Решение по дело №202/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл., във връзка с чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по жалба от И. Г. К. от [населено място], ***, подадена чрез пълномощник адв. А. Г., против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 7001-А-3781-1/15.12.2023г., издаден от Н. Е. Н. – главен инспектор в дирекция „Местни приходи“ при Община Котел, потвърден с Решение № 7001-Р-3781-1/15.01.2024г. на директор на дирекция „Местни приходи“ при Община Котел.

В жалбата се твърди, че решението е издадено от некомпетентен орган. Цитират се текстовете на чл.152, ал.1 и ал.2 ДОПК и чл.4, ал.5 от Закона за местните данъци и такси и въз основа на тях се твърди, че подадената в административното производство жалбата против АУЗ следвало да бъде разгледана от кмета на община Котел. От друга страна, дори и жалбата да била подадена по грешка до некомпетентен орган, той следвало на основание чл.88, ал.2, вр. ал.1, т.1 от АПК да я препрати на компетентния, а не да се произнася по нея, с което било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира се обявяване на нищожност на решението, алтернативно отмяна на същото. Моли се за присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна съдебни разноски. В допълнителна молба се конкретизира, че жалбата е насочена срещу АУЗ.

Ответникът – Директор на дирекция „Местни приходи“ при Община Котел, чрез процесуален представител в съдебно заседание, навежда доводи за неоснователност на оспорването. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от обработена декларация по чл.54 от ЗМДТ вх. № Т19448/18.06.2002г. (л.69) жалбоподателят И. Г. К., [ЕГН], (посочен с фамилия „К.“) е декларирал пред О. К. МПС с рег. № ***, [Марка], модел ***, № на двигател: ***, рама № ***, мощност 45 kW (67 к. с.), обем на двигателя ***, година на производство *.

Не е спорно между страните, а и се установява от Декларация по чл.14 ЗМДТ, вх. № **********/07.10.2020г. (л.41) и Декларация по чл.14 ЗМДТ, вх.№**********/10.02.2021г. (л.62), че И. Г. К. притежава 12/84 ид. части от недвижим имот с кадастрален №417, [УПИ], находящ се в [населено място], [улица], №174, общ.Котел, с разположена на него сграда. Площта на земята е 254, застроената площ 71 кв. м.

С оспорения Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗ) №7001-А-3781-1/15.12.2023г., издаден от Н. Е. Н. – главен инспектор в Дирекция „Местни приходи“ при Община Котел, на И. Г. К. са установени следните задължения:

1. Данък върху недвижими имоти за 2021г. – 0.06 лв. с лихва 0.02 лв., общо 0.08 лв.;

2. такса за битови отпадъци за 2021г. – 0.10 лв. с лихва 0.03 лв., общо 0.13 лв.;

3. данък върху превозните средства за 2018г. – 23.40 лв. с лихва 13.06 лв.;

4. данък върху превозните средства за 2019г. – 28.31 лв. с лихва 12.93 лв.;

5. данък върху превозните средства за 2020г. – 28.31 лв. с лихва 10.05 лв.;

6. данък върху превозните средства за 2021г. – 28.31 лв. с лихва 7.19 лв.;

7. данък върху превозните средства за 2022г. – 28.31 лв. с лихва 4.31 лв.;

Общ размер на задълженията 184.39 лв., от които 136.80 лв. главница и лихва 47.59 лв.

АУЗ е бил получен лично от И. Г. К. на 04.01.2024г., видно от известие за доставяне – л.24.

С жалба вх. № 94-00-170/15.01.2024г. К. е оспорил АУЗ пред горестоящия административен орган при О. К. с твърдения, че данъците били изчислени неправилно.

С Решение №7001-Р-3781-1/15.01.2024г. директор на дирекция „Местни приходи“ при О. К. потвърдил АУЗ №7001-А-3781-1/15.12.2023г. Административният орган е приел, че оспореният акт е бил съставен съобразно действащите разпоредби на чл.107, ал.1 и ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4, ал.1-5, чл.9, чл.9б от ЗМДТ и методическите указания на НАП.

Решението е съобщено на адресата си на 15.02.2024г. (л.31).

По искане на ответника, с оглед твърденията на И. Г. К. за неправилно определен размер на дължимото задължение, установено с АУЗ, съдът допусна назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпроса какъв е размерът на дължимите от жалбоподателя задължения за данък върху недвижимите имоти и за данък върху МПС за периодите, за които е съставен АУЗ.

В изпълнение на поставената задача, прилагайки съответната формула за ДНИ и ТБО по Приложение №2 от ЗДМТ и съобразявайки относимата правна уредба, вещото лице посочва в заключението си, че ДНИ и ТБО за 2021г. за притежаваната от оспорващия идеална част от декларираните недвижими имоти са съответно 0.06 лв. с лихва 0.02 лв. и 0.10 с лихва 0.03 лв.; данък върху превозните средства е както следва: за 2018г. – 23.40 лв. с лихва 13.06 лв.; за 2019г. – 28.31 лв. с лихва 12.93 лв.; за 2020г. – 28.31 лв. с лихва 10.05 лв.; за 2021г. – 28.31 лв. с лихва 7.19 лв.; за 2022г. – 28.31 лв. с лихва 4.31 лв. Общ размер на данъците: 136.80 лв. с лихви общо 47.59 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице – адресат на АУЗ, при спазване на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава ХVІІІ, във връзка с чл.156, ал.2 ДОПК и насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл.9б, във връзка с чл.4 ЗМДТ, във вр. с чл.144, ал.1 и чл.156 и сл. ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.1, т.1 и т.3 ДОПК, във вр. с чл.1, ал.1, т.1, т.5 и чл.52, чл.62 ЗМДТ.

Съобразно чл.166, ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен със съответния закон. Относно вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл.4, ал.1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. На основание чл.4, ал.3 ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите (АУЗ е издаден от старши инспектор Н. Е. Н., оправомощена със Заповед № 13-103/01.04.2016 на кмета на О. К.), а с ал.4 е предвидено, че тези служители се определят със заповед на кмета на съответната община (л.25). Последният, съгласно чл.4, ал.5 ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи – на териториален директор на НАП. Според чл.107, ал.4 ДОПК, АУЗ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

Съгласно чл.28, ал.5 ЗМДТ, изр. първо, данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Съгласно чл.61 ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 105 от 2014г., в сила от 1.01.2015г., данъкът (върху превозните средства) се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл.54, ал.5 – в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство. Според чл.61, ДВ бр. 98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г., данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл.54, ал.5 – в приход на общината по регистрация на превозното средство.

В случая оспореният АУЗ е издаден от надлежно оправомощено длъжностното лице от Община Котел. Жалбата срещу АУЗ е разгледана също от надлежно компетентния орган – директор на дирекция „Местни приходи“ при Община Котел, който по силата на чл.107, ал.4 от ДОПК има такова правомощие. Имотът, за който са установени дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, е на територията на тази община и в администрацията на същата е било декларирано обложеното с данък МПС.

Предвид изложеното, оспореният акт и потвърждаващото го решение са издадени от териториално и материално компетентни органи, т. е. същите не са нищожни.

АУЗ съдържа формално нормативно изискуемите реквизити – мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. За притежаваните от жалбоподателя идеални части от недвижимите имоти за съответната 2021г. е посочен поотделно ДНИ и ТБО, като това е сторено и за декларираното от лицето МПС. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да разбере размера на установените задължения по вид и години.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл.107 ДОПК, чл.152 и сл. във връзка с чл.144 ДОПК.

Оспореният АУЗ е съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Като данъчно задължени лица чл.11, ал.1 ЗМДТ сочи собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, респективно съгласно ал.3 - лицата, в полза на които е учредено вещно право на ползване върху имота. Съгласно чл.12, ал.1 ЗМДТ, когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, всяко от тях дължи данък съразмерно на частите си, като на основание чл.13 данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Според чл.19, ал.1 ЗМДТ данъкът се определя на годишна база върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към първи януари на годината, за която се дължи. Самото придобиване на собствеността върху недвижимите имоти, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху тях, се декларира пред общинската администрация по местонахождението на имота с декларация по чл.14 ЗМДТ, като съгласно ал.5 подадената декларация от един съсобственик, респ. ползвател, ползва и останалите съсобственици или ползватели.

Нормата на чл.6, ал.1, б. „а“ ЗМДТ регламентира таксата за битови отпадъци като вид местна такса, събирана от общините. Съгласно чл.62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината три вида услуги: - по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; - по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; - по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Съгласно чл.64, ал.1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на общината, от което следва, че тя се определя и дължи само за недвижимите имоти, облагаеми с данък върху недвижимите имоти.

Според чл.52 ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат, превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, корабите, вписани в регистрите на българските пристанища, въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗМДТ предвижда правомощия на съответния общински съвет да определя с наредба размера на данъците по ал.1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон, а нормата на чл.9 ЗМДТ гласи, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Според относимата за 2021г. редакция на чл.4 (л.79, 87) от Наредба за определяне размера на местните данъци в община Котел, размерът на данъка върху недвижимите имоти е 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на Община Котел, на територията на общината се събира такса битови отпадъци, а според чл.16 от същата наредба таксата се определя с решение на общинския съвет. В чл.17 е посочено, че размерът на ТБО е 3,6 на хиляда върху данъчната оценка. Тази ставка е приета с Решение №17/19.12.2019г. на Общински съвет – [община] (https://savet.kotel.bg/resheniya-2019/).

В чл.7, ал.1 (л.79, 87, 95) от Наредба за определяне размера на местните данъци в община Котел е посочено от какви компоненти се състои данъкът върху превозните средства – имуществен и екологичен, като е посочено и че имущественият компонент е в зависимост от годината на производство. По повод последното в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 ЗМДТ са изброени коефициентите, с които се извършва корекцията в зависимост от годината на производство на съответния автомобил.

Тук, във връзка с размера на данъка за превозните средства следва да се отбележи, че екологичният компонент е бил въведен с редакцията на чл.55 ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г., а корекцията относно годината на производство на съответния автомобил преди тази редакция е била „1“ за автомобили над 14 години (вж. ред. ДВ, бр. 110 от 2007г.). Именно поради тези законови промени (съответно и нормативни, извършени в общинската наредба), в случая данъкът за МПС на жалбоподателя за 2018г. е определен в размер на 23.40 лв. (45 kW х 0.52 лв. х 1 (комп.години) = 23.40 лв.), а за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. е в размер от по 28.31 лв. (45 kW х 0.52 х 1.1 (комп.години) х 1.1 (ек.комп.) = 28.31 лв.).

В случая, прилагайки относимите формули за изчисляване на ДНИ и ТБО, вещото лице по делото е изчислило, че за 2021г. за притежаваната от оспорващия идеална част от декларираните недвижими имоти, са съответно 0.06 лв. с лихва 0.02 лв. и 0.10 с лихва 0.03 лв.

Относно данъка за превозните средства вещото лице и използвало формулите по чл.55, ал.1 ЗМДТ, съответно съобразило е относимите за съответните години редакции на чл.7 от Наредба за определяне размера на местните данъци в община Котел, и е изчислило обсъждания вид данък, както следва: за 2018г. – 23.40 лв. с лихва 13.06 лв.; за 2019г. – 28.31 лв. с лихва 12.93 лв.; за 2020г. – 28.31 лв. с лихва 10.05 лв.; за 2021г. – 28.31 лв. с лихва 7.19 лв.; за 2022г. – 28.31 лв. с лихва 4.31 лв.

От така направените изчисления, вещото лице е получило общ размер на дължимите данъци и такси за процесните години, а именно: 136.80 лв. главница и 47.59 лв. лихви.

Видно е, че установеното от вещото лице напълно съответства на размерите, определени от главен инспектор в дирекция „Местни приходи“ при Община Котел с АУЗ № 7001-А-3781-1/15.12.2023г.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-икономическата експертиза и го намира за обективно и компетентно дадено, както и несъдържащо неясноти или вътрешни противоречия.

Установеното от експерта, което съдът подложи на обстойна проверка, както и приложимата нормативна уредба, водят до извода, че не са налице каквито и да е съмнения относно коректността на определените размери на съответните данъци и ТБО на жалбоподателя. Същите са съобразени със съответните фактически обстоятелства, респ. с характеристиките на недвижимите и движимата вещи, и с материалноправните разпоредби в относимите им редакции.

Предвид гореизложеното, не са налице основания за обявяване на нищожност на АУЗ и на потвърждаващото го решение. Същите са издадени от компетентни органи, като отговарят и на другите изисквания за законосъобразност – издадени са в необходимата форма и са с нужното съдържание, в хода на административното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, съответстват на закона и неговата цел.

С оглед всичко изложено съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото основателна е претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника. Такива се следват в общ размер на 900 лв., от които 300 лв. - възнаграждение за вещо лице и 600 лв. – възнаграждение на процесуален представител – адвокат по представен Договор за правна защита и съдействие от 22.03.2024г. Възражението за прекомерност на последното е неоснователно, доколкото същото е в размер под предвидения по чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът не счита, че следва да бъде намален.

Водим от горното, на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – Хасково, трети състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. К. против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 7001-А-3781-1/15.12.2023г., издаден от Н. Е. Н. – главен инспектор в дирекция „Местни приходи“ при Община Котел, потвърден с Решение № 7001-Р-3781-1/15.01.2024г. на директор на дирекция „Местни приходи“ при Община Котел, с който са определени задължения за данъци и такса битови отпадъци в общ размер на 184.39 лв., от които 136.80 лв. главница и 47.59 лв. лихви.

ОСЪЖДА И. Г. К. от [населено място], обл.Хасково, [ЕГН], да заплати на О. К. разноски по делото в размер на 900 (деветстотин) лева.

На основание чл.160, ал.7 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.