилни услуги, потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т. 27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е посочено, че
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в указания в
счетоводния документ срок, но не по-късно от 18 дни от издаването ѝ.
Установи се, че са издадени две фактури с № ********** от
18.02.2021 г. и с № ********** от 18.03.2021 г. на обща стойност от 49, 97
лева. Следователно, изискуемостта на вземането е настъпила най-късно на
06.04.2021 г. (осемнадесет дни след издаването на втората фактура).
Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се
установи, че е погасил остатъка от дължимата сума в размер на 28, 48 лева.
Доколкото Б. И. не е ангажирал доказателства за погасяване на дълга си,
следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на
доказателствената тежест на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Изложеното налага извода, че претенцията на ищеца, с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 28, 48
лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси по договор за
мобилни услуги от 08.02.2021 г. за моб. номер +359*********, дължими за
периода от 18.01.2021 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – до окончателно плащане на
сумата – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1774/2023 г., е
основателна и следва да бъде уважена.
По иска, с който се претендира неустойка, е в тежест на ищеца да
докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по
договор за мобилни услуги между страните; неизпълнение на договорните
3
задължения от ответника, което води до вреди; наличието на уговорка, с
която е уговорен размер на обезщетението за твърдяното неизпълнение, както
и конкретен размер на сумата; настъпило прекратяване на договора.
В т. 11 от процесния договор за мобилни услуги е предвидено, че при
прекратяването на съглашението по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му договора или други документи, свързани
с него, в това число приложимите ОУ последният дължи за всяка сим карта
по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Предвидено е също, че в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване по договор, чийто срок не е изтекъл, абонатът дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
Оттук се извежда, че дължимостта на вземането за неустойка е
обусловено от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги
при неплащане на дължими суми.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат
прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. Следователно, договорната връзка може да бъде
прекратявана и с едностранно волеизявление на една от страните, но само ако
такава възможност е предвидена в договора или в закон. В чл. 19б, б. „в“ от
ОУ е установено правото на оператора едностранно да прекрати договора,
когато абонатът не изпълнява задължението си за плащане на дължими суми.
Това право следва да бъде упражнено посредством изпращане на писмено
уведомление до абоната. То ще прояви своето действие и договорът ще се
счита прекратен от момента на получаването му от ответника. По делото
обаче не бяха представени доказателства до ответника да е било изпращано
уведомление в този смисъл.
Ето защо, с положителност може да бъде заключено, че договорът
между страните не е бил предсрочно прекратен. При това положение
неустойка не се дължи, защото не е доказана основната предпоставка,
обуславяща начисляването ѝ.
В този смисъл са Решение от 07.12.2021 г. по гр.д. № 557 по описа на
Окръжен съд Добрич за 2021 г. и Решение от 11.03.2022 г. по гр.д. № 637 по
описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г.
Всичко изложено налага извода, че искът за установяване
дължимостта на сумата от 292, 73 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 08.02.2021 г. за
4
моб. номер +359*********, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
При определяне размера на дължимите разноски в заповедното
производство за основа следва да бъде използвана глобалната сума от 321, 21
лева.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното
претендира разноски в размер на 505, 00 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 480, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).
В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 555, 00 лева
(адвокатско възнаграждение в размер на 480, 00 лева; държавна такса в
размер на 75, 00 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 44, 78 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 49, 17 лева – разноски в
исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Йеттел
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********,
срещу Б. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 25, иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 28, 48 лева, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от
08.02.2021 г. за моб. номер +359*********, дължими за периода от 18.01.2021
г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателно плащане на сумата – предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1774 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Б. И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 25, иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 292, 73 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 08.02.2021 г. за
моб. номер +359********* – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1774/2023 г., като неоснователен.
5
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“
№ 25 да заплати на „Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от 44, 78 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 1774/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“
№ 25 да заплати на „Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от 49, 17 лева – разноски по гр.д. №
3081/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6