Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, Втори
касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно
заседание, проведено на 08.10.2010 г при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Владислав Томов, разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова КНАХД № 1801/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63
от ЗАНН.
Образувано е по Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”-Варна , депозирана чрез процесуален представител срещу Решение № 991/09.07.2020
г.на ВРС, постановено от ХV-ти с-състав по НАХД № 305/2020 г. по описа на ВРС.
С него е
отменено издаденото от касатора НП №
03-0011760/04.09.19г., с което на „Адоро холидейс“ ЕООД, представлявано от Д.Б.Б.,
е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 700 лв. за нарушение по чл. 415 ал.1
от КТ, във връзка с чл. 128, т.2 от
същия кодекс.
Касаторът счита решението за незаконосъобразно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Възразява срещу изводите на първоинстанционния
съд за неправилно приложение на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН, като се обосновава със специалната разпоредба на чл.
416, ал. 3 от Кодекса на труда. Твърди, че
наказателното постановление е издадени при съобразяване с разпоредбата на чл.
57 от ЗАНН, съдържа пълно описание на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които същото е извършено. Счита нарушението за безспорно
установено и доказано от събраните в
хода на административнонаказателното производство доказателства.
Въз основа на изложеното формира
искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното решение на ВРС да бъде оставено в сила.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната
проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, касационният съд намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок, пред компетентен
съд. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа въззивният съд приел за
установено следното:
Във връзка с
подаден до дирекция „Инспекция по труда „ Варна сигнал за неизплащане на
трудови възнаграждения, на 13.03.2020 г. контролните органи предприели проверка
на място и установили, че стопанисвания
от дружеството обект – хотел „О.“ в КК „Чайка“ е затворен и до него няма достъп.
Към момента на проверката дружеството се представлява от А. Г. (чужд гражданин), Д. Б. и И. И..
В хода на проверката
до работодателя била изготвена призовка,
като на 27.03.2019 г. били
представени изисканите от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна
документи. Видно от съдържанието им на лицето П. Й. Р., назначен на длъжност „
спасител“ в хотела, не е било изплатено в уговорения срок договореното и начислено трудово възнаграждение за м.
декември, 2018 г. в размер на 395.75 лв.
Констатациите са обективирани в Протокол № ПР
1909985/09.04.2019 г., с който на
дружеството работодател са дадени конкретни предписания - в срок до 07.05.2019 г. да заплати
договореното трудово възнаграждение на Р. за м. декември 2018 г. Поради върнато
като непотърсено писмото, с което протоколът бил изпратен на дружеството, връчването му се осъществило по реда на чл.
61, ал.3 от АПК. През м. юни 2019 г. била извършена последваща проверка от
контролния орган, която установила, че предписанието не е изпълнено, поради
което бил съставен АУАН №
03-011760/29.07.2019 г. , в който бездействието на дружеството било
квалифицирано като неизпълнение на дадено задължително предписание. Актът е
съставен при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН – изпратената до дружеството
покана № 19060857/26.06.2019 г. с посочена дата и час за явяване в Д“ИТ“ и
съставяне на АУАН до неговия известен
адрес била върната в последствие като непотърсена. Впоследствие е предприета
процедурата по чл. 416, ал.3 от КТ – на 21.08.2019 . Актът е публикуван на сайта на
ГД „Инспекция по труда, след изтичане на 7 дневния срок е счетен за
връчен.
Въз основа на
изложените в акта обстоятелства и факти, които АНО приел за безспорни, на
04.09.2019 г. е издадено и процесното наказателно постановление, с което административнонаказателната отговорност на
дружеството-работодател е ангажирана за неизпълнение на даденото от контролните
органи задължително предписание –
нарушение по чл. 415 ,ал.1 от КТ, във връзка с чл. 128, т.2 и чл. 270, ал.2 и
ал.2 от същия кодекс
Въззивният съд отменил наказателното постановление, като
изтъкнал довод за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения. Приел за нарушена процедурата по съставяне и
връчване на АУАН, тъй като липсват данни изпратената до дружеството покана да е
стигнала достигнала до него.
В разглеждания случай действително не са
налице данни за такава невъзможност - липсват доказателства нарушителят да е
търсен и да не е намерен на посочения
адрес, а изпратеното му писмо е
върнато с отметка "непотърсено". Въззивния съд е приел, че това допуснато съществено нарушение на процесуалните правила накърнило на правото на защита на
санкционираното дружество.
Относно процедурата по чл. 58,ал.2 от ЗАНН предвид липсата на данни АНО да е търсил
лицето на посочения адрес за връчване на наказателното постановление, също приел,
че не са били налице предпоставките за нейното приложение, а специалната
разпоредба на чл. 416, ал.3 от ЗАНН намира приложение само и единствено при
невъзможност за личното му връчване на негови адресат срещу подпис и в случай,
че същият не е намерен на постоянния му адрес или на адреса по месторабота.
Решение е правилно.
Изводите на въззивния съд за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, обуславящи отмяна на наказателното
постановление са правилни и се подкрепят от касационната инстанция. Възраженията
на касатора в обратния смисъл са
неоснователни.
Редът за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3
предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка единствено
при невъзможност за лично предявяване и връчване на нарушителя срещу подпис. В
настоящия случай както правилно е приел
и въззивния съд, обаче липсват
доказателства относно невъзможност за лично връчване на АУАН. С представените
по делото писмени доказателства – изпратени до дружеството писма, вкл.
изпратеният с писмо АУАН и върнати с отметка "непотърсена", не е бил
изчерпан реда за лично предявяване и връчване на АУАН. Фактът, че пощенската
пратка, с която е бил изпратен АУАН се е върнала с отбелязване, че пратката не
е потърсена, е различно от хипотезата нарушителят да не е намерен. Връчването
на АУАН чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления е било извършено
без наличието на предпоставките за това. В случая не е била изчерпана
възможността, за връчване на АУАН, както на представляващия дружеството на
адреса на управление на същото, така и на всяко лице със съответните
представителни права, което е предпоставка за надлежно упражняване на
процесуалното му право на защита. Неспазването на процедурата по предявяване на
АУАН представлява съществено процесуално нарушение, какъвто е и извода на
въззивния съд.
От друга страна налице са обстоятелства,
обосноваващи извод за несъставомерност на Д.ието на наказаното дружество. Видно
от изявленията на Пл.Р., за
неизплащането на чието месечно възнаграждение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на работодателя, същият не е полагал труд след 30.09.2018 г.
Предвид горното не му се дължи
начисляване и изплащане на
трудово възнаграждение за периода след посочената дата.
Изложеното обосновава извод за отсъствие на
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
налагащи отмяна на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като
правилно.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, втори касационен състав при АС Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 991/09.07.2020 г., постановено от ХV-ти състав при ВРС
по НАХД № 305 по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.