О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
09.12.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 746
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Теленор България” чрез процесуален представител против Разпореждане № 263112/21.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 3073/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен, ГК, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумите от 97,63 лв. - разлика между цената на устройство Tablet Prestigio Grace 3157 7, закупено от длъжника в брой при
сключване на Договор за мобилни услуги № ********* от 15.02.2018г. и 40,05 лв. - разлика между стандартната
цена на мобилно устройство Nokia 2 Black
без отстъпка съгласно актуалната към
20.06.2018г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е
сключен Договор за лизинг от 20.06.2018г.
В
жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради
противоречие с нормите на материалния закон, процесуалния закон и
необоснованост. В мотивите си съдебният състав изтъкнал, че клаузата, с която е
уговорена дължимостта на разликата между стандартната
цена на предоставените устройства (в брой, без абонамент), съгласно действащата
към момента на сключване на договорите за лизинг ценови листи, и заплатената от
длъжника при предоставянето им (в брой или обща лизингова цена), съответстваща
на оставащия срок от договорите, има характера на неустойка и обезпечава
изпълнението на паричните задължения на длъжника по договора за мобилни услуги
до края на уговорения в него срок на действието му и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Съдът продължавал с
мотивите, че посоченото в клаузата, имаща характера на неустойка, излиза извън
функциите на неустойката и представлява неравноправна клауза съгласно чл. 143,
т. 5 ЗЗП. Неустойките са дължими поради предсрочното прекратяване на сключените
между страните договори за мобилни услуги по вина на потребителя и същите са
определени в съответствие с описаното в т. 11 от Договор за мобилни услуги №
********* от 15.02.2018г. и т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
20.06.2018г. Посочените договори са подписани от страните, като с подписването
им потребителят се е съгласил с условията на Оператора, вкл. с начина на
формиране на неустойките. Според чл. 228, ал. 1 т. 4 от ЗЕС всеки договор за
предоставяне на мобилни услуги може да съдържа клауза за неустойка, в случай на
неизпълнение. Според Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. №
7/2013 г., ОСГТК, кредиторът по двустранен договор с продължително или
периодично изпълнение, каквито са договорите на които молителят основава
правата си, ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради
настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), ако такава
неустойка реално е била уговорена. В
случая искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се вземане
основано на клауза, изразена по ясен и разбираем начин, като не са налице
обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна. Неустоечната клауза в случая е и израз на свободното
договаряне между страните, като наличието и начинът за формирането й са били
възприети от длъжника, който е могъл да влияе на условията на договора,
включително и във връзка с неустойката, поради което тя се явява израз на
свободата на договаряне и е резултат от волеизявлението и на двете страни по
договора. Процесната неустойка по всеки един от
договорите изпълнява освен санкционна функция, но и останалите си функции -
обезпечителна и обезщетителна, предвид самият
характер на уговорената между страните неустойка - същата е за неизпълнение,
т.е. стимулира длъжника да изпълни своето задължение. По този начин уговорената
неустойка от една страна гарантира, обезпечава точното изпълнение на
задължението на длъжника, а от друга страна - възмездява кредитора за
настъпилите вреди от неизпълнението. Ето защо, клаузите за неустойка в
процесиите договори не са нищожни. Развиват се подробни съображения в подкрепа
на тази теза и в обобщение се иска въззивният съд да
бъде отменено разпореждане №
263112/21.10.2020 г. Постановено по ч.гр.д. № 3073/2020 г. по описа на Районен
съд - Сливен, ГК, 10 състав, образувано по заявление на „Теленор
България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу Божана Стойкова Митева с ЕГН **********, в частта, в която е
отхвърлено вземането на заявителя за признаване на дължимостта
на сумите от 97,63 лв. - разлика между цената на устройство Tablet Prestigio
Grace 3157 7, закупено от
длъжника в брой при сключване на Договор за мобилни услуги № ********* от
15.02.2018г. и 40,05 лв. - разлика между стандартната цена на мобилно
устройство Nokia
2 Black без отстъпка съгласно актуалната към 20.06.2018г.
ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен
Договор за лизинг от 20.06.2018г.
Настоящият състав
намира жалбата за основателна поради следното: Правилно и законосъобразно
районният съд е констатирал, че
вземанията за които е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение, произтича от договор сключен с потребител, поради което следва да
се направи преценка дали е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 411
ал. 2 т. 3 от ГПК, като въз основа на представените писмени доказателства от
страна на заявителя, съдът следва да прецени, дали е налице обоснована вероятност
за наличието на неравноправни клаузи. Разсъжденията на районния съд по
отношение наличието и характера на неравноправните клаузи са обосновани и
правилни и е излишно да се преповтарят.
Неправилни са обаче изводите на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С
цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка, а
вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на потребителя. В т. 8 от договорите за мобилни
услуги е посочена цената в брой на мобилното устройство или обща лизингова цена
с абонаментен план, стандартната цена на устройството без абонамент/в брой,
както и отстъпката от стандартната цена на устройството. В своята съвкупност
тези факти доказват, че длъжникът е информиран за начина на формиране на
неустойката, вкл. че същата включва част от стойността на отстъпката на
предоставените устройства, и е приел чрез подписването на договора условията на
оператора. Безспорно на този етап от
производството е, че както „Теленор България“ ЕАД,
така и длъжникът, спрямо когото е заявено издаване на заповед за изпълнение, са
изразили съгласие с процесната клауза и за
последиците, които тя предвижда. Поради неизпълнение на задълженията от
страна на потребителя същият не може да се възползва занапред от преференцията
да заплаща стойността на мобилните устройства в намаления размер, поради което
и клаузата, с която се предвижда, че се дължи част от стойността на отстъпките
за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до
края на договора за мобилни услуги, не се явява неравноправна. Това обосновава
необходимостта от заплащане на пропорционална част от направените отстъпки при
закупуване или предоставянето на лизинг на мобилно устройство, съответстващи на
оставащия срок до края на договора. Така разпореждането в обжалваната част се
явява неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на заповедния
съд с указания за издаване на заповед за изпълнение и в тези части по
заявлението.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 263112/21.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3073/2020 г. по описа на
Районен съд - Сливен, ГК, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в частта, в която се иска издаване на заповед за
изпълнение за сумите от 97,63 лв. -
разлика между цената на устройство Tablet
Prestigio Grace 3157 7, закупено от длъжника в брой при сключване на Договор за мобилни
услуги № ********* от 15.02.2018г. и 40,05
лв. - разлика между стандартната цена на мобилно устройство Nokia 2 Black без отстъпка
съгласно актуалната към 20.06.2018г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 20.06.2018г.
Връща делото на заповедния съд за издаване на
заповед за изпълнение съгласно мотивите.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: