Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производството е по реда на глава ХХІ-ва НПК. С присъда № от 01.2010 година, постановена по НОХД № /2009 година, Горнооряховският районен съд, пети състав, е признал подсъдимия Ф. М. Ф., роден на 07.1981 г. в гр. В. Т., с постоянен адрес гр. О., ул. „В.” № 25, настоящ адрес гр. Г. О., ул.” П.” , понастоящем в З. Л., българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, ЕГН *, за виновен в това, че в периода 25.02.2009 г.- 10.03.2009 г., в условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при условията на опасен рецидив, в немаловажен случай, след предварителен сговор с М. А. М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, извършил следните деяния, при които всяко следващо, се явява продължение на предходното: отнел с намерение противозаконно да присвои то владението и без съгласието на В.Б.А. чужди движими вещи на стойност 340.00 лв., отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на И.Д.Д. чужди движими вещи на стойност 319.00 лв., отнел с намерение противозаконно да присвои то владението и без съгласието на И.Г.А. чужди движими вещи на стойност 110.00 лв., отнел с намерението противозаконно да присвои от владението и без съгласието на Й.К.К. чужди движими вещи на стойн¯ст 30.00лв, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на Р.И.Г. чужди движими вещи на стойност 148.00 лв., отнел са намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на И. Х.К. чужди движими вещи на стойност 128.00 лв., или всичко чужди движими вещи на стойност 1075.00 лв., поради което на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. Чл.195 ал 1 т.3 и 5 вр. Чл.194 ал.1 вр. Чл.29 б А и б Б вр. чл. 26 ал 1 НК вр чл.373 ал 2 НПК вр. чл. 55 ал 1 т. 1 вр. чл. 54 и чл.36 НК, го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор. Районният съд се е произнесъл и по отношение веществените доказателства по делото като е осъдил подсъдимия и да заплати направените по делото разноски в размер на 52,50 лв. в полза на ГОРС, и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Със същата присъда признал и подсъдимият М. А. М., роден на 12.08.1992 година в гр.Р., с настоящ адрес с.Б., общ. В.Т., понастоящем в ПД Б., българин, български гражданин, нежен, осъждан, неграмотен, с ЕГН *, за виновен в това, че в периода 25.02.2009 г.- 10.03.2009 г., в условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, при условията на повторност, в немаловажен случай, след предварителен сговор с Ф. М. Ф., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, извършил следните деяния, при които всяко следващо, се явява продължение на предходното: отнел с намерение противозаконно да присвои то владението и без съгласието на В.Б.А. чужди движими вещи на стойност 340.00 лв., отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на И.Д.Д. чужди движими вещи на стойност 319.00 лв., отнел с намерение противозаконно да присвои то владението и без съгласието на И.Г.А. чужди движими вещи на стойност 110.00 лв., отнел с намерението противозаконно да присвои от владението и без съгласието на Й.К.К. чужди движими вещи на стойност 30.00лв, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на Р.И. Г. чужди движими вещи на стойност 148.00 лв., отнел са намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на И. Х.К. чужди движими вещи на стойност 128.00 лв., или всичко чужди движими вещи на стойност 1075.00 лв., поради което на основание чл. 195 ал 1 т.3 , 5 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал. 1 вр.63 ал.1 т. 3 вр. чл. 26 ал 1 НК вр чл.373 ал 2 НПК вр. чл. 55 ал 1 т. 2 б.Б вр. чл. 42а ал.2 т.1,2,6 вр.чл. 42 Б ал. 1, 2 и 5, вр. чл. 54 и чл.36 НК, го осъдил на пробация, със следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от две години и осем месеца, с периодичност три пъти седмично. 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от две години и осем месеца. 3.Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три години в размер на двеста и петдесет часа годишно. На основание чл. 189 ал. 3 НПК съдът осъдил М. М., лично и със съгласието на майка му да заплати направените по делото разноски в размер на 52,50 лв. в полза на ГОРС, и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу така постановената присъда е подадена жалба от защитника на подсъдимия Ф., в която се излагат оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.Моли се, да бъде изменена постановената присъда и да бъде намалено наказанието, наложено на подсъдимия Ф.. Срещу присъдата не е депозиран протест. В съдебното заседание представителят на Великотърновската окръжна прокуратура взема становище, че обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и постановена в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.Счита, че районния съд при определяне на размера на наложеното на подсъдимия наказание е обсъдил и взел предвид всички обстоятелства имащи отношение при определянето му,а наложеното на подсъдимия наказание е обсъдил и мотивирал ,като е взел предвид всички обстоятелства имащи отношение по повод характера на де нието, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, и в резултат на това правилно е приложил разпоредбата на чл.55 НК.Намира, че така наложеното на подсъдимия наказание в най-пълна степен ще способства да бъдат изпълнени генералната и специалната превенция на чл.36 НК.Моли съда да потвърди присъдата.Не сочи и не ангажира събирането на нови доказателства. Жалбоподателят в съдебното заседание, лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата.Излага съображенията, че макар и правилно районния съд да е приложил разпоредбата на чл.55 НК, то наказанието на подсъдимия е явно несправедливо и следва да бъде намалено, тъй като Ф. е съдействал на досъдебното производство, всички откраднати вещи са били върнати доброволно на собствениците им, както и безусловно направените признания относно извършените деяния.Иска се намаляване на постановената присъда с 6 месеца, като по този начин на подсъдимият се даде възможност да се включи и социализира по-бързо в обществото.Не представя и не ангажира събирането на доказателства. Великотърновският окръжен съд като обсъди наведените в жалбата и изложените от страните в съдебното заседание доводи, и след като на основание чл. 314 ал.1 вр. Чл. 313 НПК извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда, относно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, намира за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА С депозираната въззивна жалба е сезиран компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност.Жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ-ва съдебен акт, от страна в процеса – подсъдим, на който законодателят е признал и гаратирал правото да обжалва актовете, с които се накърняват неговите права и законни интереси.Жалбата е депозирана в срока по чл. 319, ал 1 НПК и отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА Производството пред първата инстанция е образувано,водено и приключено а обжалваната присъда е постановена, по реда на Глава ХХVІІ-ма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция” – чл. 370 и сл. НПК. Съдът в настоящия си състав намира, че направеното от подсъдимия при условията на чл. 371 ал.1, т.2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, писмени доказателствени средства – протоколи за оглед, протоколи за претърсване и изземване, заключенията на назначените и изготвени съдебно – оценъчна и съдебно – техническа експертизи, веществените и писмените доказателства по делото, като е установена изчерпателно ,подробно изложена и възприета от ГОРС фактология на случилото се , по отделни престъпни деяния,пострадали лица,обекти и вещи предмет на посегателствата. При така установената фактическа обстановка следва да бъде изведен единствения възможен извод от правна страна, а именно че подсъдимият Ф. М. Ф. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. Чл.195 ал 1 т.3 и 5 вр. Чл.194 ал.1 вр. Чл.29 б А и б Б вр. чл. 26 ал 1 НК.това той е сторил след предварителен сговор с вторият подсъдим М. А. М.,който от своя страна е осъществил съставът на престъплението чл. 195 ал 1 т.3 , 5 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал. 1 вр.63 ал.1 т. 3 вр. чл. 26 ал 1 НК. Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимите чрез действие, изразяващо се в прекъсване фактическата власт върху процесните движими вещи от страна на лицата, които упражняват същата и установявайки своя фактическа власт върху тях.Вещите предмет на престъплението са чужди, тъй като не принадлежат на дейците. Престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Ф. е осъществено при условията на опасен рецидив, тъй като преди 10.03.2009 г., когато е довършено настоящото,същият е бил осъждан с влязла в сила присъда, за тежки умишлени престъпления повече от една година и е изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода – по НОХД № /07 г. на ГОРС, и НОХД № /02 г . на ТРС.От изтърпяване на наказанията до извършване на настоящото деяние не са изтекли сроковете по чл. 30 ал.1 от НК.Вторият подсъдим М. М. е действал при условията на повторност тъй като е имал влязла в сила присъда за друго такова престъпление против собствеността. Случаят не е маловажен, тъй като при извършване на деянието, с оглед установяване н фактическата власт спрямо вещите, подсъдимите са разрушили прегради, здраво направени за защита на имот. Налице е усложнена престъпна дейност.Всяко едно от деянията поотделно осъществява състава на едно и също престъпление – това по чл. 195 ал.1 НК.Между отделните деяния съществува връзка, която ги прави едно цяло – те са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при наличието на едно и също трайно отношение към предмета н престъплението – намерение за противозаконно своене на чужди движими вещи, без съгласието на собствениците им.Последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Обществената опасност на дееца Ф. М. Ф. съдът прецени като висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени направените самопризнания.Като отегчаващи вината обстоятелства бяха отчетени лошите характеристични данни и множество минали осъждания на подсъдимия извън тези, обуславящи квалификацията н деянието като опасен рецидив.По отношение на вторият подсъдим М. М. съдът също отчете обществената опасност на дееца и деянието, като подкрепя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите при пряк умисъл.В съзнанието на дейците са намерили отражение представи досежно всички обективни признаци, включени в състава на престъплението, включително и сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат.Същите са предвиждали настъпването на обещственоопасните последици от извършеното от тях деяние и пряко са целели настъпването на тези последици.В този смисъл е и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза от досъдебното производство по отношение на непълнолетния подсъдим М.. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, за извършеното от тях престъпление настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.373, ал.2, вр. 372 ал.4 НПК, поради и което наказанието на подсъдимия Ф. следва д бъде определено при условията на чл.55 ал 1, т1 НК, като на същият му бъде определено наказание под най-ниския предел.За М. следва да се приложат същите разпоредби но и по чл.55 ал.1 т.2 б.”б”от НК. За състава на престъплението, за което са предадени на съд подсъдимите се предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода,като за непълнолетния подсъдим М., с оглед другата правна квалификация наказанието се редуцира на лишаване от свобода до 3 г. При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието.Касае се за престъпление против собствеността, извършено като усложнена престъпна дейност, под формата на продължавано престъпление, при която подсъдимите са оказали множество отрицателни въздействия върху непосредствения обект на защита – обществените отношения, гарантиращи правото на собственост, владението и държането върху движими вещи.По този начин се е стигнало до множество количествени натрупвания на негативни изменения върху предмета на посегателство, а от там и до по-голям общ престъпен резултат, което от своя страна разкрива значително висока степен на обществена опасност на визираното престъпление, в сравнение с еднократно извършване на престъпното деяние. Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на Районния съд, като правилна, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и с оглед, че със същата са наложени справедливи наказания, следва да бъде потвърдена. За настоящата инстанция не са направени съдебни и деловодни разноски. Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 338, вр. Чл. 334 т6 НПК, Великотърновски окръжен съд Р Е Ш И: Потвърждава Присъда № от 01.2010 г. на Горнооряховски районен съд, постановена по НОХД № 1221/2009 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |