М О Т И В И
към Присъда № 51/28.05.2020 г.
по н.о.х.д. № 5272/19 г. по описа на СГС,
НО, 30-ти състав
--------------------------------------------------------------------------------
І.
Подсъдимият
Р.В.Ш., с ЕГН: **********, е предаден на съд по повдигнатото му от Софийската
градска прокуратура (СГП) обвинение за осъществени в реална
съвкупност три престъпления: 1) по чл. 198, ал.1 НК – за това, че
на 29.12.2017 г. в гр.София отнел чужди движими вещи на
обща стойност 279 лв. от владението на А.В.Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като
за това употребил сила; 2) по чл. 249, ал.1 НК – за това, че
на 30.12.2017 г. чрез АТМ-устройство
в гр.София, бул.''************, използвал платежен инструмент
– банкова карта с № *******, издадена от «Банка ДСК» ЕАД,
без съгласието на титуляра А.В.Б.;
и 3)
по чл. 313, ал.3, вр. ал.1 НК – за това, че на 30.12.2017 г. в гр. София, в ''Заложна
къща''АД потвърдил неистина (че е собственик на мобилен телефон ‘‘Nokia
222’’, ИМЕЙ 351834072441634) в частен документ - декларация
за произход, в която по изрична
разпоредба на постановление на Министерски
съвет е бил специално задължен да удостовери истината (чл.14,
ал.3 от Наредбата за дейността
на заложните къщи, приета с ПМС № 40 от 18.02.2009 г.) и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените в него обстоятелства.
По настояване на подсъдимия и
неговия защитник, първоинстанционното съдебно
разглеждане на делото е проведено по реда на чл. 371, т.2 НПК – чрез
признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие
за тях да не се събират доказателства. Страните
в процеса не спорят по фактите и оценката на доказателствата, а в
заключителните си пледоарии излагат основно своите претенциите по наказанието и
неговия размер: според прокурора от СГП – 4 години „лишаване от свобода“ (като
най-тежка санкция за деянието по чл. 198, ал.1 НК), намалено по реда на чл.
58а, ал.1 НК с една трета (до 3 години ЛС) и отложено с 5-годишен изпитателен
срок по чл. 66 НК; според адв. Т. (служебен защитник
на подсъдимия) – 2 години „лишаване от свобода“ (след редукцията по чл. 58а НК),
поради наличните смекчаващи обстоятелства (направеното от Ш. самопризнание,
съдействието по време на разследването и изразеното съжаление за деянието). За „условна
присъда” моли и самият подсъдим при последната си дума в с.з. на 28.05.2020 г.
ІІ.
За да изясни делото о т ф а к т
и ч е с к а с т р а н а, Софийският градски съд
съобрази, че при установяване на съставомерните факти
в процедурата по чл. 371, т.2 НПК е ограничен от описанието на процесните събития в обстоятелствената част на обвинителния
акт (чл.373, ал.3 НПК) така, както са били признати от подс.
Ш., вкл. и по отношение на допълнението
към обвинението след отстраняване на очевидните фактически грешки по реда на
чл. 248а, ал.1 НПК. Прокурорът ги е изложил подробно и последователно и за относими към инкриминираните деяния съдът намери следните
обстоятелства:
Подсъдимия Р.В.Ш., с ЕГН: **********, е роден на *** ***. Същият е българин
и български гражданин, със средно образование, неженен, безработен и неосъждан.
В неустановен с точност час на
29.12.2017 г. пострадалата свидетелка А.В.Б. ***, в района на бул.“*****. В
близост до спирката на автобуси № 78 и 79 същата държала дамската си чанта,
пълна с лични принадлежности. По това време в района бил и подс.
Ш., който забелязал Б., решил да отнеме насилствено чантата й и направил това,
докато свидетелката опитвала да се качи в пристигналия автобус. Той се засилил
към нея и рязко дръпнал дамската чантата от ръката й, вследствие на което
пострадалата я изпуснала, а Ш. я взел и избягал. Общата стойност на отнетото
имущество възлизала на 279 лв., а отделните вещи били както следва: дамска
чанта на стойност 72.00 лв. и съдържащи се в нея принадлежности - паричната сума от 30 лв., 3 бр. ключове на единична стойност по 3 лв. и
обща стойност - 9 лв., 1 бр. мобилен
телефон ‘‘Nokia 222’’
на стойност 80 лв., ръкавици на стойност 25 лв., 1 бр. несесер за маникюр на
стойност 8 лв., 1 бр. портфейл на стойност 5 лв., 1 брой дамски диоптрични
очила на стойност 50 лв. От чантата подсъдимият взел паричната сума, мобилния
телефон и банковата карта на св. Б., а останалите вещи захвърлил в намираща се
в близост кофа за боклук.
В сутрешните часове на следващия ден - 30.12.2017 г. (в
8.47 ч.) подсъдимият решил
да провери дали пин-кодът от откритата в чантата на пострадалата бележка
отговаря на банковата карта и се
явил в Централните хали (гр.София, бул.''************). В инсталираното там
АТМ-устройство, собственост
на «П.И.Б.» АД, с номер AFIB0021, въвел отнетата от св. Б. банкова
карта, с № *******, издадена от «Банка ДСК» ЕАД, като
я поставил в устройството и набрал цифров код в опита си да извърши
трансакция на парична сума. Кодът
обаче бил грешен и банкомантът
задържал картата.
Същия ден (30.12.2017 г.) Р.Ш. се явил в обект, стопанисван
от дружеството «Заложна къща'» АД, който се намирал в гр.София, бул.''*****Луиза''
№ 60, и пред св. Я.К.заложил отнетия
мобилен телефон, марка ‘‘Nokia 222’’, с ИМЕЙ 351834072441634, заявявайки, че вещта е негова собственост. В тази връзка подписал и
нарочна декларация за произход, в която по силата
на чл.14, ал.3 от Наредбата
за дейността на заложните къщи (приета с ПМС № 40/18.02.2009г.)
трябвало да удостовери обстоятелствата около произхода
на имуществото. Срещу така заложената вещ получил сумата от 10 лева.
ІІІ.
При анализа на д о к а з а т е л с т в а т а, събрани
в хода на разследването, съдът прецени, че същите подкрепят в значителна степен
направеното от подс. Ш. самопризнание в с.з. на
28.05.2020 г. (чл.372, ал.4 НПК), поради
което ги взе предвид при формиране на
изводите си.
Макар да не е могла да разпознае непосредствено подс.
Ш. като автор на нападението срещу нея, в трите си последователни разпита (л.
56, л. 63 и л. 66 от д.п.) св. Б. е възпроизвела основните обстоятелствата
около издърпването на нейната чанта, вещите, които са се съхранявали там, и
механизма, по който са се случили събитията. Изявленията й не са голословни,
защото са били допълнително подкрепени с представени от самата свидетелска
документи за вида и марката на инкриминирания телефон (вж. протокол за
доброволно предаване – л. 58 от д.п.). Двама от свидетелите, които въпросния ден
са придружавали подс. Ш., като очевидци на деянието,
са потвърдили изцяло (при това – с еднопосочни и непротиворечиви помежду си
показания) неговата съпричастност към грабежа. Разказите на Л.М.(л. 74 и л. 75
от д.п.) и Стоян И. (л. 79 от д.п.) разкриват конкретната последователност на процесните събития, а в допълнение към тях св. М. е
разпознала и по реда на НПК подсъдимия (л. 77-78 от д.п.). Последният също не е
отрекъл да е извършител на деянието, защото още при първоначално проведената с
него полицейска беседа на 25.01.2018 г. е признал този факт пред св. Л.С.(служител
на СДВР/05 РУ – л. 82 от д.п.). Що се отнася до отделната и обща стойност на
отнетите от владението на св. Б. вещи, съдът възприе изцяло изводите на
оценителната експертиза, изготвена от в.л. К. (л. 115 и сл. от д.п.).
Че подс. Ш. е автор и на другото инкриминирано
по делото деяние – ползването на банковата на карта на св. Б., може да се
изведе от заключението на изготвената лицево-идентификационна експертиза (л.
102 от д.п.), която е изследвала доброволно предадените в досъдебното
производство записи от процесното АТМ-устройство и
категорично е потвърдила самоличността на заснетото лице. От въпросните данни
може да бъде извлечена и информация (л.130 от д.п.) за точния ден и час на
въпросното деяние.
Самопризнанието на Ш. по третия пункт на обвинението – попълнената от
него невярна декларация в заложната къща, в която той предоставил отнетия
телефон, също се подкрепя от останалите доказателства. В показанията си св. К.
(л. 70) подробно е описал фактите около явяването на подсъдимия в обекта и
уговарянето на сделката, разпознал е впоследствие по реда на НПК лицето (л. 72
от д.п.) и е предал на разследващите органи (л.71 и л. 83 от д.п.) нужните за
делото веществени и писмени доказателства – процесния
телефон (възстановен по-късно на постр. Б.), заложния
договор (л.92 от д.п.) и декларацията за произход (л.94 от д.п.), чието
графическо изследване (л.90-91 от д.п.) е потвърдило подписването й от самия Ш..
ІV.
Преценявайки о т п
р а в н а с т р а н а
установените по делото
факти, първоинстанционният съд намери, че
наказателната отговорност на подс. Р.В.Ш. следва да бъде ангажирана за три престъпления,
а именно:
1.За грабеж по основния състав
на чл. 198, ал.1 НК – за това, че от обективна страна, на 29.12.2017 г. в
гр.София отнел от владението на А.В.Б. чужди движими вещи на обща стойност 279
лв., собственост на Б., като употребил
за това сила (принудително издърпване на чантата, ведно със съдържащите се в
нея предмети от ръката на пострадалата), и от субективна страна – за това, че е
осъществил деянието с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, предл.І-во НК и със специфичната съставомерна цел – намерението му противозаконно да присвои
отнетите вещи.
2.За престъпно служене с платежен
инструмент по чл. 249, ал.1 НК – за това, че на 30.12.2017 г., чрез въвеждане в АТМ-устройство
(инсталирано в района на столичните
Централни хали - бул.''************)
и чрез набиране на пин-кон
в опит да бъде осъществена нерегламентирана парична
трансакция, Ш. умишлено (с пряк
умисъл) използвал (като формално изпълнително
деяние на престъплението) платежен
инструмент – издадена от «Банка ДСК» ЕАД банкова карта,
с № ******* (отговаряща
на дефиницията за предмета на това
деяние по чл. 93, т.24 НК), без съгласието на титуляра А.В.Б. (доколкото фактът на принудително отменате на картата от владението на Б. предполага липса на нейна изрична воля в тази насока), а самото деяние не съставлява друго по - тежко престъпление.
3.За особената хипотеза на невярно документиране по чл. 313,
ал.3 НК – за това, че на 30.12.2017 г. в гр. София,
бул.''***********, в обект на дружеството
''Заложна къща'' АД, отново умишлено (с пряк умисъл) осъществил
регламентираното в този състав двуактно изпълнително деяние: първо – като потвърдил
неистина (че е собственик
на мобилен телефон ‘‘Nokia 222’’, с ИМЕЙ
351834072441634) в лично подписан от него частен
документ - декларация за произход, в която по изричната разпоредба на чл. 14, ал.3 от приетата
с ПМС № 40/18.02.2009 г. Наредба за дейността на заложните къщи е бил специално задължен да удостовери истината ("При сключването
на договора залогодателят попълва
декларация по образец съгласно приложение № 5"),
и второ - като употребил впоследствие така съставения неверен документ
пред св. Я.К.(служител в заложната
къща) като доказателство за невярно удостовереното в него обстоятелство.
V.
Съдът индивидуализира н а к а з а н и е т о на подс. Р.Ш.
съобразно специалното правило по чл. 373, ал.2 НПК. Наличието на реална
съвкупност от три престъпления налага най-напред индивидуализиране на дължимата
за всяко едно от тях санкция. Голяма част от смекчаващите обстоятелства обаче,
могат да бъдат общо отнесени и към трите деяния – чистото съдебно минало на
дееца, съдействието му по време на разследването и неговата млада възраст. По
отношение на грабежа по чл. 198, ал.1 НК отговорността на Ш. следва да бъде
допълнително смекчена поради сравнително ниската стойност на отнетото имущество
и лекия интензитет на принудата, употребена спрямо пострадалата Б. за самото
отнемане. При престъплението по чл. 249, ал.1 НК, от друга страна, е било
реализирано единствено формално въвеждане на банковата карта в процесното устройство, без реално да е изтеглена като вредоносен ефект парична сума.
А невярното документиране по чл. 313, ал.3 НК не е довело до никакви странични
обществено-опасни последици извън тези, типични за самия състав на престъплението.
По тези съображения, а и поради липсата на установени отегчаващи обстоятелства,
съдът прецени, че и в трите случая размерът на дължимата санкция следва да бъде
отмерен при условията на чл. 54 НК към (или в близост до) регламентирания минимум:
по чл. 198, ал.1 НК – 3 години лишаване от свобода (ЛС); по чл. 249, ал.1 НК –
две години ЛС (без кумулативната глоба, която - видно от редакцията на текста –
е приложима само в случаите на реално получени парични суми); и по чл. 313,
ал.3, вр. ал.1 НК – 6 месеца ЛС. Проведеното
производство по чл.371, т.2 НПК налага размерът на така посочените отделни
наказания да се редуцира по зададения в чл. 58а, ал.1 НК алгоритъм – чрез
намаляване продължителността на всяко от тях с една трета и свеждането им до
две години ЛС (по чл. 198, ал.1 НК), една година и четири месеца (по чл. 249,
ал.1 НК) и 4 месеца (по чл. 313, ал.3, вр. ал.1 НК).
Наличието реална съвкупност от няколко престъпления попада под действието на
чл. 23, ал.1 НК и измежду трите определени санкции съдът следва да наложи като
общо наказание най-тежката – тази от 2 години лишаване от свобода за
престъплението по чл. 198, ал.1 НК.
Изпълнението на общото най-тежко наказание (2 г. ЛС) следва да бъде отложено при условията на чл. 66, ал.1 НК. За постигането на неговите цели и преди всичко – за поправянето на подс. Ш., не е задължително той да изтърпява ефективно
наложената санкция. Освен, че лицето е с чисто съдебно минало (което премахва
юридическите пречки за прилагането на чл. 66 НК), следва да бъдат съобразени и
други фактори в подкрепа на „условното осъждане“ – младата възраст на дееца,
поправителното въздействие, което самото наказателно производство е оказало
върху него (вкл. и със самия факт, че по време на неговата съдебна фаза
подсъдимият беше задържан под стража) и възможността гарантирането на последващо въздържание от престъпни прояви да се постигне
чрез определянето на максимален изпитателен срок – 5 години.
VІ.
Признаването на подс. Ш. за виновен предпоставя и осъждането му да заплати направените по
делото р а з н о с к и – чл. 189, ал.3 НПК. Те са формирани изцяло в
досъдебното производство от заплатените на вещите лица възнаграждения в общ
размер на 402, 55 лв. и следва да бъдат възстановени по сметка на МВР. Към това
следва да се прибави и осъждането на подсъдимия да заплати сумата от 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По тези съображения, СГС/НО, 30-ти състав, постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: