Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 273 01.07.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІII състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно
дело № 150 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на Д.М.Д. *** против Решение № 2153-23-5/
18.02.2021г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение,
като неоснователна, жалбата на Д.Д. против Разпореждане № ********** от 12.01.2021г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото с него
разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят оспорва направения от решаващия административен орган извод, че
не са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание 69б,ал.2 от КСО. Поддържа, че неправилно и необосновано
положения от него труд като „шофьор ” в ДОС „Агрохимическо обслужване” гр.
Стара Загора периода 02.1979г. - 09.12.1980г. е приет и признат като такъв при
условията на трета категория. Сочи, че трудовият
и осигурителният стаж на длъжността, която е заемал е положен при условията та
специфични условия на труд. Според чл.52б от ПКТП /отм./ работниците в селското
стопанство и водач шофьор на автомобил „Ифа” – селскостопански вариант” са от
втора категория труд. След като в трудовата му книжка било вписано, че той
работи в отрасъл селско стопанство, то положеният от него труд като шофьор на
товарен автомобил в селско стопанство се зачитал за втора категория труд съгласно т.66и от ПКТП. Направено е искане за
отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на
потвърденото с него разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ, като преписката бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане и
произнасяне по същество.
Ответникът по жалбата -
Директор на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Стара Загора, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Със Заявление вх. № Ц-2113-23-2849/10.12.2020г.
жалбоподателят в настоящото производство – Д.Д. е направил искане да му бъде
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № ********** от
12.01.2021г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора, на Д. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е
приел, че за Д.Д. не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст нито по 69б, ал.2 от КСО, тъй като не отговаря на условието за
минимум 15 години стаж при условията на втора категория труд /признат е стаж от
14 години, 00 месеца и 03 дни труд от тази категория, без да се конкретизира за
кои периоди/, нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.1-2 от КСО и на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, поради обстоятелството, че към
датата на подаване на заявлението Д. не е навършил изискуемата се от закона
възраст.
Разпореждането
е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора.
В жалбата е направено искане да бъде преразгледано издаденото разпореждане за
отказ, като се зачете за втора категория труд стажа на Д. в периода 01.02.1979г.
- 09.12.1980г., тъй като е работил, като шофьор-снабдител на товарен автомобил в звено „Транспортна
служба” при ДОС „Агрохимическо обслужване” и бил извозвал препарати за
растителна защита.
С оспореното Решение № 2153-23-5/18.02.2021г.,
постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара
Загора е оставил без уважение жалбата на Д.Д., с което по същество е потвърдил Разпореждане
№ ********** от 12.01.2021г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ. От фактическа
страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че на Д.Д. не се следва
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по 69б, ал.2 от КСО, като
решаващият административен орган е приел, че лицето няма изискуемия се осигурителен
стаж от втора категория труд от 15 години. С оглед на това и доколкото Д.Д. не
е навършил възраст за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.3 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е обосновал извод, че обжалваното
Разпореждане № ********** от 12.01.2021г.
на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ, е правилно и законосъобразно.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспореното Решение №2153-23-5/ 18.02.2021г., на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и на потвърденото
с него Разпореждане № ********** от 12.01.2021г на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ – Стара Загора.
Назначена и изпълнена е съдебно - икономическа
експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът
възприема като добросъвестно, компетентно и обективно. Съгласно заключението в
периода м.02.1979г. – м.12.1980г. Д.М.Д. е полагал труд в ДОС „Агрохимическо
обслужване“ звено „Транспортна служба”. Във
ведомостите за заплати, на Д. е било начислявано и изплащано наред с основното
трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за „шофьор” или за
„шофьорски” труд и за несвойствен труд. Доколкото при правоприемника на ДОС
„Агрохимическо обслужване” – „Агрохим спектър” ООД се съхранявали само
ведомости за заплати, но не и трудовите досиета на работилите в прекратеното
предприятие, няма данни за трудовите
функции и трудови задължения на Д.Д. за заеманата от него длъжност „шофьор“, и че същите са товарили и разтоварвали вредни
вещества.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното Решение № 2153-23-5/ 18.02.2021г . е
постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1,
т.2, б. „а” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара
Загора, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване.
Съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на
постановеното от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора решение.
С правната регламентация по 69б, ал.2
от КСО е създаден преференциален режим
за пенсиониране, като е дадена законова възможност лицата, полагали труд при
втора категория да се пенсионират преди навършване на определената в чл.68 от КСО възраст, ако отговарят на три условия, а именно: 1. Лицето да е работило
труд 15 години; 2. Да е навършило определена възраст – за 2020 година 58 години
06 месеца за мъжете; 3. Да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст –
100 за мъжете за 2020 година. Тези изисквания съставляват материалноправните
предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по 69б,
ал2 от КСО, при кумулативното
съществуване на които възниква правото на пенсия за осигуреното лице.
Видно от съдържанието на обжалваното
решение и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното
административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към
датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст /10.12.2020г./, Д.Д. е навършил изискуемата се по 69б, ал.2 от
КСО.
Не е спорно и че жалбоподателят има
придобит осигурителен стаж при условията на втора категория труд 14 години, 00
месеца и 03 дни.
Спорът е дали положения от Д. Д. труд
в периода м.02.1979г.-09.12.1980г. в ДОС
„Агрохимическо обслужване” гр. Стара Загора като „шофьор в звено „Транспортна
служба” е бил такъв от втора категория, който стаж се явява релевантен за
достигането на изискуемия се минимум от 15 години стаж при условията на втора
категория труд, като материалноправна предпоставка за възникване на правото по 69б,
ал.2 от КСО.
От мотивите на Решение № 2153-23-5/ 18.02.2021г
. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и приложения опис на осигурителния
стаж /л.19 и сл. от делото/ се установява, че трудовия стаж на Д.М.Д. за
периода 19.12.1977г. - 09.12.1980г. /2 години, 11 месеца и 20 дни/, в който период
Д. е работил на длъжност „шофьор” в ДОС „Агрохимическо обслужване” гр. Стара
Загора е приет, признат и зачетен като осигурителен стаж за трета категория
труд. Жалбоподателят обосновава възражението си за неправилно определена
категория труд за периода 02.1979г. - 09.12.1980г. твърдейки, че вида и характера
на пряко осъществяваните от него трудови функции при изпълнение на заеманата
длъжност „шофьор” в отрасъл селско стопанство са тъждествени с присъщите такива
на „механизатор” в селското стопанство, поради което претендира при прилагането
на т.52б или на т.66и от ПКТП /отм./, че този стаж също следва да бъде зачетен
като такъв при условията на втора категория труд.
Съгласно
§ 9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999г. е в сила
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, който определя
съответните длъжности, производства и фирми, трудът на които се причислява към
съответните категории. Работните места и видовете дейности и производства,
които служат като основание за зачитане на положения на тях труд като
осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в
съответните точки от ПКТП (отм.). Въз основа на тази нормативна регламентация
следва извода, че причисляването на даден труд към първа или втора категория за
целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето
да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично
нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното
наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората
възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т.67 и т.68 от
ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар и
да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в
правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на
тези длъжности и в тези отрасли.
В разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС е
регламентирано, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец. В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по ал.1 се
издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни
документи и договори за възлагане на труд.
В случая от представената и приета като
доказателство по делото трудова книжка на жалбоподателя Д.Д. е видно, че за
периода 19.12.1977г. - 09.12.1980г. Д.Д.
е работил по трудово правоотношение,в ДОС „Агрохимическо обслужване” в отрасъл
„селско стопанство. Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС трудовата книжка е документ,
който установява осигурителния стаж на лицата. По аргумент от разпоредбата на
чл.347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ, ползващ се
с обвързваща материална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника, включително и за заеманата от него
длъжност и вида на изпълняваната трудова дейност.
Разпоредбата
на т.52б от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на работещите непосредствено в селскостопанското
производство като механизатори и бригадните механици. По аргумент от т.66и от
ПКТП (отм.) във вр. с чл.16, ал.2, т.2 от НПОС, като втора категория труд се
признава и съответно причислява трудът на работниците в говедовъдството,
овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. При липса
на легално определение за понятието „механизатор” и при съпоставянето на
нормативно разписаното в т.52б от ПКТП (отм.) и в т.66и от ПКТП (отм.), следва
да се приеме, че т.52б от ПКТП (отм.) има предвид заетите непосредствено в
селскостопанското производство, а т.66и от ПКТП (отм.) - техническия персонал в
селското стопанство, обслужващ селскостопанското производство, в който попадат
и работещите като механици, монтьори и др. лица, осъществяващи трудови функции
и изпълняващи трудова дейност по поддръжка, монтаж, ремонт на селскостопанска
техника и селскостопански инвентар.
По делото липсват доказателства, че
трудът, полаган от Д., като шофьор „Транспортна
служба” в ДОС „Агрохимическо обслужване“ е такъв по чл.66 и от ПКТП/ каквито са
твърденията на жалбоподателя.
За
вида и характера на извършваната от Д.Д. работа и на възложените за изпълнение
трудови функции при заемането на длъжността „шофьор” в „Транспортна служба” и за условията на полагания от него труд в
периода м.02.1979г. - 09.12.1980г., няма
съхранени писмени документи /като длъжностна характеристика за длъжността
„шофьор” или друг документ относно характеристиките на работата, осъществявана
при заемането й/. Това обстоятелство не може да влече неблагоприятни правни
последици за добросъвестното осигурено лице. По предвид указаната
доказателствена тежест жалбоподателят следваше да докаже това обстоятелство с
допустими доказателствени средства.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. Оспореното
Решение № 2153-23-5/18.02.2021г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
/ТП на НОИ/ - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 12.01.2021г.,
са законосъобразни, а жалбата се явява неоснователна.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Д. *** против Решение № 2153-23-5/18.02.2021г.
на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение,
като неоснователна, жалбата на Д.Д. против Разпореждане № ********** от 12.01.2021г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като неоснователна.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: