Решение по дело №267/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 260017

град Шумен, 24.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав:          

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова

                                                                                                          2. мл. с. Соня Стефанова

 

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 267 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 363/22.06.2020 год. по гр. дело № 492 по описа на Шуменски районен съд за 2020 год. съдът на основание чл. 150 от Семейния кодекс е изменил размера на определената с влязло в сила решение № 1150 от 20.12.2012 г. по гр. д. № 3155/2012 г. по описа на Районен съд - Шумен издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК, дължима от И.Н.Р. в полза на малолетното му дете А.И.Н., действащо чрез своята майка и законен представител М.П.Й. като я е увеличил от 100 лв. на 230 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението - 25.02.2020 год., с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката и е отхвърлил иска за разликата над 230 лева до пълния предявен размер от 250 лева като неоснователен и недоказан.

Недоволна от така постановеното решение в отхвърлителната част остава ищцовата страна в първоинстанционното производство като навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде отменено в атакуваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият, действащ чрез процесуалния си представител мл. адв. Д.М.,*** е депозирал писмен отговор, в който взема становище по неоснователността на жалбата. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Тъй като не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е уважена исковата претенция с правно осн. чл. 150 от СК за сумата до 230 лева месечно, представляваща дължима от въззиваемия в полза на малолетното му дете А.И.Н. издръжка, по отношение на същата решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото Удостоверение за раждане серия Ш-АР № 110065 се установява, че страните по делото имат общо дете А.И.Н., родено на *** год.

Видно от приложеното по делото Решение № 1150 от 20.12.2012г. по гр.д. № 3155/2012г. по описа на ШРС упражняването на родителските права над малолетното дете е предоставено на майката М.Й., като е определен режим на лични контакти на детето с бащата и същия е осъден на месечна издръжка от 100 лв., считано от 17.09.2012г.,  платима на 30-то число от месеца, до настъпване на причини за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска.  

От представената служебна бележка от Средно училище „***“ изх.№ 229 от 12.12.2019 год. се установява, че  детето е записано в индивидуална форма на обучение за учебната 2019-2020 год.

По делото е приложена допълнително служебна бележка от класния ръководител, от която се установява, че детето се придружава на училище от своята майка, поради заболяването, което има.

Видно от представената както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция медицинска документация детето има влошено здравословно състояние. Същото страда от редица заболявания, като през 2019 год. е диагностицирано със синром на Дедрош. В Епикриза, издадена на 22.05.2020 год. от Университетска болница „Света Марина“ – Варна е отбелязана диагноза „Идиопатична периферна вегетативна невропатия. Синдром на De Grouchy. Камерна екстрасистолна аритмия.“ В медицинската документация се посочва, че детето е с доказан цитогенетично синдром на De Grouchy с изоставане на нервно-психическото развитие и дисморфични белези. През ноември 2019 год. детето е постъпило планово в клиника за поставяне на холтер като след провеждане на ЕКГ-холтер се установява наличие на висок относителен дял на камерна екстрасистолна аритмия, с чести епизоди на стартирана камерна тахикардия. От представената пред въззивния съд Етапна епикриза, изд. на 19.08.2020 год. от лек. лекар д-р П.З.се установява, че детето е развило пристъпна камерна тахикардия, животозастрашаващо нарушение на сърдечния ритъм.    Диагностицирано е и с плакатен псориазис, който към момента е в тежка форма с големи ерозии по лице, ръце, корем, с хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), отразено е, че има придобити деформации на пръстите на краката. Видно от представеното Психологично изследване на малолетния А.И.Н., изготвено на 08.07.2020 год. от д-р Е.Д., клиничен психолог при АСМП МЦ „Д-р С.-Ш.” ЕООД, детето има нестабилна походка, не може да се движи в една линия, борави с не повече от 10 отделни думи, страда от дефицит в социо- комуникативните възможности.

Детето е на медикаментозно лечение. Посещава и хомеопатичен лекар, изписани са му и хомеопатични лекарства, като в тази връзка са представени рецепти и касови бонове за закупените лекарства.                      

От Удостоверение изх. № 7700-073/12.12.2019 год. се устатновява, че майката на детето М.Й. реализира брутен доход от трудова дейност в „*” ЕООД ***в средномесечен размер от 971.16 лева.

Видно от Удостоверение за декларирани данни № УД004553/ 18.12.2019 год., изд. от Община Шумен  М.П.Й. не разполага с движимо и недвижимо имущество.

Въззиваемият реализира брутен доход от трудова дейност в „Херти“ АД в средномесечен размер от 2 328.33 лв. 

Представен е Договор за жилищен кредит от 10.06.2016г. с № 59/R/ 2016г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД за сумата от 48300 лв.  за срок от 20 години. Представен е и погасителен план, от който се вижда, че месечната вноска за погасяване е 329.63 лв., без включената застраховка.

От приложеното удостоверение за раждане № **********, се установява, че въззивникът има още едно дете -  С.И.Н., роден на *** год. като видно от Служебна бележка изх. № 337/10.06.2020 год. същото е завършило първи клас и е записано като ученик 2 клас за учебната 2020/2021 година.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. Д. Д.Н., намираща се във фактическо съжителство с брата на ищцата, която свидетелства, че А. не може да говори. Излага, че в училище е бил подлаган на постоянни нападки и подигравки. Сочи, че детето спазва специален хранителен режим, заради установеното генетично заболяване. Изпада често в нервни кризи и не може да е без придружител, който да му помага в ежедневието. Майката има помощ от своите родители, но те работят. Много често посещават болнични заведения, откъдето съветвали майката да остави детето в специализирано заведение, но тя категорично отказвала. Твърди, че детето приема освен медикаменти и хомеопатични лекарства, които са скъпоструващи.

Изслушани са и обясненията на страните, от които става ясно, че бащата не е поддържал връзка със сина си от 2012г. и не бил наясно със здравословните му проблеми. Майката излага, че детето получава тежки пристъпи на аритмия, става агресивно, пие кардиологични лекарства. Излага, че не може да контактува с другите деца. Бил е записан редовна форма на обучение в първи клас, но поради негативното отношение на съучениците му към него, се наложило да премине към индивидуална форма на обучение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: 

Предявен е иск с пр. осн. чл. 150 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

По делото не е спорно, че страните са родители на малолетното дете А.И.Н., като същото е записано в индивидуална форма на обучение.

Не е спорно, а и от изчерпателната медицинска документация се установява, че детето има влошено здраволовно състояние, характеризиращо се с изоставане на нервно-психическото развитие, животозастрашаващи кардиологични нарушения на сърдечния ритъм (пристъпна камерна тахикардия),  тежка форма на плакатен псориазис и други заболявания, които налагат медикаментозно и хомеопатично лечение.

Не се спори също така, че от датата, на която е била определена предишната издръжка на детето А. (20.12.2012 год.) в размер на 100 лева до настоящия момент е изминал период от повече от 7 години и половина. 

Между страните няма спор, а и от събраните доказателства се установява, че за въззиваемия съществува алиментно задължение и по отношение на другото му дете С.И.Н..

Налице е спор единствено досежно размера на присъдената от районния съд издръжка.  

Необходимо е да се отбележи, че издръжката на малолетно и непълнолетно дете е безусловно дължима, т.е. тя е с приоритет и не следва да се ограничава от други задължения на длъжника, които не са алиментни – в настоящия случай задължения по ипотечен кредит (арг. чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД).

Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че от началото на настоящата година, с увеличението на минималната работна заплата на 610 лева съгласно ПМС № 350/19.12.2019 год., е увеличен и минималният размер на дължимата издръжка по чл.143 от СК на 152.50 лева.

Детето към момента е навършило 9 годишна възраст. Същото страда от редица тежки заболявания, вкл. хромозомна болест, камерна тахикардия, изоставане в психомоторното развитие, които безпорно налагат чести посещения при различни специалисти, хоспитализации, лечение с медикаменти (вкл. хомеопатични). Поради изоставане в нервно-психическото си развитие, детето е записано на индивидуална форма на обучение като посещава занятията, придружаван от своята майка, а учебните часове се провеждат в нейно присъствие. Този факт съществено намалява възможността на майката да работи през деня, поради което последната работи предимно нощни смени. Всички тези обстоятелства налагат необходимостта от допълнителни разходи, които следва да бъдат разпределени между родителите. Съгласно приложените по делото доказателства доходите на бащата И.Р., реализирани през периода септември 2019 год. – февруари 2020 год., са средно в размер на 2 328.33 лева месечно. Доходите на майката, реализирани през периода юни 2019 год. – ноември 2019 год. възлизат средно на 971.16 лева месечно. Съдът съобрази обстоятелството, че бащата има алиментно задължение и към другото си малолетно дете С..

Предвид изложеното, за нуждите на детето А., при съобразяване на неговата възраст, тежкото му здравословно състояние, конкретните му потребности от специализирана храна, поради заболяванията му, както и финансовата възможност на родителите, съдът намира, че цялостната издръжка за детето следва да е в размер на 400 лв. Предвид обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането на детето се полагат от майката, която има значително по-нисък доход от бащата, справедливо е заплащането на по-голямата част от издръжката да се присъди в тежест на бащата, като същият следва да заплаща 250 лева, а остатъкът следва да се заплаща от майката. Така определената издръжка се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.02.2020г.

Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло, а решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над присъдените 230 лева до 250 лева.

По разноските:

Предвид изхода на спора, корекция следва да претърпят присъдените в първоинстанционното производство разноски, като на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед обстоятелството, че исковата претенция е изцяло уважена, в полза на ищеца следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в пълен размер от 300 лева, съобразно своевременно представен списък за разноски, т.е. ответникът следва да бъде осъден да доплати на ищеца сумата от 24 лева.

При този изход на въззивното производство, с оглед релевираното искане и представения списък, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, в полза на въззивната страна следва да се присъдят и сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху останалата уважена част от претенцията в размер на още 17,80 лева за първата инстанция и 26,90 лева за въззивната инстанция.

Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 363/22.06.2020 год. по гр. дело № 492 по описа на Шуменски районен съд за 2020 год. в частта, с която е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 150 от СК за изменение на постановената по гр.д. № 3155/2012 год. по описа на ШРС издръжка, предявен от А.И.Н., действащ чрез своята майка и законен представител М.П.Й. срещу И.Н.Р., за разликата над 230 лева до пълния предявен размер от 250 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И.Н.Р. с ЕГН: ********** *** да заплаща в полза на малолетния А.И.Н. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.П.Й. с ЕГН: ********** допълнително 20 лева ежемесечна издръжка, считано от датата на предявяване на исковата молба - 25.02.2020г., платима по банкова сметка *** ***, находяща се в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр майката М.П.Й., с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Н.Р. да заплати на А.И.Н., действащ чрез своята майка и законен представител М.П.Й. сумата от 24 лева съдебно-деловодни разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата от 200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК И.Н.Р. да доплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху останалата част от уважената претенция в размер на още 17,80 лева за първата инстанция и 26,90 лева за въззивната инстанция.

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

На осн. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.