Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 27.11.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори граждански състав
На двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Ангелина
Господарска
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1122 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от И.С.К. с ЕГН **********,***, чрез адв. Л.Н.
против О.К. БУЛСТАТ ******, с адрес: ***, представлявана от кмета Е.К..
Ищецът
твърди, че на 01.07.2016 г. сключил с ответната О.К. Граждански договор №
420/01.07.2016г., като приел да извършва следната
дейност: косене на трева, рязане и кастрене на дървета в с. В., а О.К. се
задължила да му заплаща възнаграждение в размер на 500.00 лв. в брой, от която
сума следвало да бъдат приспаднати задължителните данъци и осигуровки.
Ищецът
твърди, че договореното възнаграждение от 500 лв. за месец юли 2016 г. към
настоящия момент не му било заплатено. От О.К. му предоставили Разходен касов
ордер № 2502/12.08.2016г. на който било посочено
неговото име и ЕГН и в който било отразено, че ищецът е получил сумата от
462.50 лв. Ищецът твърди, че подписът след „Получих сумата” в разходния касов
ордер не бил изпълнен от него. Също така в Граждански договор № 420/01.07.2016
г. в графа Разписка - Приложение 2 подписът след „Получил сумата“ не бил
изпълнен от него.
Ищецът
твърди, че не му било изплатено от О.К. и договореното възнаграждение в размер
на 450 лв. за месец август 2017 г. за извършената работа през този месец –
косене на трева, рязане и кастрене на дървета в с. В.. За тази дейност бил
съставен Протокол от Кмета на с. В. Т. Т. .
С
оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответната Община да му заплати
сумата от общо 912.50 лв., представляваща: хонорар - възнаграждение за
извършена услуга – косене на трева, рязане и кастрене на дървета в с. В., както
следва:
-
462.50 лв. за месец юли 2016 г., дължими по Граждански договор № 420/01.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
-
450.00лв. за месец август 2017 г., дължими във връзка
със съставен от Кмета на с. В. Т. Т. Протокол за извършена работа, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се и разноските по делото.
В с. з. от 05.11.2018 г. е приета писмен молба, с която
ищецът оттегля частично иска си – по отношение на претенцията за сумата от
462.50 лева и производството в тази му част е прекратено
Ответната
О.К. чрез юрк. Б. и юрк. Т.
оспорва иска. Твърди, че предмет на спора е установяване съществуването на
парично вземане и размер на 912,50 лв. /деветстотин и дванадесет лева и
петдесет ст./, от които 462.50 лв. представляващи, според изложеното от ищеца,
дължима сума по сключен договор за услуга - косене на трева, рязане и кастрене
на дървета в с. В. и 450 лв. дължими по протокол за извършена работа, съставен
от Кмета на Кметство с. В..
Видно
от изложеното в исковата молба и приложенията към нея било, че между ищеца и
О.К. е сключен писмен договор № 420/01.07.2016 г. за извършване на услуга –
косене на трева, рязане и кастрене па дървета в с. В.. Неразделна част от
договора били Констативен протокол - Приложение 1, както и Разписка -
Приложение – 2, които констатират дали работата е била извършена качествено и
определят дължимия размер на възнаграждението на изпълнителя, след приспадане
на дължимите осигурителни вноски. Основанието за изплащане на определената в
разписката сума бил получен протокол, изготвен от кмета на населеното място, от
който да е видно, че възложената работа е извършена качествено и в срок и разходът,
определен в протокола е одобрен съгласно Системата за финансово управление и
контрол (СФУК) в О.К.
От
приложените доказателства било видно, че работата е извършена без възражения и
изпълнителят следва да получи сумата от 462,50 лв., като същата била изплатена
от О.К. За това обстоятелство свидетелствали положените подписи от длъжностни
лица в администрацията и от лицето, получило сумата, както върху констативния
протокол и разписка към договора, така и тези, положени върху сметката за
изплатени суми по чл. 45. ал. 4 от от
16.08.2016 г. и Разходен касов ордер № 2502 от 12.08.2016 г.
На
следващо място, по отношение на сумата от 450 лв., дължими според ищеца за
извършена работа за месец август 2017 г., изразяваща се в косене на трева,
рязане и кастрене на дървета, съгласно представен протокол, изготвен от Кмета
на Кметство с. В., следвало да се има предвид следното:
Кметът
на кметство бил орган на местната власт на територията на населеното място, но
нямал правомощия да представлява О.К. която била юридическо лице,
представлявано от своя кмет или упълномощените от него, тогава когато законът
изрично допуска или не забранява прехвърлянето на неговите правомощия. В
конкретния случай, макар чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА да предвижда, че кметът
на съответната община може да делегира свои пълномощия на кметовете на
кметствата, такова упълномощаване за възлагане на работа на физически лица,
приемане на същата с протоколи или сключване на договори не било дадено на
Кмета на с. В..
Действително,
понастоящем управлението на общинските бюджети се регулирало от Закона за
публичните финанси, в който разпоредбата на чл.122, ал.1 не визира изрично
начина, по който Кмета на Общината следва да организира изпълнението на
общинския бюджет чрез кметовете на кметства, но по силата на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА това следвало да става с
изрична заповед, както и чрез упълномощаване па съответния кмет на кметство да
възлага извършване на работа от физически и юридически лица, да приема същата с
протоколи или да сключва договори от името на Общината. Такава заповед и
упълномощаване към исковата молба не били представени, нито се сочело в
документите, подписани от Кмета на кметство В. да действа в качеството на
представляващ О.К. като „получател” на услугата. Следователно, в правомощията
на Кмета на с. Войнягово не било да възлага работа на ищеца и да приема същата,
както и да представлява и задължава О.К. пред трети лица.
На
следващо място, процесният протокол за извършена
работа не бил представен в О.К. и разходът от 450 лв., определен в него, не бил
одобряван съгласно Системата за финансово управление и контрол (СФУК), което било видно от липсата на резолюция върху самия
документ. Липсвали и последващи такива: договор, констативен протокол и разписка,
както и разходооправдателни документи; сметка за
изплатени суми по чл. 45. ал. 4 от и разходен
касов ордер, т. е. липсвало основание, което да обоснове извършването на такова
плащане от страна на О.К. Нямало и доказателства, че на лицето изобщо е
възлагана такава работа, както и че същата е извършена качествено и в срок и за
ответната община е възникнало задължение за плащане на посоченото
възнаграждение.
С
оглед изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да
присъди на ответната Община разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и е видно от приложените писмени
доказателства, че между ищеца и О.К. е сключен писмен договор № 420/01.07.2016
г. за извършване на услуга – косене на трева, рязане и кастрене па дървета в с.
В.. Установи се, че ищецът е изпълнил възложената работа, а на 04.11.2018 г. от
кмета на с. В. му е заплатена и дължимата за месец юли 2016 г. сума от 462.50
лева. (което от своя страна е обусловило и оттеглянето на иска за това вземане
и частичното прекратяване на производството).
От представения в заверен препис Протокол
№189/20.12.2018 г. се установява, че по НОХД
№858/2018 г. по описа на РС Карлово е одобрено споразумение постигнато между РП
К.и Т.И.Т.. На обвиняемия е наложено наказание „Пробация“,
като се е признал за виновен в това, че:
- на 12.08.2016г. в гр.К., обл. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която
владеел, а именно: парична сума на стойност 462,50лв.
/четиристотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, собственост на И.С.
***, като присвоеното имущество е било внесено до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл.206, ал.6, т.1, във вр. с ал.1 от НК
- през месец февруари 2017г.
в гр.К., обл.П., като длъжностно лице – кмет на
кметство В., о.К. в кръга на службата си съставил официален документ – Протокол
за извършена работа през месец януари 2017г., в който
удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че И.С.К.,*** през месец януари 2017г. в с. В. е извършил следната работа: почистване на
сняг и поддържане на дъждоприемни шахти, с цел да
бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, като случаят
е маловажен – престъпление по чл.311, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК
По делото е представено като доказателство копие на
Протокол за извършена работа за месец август 2017 г., в който е отразено, че
И.С.К. е извършил качествено и в срок следната работа: косене на трева, рязане
и кастрене на дървета, за което следва да му се изплатят 450 лева. Протоколът е
подписан в графата „Изготвил“ от Т. Т. – Кмет.
Представени са в препис приемо-предавателни
протоколи от 22.07.2016 г. и 02.11.2016 г., както и 2 бр. заявки за доставка на
строителни материали – пътни ивици, бетонови тротоарни плочи, пясък и цимент.
От същите е видно, че по заявка на М. М. и Д. Т. – представители на възложителя
О.К. са доставени строителни материали от фирмата – изпълнител „Т.“ ООД – гр. К.,
които са приети и оставени на съхранение при
Кмета на с. В. Т.Т.. Посочено е, че
отговорността за съхранението и полагането на съответните материали е на кмета
на населеното място.
От показанията на свидетеля П. С. Б. се установява, че
работи като хигиенист и общ работник в О.К. Познава ищеца И.К., който също бил
работил за Общината. През 2016 г. заедно участвали в почистване на път в с. В.,
който водел към гробищата на селото. Трябвало да се полагат нови плочки и
бордюри, като свидетелят, ищеца и още няколко човека косели трева и подрязвали
храсти и дървета. Свидетелят работел на постоянен договор и си получил парите
по банков път. Ищецът обаче му се оплакал, че не бил взел възнаграждението си
за тази работа. Почистването им било възложено от кмета на с. В. и той им давал
указания къде и какво да вършат.
От показанията на свидетеля Т.И.Т. се установява, че
от м. ноември 2015 г. (и понастоящем) заема длъжността Кмет на с. В.. Познава
ищеца И.К. и потвърждава, че през м. август 2016 г. и м. септември 2017 г. му е
възложил работа – да извърши кастрене и рязане на храсти и дървета във връзка с
полагането на циментови ивици на пътя за гробищния парк на селото. Свидетелят
заявява, че се уговорили да му бъде заплатена сума в размер около минималната
работна заплата, а средствата било предвидено да бъдат отпуснати от бюджета на
О.К. За извършеното свидетелят съставил протоколи, в които се описвало каква
работа е свършена и сумата, която да се плати на изпълнителя. Свидетелят
разговарял с човек от ръководството на Общината и устно постигнали договорка да
наеме ищеца. Не си спомня кой бил този човек. Работата била изпълнена от И.К.,
макар, че междувременно се „отклонявали“ и свидетелят му възлагал и друга
работа. Материалите за изграждането на пътя били доставени от частна фирма по
обществена поръчка, обявена от О.К.
От показанията на свидетеля Б.Н.Д. се установява, че
през 2018 г. е участвал при извършването на ремонт на пътя за гробищата на с.
В.. Свидетелят извършил десет курса в рамките на два дни със собствения си
камион, като извозвал до обекта пясък и бетонни ивици. Това направил на
доброволни начала, без да подписва договор и да му бъде плащано възнаграждение.
Помолен бил от кмета на с. В.Т.Т. и се съгласил.
Работниците на обекта били жители на селото, включително и ищеца И.К..
Организацията я правел кметът – той казвал какво и къде да се върши. Работата
обаче се проточила и приключила едва през 2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Претендира се вземане, възникнало по граждански
договор извършване на следната
дейност: косене на трева, рязане и кастрене на дървета в с. В., който по
естеството си съставлява договор за изработка. С договора за изработка
изпълнителят се задължава да извърши или изработи нещо на свой риск съгласно
задачата на другата страна – възложител, която на свой ред е длъжна да приеме
изработеното и да го заплати. Договорът е консенсуален,
двустранен, възмезден, каузален и неформален – създава задължения и за двете
страни: за едната – да изработи нещо; за другата – да приеме изработеното и да
плати.
От представения по делото Граждански договор №
420/01.07.2016 г. е видно, че ответната Община е възложила, а ищецът е приел да
извърши косене на трева, рязане и кастрене на дървета в с. В.. Уговорено е
възнаграждение в размер на 500.00 лв. в брой, от която сума следва да бъдат
приспаднати задължителните данъци и осигуровки. По делото се установи, че на
ищеца са заплатени 462.50 лева лично от кмета на с. В.Т.Т..
В приложената разписка е отразено, че сумата представлява полагащото се на
ищеца възнаграждение за м. юли 2016 г. по Граждански договор № 420/01.07.2016г.
Предмет на настоящия иск обаче е вземане в размер на
450 лева, което според ищеца му се дължи за положен труд през м. август 2017 г.
По делото не е представен друг граждански договор между ищеца и ответната
Община, който да удостовери възлагането на работа и нейното изпълнение.
Приложен е протокол за извършена работа за месец август 2017 г., в който е отразено, че И.С.К.
е извършил качествено и в срок следната работа: косене на трева, рязане и
кастрене на дървета, за което следва да му се изплатят 450 лева. Протоколът е
подписан в графата „Изготвил“ от Т. Т. – Кмет. Установи се от свидетелските
показания, че кметът на с. В.Т.Т. е организирал
извършването на ремонт на гробищния път на населеното място. Безспорно, ищецът
отново е бил нает от кмета и е извършил косене на трева и подрязване на храсти
на този обект. Не се доказа обаче, че това се е случило именно през м. август
2017 г. – свидетелските показания в тази връзка са противоречиви, а и самият
ищец в хода на производството навежда твърдения, че работата е извършена през
м. септември 2017 г.
Дори съдът да приеме, че И.К. е изпълнил работата през
м. август 2017 г., както се твърди в исковата молба, не се установи че работата
е възложена от О.К. Страна по устния договор за изработка от м. август 2017 г.,
с оглед поддържаните обстоятелства по исковата молба, а и видно от събраните
писмени и гласни доказателства, е Кметство с. В., а не О.К. в качеството на
възложител. По силата на чл. 14 от ЗМСМА във вр. с
чл. 2, ал. 2 от ЗМСМА, кметствата представляват административно-териториални
единици, които нямат юридическа самостоятелност (нямат право на собственост и
на самостоятелен бюджет), а оттам и юридическа правосубектност.
Тези административни образувания не могат самостоятелно да бъдат страни по
граждански правоотношения, включително и по облигационни такива. Всички
действия, които извършват трябва да бъдат от името и за сметка на Общината.
Тези изводи на съда се подкрепят и от текстовете на чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА и чл. 46, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Кметът на кметство няма представителна
власт и по отношение на физически, юридически лица и на съда. Такава
представителна власт има само кметът на общината. Безспорно кметът на общината
може да възложи изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата,
съгласно чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, но в случая няма доказателства това да е
било сторено по повод сключване конкретно на процесния
договор, доколкото по делото липсват доказателства Кметът на О.К. да е възложил
на Кмета на с. В. сключването на договори от името и за сметка на Общината.
От доказателствата по делото се установява, че относно
претенцията в размер на 450 лева за извършена работа през м. август 2017 г.,
ищецът е бил в облигационни отношения с Кметство с. В., а не с избрания
ответник – О.К. Устният договор за изработка не е породил насрещно права и
задължения за страните по делото, поради което изпълнителят не може да търси
изпълнение на договорно основание по
реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1
от ЗЗД.
Предвид изложеното искът се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, а на ответната страна да се
присъдят разноските по делото.
Ответникът претендира разноски своевременно и такива
му се следват с оглед изхода на спора. Представя списък по чл.80 от . Ето защо следва да се осъди ищеца да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал.8 от във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ сумата от 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 40 лева за внесен депозит за двама призовани свидетели.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от И.С.К. с ЕГН **********,***, чрез адв. Л.Н. против О.К.
БУЛСТАТ *****, с адрес: ***, представлявана от кмета Е.К., с който моли да бъде
осъдена ответната Община да заплати
на ищеца сумата от 450 лева за месец август 2017 г., дължими във връзка със
съставен от Кмета на с. В. Т. Т. Протокол за извършена работа, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2018
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.С.К.
с ЕГН **********, от с. В., ул. „******“ № ***да заплати на Община К., БУЛСТАТ:
*******, със седалище и адрес на управление: град К., ул. „П. С.“ № ***,
представлявана от кмета Е.С.К. сумата от общо 340.00 лв.
(триста и четиридесет лева), представляваща разноски по делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П.в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.