Решение по дело №64295/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 439
Дата: 10 януари 2023 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20211110164295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110164295 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ и /ФИРМА/, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, за установяване вземане на
ищеца спрямо ответниците, при солидарна отговорност, на
сумата в размер на 25 000 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на Договор за продажба на
ел.енергия за стопанска и обществена дейност №
90478/24.08.2006г. и Споразумение № 1/24.08.2006г., за
периода от 02.08.2016г. до 19.04.2018г., изразяващо се в
претърпени от ищеца имуществени и неимуществени
вреди, чрез неправомерно преустановяване на
ел.захранване на 02.08.2016г. в имот, представляващ
АТЕЛИЕ-ОФИС, находящ се в /АДРЕС/ ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 29.06.2020г. до
окончателно изплащане на сумата, и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 27718/2020г.
по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил
собственик на ателие-офис, находящо се в /АДРЕС/.
Посочва, че в това си качество, сключил с праводателя на
ответниците – /ФИРМА/ Договор за продажба на ел.енергия
за стопанска и обществена дейност № 90478/24.08.2006г. и
Споразумение № 1/24.08.2006г. за ел. захранване на обекта.
Поддържа, че през 2014 г., продал гореописания имот на
трето лице – /ФИРМА/, а на 01.01.2015 г., сключил с
последния договор за наем на същия имот. Поддържа, че на
02.08.2016г. електрозахранването в процесния имот било
преустановено, за което е съставен КП № 1015329 и отразен
електромер, фабричен № 5433793. Поддържа, че
наемодателят - /ФИРМА/ уведомил ответниците на
03.08.2016 г., но въпреки това, последните отказали да
възстановят услугата. Посочва, че в чл. 30, ал.1 от ОУ за
продажба на ел.енергия на /ФИРМА/ и чл. 44, ал.1 от ОУ на
договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на /ФИРМА/ била предвидена имуществена
отговорност на ответниците, в случай на виновно
преустановяване подаването на електрическа енергия към
потребител за повече от 24 часа след получаване на
2
уведомлението от потребителя, а обезщетението било
уговорено в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ
период от 12 часа.
Ответниците оспорват предявените искове с твърдения
за неоснователност на предявените искове. Оспорват
наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответниците по делото. Оспорват твърдението, че обектът е
бил присъединен към електроразпределителната мрежа
през процесния период. Правят възражение за изтекла –
тригодишна погасителна давност. Двамата ответници
твърдят, че до 10.10.2019 г., ищецът не е изпълнил
предвидените в нормативните актове условия за да може да
получи самостоятелно присъединяване, което пък от своя
страна е предпоставка и условие за започване продажбата
на ел.енергия. Ответникът /ФИРМА/ оспорва качеството
потребител на ищеца през процесния период, доколкото
сочи, че последният не е собственик на процесния обект, а
наемател, поради което оспорва и правото му на
обезщетение. Същият ответник поддържа, че съгласно ОУ
на /ФИРМА/ за да придобие качеството на потребител,
наемателят следва да подаде специално заявление, след
представяне на договор за наем и съгласието на
собственика на имота. В отговора си /ФИРМА/ твърди още,
че не той, а ответникът /ФИРМА/ е демонтирал
електромера в процесния имот. /ФИРМА/ сочи и че не е
изпълнен и фактическия състав на чл. 30, ал.1 от ОУ за
продажба на ел.енергия.
3
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат Р., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Т., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт М., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в
производството по ч.гр.д.27718/2020г. по описа на СРС, 45-
ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в
срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта за
изпълнение от ответниците.
Една от първите предпоставки за да възникне правото
4
на обезщетение на претендираното основание, следва в
обективната действителност да се е осъществила
материалноправната предпоставка по наличие на
действително облигационно правоотношение по доставка
на ел.енергия. Осъществяването на това обстоятелство е
спорно между страните. По делото съдът с определението си
постановено по реда на чл. 140 от ГПК е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване на
обстоятелството, че в горепосочения обект ел.захранването
е било преустановено на 02.08.2016г., като с протоколно
определение от 30.06.2022г. е отделил и като безспорно
обстоятелството, че сградата в която се намира процесният
обект е присъединена към електроразпределителната
мрежа преди 2006г.
Във връзка с доказване на първата релевантна
предпоставка по наличието на валидно сключено между
страните правоотношение по доставка на ел.енергия в
процесния обект, за уважаване на иска по делото се
установява следната фактическа обстановка. Ищецът, в
качеството си на търговско дружество сключва с /ФИРМА/
договор за продажба на ел.енергия за стопански нужди и
обществена дейност № 90478/24.08.2006г., което се
установява и от приетото по делото споразумение №
1/24.08.2006г. за ел.захранване на горепосочения обект, като
ел.захранването е посредством монофазен електромер №
5433793, посочен в споразумението за абонатен №
**********, с представена мощност 6 квт., като за целта е
5
заплатена и гаранция в размер на 270,00 лева, като за
последното също е приета по делото квитанция за ПКО,
обстоятелство, което не се оспорва от ответника. С договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 157/22.12.2014г. /ФИРМА/,
продава на /ФИРМА/, и двете дружества представлявани и
управлявани от М.Б.С., горепосочения имот. С договор за
наем от 01.01.2015г. /ФИРМА/, като наемодател отдава
процесния имот за временно ползване на ищеца /ФИРМА/,
като наемател.
С Констативен протокол № 1015329/02.08.2016г. е
констатирано, че електромер с фабричен номер 5433723 е
неузаконен в масива на /ФИРМА/ – без бизнес партньор,
като по този начин консумираната в момента на
проверката ел.енергия се отчита от неузаконено средство за
ел.енергия и не се заплаща. На същата дата е
преустановено и ел.захранването. Ищецът като наемател на
обекта уведомява наемодателя за преустановеното
ел.захранване в имота на 02.08.2016г., след което на
03.08.2016г. /ФИРМА/ подава заявление с вх. №
**********/03.08.2016г. за сключване на договор за
доставка на ел.енергия в имота. С писмо на /ФИРМА/ с изх.
№ **********/19.08.2016г., посочва, че за възстановяване на
ел.захранването следва да се подаде писмено заявление за
проучване на условията за присъединяване към
разпределителната мрежа, след заплащане.
6
Не е спорно също така, че ел.захранването на обекта е
възстановено на 22.10.2019г., за което е съставен КП №
4659584 /л.21 по делото/, като в протокола е посочен като
потребител /ФИРМА/, както и е посочен електромер с
фабричен номер 03382352. Издадена е и фактура №
**********/26.11.2019г., като е посочен за потребител
ищецът и кл. № 210041574345. Възстановяването е
извършено вследствие подадено от ищеца заявление №
**********/10.10.2019г. /л.59 по делото/.
В предвид горепосоченото, безспорно се установява, че
в периода от 02.08.2016г. до 22.10.2019г. ел.захранването в
имота е преустановено. По делото се установява, че
/ФИРМА/ е подало жалба до КЕВР с вх. № Е-12-00-
274/22.05.2017г., като с решение № Ж-482/13.12.2017г.
производството е прекратено.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на
страната на ищеца – М.С., собственик на ищцовото
дружество. В показанията си той посочва, че през 2006г. е
бил собственик на дружеството, като през 2016г., когато
ел.захранването на обекта било прекратено управител и
представляващ дружеството била М.Б., която пускала
жалби в КЕВР. Когато било спряно електрозахранването,
бил записан и номера на електромера, който според
ответниците бил незаконен. Свидетелят посочва, че
откакто е собственик на имота – от 2015г. този електромер
7
никога не е бил премахван. Свидетелят посочва, че преди
2016г. е имало периоди, в които имота не е бил обитаван, но
никога дружеството, като собственик не е искало
прекъсване на ел.захранването, доколкото било преценено,
че след като има валиден електромер и не получава
известия за дължими суми, не дължи нищо. Не бил получен
и депозита от 270 лева. Ел.захранването било възстановено
три години след преустановяването му, като в рамките на
тези три години, свидетелят подавал жалби, чрез
ответника, като в самото начало му отказали
възстановяване, като в тази връзка свидетелят представи
пред съда заявление от 14.09.2016г., впоследствие
представено и в оригинал, подадено от /ФИРМА/ за
електроснабдяване и присъединяване към ел.мрежата,
прието по делото.
Следователно въз основа на гореустановеното, следва
да се отговори на въпроса, било ли е налице валидно
правоотношение между /ФИРМА/ и ищеца в периода в
който ел.захранването в имота е било преустановено, в
каквато връзка е основното възражение на ответниците и
налице ли са били законови основания за преустановяване
ел.захранването имота, съгласно съставения КП № 1015329
/02.08.2016г.
Съгласно разпоредбите на чл. 91, ал. 1 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност (отм., в сила към
2001 г.) и чл. 21, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от Наредба за
8
присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители
(приета с ПМС № 76 от 9.05.2000 г., отм.), при изграждане
от физически или юридически лица на обекти, които се
нуждаят от снабдяване с електрическа енергия, се сключва
писмен договор за присъединяване към разпределителната,
съответно към преносната мрежа, като снабдяването с
електрическа енергия се извършва след сключване на
писмен договор за продажба при общи условия между
електроенергийното предприятие и потребителите. От
изложеното следва, че установяването наличието на
облигационни правоотношения между ищцата и ответното
дружество е обвързвано от наличието на писмен договор.
Следователно, не се е касаело за правоотношение,
възникнало с конклудентни действия, при ОУ. Към
момента действа ЗЕ /Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г. /.
Съгласно първоначалната редакция на чл. 92, т. 4 от ЗЕ
/действаща до изменение с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. / страни по сделките за продажба на
електрическа енергия са потребителите клиенти на
обществения доставчик на електрическа енергия и
обществените снабдители на електрическа енергия.
Съгласно т. 43, § 1 от ДР на ЗЕ /отм. с ДВ, бр. 54 от 2012 г. /
"потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди" е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
9
водоснабдяване или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския
бюджет. Според чл. 92, т. 4 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.), страни по сделките с електрическа
енергия са крайните клиенти, а според т. 41б, буква "а" на
§ 1 от ДР на същия закон (в редакцията от ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), "потребител на енергийни
услуги" е краен клиент, който купува енергия или
природен газ. По смисъла на т. 33а на § 1 от ЗЕ (нова - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "небитов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди.
От друга страна, в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на
/ФИРМА/, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У –
056/07.11.2007 г., изменени с решение ОУ – 03/26.04.2010 г.
на ДКЕВР, е предвидено, че потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик
или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, а съгласно ал. 4 от същия член,
потребител на електрическа енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка
на държавния или общински бюджет, което купува
10
електрическа енергия за стопански и/или обществени
нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство. От изложеното следва, че след отмяната
на Закона за енергетиката и енергийната ефективност в
сега действащия Закон за енергетиката липсва изискване
за форма, при която трябва да е сключен договора за
продажба на електрическа енергия, когато страни по него
са доставчикът и крайният небитов клиент, и когато има за
предмет снабдяване с електрическа енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа. Такова изискване няма и в
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/,
издадени въз основа на ЗЕ от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, със сегашно
наименование Комисия за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/ съгласно законовата делегация, дадена с чл. 91, ал. 2
ЗЕ.
Писмената форма не е предвидена като условие за
действителност на договора за продажба на електрическа
енергия нито в чл. 11, т. 4 ПТЕЕ, нито в чл. 15 ПТЕЕ /в
сила от 26.07.2013 г. /. Ето защо съдът приема, че договорът
за продажба на електрическа енергия, който се сключва
между доставчикът и крайните клиенти, е неформален и
сключването му може да бъде установено с всички
допустими от ГПК доказателствени средства.
11
В случая ищецът представя договор, сключен с
бившото /ФИРМА/ от 24.08.2006г. и споразумение №
1/24.08.2006г., в което е посочен електромер с фабричен №
5433793, като по делото не са представени доказателства и
не се твърди, че е доставяна в имота ел.енергия, в рамките
на процесния период. За да бъде налична доставка в имота
обаче, електромера следва да е узаконен в масивите на Ч. и
между страните да е налице валидно правоотношение за
доставка на ел.енергия за стопански нужди. Между
впрочем не са представени доказателства и в период
предхождащ процесния, електромера да е отчитан, които
показания да са отразени документално и за това да са
издавани съответните фактури. Последното се установява и
от изявленията на собственика на имота - /ФИРМА/, който
в приетата по делото жалба до КЕВР сам признава,че имота
не е ползван повече от четири години и в него не е
потребявана ел.енергия. По делото също така не се
установи електромер с фабричен № 5433793 да фигурира в
ел.масивите на ответника „Ч. /ФИРМА/. Не се установи и
договор, сключен с бившото /ФИРМА/ от 24.08.2006г. и
споразумение № 1/24.08.2006г., да е прекратен на
основанията, посочени в чл. 48 от ОУ на „Ч. /ФИРМА/.
Съдът намира, че ищецът доказа, че между него и
ответника е възникнало валидно правоотношение по
доставка на ел.енергия за стопански нужди.В предвид
горепосочената правна рамка за създаване на
облигационното правоотношение с ищеца, като краен
12
снабдител на ел. енергия с предмет продажба на същата за
стопански нужди, не е необходимо страна по договора като
потребител и купувач да е собственик или ползвател на
имота. И в предвид представените по делото писмени
доказателства /договор за продажба на ел.енергия за
стопански нужди и обществена дейност №
90478/24.08.2006г., което се установява от приетото по
делото и Споразумение № 1/24.08.2006г. за ел.захранване на
горепосочения обект, както и договор за наем от
01.05.2015г., се установява наличието на валидно сключен
индивидуален договор за продажба на ел. енергия с небитов
потребител за обект със стопанско предназначение. Съдът
приема за доказано, че ищецът и в качеството си на
собственик на имота и впоследствие, в качеството си на
наемател на имота, многократно е уведомявал ответника за
смяната на собствеността, както и че вече има качеството
си на наемател, като и в последното качество, както бе
уточнено по-горе няма пречка за възникване на
облигационно правоотношение по доставка на
ел.енергия.Обстоятелството, че по делото се установи, че
електромер с фабр. № 5433793 е неузаконен в масивите на
Ч. има отношение към доказване на обстоятелството, дали
правомерно е прекъснато ел.захранването на обекта, което
е част от предмета на доказване за възникване на
отговорността по чл. 30, ал.1 от ОУ на /ФИРМА/
Исковете са предявени и срещу /ФИРМА/ и срещу
13
/ФИРМА/ с искане за солидарно осъждане. В тази връзка
ответникът /ФИРМА/ е направил възражение, че не са
налице основания за солидарно осъждане. Това възражение
съдът намира за основателно. Ч. "Е. Б." АД-гр. София
/старо наименование/ е доставчик и краен снабдител на
електрическа енергия, ищецът е краен клиент и потребител
на електрическа енергия за небитови нужди, а ответникът
"Ч. РР. Б."АД-гр. София /старо наименование/ е оператор
на електроразпределителна мрежа.
Законът разграничава функциите и отговорностите на
разпределителното предприятие от тези на доставчика на
електрическа енергия. Разпределителното предприятие
управлява електро-разпределителната мрежа /§ 1, т. 22 ЗЕ/
и през нея осъществява рР. на електрическа енергия /§ 1, т.
49 ЗЕ/ на съответната обособена територия въз основа на
издадена лицензия, като срещу заплащане на цена и при
определени условия предоставя достъп /т. е. правото за
използване на тази мрежа – § 1, т. 15 ЗЕ/ на ползватели на
мрежата по смисъла на § 1, т. 41а ЗЕ – доставчици и
потребители на ел. енергия. Отношенията между ЕРП и
ползвателите се уреждат в договори за използване на
електроразпределителната мрежа при общи условия,
утвърдени от ДКЕВР. Продажбата на електрическа енергия
се осъществява от доставчици, получили съответната
лицензия /търговец на ел. енергия, обществен доставчик
или краен снабдител – чл. 39, ал. 1, т. 5, 7 и 10 ЗЕ в
действащата през процесния период редакция/, които
14
сключват договори за продажба с потребителите при общи
условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за енергетиката - на
лицата, на които е издадена лицензия за рР. на
електрическа енергия, не се издават лицензии за други
дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Субект на
договорното задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97,
ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване /доставяне,
продажба/на електрическа енергия на (до) обект (имот) на
потребител - краен клиент по смисъла на т. 27г от ДР на ЗЕ
може да бъде само енергийно предприятие - краен
снабдител по смисъла на т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Субект
на договорното задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за
присъединяване на обекта (имота) към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение може да бъде само енергийно предприятие -
оператор на електропреносната мрежа по смисъла на т. 34а
б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна
мрежа по смисъла на т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ /р № 60 от
29.04.2015 г. по гр. д. № 4280/14 г. на IV г. о. на ВКС/
Потребителите на ел. енергия могат да купуват ел.
енергия само от крайния снабдител, получил лицензия за
съответната обособена територия. Същевременно,
доставената от крайния снабдител ел. енергия на
потребителите, се измерва чрез собствени на ЕРП /а не на
доставчика/ средства за търговско измерване /СТИ/,
15
разположени до или на границата на имота на потребителя,
които именно ЕРП е длъжно да отчита и поддържа в
изправност – чл. 120 ЗЕ. В съответствие с тези им функции
законът разграничава отговорностите на ЕРП и доставчика
в случаите на преустановяване на присъединяването,
преноса или снабдяването с ел. енергия. Такова
преустановяване е допустимо в хипотезите, изчерпателно
изброени в ЗЕ. Първата група хипотези са тези, при които
ЕРП може по свой почин да преустанови присъединяването
или преноса на ел. енергия /чл. 73 и чл. 122 ЗЕ/, в които
случаи доставчикът, в т. ч. крайният снабдител, не носи
отговорност за вредите, причинени от преустановяване на
снабдяването - чл. 122, ал. 4 ЗЕ. Втората група са тези, при
които доставчикът може да преустанови снабдяването към
определени потребители /чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ/,
като поиска от ЕРП да преустанови преноса към тях, което
искане ЕРП е длъжно да изпълни, поради което самото ЕРП
не носи отговорност за вредите, причинени от това
преустановяване – чл. 123, ал. 4 и чл. 123а, ал. 4 ЗЕ /в
действащата през процесния период редакция/. При
неправомерно преустановяване имуществена отговорност
носи това предприятие, което е разпоредило то да бъде
извършено, като в случая това е „Ч. Р.Б. /старо
наименование/. Следователно, "Ч. Р." АД може да отговаря
ако само е инициирало преустановяване на снабдяването,
което се установи в производството, без да са налице
основанията на чл. 73 и чл. 122 ЗЕ, а "Ч. Е. Б." АД може да
16
отговаря ако не са налице основанията по чл. 123, ал. 1 и
чл. 123а, ал. 1 ЗЕ и е поискал от ЕРП да преустанови
преноса до определен потребител, но двете дружества не
отговарят солидарно, тъй като основанията за тяхната
отговорност са различни.
Съгласно чл. 122, ал.2,т.3 от ЗЕ, операторът на
електропреносната мрежа и операторите на
електроразпределителни мрежи имат право да
преустановят временно преноса на електрическа енергия
през съответната мрежа без предварително предизвестие
при ползване на електрическа енергия, без да се измерва
или ако неправилно се измерва със средства за търговско
измерване. В хипотезата на нерегламентирано
присъединяване към електроразпределителната мрежа или
консумиране на електрическа енергия без да се измерва или
ако неправилно се измерва със средства за търговско
измерване, преносното предприятие или разпределителните
предприятия имат право да преустановят
присъединяването с електрическа енергия / чл. 122, ал. 2, т.
3 ЗЕ/, като възстановяването на снабдяването и/или
присъединяването на потребителите се извършва от
енергийното предприятие след отстраняване на причините,
довели до преустановяването им /чл. 124 ЗЕ/. Съдът
приема, че по делото не е установено процесният
електромер и начинът на присъединяване да са
съгласувани предварително с ответното дружество и да са
спазени установените за това правила, като е
17
правноирелевантно, че електромера фигурира в договора
от 2006г., поради което прави извод за съответстващо на
чл. 122, ал. 2, т. 3 ЗЕ преустановяването на преноса на
електрическа енергия, като последното води до извод, че
„/ФИРМА/ /старо наименование/ законосъобразно е
преустановило ел.захранването на обекта. Както се
установи по делото при проверката не е установено
електромер с фабричен номер 5433793 да фигурира в
масивите на Ч., като това е обективен факт. КП №
1015329/02.08.2016г. е издаден на основание чл. 47 от
ПИККЕ. Корекционната процедура цели възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не
да ангажира отговорността на потребителя за негово
виновно поведение, като констатациите са и законно
основание за спиране на ел. захранването на процесния
обект.
По изложеното съдът намира исковете за
неоснователни, поради и което следва да бъдат отхвърлени.
При отхвърляне поради неустановено осъществяване на
предпоставките за уважаване на исковете, съдът не следва
да разглежда по същество и релевираното от ответниците
правопогасяващо възражение за давност.
Искане за присъждане на разноски са направили и
двете страни. При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на
ответниците. Доколкото ответниците са представлявани от
18
процесуални представители – юрисконсулти, на същите на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 25, ал.1 от ГПК
следва да им се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лева, съобразно цената на исковете и
правната и фактическа сложност на делото в исковото
производство, а на /ФИРМА/ с ново наименование
/ФИРМА/ и 50,00 лева, разноски в заповедното
производство.
Така мотивиран, Съдът,

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу „Ч. Р.Б. АД, с ново наименование /ФИРМА/, ЕИК
********* и /ФИРМА/ с ново наименование /ФИРМА/, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че „Ч. Р.Б. АД, с ново наименование /ФИРМА/, ЕИК и
/ФИРМА/ с ново наименование /ФИРМА/ дължат при
солидарна отговорност на /ФИРМА/, сумата в размер на
25 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение
на Договор за продажба на ел.енергия за стопанска и
обществена дейност № 90478/24.08.2006г. и Споразумение №
1/24.08.2006г., за периода от 02.08.2016г. до 19.04.2018г.,
изразяващо се в претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, чрез неправомерно преустановяване
19
на ел.захранване на 02.08.2016г. в имот, представляващ
АТЕЛИЕ-ОФИС, находящ се в /АДРЕС/ ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 29.06.2020г. до
окончателно изплащане на сумата, и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 27718/2020г.
по описа на СРС, 45-ти състав.

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Ч. Р.Б. АД, с ново наименование /ФИРМА/, ЕИК
*********, сумата в размер на 300,00 лева, деловодни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/ с ново наименование /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 300,00 лева, деловодни разноски в
исковото производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/ с ново наименование /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски в
20
заповедното производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21