№ 83
гр. Чирпан, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20225540200194 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от Д. В. С., ЕГН ********** против наказателно постановление
(НП) № 21-0375-00516/09.12.2021 г. издадено от И. Д. Д., на длъжност началник - група към
ОДМВР Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като
претендира за юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена –
присъдените на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат определени в
минималния размер, предвиден в закона.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното НП, жалбоподателят Д. В. С., ЕГН ********** е санкциониран на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП („Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
1
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер“), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП („По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“), изразяващо се в това, че на 13.07.2021 г. в 12.13
часа, в гр. Чирпан, по бул. „Георги Д.“, в близост до дом № 72, в посока изток – запад е управлявал
собствения си лек автомобил „Хюндай Матрикс“, с рег. № ***, като при извършената проверка е
установено, че моторното превозно средство (МПС) е със служебно прекратена регистрация на
30.12.2021 г. на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП („Служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство
на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство“), тъй като МПС било закупено на 12.01.2021 г. от Д. В. С.,
сделката била изповядана от нотариус рег. № 354, информацията подадена по електронен път в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора и до 12.03.2021 г. приобретателят на пътното
превозното средство (ППС) не изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП
(„Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства
по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба“) да регистрира придобитото ППС в службата за
регистрация по постоянен адрес.
Съдът не констатира при издаването на обжалваното НП да са били допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за неговата
отмяна.
Описаната в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на актосъставителя Ц. К. Д. и свидетелят по акта В. И. М. и не се
оспорва от жалбоподателя. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че жалбоподателя не бил уведомен за волеизявлението на органа
по прекратяване на регистрацията на процесното ППС, довело до несъставомерност на деянието
тъй като не бил осъществен субективния елемент на състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя оплакването на жалбоподателя, че не е доказана
субективната страна на деянието му. Непознаването на закона не извинява незнаещия го и не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Жалбоподателят Д. В. С.
е бил длъжен да знае, че след закупуване на автомобила има задължение да го регистрира.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
2
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба, като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал.
1 и ал. 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не
бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобИ.ето, разпоредбата на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство,
което става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването
на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение. За разлика от други случаи на прекратяване на
регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., при служебно прекратяване на
регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, администрацията не дължи уведомяване,
тъй като прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото задължение.
Действително по делото не се доказа, че санкционираното лице е знаело, че управляваното от него
МПС е било със служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрация, но това
изключва единствено и само доказаността на умисъла на дееца за извършване на деянието. По
изложените по-горе съображения (че лицето е било длъжно да знае както за законово вмененото му
задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, така и за законово регламентираните последици при
неизпълнението на това задължение по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП), съдът приема за доказано, че
деянието е извършено при форма на вината "непредпазливост". Всеки правоспособен водач на
МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че управляваното от
него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало технически преглед, че за него има
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и др. В този смисъл дори
и санкционираният водач да не е съзнавал и да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова
предвиждане не е налице по отношение на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Затова дори и
санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не се променя
крайният извод за неговата съставомерност от субективна страна, т.е. за виновно извършено от Д.
В. С. нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Да се приеме обратното би означавало да се толерира
неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо (В този
смисъл (Решение № 394 от 27.10.2021 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 345/2021 г.).
С оглед изложеното, съдът намира, че извършеното деяние е установено и за него са
наложени кумулативно предвидените в закона наказания в минимален размер от компетентни
органи, видно от приложената заповед, рег. № 8121-515/14.05.2018г на министъра на вътрешните
работи. Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай, тъй
като установените в процеса факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на
допуснатото административно нарушение като "маловажен случай". С оглед цялостната
характеристика на деянието и на дееца – системен нарушител на правилата за движение,
установимо от справка за нарушител/водач, приложена към административнонаказателната
преписка (л. 17 – 20 от делото), не е налице по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно
3
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, както и изрично направеното искане от процесуалния
представител на санкциониращия орган (л. 3 от делото), и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
следва в полза на ОДМВР - Стара Загора да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПрП), съгласно препращащата разпоредба на чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
В случая, производството по делото е продължило в две открити съдебни заседания, в
които процесуален представител на ОДМВР - Стара Загора не е участвал, поради което следва да
му се присъди минималното възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0375-00516/09.12.2021 г. издадено от
И. Д. Д., на длъжност началник - група към ОДМВР Стара Загора, РУ - Чирпан
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН **********, представляван от адвокат Матю М. М. от АК -
София, да заплати на ОДМВР - Стара Загора, сумата от 80.00 лева за юрисконсулско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4