№ 143
гр. гр.Несебър, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150100829 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ГПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът ЕВГ. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: град З., улица ................... твърди в
исковата молба, че на 24.03.2016г. е заплатила на ответника В. АРМ. К. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: град Несебър, .................. сумата в размер на 1 273 лева, за което
е получила разписка. В тази разписка част от платената сума, а именно сумата в размер на
300 лева, е описана като „поддръжка“, но едновременно с това твърди, че както тази част от
сумата, така и цялата сума, е платена без основание. За вземането си за сумата в размер на
300 лева ищцата твърди, че е подала заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д.№ 6215/2020г. по описа на Бургаския районен съд, производството пред
който е било прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Пловдивския районен съд,
пред който производството е продължило като ч.гр.д.№ 14185/2020г. по описа на съда.
Съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът по нея –
ответникът по настоящото дело – е подал възражение. По тази причина за ищецът възниква
правен интерес да предяви настоящия иск, с който моли да бъде установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 300 лева, представляваща част
от платената на 24.03.2016г. сума от 1 273,82 лева, и която част е посочено, че е платена за
„поддръжка“, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК.
1
В отговора на исковата молба ответникът уточнява, че платената от ищеца сума в
размер на 1 273,82 лева включва следните дължими от нея суми, а именно: електроенергия
на стойност 336,24 лева от показания към 29.09.2015г., вода на стойност 64,69 лева по
показания към 29.09.2015г., електроенергия на стойност 515,67 лева от показания към
01.03.2016г., вода на стойност 57,22 лева по показания към 01.03.2016г., 300 лева –
поддръжка по споразумение към 2015г. Ответникът намира исковата молба за нередовна,
като е преценил, че ищецът претендира заплащане и на посочените суми за ток и вода и че
производството по отношение на тези суми намира за недопустимо. По същество на делото
посочва, че предявеният иск е неоснователен, тъй като когато е получил парите от ищцата,
то е било със задължението да ги предаде на „С.В.К. ООД, към което дружество ищцата е
имала парични задължения, които да погасява именно за потребени електроенергия и вода за
притежавания от нея самостоятелен обект в сграда, както и дължимата от нея поддръжка в
размер на 300 лева по споразумение от 2015г. Процесната сума от 300 лева е предадена от
ищцата на ответника по силата на устен договор за поръчка, а последният е поел
задължение да ги заплати на „С.В.К. ООД за поддръжка, като ответникът действително е
превел тази получена от ищцата сума по банковата сметка на дружеството. Притежаваният
от ищцата самостоятелен обект в сграда е с идентификатор .............. и представлява
апартамент, находящ се в град Несебър, жилищна сграда ...... с идентификатор ......................
етаж 2, ап.5, изградена в поземлен имот с идентификатор 51500.506.286. „С.В.К. ООД е
собственик на поземлен имот с идентификатор 51500.506.286 и има качеството на
инвеститор. Ищецът е закупил собствения си апартамент именно от „С.В.К. ООД през
2006г. За него все още няма открити партиди за ток, като откритите партиди са на „С.В.К.
ООД и именно това дружество е длъжник към доставчиците и заплаща стойността на
потребените количества електроенергия и вода за целия комплекс. Така ищецът дължи на
това дружество стойността на потребените в нейния самостоятелен обект количества ток и
вода, и на което основание е заплатила посочената сума в общия й размер, между които и
процесните 300 лева, които пък ищцата дължи за поддръжка на общите части в жилищната
сграда. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Ищцата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощения си
адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба. В отделно писмено становище,
подадено по повод отговора на исковата молба, заявява, че оспорва твърдението за сключен
между страните договор за поръчка, а след като ищцата е платила процесната сума на ръка
на ответника, каквито плащания и по който начин тя е заплащала суми през периода 2012 –
2020г., то ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като първо отрича ищцата да има
задължения за такса поддръжка, с оглед обстоятелството, че няма договор със „С.В.К. ООД,
и второ, ответникът, който е настоявал да се извършват плащанията под заплаха от спиране
на тока и водата на собствениците, между които и към ищцата, е свързано лице, доколкото е
управител и съдружник на „С.В.К. ООД. Ищцата отрича между нея и ответника да е
сключен договор за поръчка, а дори и да е имало такъв договор, той бил развален с подаване
на отговор на исковата молба на 02.12.2020г. по друго дело между страните, докато в
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата твърди, че развалянето на
2
договора за поръчка е станало с връчването на заповедта за изпълнение. Заявява също, че
поддържа неотносими към настоящото дело обстоятелства, а именно отговори и становища
по други съдебни дела относно недействителност на договор за поддръжка от 09.01.2012г.
между ищцата и „С.В.К. ООД, за неизпълнение на задълженията по този договор от страна
на дружеството и за погасяване на вземанията по него по давност; обсъжда и покани,
изпратени от „С.В.К. ООД до ищцата, за заплащане на суми, както и такива, изпратени от
ищцата до дружеството. По отношение на твърдения от ответника договор за поддръжка
счита, че този негов довод той е бил длъжен да въведе още с възражението си срещу
заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК, както и че ответникът следва да даде отчет на
ищцата за изпълнението му по чл.284 от ЗЗД, а именно, че е заплатил задължението на
ищцата към „С.В.К. ООД след получаване на сумата от 300 лева. С друга отделна писмена
молба акцентира за недобросъвестност на ответника, тъй като той се е договорил във вреда
на ищцата, след като е знаел, че тя не дължи на „С.В.К. ООД никакви суми, включително и
за поддръжка. А след като договорът за поръчка е развален, ответникът дължи връщане на
ищцата на заплатените от нея суми, в това число и процесните 300 лева. Този довод
процесуалният представител на ищцата възпроизвежда и в представените от него писмени
бележки, в които обсъжда гласните доказателства и заключава, че от тях не е доказано по
делото ищцата да е възложила на ответника да преведе заплатената от нея сума в размер на
300 лева в полза на „С.В.К. ООД, т.е., че е сключен между страните договор за поръчка с
такъв предмет. От съдържанието на разписката също е записано, че сумата от 300 лева е
платена, съответно платена на ответника, по споразумение за поддръжка за 2015г., а не по
договор за поръчка. Счита, че ответникът дължи на ищцата направените от последната
разноски по делото, независимо от изхода на делото, предвид недобросъвестното поведение
на ответника, дало повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от упълномощените от
него процесуални представители, които на първо място потвърждават платената от ищцата
сума от 300 лева. Считат обаче за доказано наличието на основание за получаване на сумата,
а именно сключен между страните договор за поръчка, като намират за ирелевантно
обстоятелството дали поръчката е изпълнена от ответника. Поради това намират иска за
неоснователен и молят като такъв същият да бъде отхвърлен. В представените писмени
бележки посочват, че от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските
показания, ангажирани и от двете страни по делото, които са непротиворечиви (с
изключение на мястото, където са предадени парите от ищцата), категорично е установено
сключването на договор за поръчка, с който на ответника е възложен мандат от ищцата да
извърши определено правно действие. Посочва, че договорът за поръчка не е развален, а и
ищцата още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочила, че сумата от 300
лева се претендира на изначална липса на основание, а не на отпаднало основание.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
3
Ищцата ЕВГ. ЦВ. Д. е собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 5,
представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............. по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: град Несебър, Жилищна сграда „..................
на площ от 45 кв.м., с прилежащи части: 6,50 кв.м., с предназначение: Жилище, апартамент,
като самостоятелния обект попада в „Жилищна сграда и хотел“ на обща разгъната застроена
площ от 3039,80 кв.м. в сграда с идентификатор ...................... разположена в Поземлен имот
с идентификатор 51500.506.286. Собствеността е придобита от ищцата по силата на договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 09.01.2012г., по който тя е имала качеството на
купувач, сключен със „С.В.К. ООД, ЕИК ................., от друга страна в качеството му на
продавач, а договорът е обективиран в нотариален акт № 6, том I, рег.№ 109, дело №
6/2012г. на Й.Й. – помощник-нотариус по заместване при Стоян Ангелов – нотариус с рег.№
208 на НК и район на действие Несебърския районен съд. Сградата – „Жилищна сграда и
хотел (подобект външни В и К мрежи)“, е построена въз основа на издадено от Главния
архитект на Община Несебър Разрешение за строеж № 235 от 28.12.2004г. в полза на „С.В.К.
ООД, ЕИК .................. След построяването й е издадено Удостоверение № 274/04.09.2006г.
от Главния архитект на Община Несебър за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна
сграда и хотел ...... с ресторант, лоби-бар, магазин за хранителни стоки и открит басейн до
100 куб. метра“, находящ се в УПИ VI-168 квартал 6102 по плана на к.к. Слънчев бряг,
община Несебър, с възложител „С.В.К. ООД. Впоследствие е издадено от Началника на
РДНСК – Бургас Разрешение за ползване на строеж: Подобект: „ВЪНШНИ ВиК МРЕЖИ за
урегулиран поземлен имот VI-168, кв.6102 по плана на к.к. Слънчев бряг – запад“, подобект
към строеж: „Жилищна сграда и хотел в УПИVI-168, кв.6102, к.к. Слънчев бряг – запад“. На
28.03.2012г. Главният Архитект на Община Несебър е издал Удостоверение № 104 за
въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда и хотел – преработка на хотелска
част в жилищна – 38 броя студия“ с идентификатор по кадастралната карта 51500.506.286.1,
находящ се в УПИ VI-168 с идентификатор по кадастралната карта 51500.506.286 в квартал
6102 по плана на к.к. Слънчев бряг – запад, община Несебър, в което като възложител също
е посочен „С.В.К. ООД.
Ответникът Варт Арменяк К. е единият от двамата управители и съдружници на
„С.В.К. ООД, като към момента на сключване на договора с ищцата той е бил единствен
управител и законен представител на дружеството, до 09.10.2012г., когато като управител на
дружеството по партидата в Търговския регистър е вписан и другия съдружник С.Д.Т.К.., и
откогато дружеството се представлява заедно от двамата управители и съдружници.
На 26.03.2016г. ищцата е заплатила сумата в размер на 1273,82 лева, която сума е
получена от ответника В.К.. Плащането и получаването на сумата е било документирано
писмено, съответно ответникът е документирал получаването на сумата срещу подпис, и в
която част документът има характер и на разписка. Всъщност отбелязването на плащането е
извършено в тетрадка, в която ответникът е отразявал плащанията на суми и тяхната
дължимост, съответно основанията на плащанията, от етажните собственици, какъвто
4
несъмнено се явява и ищцата. В документа платената сума е отразена като сбор от суми от
700,93 лева и 572,89 лева. Процесната сума от 300 лева е част от сумата от 700,93 лева и за
нея е посочено от ответника, че представлява „поддръжка по споразумение от 2015г“, като в
документа е отразено, че останалите суми над сумата от 300 лева, до пълния размер на
плащането от 1273,82 лева, включват стойности на електроенергия и вода, изчислени върху
показанията на средства за измерване за потребени количества ел. енергия и вода.
От показанията на свид. Б.Д.Б. се установява, че ежегодно етажните собственици
заплащат разходите за ток и вода, потребени в собствените си самостоятелни обекти
предвид, че за тях няма открити индивидуални партиди, а отчитането на потребените от тях
количества ток и вода се отчитат посредством показанията на контролни електромери и
водомери, въз основа на които периодично се изчислява стойността, както и разходите,
необходими за поддръжката на общите части в Етажната собственост, която поддръжка се
осъществява доколкото в сградата е осигурено електричество и се извършват дейности,
между които и такива по почистване. Не всички плащания обаче от етажните собственици
се извършват въз основа на договори, защото не всички са сключили договори с
инвеститора – „С.В.К. ООД, който осигурява нормалното функциониране на сградата и
възможността на етажните собственици да ползват жилищата си в нея по предназначение.
До 2017г. Общо събрание на Етажната собственост не е провеждано, т.е. дотогава въпросите
за управлението и поддържането на общите части в сградата не са били решавани от самите
етажни собственици. На всички тях е било предлагано да сключат договори с инвеститораа,
но не всички са били съгласни. Плащанията са били извършвани като основно парите са
били предоставени в брой на ответника В.К., и които плащания са били отбелязвани в
тетрадка, специално създадена за тази цел. Обикновено годишните разходи са възлизали в
размер на около 1000 – 1500 лева за етажен собственик, като разликата в сумите се дължи
основно от потребените от всеки от тях ел. енергия и вода в жилището си.
И свид. Борисов и свид. Д.М.Д. са категорични, че ищцата е заплащала суми за
поддръжката на общите части, с които да се покриват разходите за тази дейност и за
погасяване на задълженията към трети лица – доставчици, както и за разходите за ток и вода
в собственото й жилище. Същите потвърждават, че такива суми тя е платила на ответника
през пролетта на 2016г., както и че сумата е била в размер на около 1 200 лева, поради което
съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, включително и с оглед, че техните
показания съвпадат с безспорните между страните обстоятелства, че на 26.03.2016г. ищцата
е предоставила на В.К. сумата в размер на 1 273,82 лева и че това се е случило в сградата.
Разминаването в показанията на свидетелите се свежда единствено до това къде точно е
станало предаването на парите – дали във фоайето на сградата или в жилището на ищцата,
което би поставило въпроса дали и двамата свидетели или само единият от тях е присъствал
при предаването, но което не е от съществено значение за обстоятелствата по делото, които
подлежат на доказване и са свързани с предмета на конкретния спор.
На 08.10.2020г. ЕВГ. ЦВ. Д. е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. АРМ. К. за сумата в размер на 300 лева
5
като платена без основание на 24.03.2016г. и с която сума, макар в разписката сумата да е
описата като „поддръжка“, длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на длъжника.
Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№ 6215/2020г. по описа на Бургаския
районен съд, който с влязло в сила Определение от 12.10.2020г., постановено по делото е
прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Пловдивския
районен съд по правилата на местната подсъдност. Въз основа на посоченото заявление
Пловдивския районен съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 04.11.2020г. по ч.гр.д.№ 14185 по описа на съда за 2020г., според която заповед
длъжникът В. АРМ. К. с ЕГН **********, с адрес град ................... следва да заплати на
кредитора ЕВГ. ЦВ. Д. с ЕГН **********, адрес: град ...................... сумата в размер от 300
лева главница – частична претенция от цялата дължима сума от 1 273 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2020г. до окончателното й погасяване. В
заповедта е отбелязано като обстоятелства, че на 24.03.2016г. заявителят е заплатил на
длъжника сумата от 1 273 лева срещу разписка, в която разписка сумата от 300 лева била
описана като поддръжка, а цялата сума е била платена без основание. Срещу издадената
заповед за изпълнение длъжникът В. АРМ. К. е подал възражение по чл.414 от ГПК, с което
е заявил, че не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение. За подаденото
възражение съдът в заповедното производство е уведомил заявителя като му е указал, че
може да предави иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за
изпълнение в едномесечен срок от съобщаването. Разпореждането с тези дадени на
заявителя указания му е връчено на 23.02.2021г.
Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото производство, е
предявен на 15.03.2021г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се
характеризира с два елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава
от обеднялото лице (разместване на материални блага), и начална липса на основание за
получаването. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна
връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Основанието
по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебна практика като
наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването.
Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното
обогатяване. При първия състав по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД основанието не е налице още
при получаването, т.е. налице е начална липса на основание, съгласно задължителното
тълкуване на нормата, дадено в Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС.
Между даващия и получаващия не следва да съществува правоотношение, което да поражда
задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът не отдава значение
на самия факт дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент –
6
добросъвестност, вина или знание за липса на основание.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1 от ЗЗД е налице трайна съдебна
практика на съдилищата и по-специално на ВКС, според която и в трите хипотези на
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД – начална липса на основание,
неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ факт е фактът на
плащането на сумата, чието връщане се претендира (ППВС 1/79 – т.1). Поради това в
доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от тези основания е да установи
настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника – доказването
на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане. В
случая плащането е безспорно. На ответника, който твърди, че процесните облигационни
връзки са осъществени, а възникналите от тях задължения – изпълнени, принадлежи
доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване заявените с отговора
правнорелевантни обстоятелства.
В хода на делото за да докаже основание на извършеното в негова полза плащане,
на ответника бе предоставена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си, като установи с годни доказателства твърденията си, че е получил от
ищцата сумата по силата на договор за поръчка с предмет предаването на получената сума в
полза на „С.В.К. ООД, към което другжество ищцата дължи предадената от нея сума.
Договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да докаже мандатното
правоотношение е за страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени
средства. Няма изискване за писмена форма на валидност на сделката. Наличието на устна
договореност в този смисъл може да се установява със свидетели, а дори доколкото
валидността на договора за поръчка не е обусловена от спазване изискванията за форма, то
волеизявленията на страните могат да бъдат и в резултат на конклудентни действия, също
подлежащи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. По правило
договорът за поръчка е едностранен, но е възможно да е уговорено и възнаграждение.
Наличието на допълнителни уговорки не променят характера на мандатното
правоотношение, като основното задължение на довереника, визирано в нормата на чл.281
от ЗЗД, е да извърши възложените му от доверителя действия.
От съществено значение в случая се явява обстоятелството, че никоя от страните
не твърди, че ищцата дължи суми на ответника. Ищцата сама признава в писмените
становища по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, че ищцата
има спор именно със „С.В.К. ООД за дължимостта на суми за поддръжка в комплекса и за
заплащането на разходите за ток и вода, че във връзка с този спор и изясняване на
отношенията са осъществявани кореспонденции между ищцата и дружеството както по
електронната поща, така и чрез изпращане на нотариални покани, включително и такива от
ищцата до „С.В.К. ООД. Ищцата изрично признава и че спорът е отнесен до съда, а по
образуваните съдебни дела страни са именно ищцата и дружеството, и които дела имат за
предмет както дължимост от страна на ЕВГ. ЦВ. Д. на такси за поддръжка в сградата в
7
режим на етажна собственост, така и за съществуването и/или действителността на договор
за поддръжка между тях.
От доказателствата по делото се установява, а и не се спрори между страните, че
дейностите по поддръжката в сградата се осъществяват от „С.В.К. ООД, които се включват в
търговската дейност на това дружество. Именно от това дружество са отправяни
предложения за сключването на договори с отделните етажни собственици, но не страна по
тях да бъде лично ответника В.К. като физическо лице. Възникналите между ЕВГ. ЦВ. Д. и
„С.В.К. ООД спорове са в резултат на разбиранията на ищцата, която е сметната в един
момент, че само защото не е обвързана с договор, не дължи да заплаща разходи и такси за
поддръжката на общите части, но и не е длъжна и да заплаща стойността на потребените
лично от нея в самостоятелния й обект в сградата ел. енергия и вода, респ. тези разходи
следва да се поемат и заплащат от трети лица, но въпреки това настоява в жилището й да
бъдат доставяни ток и вода, както и че има право да ползва общите части, поддръжката на
които неминуемо е свързано с извършване на разходи (почистване, асансьор, ел. енергия и
други). Освен, че отказва да продължава да се включва в тези разходи, тя е сметнала и че
заплатените от нея суми за минали периоди следва да й се върнат като недължимо платени,
защото или сключеният между нея и „С.В.К. ООД договор е недействителен, т.е. не е
породил правни последици между страните, или е прекратил действието и вече не обвързва
страните.
Настоящия съдебен състав приема категорично, че отношенията между страните се
уреждат от договор за мандат. Отношенията във връзка с дължимост на сумите, свързани с
поддръжката на комплекса, са между ищцата, в качеството й на етажен собственик, и
инвеститора „С.В.К. ООД, доколкото към 26.03.2016г. – процесната дата, дейностите по
управлението и поддръжката в сградата не са се уреждали въз основа на решения на
етажните собственици, вземани на проведени Общи събрания на ЕС, като ответникът В.К.
като физическо лице не е страна в тези правоотношения. Несъмнено с получаване от ищцата
на сумата на посочената дата, той е поел задължението да извърши действие – предоставяне
в патримониума на „С.В.К. ООД на заплатените от ищцата – етажния собственик суми,
между които е тази за поддръжката в размер на 300 лева. След като е налице такова
предаване на сумите от ЕВГ. ЦВ. Д. на В. АРМ. К., то очевидно е, че е налице поемане на
задължение от ответника да предаде парите на „С.В.К. ООД, в противен случай Е.Д. не би
му предала тези пари. В тази връзка ирелевантно за делото е твърдението на ищцата, че след
като ответника е управител на „С.В.К. ООД, той задължително е свързано лице, което от
своя страна означавало, че той действал в своя полза. Една от особеностите на договора за
поръчка е, че той е свързан с личността на довереника, който е съществен елемент от
съдържанието на договора. Поначало довереникът не може да възлага другиму
изпълнението на поръчката (смъртта на довереника прекратява договора). В случая
предмет на договора е извършване на правно действия, а именно извършване на плащане,
което по същността си представлява юридическа постъпка.
По отношение на изразеното като довод становище от процесуалния представител
8
на ищцата в съдебно заседание, че според разписката, е записано, че сумата от 300 лева е
платена по споразумение за поддръжка за 2015г., а не по договор за поръчка, следва да се
имат предвид твърденията и, че такова споразумение тя е имала само със „С.В.К. ООД, но
не и с ответника Варт Клалайджиян, в качеството му на физическо лице. Това означава, че с
това възражение ищцата, чрез процесуалния си представител, изоставя първоначалните си
твърдения, че сумите са предадени не на ответника като физическо лице, а е извършила
директно плащане на суми за поддръжка на „С.В.К. ООД, чрез законния представител на
дружеството В. АРМ. К., по силата на договора й с това дружество, за който договор ищцата
твърди, че е недействителен. Следователно, с този неин довод ищцата по същество отрича
да е предоставила процесната сума в размер на 300 лева на ответника, но заплащането
(предаването) на тази сума е едно от условията за уважаването на иска на ищцата.
По отношение на останалите доводи на процесуалния представител на ищцата,
въведени за първи път като възражения едва в писмените му бележки, че при получаването
на процесната сума ответникът е бил недобросъвестен понеже е знаел, че няма задължения
към третото лице – „С.В.К. ООД, за плащане на такса поддръжка и след като той се е
договорил с това трето лице във вреда на представлявания договорът за поръчка не е
произвел действие за представлявания – ищеца, съответно след като не е действал в интерес
на представлявания, е налице нищожност поради нарушение на добрите нрави, следва на
първо място да се има предвид, че поръчката е двустранна сделка и поначало тя урежда
отношенията между упълномощителя и пълномощника, докато упълномощаването, което е
едностранна сделка, урежда отношенията между третите лица и упълномощителя. При
упълномощаването пълномощникът няма никакви задължения, той има само право да
извърши дадено действие, а онзи юридически факт, който създава задължение, е договорът
за поръчка. В случая поръчката между страните по делото е съчетана с упълномощаване, т.е.
налице е пряко представителство и всички правни действия, които довереникът и
едновременно с това пълномощникът извършва, настъпват директно в патримониума на
доверителя/упълномощител. Никакъв договор между Варт Арменяк К., от една страна, и
представляваното от него дружество „С.В.К. ООД, от друга страна, не е сключван, поради
което и чл.40 от ЗЗД, уреждащ такова споразумяване, се явява неприложим. Същевременно
обикновените твърдения на ищцата, че към 26.03.2016г. тя не е имала парични задължения
към дружеството, сами по себе си не могат да обосноват каквато и да била
недобросъвестност у ответника, когато е приел плащането и е поел задължението да преведе
част от сумата – тази за поддръжката – на „С.В.К. ООД, защото ищцата отрича въобще да
има всякакви задължения като етажен собственик, което е неприемливо, защото такава
позиция не почива на закона.
Ирилевантни за решаване на настоящия казус са въпросите както за изпълнението
на договора за поръчка от страна на ответника, така и за прекратяване действието на
договора за поръчка поради развалянето му и дали и момента, в който е настъпило
прекратяването на това основание, дали е даден отчет за извършената работа, които въпроси
са въведени от ищцовата страна при условята на евентуалност, защото претенцията на
9
ищцата е за изначална липса на основание, а не в третата хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД,
според която връщане на даденото се дължи при отпаднало основание. Разграничението на
тези хипотези, както изпълнението на поетите от ответника задължения по него, както бе
посочено по-горе, са направени в т.1 на Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г.
на Пленума на ВС.
С оглед провеждането от ответника на успешно доказване на основанието, на
което ищцата му е предоставила процесната сума, доводът на ответника, че сумата е дадена
без основание е опроверган, съответно предявеният от нея иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Съобразно правилата на процеса в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски по делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК за платено
адвокакато възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева, която сума ищецът следва
да бъде осъден да му заплати. Възражението на ищцовата страна за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, като този
извод се налага от извършените от името на ответника процесуални действия и
ангажираните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, с които обстоятелства
минималният размер на предвиденото възнаграждение, само с оглед ниския материален
интерес, се явява недостатъчен.
С оглед изхода на делото на ищеца не се следват разноски, поради което
претенцията му следва да бъде оставена без уважение. Становището на процесуалния
представител, че при всички случаи ответникът следва да заплати на ищцата разноски,
предвид, че е недобросъвестен и с поведението си е дал повод за предприетите съдебни
действия, не може да бъде споделено, не само защото не са налице в кумулативна наличност
предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, а и с оглед отхвърлянето на предявения иск, и
предвид, че разпоредбите на чл.78 от ГПК не предвиждат предложените от процесуалния
представител на ищцата хипотези.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕВГ. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: град З., улица
................... иск за признаване за установено по отношение на В. АРМ. К. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: град Несебър, .................. че същият й дължи сумата в размер на
300 лв. (триста лева), представляваща част от 1 273,82 лева, заплатени без основание на
24.03.2016г., която сума от 300 лева е описана като заплатена за „поддръжка“, ведно със
законната лихва, считано от 09.10.2020г., до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.11.2020г. в
заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 14185/2020г. по описа на Пловдивския
районен съд, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕВГ. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: град З., улица ................... ДА
10
ЗАПЛАТИ на В. АРМ. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град Несебър,
.................. сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на ЕВГ. ЦВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: град З., улица
................... за осъждането на В. АРМ. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
град Несебър, .................. да й заплати сумата в размер на 325 лв. (триста двадесет и пет
лева), представляваща направени по настоящото дело разноски, и сумата в размер на 325 лв.
(триста двадесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, съобразно
представения списък на разноските, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11