Определение по дело №3316/2011 на Софийски градски съд

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

           № _____

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в закрито заседание на 17 януари през 2012 година в състав:                         

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВО ДАЧЕВ

 

разгледа т. дело № 3316 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид:

 

                Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 181 във връзка с чл. 71 от ТЗ М.В.Д. срещу „К.” АД за заплащане на сумата от 5`000 лв. като част от общо дължимите 31`560.97 лв., представляващи неизплатен дивидент за календарната 2009 г. на ищеца в качеството му на акционер.

                Ищецът твърди, че  заедно с неучастващите в делото лица А. и В.Д., са сънаследници на починалия В.К. Д., който като акционер в ответното дружество притежавал 430 171 броя акции. И тъй като тримата наследявали при равни права като низходящи от първа степен (чл. 5 ал. 1 от ЗН), то ищецът се явявал кредитор като наследник на припадащите му се 140 271 броя акции. Именно правата по тях се иска да бъдат упражнени с предявения осъдителен иск.

                Съдът, след извършената служебна проверка по допустимостта на производството констатира, че така предявения иск се явява процесуално недопустим.  Съгласно чл. 177 от ТЗ, акциите са неделими. Същата разпоредба постановява, че когато те са притежание общо на няколко лица, правата по тях се упражняват само заедно – от всички лица, на които принадлежат, като правно техническият начин е чрез използване фигурата на доброволното представителство. Пълномощникът се определя по обща воля на съпритежателите на акциите. От анализа на цитираните разпоредби, които поради императивния си характер не подлежат на разширително тълкуване, се налага извода, че съакционерите в исковото производство имат съвместна процесуална легитимация. Това означава, че те са задължителни необходими другари в процеса относно право, което общо притежаваната от тях акция материализира. Тъй като поотделно сънаследниците не разполагат със самостоятелна активна процесуална легитимация, от една страна, а от друга, предвид че съдът не може служебно да конституира страни в производството, исковата молба на М.Д., като недопустима, следва да бъде върната. Съвместното упражняване на правото на иск при задължителното другарство в процеса е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. В случая тя не е налице.  

                Водим от горното, съдът

 

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И : 

 

 

ВРЪЩА исковата молба по която е образувано настоящото т.дело № 3316 по описа за 2011 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от уведомяване на ищците с частна жалба.

 

 

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: