РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 27.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 193 по описа за 2021
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 71 от Закона за
водите /ЗВ/.
Административното дело е образувано по жалба
на ЕТ „******* ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: с. ******, община
Троян, област Ловеч, ******от И.С.И., ЕГН ********** в качеството си на
управител, чрез адв. П.Ч.,*** и посочен съдебен адрес:*** 56 против Решение №
РР-03-4/27.04.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с
което на същия е отказано издаване разрешително за водовземане от минерална
вода - изключителна държавна собственост чрез съществуващи съоръжения - Сондаж
Р 1хг на Находище „******” № 95 по Приложение № 2 към чл.14, т.2 на Закона за
водите, поради липса на свободен ресурс.
Първоначално
жалбата е по***ена пред
Административен съд – Плевен, който с
Определение № 786/07.06.2021 г., постановено по адм. дело № 455/2021 г. е
прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
Административен съд Ловеч на основание чл. 135 ал.2 от АПК.
Релевираните
в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като
е из***ено при допуснати съществени процесуални нарушения, липса на мотиви, в
противоречие на материалноправните разпоредби и на целта на закона, с искане да
бъде отменено и върната преписката на органа за постановяване на ново решение.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован не се явява.
В молба вх.№3072/30.09.2021
година на АдмСЛ от упълномощения
адвокат Ч., се поддържа жалбата с развити
аргументи по съществото на спора. Счита, че след като в решението си
административният орган препраща към интернет сайта на администрацията, е недостатъчно
обосновано и разбираемо за целите на производството за доказване липса на воден
ресурс. Излага, че ответникът е администрация, която разполага с необходимия
кадрови и материален капацитет, ползва служители със специални знания, които
могат да обосноват преценката за липса на разполагаеми ресурси на минерална
вода с позоваване именно на такива специални знания. С оглед на гореизложеното,
счита, че следва да не се събират от страна на жалбоподателя доказателства,
вкл. с назначаване на експертиза, а преписката да се върни на административния
орган, за да мотивира решението си. Претендира присъждане на сторените разноски
по представения списък на разноски и договор за правна защита и съдействие.
Ответникът – Директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район“ гр. Плевен,
чрез процесуалният си представител- юк.З., счита жалбата по същество за
неоснователна и недоказана, и моли съда да
остави в сила оспорения акт като правилен и законосъобразен, обоснован правно и
фактически.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност на жалбата,
като намира решението за отказ
за издаване на разрешително за правилно и
законосъобразно с оглед събраните по делото доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, а и това се установява
от събраните по делото доказателства, че със заявление
вх. №РР-03-4/22.03.2019 г. /на лист 26-28 от приобщеното
а.д.455/2021г. на АдмСПлевен/ в БДИБР, ЕТ „******* е обективирал искане за
издаване на разрешително за водовземане от минерална вода – изключителна
държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения от сондаж №Р-1 хг /тръбен
кладенец/ на находище „******“ №95 по Приложение №2 към чл.14, т.2 от Закона за
водите с параметри на исканото водовземане – 0, 05 л/сек. Към заявлението са приложени: нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който ПИ кадастрален номер
№5120020 е собственост на И.С.И. /л.29/; скица на имота /лист 30/. Приложенd е Информация за наличието или липса на задължения по чл.87, ал.11 от ДОПК
на И.С.И. от 15.05.2019г. / л.23/.
Във връзка с по***еното заявление, с писмо
изх.№ РР-03-4/1//21.05.2019г. /на л.21 от приобщеното а.д.455/2021г. на АдмСПлевен/ ЕТ е
уведомен, че: 1.За
минерално находище „******” № 95 по Приложение № 2 към чл.14, т.2 на Закона за
водите със Заповед № РД-573/28.09.18 г. - са утвърдени експлоатационни ресурси
и технически възможен дебит за сондаж № Р -1хг, от министъра на околната среда
и водите в размер на 14.6 л/сек. Разрешеният/заявеният средноденонощен дебит
преди подаване на заявлението му с № РР-03- 3/12.03.2019 г. е 14.59 л/сек, т.е.
свободния ресурс е 0.01 л/сек.; 2.С вх. № ПВ1-М-1/27.06.18 г. е по***ено
заявление за изменение на разрешително за водовземане от минерална вода №
11610051/07.03.2016 г. с титуляр „***“ ООД; 3. В
БДДР е по***ено заявление за издаване на разрешително за водовземане от
минерални води от сондаж № Р -1хг, с вх. ПВ1-М-2/27.08.2018 г. от „****“ ЕООД,
в което заявения средноденонощен дебит е 0.745 л/сек. С писмо вх.
ПВ1-М-2/26.03.2019 г. е по***ено коригирано заявление, в което заявения
средноденонощен дебит е 0.831 л/сек; 4.С вх. № PP-03-3/12.03.19 г. е по***ено
заявление за изменение (увеличаване на водните количества) в разрешително за
водовземане от минерална вода № 11610052/18.04.2016 г. с титуляр „****“ ЕООД, в
което е заявено увеличаване на средноденонощния дебнг с 0.01 л/сек.
Предвид така изложеното и на основание чл.54,
ал.1, т.5 от Административнопроцесуалння кодекс, с горепосоченото писмо изх. №
РР-03-4/21.05.2019 г., БДДР е спряла административното производство по по***еното
от „****“ ЕТ заявление с вх. №
РР-03-4/22.03.2019 г. за издаване на разрешителното за водовземане от минерална
вода от Сондаж Р 1хг на Находище „******” № 95 по Приложение № 2 към чл.14, т.2
на Закона за водите (ЗВ), до приключване на процедури вх. № ПВ1-М-1/27.06.18
г., и вх. № ПB1-M-2/27.08.2018 г. и РР-03-3/12.03.2019г.
ЕТ„И.И.“, чрез своя управител е уведомен, че
административното производство по заявлението му с вх. № РР-03-4/22.03.2019 г.
ще бъде подновено след приключване на процедури вх.№ ПВ1- М-1/27.06.18 г., вх.
№ ПВ1-М-2/27.08.2018 г. и № РР-03-3/12.03.19 г.
С писмо изх.№ РР-03-4/2//29.03.2021г. /на л.18 от
приобщеното а.д.455/2021г. на АдмСПлевен/, възпроизвеждащо буквално съдържанието на писмо изх.№
РР-03-4/1//21.05.2019г., жалбоподателят
е уведомен, че поради приключване на посочените процедури, заради които е
спряно административното производство по заявлението вх.№ ПВ1-М-1/27.06.18 г., вх. №
ПВ1-М-2/27.08.2018 г. и № РР-03-3/12.03.19 г., Басейнова дирекция “Дунавски
район” гр. Плевен възобновява
административното производство по преписка с наш вх. № РР-03-
4/22.03.2019 г. по описа на БДДР гр.Плевен със заявител „*******, на основание
чл.55, ал.1 и ал.2 oт Административно процесуалния кодекс. В писмото е
посочено, че са налице нови факти и
обстоятелства , изброени в 4 точки, а именно: 1.Процедурата с вх. №
ПВ1-М-1/27.06.18 г. по по***ено заявление за изменение на разрешително за
водовземане от минерална вода № 11610051/07.03.2016 г. с титуляр „***“ ООД е
приключила с решение Ks 50- МВ/27.05.2019 г. с увеличаване на заявеното водно
количество; 2. Процедурата по по***ено
заявление за издаване на разрешително за водовземане от минерални води от
сондаж № Р -1хг, с вх. ПВ1-М-2/27.08.2018 г. от „****“ ЕООД е приключила с издаване
на разрешително за водовземане на минерална вода №11610079/11.09.2020 г.; 3. Процедурата по заявление вх, № РР-№03-3/12.03.19
г. за изменение (увеличаване на водните количества) в разрешително за
водовземане от минерална вода № 11610052/18.04.2016 г. с титуляр „****“ ЕООД е
приключила с отказ за измение на разрешителното и 4.Към 01.03.2021 г. сондаж №
Р -1хг на минерално находище „******“ с.******, общ. Троя и, обл. Ловеч не
разполага със свободни експлоатационни ресурси. Регистърът на разрешителните с
отразените експлоатационни ресурси и свободните водни количества е публикуван
на интернет страницата на БДДР на адрес:
htlp://vvvvw.bd-dimav.om/conlent/renisin/ra/.reshitclni-i-resheniia/. Писмото е
връчено на жалбоподателят на 06.04.2021г., с приложеното на л.20 известие за
доставяне.
По заявлението на жалбоподателят е
изготвена Преценка, изх. № РР-03-4/3/27.04.2021г. / на л.10/, съгласно чл.62,
ал.1 от Закона за водите.
В същата е посочено, че е направена преценка на Заявлението по чл. 61
от Закона за водите, при което е установено, че заявлението и приложената
документация не отговарят на изискванията на Закона.
Прието е, че несъответствията в
приложените документи по чл. 60 не влияят върху преценката по чл.62, на
основание чл.61, ал.5 на ЗВ, и органът не е изискал отстраняване на
несъответствията по чл.61,ал. 3 на ЗВ. Посочено е ,че БДДР е направила
запитване в НАП ТД Варна, офис Варна за наличие или липса на задължения по
чл.87,ал.11 от ДОПК на търговеца, на което с изх.№ 035531901266774/15.05.2019
г. агенцията е отговорила, че заявителят има задължения. Обективирано е извършена
проверка в БДДР за наличие на задължения по Закона за водите към ПУДООС с
влязъл в сила АУПДВ и е установено, че „*******, няма задължения.
От направената преценка по чл.62, ал. 1 на ЗВ по заявление с вх. №
РР-03-4/22.03.2019 г г. в БДДР с видно, че преценката е отрицателна по чл.62,
ал.1,т.2 на ЗВ. Преценката е сведена до
знанието на заявителя с известие за доставяне на л.14.
Административното
производство е приключило с оспореното Решение № РР-03-4/27.04.2021 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен, с което на жалбоподателят
е отказано издаване разрешително за водовземане от минерална вода -
изключителна държавна собственост чрез съществуващи съоръжения - Сондаж Р 1хг
на Находище „******” № 95 по Приложение № 2 към чл.14, т.2 на Закона за водите,
поради липса на свободен ресурс.
Обжалваното решение е връчено по пощата на 07.05.2021 г., а жалбата
срещу него е по***ена в Басейнова дирекция „Дунавски район“ на 26.05.2021 г.
По представените пред съда писмени
доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, по***ена е в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна
процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е по***ена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената
фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки
административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
При извършена служебна проверка
за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че оспореното решение № РР-03-4/27.04.2021 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен е из***ено от компетентен орган –
този по чл.52, ал.1, т.4 вр. чл.76, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/.
Оспореният административен акт е из***ен в
изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, които са необходими за
неговата валидност, съгласно указаното в чл.59, ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за постановяването му. Посочено е правното
основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи
материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици.
При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални
нарушения от категорията на съществените. Следва да се има предвид, че
нарушението на административно производствените правила е съществено само в
случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе
административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито
съдът не констатира при издаване на обжалваното решение.
Производството по издаване на
акта е образувано след извършена преценка съгласно чл.62, ал.1 от ЗВ, на която
се основава.
Издаването на разрешително за
водовземане и/или ползване по Закона за водите е предмет на специално
производство, изчерпателно уредено от Глава четвърта на закона. То преминава в
две фази. Целта на първата е преценката за наличието на правото на заявителя и
специфичните изисквания на чл. 60 от Закона за водите за откриване на
процедурата по издаване на разрешителното. Изричната разпоредба на чл. 61, ал.4
от Закона за водите предвижда, че процедура не се открива в случай, че не бъдат
изпълнени изискванията за съдържание на заявлението и представяне на посочените
приложения в указаните в закона срокове. В настоящия случай няма данни
процесното заявление да не е отговаряло на изискванията за съдържание или да не
са били представени съответните приложения.
При преценката по чл. 62, ал. 1 от ЗВ органът
по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите е длъжен да съобрази предвижданията на
влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с
обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от
района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната
среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство;
възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане
съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по
количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на
водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за
водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от
Закона за водите. В разпоредбата на чл. 68 от Закона за водите изчерпателно са
посочени случаите, в които органът постановява отказ за издаване на
разрешително. След преценка на описаните по-горе изисквания, административният
орган се е произнесъл с Решение за отказ за издаване на разрешително, в който
като правно основание са посочени чл. 68, т.3а, във връзка с чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗВ, и чл.44, ал.1,
т.1, буква „а“ от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване и ползване на
подземните води във връзка с чл.55, ал.1, т.4 от ЗВ.
Решението
е мотивирано, като директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е приел, че
липсва свободен ресурс. Съобразено е, че заявлението на
жалбоподателят за издаване на разрешително за водовземане от минерална вода –
изключителна държавна собственост е за заявено водно количество от 0, 05 л/с.,
доколкото не е представена документация за обосновка на необходимото водно
количество, а Сондаж № 1 хг от Находище за минерална вода „******“ не разполага
със свободен ресурс за да се удовлетвори искането. Органът е посочил, че не
разполага с обективна възможност да удовлетвори искането.
В тази връзка следва да се
съобрази, че според чл. 62, ал.1, т.5 от
ЗВ, при преценяване на искането, органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ е задължен да
съобрази наличните водни ресурси по количество и качество. Съгласно приложените
по делото заповед № РД – 573/28.09.2018 г. на Министерството на околната среда
и водите /на лист 16-17 от делото на АдмСП/ утвърдените локални експлоатационни
ресурси на минерална вода за Сондаж Р 1хг от находище „******” е 14,60 л/с, т.е.
свободния ресурс е 0.01 л/сек. Установено с доказателствата и данните в Регистърът
на разрешителните с отразените експлоатационни ресурси и свободните водни
количества, публикуван на интернет страницата на БДДР на адрес:
htlp://vvvvw.bd-dimav.om/conlent/renisin/ra/.reshitclni-i-resheniia/, която е
общо достъпна, е из***ено разрешително за водовземане на минерална вода
№11610079/11.09.2020 г. с титуляр „****“ ЕООД и на „***“ ООД с решение Ks 50-
МВ/27.05.2019 г. е увеличено заявеното водно количество. Следователно по
заявлението на жалбоподателят е налице
отрицателно условие по чл. 68, т. 3а от ЗВ, а именно установена по реда на чл.
62 ал.1 т.5 от ЗВ невъзможност за
задоволяване на искането.
Според
чл.62, ал.1, т.5 от ЗВ, органът по чл.52, ал.1 от ЗВ е задължен да съобрази
наличните водни ресурси по количество и качество.
Според доказателствата по делото
към 01.04.2021 г. сондаж № Р -1хг на минерално находище „******“ с.******,
общ.Троян, обл. Ловеч не разполага със свободни експлоатационни ресурси.
Водовземането на минерална
вода от минерално находище „******”- изключителна държавна собственост се извършва
чрез Сондаж № Р 1хг. С приложената по делото Заповед № РД-573/28.09.18 г.- са
утвърдени експлоатационни ресурси и технически възможен дебит за сондаж № Р
-1хг, от министъра на околната среда и водите в размер на 14.6 л/сек.
Заповед №573/28.09.2018 г. на министъра
на околната среда и води, с която са определени експедиционните ресурси е
влязла в законна сила и няма последващ акт. Заповедта е действаща,
публичнодостъпна и неоспорена и със същата е утвърден експлоатационния ресурс
на находището за минерална вода. Заповедта се издава въз основа на чл.151, ал.2,
т.2 буква „р“ от Закона за водите и чл.39 от Наредба № 1 за проучване, ползване
и опазване на подземни води съобразно, които разпоредби експлоатационните
ресурси се определят именно от Министъра на околната среда и водите и се
утвърждават със заповед на него, а не за всеки конкретен случай, което изключва
опредяленото им с експертиза за ***ен частен случай. Определянето на
експлоатационен ресурс на находище за минерална вода се извършва за цялото
находище, а не за отделни водовземни съоръжения и е дейност, която се извършва
през определен период от време, а не с еднократно замерване. Ресурсите на
минералните води се определят по реда и формулите, определени в чл.33 и сл. от
Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.
Същото се отнася и за разполагаемите ресурси, които се отразяват в Регистър на
разрешените такива, който регистър се публикува на интернет страницата на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ и е публичнодостъпен. В тази връзка и предвид
доводите в жалбата, указването в решението на интернет адреса е с цел насочване
да бъде посочено къде се намират съответните актове, а не да основат крайният
извод на административният орган. Преценката за разполагаемите ресурси се прави
по реда на чл.65 с отделен акт, който не подлежи на обжалване и който е част от
процедурата по произнасяне да се из***е или не разрешително, респективно да се
продължи или не такова. И в тази преценка се преценява и експлоатационните и
разполагаемите ресурси, съответно дали може или не да се удовлетвори искането
на заявителя.
При установяване на отрицателна
оценка, т.е. когато ресурса не е достатъчен съобразно чл.68, т.3а от Закона за
водите, Директорът на Басейнова дирекция постановява отказ, като този отказ в
конкретният случай е свързан именно с чл.62, ал.1, ал. 5 от Закона за водите,
от който е видно, че са налице условията в настоящия случай.
В съответствие с изискванията на
Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване ползване и опазване на подземните води
(Наредба № 1), чл. 44, ал.1, т.1, буква „а“ и ал.2,т.3 и за предотвратяване на
свръх експлоатацията на находището на минерални води, при преценките по чл.62
на ЗВ за издаване или изменение на разрешителни се следи дългосрочният
средногодишен дебит на черпене да не надвишава експлоатационните ресурси на
находището на минерални води и технически възможния дебит на водовземното
съоръжение, определен в заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси
на находището на минерална вода.
Изпълнението на това условие се
преценява като се вземат предвид свободните водни количества за находището на
минерална вода.
Балансът на свободния експлоатационен ресурс
на находището и технически възможен дебит на сондажа, изготвен в съответствие с
чл.46а, ал.1, т.2 на Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и
опазване на подземните води, към 01.04.2021 г. показва, че при експлоатационен
ресурс на минералното находище и технически възможен дебит на сондаж № Р-1хг в
размер 14.6 л/сек (съгласно регистъра на утвърдените експлоатационни ресурси,
публикуван на страницата на МОСВ на адрес: https://www. moew. government.
bg/bg/vodi/registri/m i neral ni-vodi /) е
разрешен експлоатационен ресурс в размер на 14.6 л/сек, т.е. липсва свободен
ресурс (съгласно регистъра на разрешителните с отразените експлоатационни
ресурси и свободните водни количества, публикуван на интернет страницата на БДДР,
поради което находището не разполага със свободни експлоатационни ресурси за
удовлетворяване на исканото водовземане.
По заявлението на ЕТ „И.И.“ е налице отрицателна
преценка по чл.62 от Закона за водите, която е неразделна част от преписката по
заявлението, и според която това подземно водно тяло не разполага със свободни
ресурси за обезпечаване на заявеното от жалбоподателят водовземане в размер на
0,05 л/с.. Т.е. налице е отрицателно условие по чл.68, т.3а от Закона за
водите, съгласно което при установена по реда на чл.62 от ЗВ невъзможност за
задоволяване на искането се отказва издаването на разрешително. За пълнота
следва да се отбележи, че при тези условия административният орган действа при
обвързана компетентност и е задължен да из***е решение за отказ.
От изложеното следва, че оспореното решение е
материално законосъобразно и съоветства на целта на закона, включително да се
осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване
на здравето на населението, както и да се съз***ат условия за осигуряване на
достатъчно количество и добро качество на подземни води за устойчиво,
балансирано и справедливо водоползване /чл.2, ал.1, т.1 ЗВ/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че оспореният административен акт е из***ен от
компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване
на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите
материалноправни норми, както и с целта на закона.
От ответника не са претендирани разноски, с
оглед на което такива не следва да се присъждат.
Воден от
гореизложеното, Ловешки административен съд, четвърти административен състав,
на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на ЕТ „*******, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: с. ******, община Троян, област Ловеч, ******от И.С.И., срещу Решение №
РР-03-4/27.04.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с
което на същия е отказано издаване разрешително за водовземане от минерална
вода - изключителна държавна собственост чрез съществуващи съоръжения - Сондаж
Р 1хг на Находище „******” № 95 по Приложение № 2 към чл.14, т.2 на Закона за
водите, поради липса на свободен ресурс.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен
съд Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.