Решение по дело №384/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260142
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20211630200384
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

№ 260142 / 14.5.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 14.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.........четвърти наказателен състав в публично

заседание на 13 април......…...……..………….……………………………….

през две хиляди двадесет и първа година………….………………в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                    

при секретаря Николинка Александрова………….…и в присъствието на прокурора..……………………….…….......като разгледа докладваното от

съдията Николова.……………………........………....АН дело 384 по описа

за 2021г...………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

           

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 12-001830/ 05.03.2021г. на Директор на Дирекция ”ИТ” – Монтана на „Б. Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град София, представлявано дружеството от старши юрисконсулт е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 300.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 в ал.1 от КТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал представляващият Дружеството, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява представител.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Представя и писмено становище.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка през периода 19.01.2021г. и на 29.01.2021г. административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.264 от КТ.

При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Към момента на проверката на 19.01.2021г. на дружеството - жалбоподател е оставена призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, с която призовка е записано представител на дружеството да се яви в Дирекция „ИТ” - Монтана на 21.01.2021 г. за довършване на проверката по документи, която призовка е получена от лицето И. П. С. - управител. На посочената дата са представени по електронен път, изисканите с призовката документи. Актът е съставен на 08.02.2021г. предявен на нарушителя на същата дата да направи обяснения или възражения, ако има такива. Към момента на съставяне и връчване на АУАН дружеството чрез представителя си, надлежно упълномощен да подписва и получава АУАН и НП е направил възражение, като е записал, че ще подадат възражения в срок.

В срокът по чл.44, ал. 1 от ЗАНН са направи писмени възражения по така съставения акт.

Неправилен е извода на жалбоподателя, че АНО нито е обсъждал, нито отхвърлил изрично в НП, възраженията направени от санкционираното лице, в законоустановения три дневен срок, след връчване на АУАН. Преценката на възраженията по чл.44 ал. 1 ЗАНН от АНО не е реквизит на НП и не обсъждането им писмено в него, не е предпоставка за обявяване нередовността на НП – арг. чл.57 ал.1 ЗАНН. Правата на наказания субект не са накърнени.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че при извършена проверка на място на 19.01.2021г. и по документи на 29.01.2021г. по спазване на трудовото законодателство от въззиваемата страна в магазин 803, находящ се в гр.Монтана, ул. „Климент Охридски” № 5, обект на жалбоподателя се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от В. Д. Д. и С. Н. Т., видно от представеният поименен график за месец декември 2020г. за действително положеният труд и ведомост за месец декември 2020г. за начислени и изплатени трудови възнаграждения е допуснало - действително положеният труд през дните на официален празник - 24 декември - Бъдни вечер 2020г. и 25 декември и 26 декември - Рождество Христово 2020г. от заетата работничка Е. Д. Г. да не бъде начислен и изплатен във ведомостта за начислени и изплатени трудови възнаграждения през месец декември 2020 в размер не по-малко от удвоеният размер на трудовото й възнаграждение.

 

Съгласно чл. 264 от Кодекса на труда за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на основното трудово възнаграждение за отработеното време.

В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, чрез изпълнението на задължението, и то преди започване на административно-наказателното производство със съставения АУАН, а именно чрез представяне на всички изискващи се по закон документи, на проверяващите лица. В конкретния случай наказващият орган правилно е преценил с оглед на това, че нарушението е отстранено веднага след установяването му от страна на работодателя е приложил разпоредбата на чл.415в от КТ, която предвижда „глоба” или „имуществена санкция” в много по-ниска като размер от разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ. От друга страна не са налице доказателства сочещи за настъпили вредни последици за работниците или служителите.

На следващо място, съгласно чл.416 ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.264 от КТ.

Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.264 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от сочения за нарушител лице и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция” по реда и условията на чл.415в, ал.1 от КТ.

Разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ визира, че „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв”.

Съдът намира, че в конкретният случай наложеното наказание следва да се намали до предвидения в закона минимален размер, тъй като е първо такова наказание за жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че наложеното наказание имуществена санкция в размер 300.00 лева следва да бъде намалено на имуществена санкция в размер на 100.00 лева. Целите на наказанието ще бъдат изпълнени и с така намаленото наказание.

С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на юристконсулта на въззиваемата страна за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Директора на ОИТ-Монтана сумата в размер на 120.00 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.   

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-001830/ 05.03.2021г. на Директор на Дирекция ”ИТ” – Монтана, с което на „Б. Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град София, представлявано дружеството от старши юрисконсулт е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 300.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 в ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на имуществена санкция в размер на 100.00 лева.

НА основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА „Б. Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление в град София, представлявано дружеството от старши юрисконсулт Н. К. М., с ЕИК  xxxx   да заплати на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр. Монтана сумата в размер на 120.00 лева, представляваща юристконсултско   възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                          

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: