Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 25.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: СТОЯНКА ПЕТРОВА
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №329/2017 г. по описа на Добричкия районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от ***, чрез пълномощник, с която против *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** *** - наследници на починалия на *** г. техен баща ***, б.ж. на ***, починал на ***, са предявени искове с пр. осн. чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чло.86 ЗЗД, за установяване вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на докумет по чл. 417 от ГПК № 623 от 12.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1281 по описа на ДРС за 2016 г., а именно:1903,26 лева, представляваща годишна лихва от 6.37% върху сумата от 14960 лева - главница по Договор №*** г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни компоненти, сключен между *** и ***, за периода на срока на договора от *** г. до *** г.; 847.73 лева - лихва по анекс №1, в размер от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекса от *** г. до *** г.; 5175.40 лева, представляваща законната лихва върху размера на вземането за периода от 27.11.2012 г. до *** г., като от всеки един от двамата ответници се претендира по ½ от горепосочените суми, съобразно частите им от наследството на починалия ***.
Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
По силата на договор № *** г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни компоненти сключен между *** и *** ***, починал на *** г., последният е получил кредит в размер на *** лева за запуване на *** и/или ***ни компоненти за ***. Уговорени са срок и дължима лихва за предоставения кредит. Кредитополучателят е поел задължение да върне кредита в срок до *** г., както и да заплати на падежа референтна лихва, която към момента на сключване на договора е в размер на 6,37% годишно за предоставения кредит (т.3.1.10 от договора). При неизпълнение на задълженията по т.3.1.9 и т3.1.10, кредитополучателят се задължава да възстанови на *** предоставения кредит, както и законна лихва върху главницата, считано от деня на забавата. Срокът за връщане на кредита е предоговорен, като с подписване на анекс, същият е определен на дата ***г. Договорено е дължимата лихва по кредита да бъде изплатена до 15.11.2011 г., а лихвата по разсрочването, дължима след 15.11.2011 г. се възстановява към датата на падежа по т.1 от анекса. В случай на неизпълнение на т.5 от Анекса, то *** има право да прихване дължимата сума от вземания на земеделския производител от ***. След като *** не връща в срока предоставения кредит, ведно с дължимите лихви, ищецът го уведомява, че дължи главница в размер на *** лв., както и лихва към датата на издължаване. Писмото се връща с информация, че лицето е починало и във връзка с това *** предприема действие, по установяване на наследниците на длъжника и изясняване на обстоятелството дали те са встъпили в правата си. С удостоверение за наследници издадено от *** се установява, че наследници на ***, са ответниците *** - син и *** - ***. От писмо изх. № 851 от 12.05.2014 г. на Районен съд - ***, е видно, че наследниците не са вписали молби за приемане или отказ от наследство оставено от баща им. Във връзка с получената информация, на *** - *** на починалия е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № *** г., а на *** - син на починалия е изпратена Покана за доброволно изпълнение*** г. След като наследниците на ***, не предприемат действия във връзка с изпълнение на договорните задължения на баща си, ищецът депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК /извлечение от счетоводни книги, установяващо вземане на държавно учреждение/. По ч.гр.дело № 1281/2016 г. по описа на ДРС, въз основа на заповед за незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист в полза на *** срещу наследниците на *** за следните суми: 14960.00 лв., представляваща главница по Договор № *** г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни компоненти; законна лихва върху главното задължение, начислено от *** г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист - до окончателното му плащане; 1903,26 лева, представляваща годишна лихва от 6.37 % върху размера на кредита за периода на срока на договора от *** г. до *** г.; 847,73 лева, представляваща лихва по анекс от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекса от *** г. до *** г; 5175,40 лева, представляваща законната лихва върху размера на вземането за периода от 27.11.2012 г до *** г. и 1331,03 лева представляващи направените съдебно деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците представят писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 111, 6. „в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Падежите за плащане на претендираните суми за главница и лихва по анекса са настъпили преди повече от три години от подаване на исковата молба, включително на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1281/2016 г. по описа на районен съд Добрич, поради което считат, че са погасени по давност.
Сочат че исканията за установяване на задължение в размер на 5175,40 лева, представляващо законна лихва върху размера на вземането от *** лева за периода от 27.11.2012 г. до *** г., както и законна лихва върху главното задължение, начислена от *** г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист - до окончателното му изплащане, представлява претенция за заплащане на неустойка в размер на законната лихва, която изрично е договорена между страните в чл. 4.1. от договора, съгласно който: „При неизпълнение на задълженията по т.3.1.9 и т. 3.1.10 от настоящия договор, Кредитополучателят възстановява на *** предоставения кредит, както и законна лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата.” Твърдят, че падежът на главното задължение е настъпил на *** г. - повече от три години преди подаване на исковата молба, включително заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1281/2016 г. по описа на Районен съд Добрич, поради което намират, че всякакви обезщетения от неизпълнението, включително неустойки, са погасени по давност. Релевират възражение за прекомерност на неустойката. Главното задължение е в размер на 14960 лева, а неустойката - в размер на 5175,40 лева, или повече от една трета от размера на основания дълг. Задължение за нейното плащане не е поето от търговец, а от физическо лице. Същата не отговаря на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна по смисъла на ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. т. 3 ОСГК на ВКС.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
На 09.12.2009 г. между ищеца и наследодателя на ответниците
- ***,***, е сключен договор № 08163039 за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни компоненти. Кредитът е в размер на *** лева, като същият
е предоставен на кредитополучателя с цел закупуване на *** и/или ***ни
компоненти за ***. Уговорено е заплащане на годишна възнаградителна лихва, в
размер на 6,37%. Съгласно т.3.1.9 и т.3.1.10 от договора, предоставената сума,
ведно с референтната лихва, изчислена към датата на падежа, следва да бъде
върната в срок до *** г. Съгласно т.4.1 от Договора, при неизпълнение на
задълженията по т.3.1.9 и т.3.1.10 – т.е. връщане в уговорения срок на кредита,
както и заплащане на дължимата лихва, кредитополучателят се задължава да
възстанови на *** предоставения кредит, както и законна лихва върху получения
кредит, считано от деня на забавата. Кредитът е усвоен по банкова сметка *** ***
в ***.
На *** г. между *** и *** е сключен Анекс №1 към договора,
с който страните променят срока за връщане на кредита - *** г., като лихвата по разсрочването е в
размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен процент на РБългария,
приложим към датата на сключване на Анекса, т.е. 25.10.2011 г. ***
производител, поема ангажимент да възстанови до 15.11.2011 г., дължимата лихва
по кредита (т.5), а лихвата по разсрочването, дължима след 15.11.2011 г. се
възстановява към датата на падежа по т. 1 от анекса. Страните се договарят, че
в случай на неизпълнение на т.5 от Анекса, то *** има право да прихване
дължимата сума от вземания на земеделския производител от ***. Тъй като *** не изпълнява
в срок поетите с договора и анекса задължения, за заплащане на дължимите суми, ***
го уведомява писмено, че във връзка с т.4.1 от Раздел „Отговорности“ и т.1 от
Анекс *** г., на сключения с *** договор *** г., дължи главница в размер на ***
лв., както и лихва към датата на издължаване. На *** е определен седмодневен
срок от получаване на поканата, за изплащане на дължимите суми. Уведомлението е
изпратено до *** с уведомително писмо изх. № *** г.
Видно от представено от ищеца писмено доказателство – удостоверение
за наследници изх.№*** г., издадено от *** е починал на *** г., като е оставил
низходящи наследници – своите деца - ответниците *** и ***. От писмо изх. № ***
г. на Районен съд - ***, е видно, че наследниците не са вписали молби за
приемане или отказ от наследство оставено от баща им.
Във връзка с горното, до ответниците са изпратени покани за
доброволно изпълнение - изх. № *** г., с
адресат *** и изх. №*** г. – с получател ***. Видно от съдържанието на
посочените документи, всеки един от двамата ответници е поканен да заплати, в
седмодневен срок от получаване на поканата, на ищеца сума в размер на 14960
лева, ведно със законната лихва към датата на издължаване. Изпратените от ищеца
до ответниците покани за доброволно изпълнение изх.№*** от *** г. и изх.№*** г., са получени лично от последните,
на 04.02.2016 г. – обстоятелство, което се установява от представени от ищеца и
приложени по делото писмени доказателства, като същото не се оспорва от
ответниците.
Наследниците на *** не заплащат претендираните от *** суми,
поради което ищецът депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК /извлечение от счетоводни книги, установяващо вземане на държавно
учреждение/. По ч.гр.дело № 1281/2016 г. по описа на ДРС, въз основа на заповед
за незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист в полза на *** срещу
наследниците на ***, като всеки един от тях следва да заплати по ½ от
следните суми: *** лв., представляваща главница по Договор № *** г. за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни
компоненти; законна лихва върху главното задължение, начислено от *** г. датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист - до окончателното му плащане; 1903,26 лева, представляваща
годишна лихва от 6.37 % върху размера на кредита за периода на срока на
договора от *** г. до *** г.; 847,73 лева, представляваща лихва по анекс от 6 %
върху размера на кредита за периода на срока на анекса от *** г. до *** г;
5175,40 лева, представляваща законната лихва върху размера на вземането за
периода от 27.11.2012 г до *** г. и 1331,03 лева представляващи направените
съдебно деловодни разноски.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК всеки един от двамата ответници възразява писмено срещу издадената заповед за изпълнение.
С молби от 20.12.2016 г. същите оттеглят възраженията си в частта за недължимост на главницата в размер на 14960 лв. С разпореждане от 21.12.2016 г. по ч.гр.д. № 1281/2016 г. на ДРС, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си – в частта за лихвите и разноските, в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на *** на 11.01.2017 г. Исковата молба е подадена на дата 30.01.2017 г., в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
Видно от изслушано в с.з. и прието по делото заключение на ССчЕ, годишната лихва, определена в договора от 6.37 % върху размера на кредита, за периода на срока на договора от *** г. до *** г., е в размер на 1905,90 лв.; лихвата по анекса от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекса от *** г. до *** г., е в размер на 851,11 лв., а законната лихва върху размера на вземането за периода от 27.11.2012 г. до *** г., е в размер на общо 5248,73 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД. Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане. При възражение от страна на ответника - да установи и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми. В тежест на ищеца е да докаже размер и период на претендираното обезщетение за забава.
Страните не спорят, че наследодателят на ответниците е
усвоил целеви кредит, предоставен от ищеца, в размер на 14960 лева.
По делото не се спори, а и в хода на производството по безспорен начин се установи, че ответниците *** и *** са единствените наследници на починалия на *** г. ***. На основание чл.5, ал.1 ЗН, който сочи, че децата на починалия наследяват по равни части, всеки от двамата ответници отговаря за ½ част от задълженията на своя наследодател. Ответниците не оспорват, че са приели наследството.
Изискуемостта на задължението за сумата от 14960 лева, представляваща главница – предоставен от ищеца целеви кредит е настъпила на 27.11.2012 г. – първият ден след изтичане срока за изплащане на дължимите суми – *** г., определен с анекс №*** г. Тъй като изискуемостта е настъпила след смъртта на кредитополучателя, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на седмодневен срок от поканата /арг. чл.84, ал.1 ЗЗД/. Поканите за доброволно изпълнение са получени от ответниците на 04.02.2016 г.
По отношение възражението на ответниците за недължимост на годишна възнаградителна лихва в размер на 6,37%, претендирана от ищеца в размер на 1903,26 лева, за периода от *** г. до *** г., както и за лихва договорена с подписване на Анекс №*** г., в размер на 6%, в претендиран размер на 847,73 лева, за срока от 16.11.2011 г. до *** г., съдът намира следното:
Задължението
на кредитополучателя да изплати усвоения кредит се
погасява с изтичането на общата петгодишна давност. Относно договорната лихва,
представляваща цена за ползваната парична сума – в т.ч. както уговорената с
договора за целеви кредит, така и с подписания анекс към него, страните са се
съгласили същата да бъде изплатена, като глобална сума, на падежа на главното
задължение т.е. задължението за заплащане на лихва също се погасява с общата
давност по чл.110 ЗЗД. В случая разпоредбата на чл.111 ЗЗД е неприложима,
доколкото не се касае за периодично плащане.
Видно от сключения между ищеца и наследодателя на
ответниците, договор за целеви кредит, кредитополучателят се е задължил да
изплати на падежа на главното задължение – *** г., в полза на ***, „референтна
лихва, която към момента на сключване на договора е в размер на 6.37% годишно
за предоставения кредит. С анекс №*** г. /т.5/ страните са се договорили
дължимата лихва по кредита да бъде изплатена от кредитополучателя в срок до
15.11.2011 г., т.е. преценка за евентуално изтекла погасителна давност следва
да се прави, като се съобрази изискуемостта на задължението. Съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
Съдът намира, че в процесния случай, вземането на ищеца за възнаградителна лихва в размер на 6,37% върху главница в размер на 14960 лева, претендирана за периода на срока на договора - от *** г. до *** г. не е погасено по давност, доколкото падежът на задължението за заплащане на лихвата е 15.11.2011 г., а исковата молба е подадена на *** г. /аргумент от разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК/, т.е. в срока по чл. 110 ЗЗД. Видно от прието по делото заключение на ССчЕ, експертът е определил размерът на дължимата лихва на сума в размер на 1905,90 лева, но доколкото този размер надвишава претендирания от ищеца, съдът следва да уважи ищцовата претенция, така както е заявена с исковата молба, а именно – сума в размер на 1903,26 лева.
По отношение иска за заплащане на договорена с подписване на Анекс №*** г., лихва в размер на 6%, в претендиран пълен размер от 847,73 лева, за срока от 16.11.2011 г. до *** г., съдът намира същия за основателен, по съображенията изложени по отношение иска за присъждане на договорната лихва по чл. 3.1.10 от договора за целеви кредит. С Анекс №*** г. страните са уговорили дължимост на лихва в размер на 6% върху главното вземане, за периода от *** г. до *** г. – падеж на главното задължение. Изплащането на лихвата е уговорено като глобално задължение – заедно с възстановяване на кредита, поради което приложение намира разпоредбата на чл.110 ЗЗД. Претенцията на ищеца за заплащане на сума в размер на 847,73 лева, представляваща лихва в размер на 6% върху главницата, за периода от 16.11.2011 г. до *** г. е основателна и като такава следва да бъде уважена изцяло.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че претендираната от ищеца законна лихва в размер на 5175,40 лева, върху размера на вземането, за периода от 27.11.2012 г. до *** г., представлява неустойка. Неустойката е акцесорно съглашение между страните по договора, с което неизправната страна се задължава да изплати на изправната, парична сума, определена или определяема, с цел обезщетяване на вредите от неизпълнението на главното задължение, като не е необходимо тези вреди да бъдат доказвани. В Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г. на ВКС ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика за съдилищата, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. В случая страните са се договорили кредитополучателят да дължи на кредитодателя лихва за забавено изпълнение, в случай на неизпълнение на поетите договорни задължения за възстановяване на кредита и за заплащане на възнаградителна лихва. Същата се дължи на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД и представлява обезщетение за забава. Доколкото ответниците са признали дължимостта на главното задължение в размер на 14960 лева, то и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение е основателна, но не за претендирания от ищеца период. Видно от представените по делото писмени доказателства, ответниците са изпаднали в забава с изтичането на 7 дни от получаване на поканата /04.02.2016 г./, т.е - *** г., като на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая искът за обезщетението за забава се явява основателен, но само за периода от *** г. до *** г. Размерът на дължимата лихва за забава в изплащане на главница в размер на 14960 лева, служебно определен от съда, на осн. чл.162 ГПК, за периода от *** г. до *** г., възлиза на сума в размер на 366,42 лева.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен за сумата от 366,42 лв., за периода *** г. – *** г., като за горницата над 366,42 лв. до предявения размер от 5175,40 лв. и за периода 27.11.2012 г. – 11.02.2016 г. същият подлежи на отхвърляне. Съобразно частта им от наследството на *** всеки един от ответниците дължи по ½ част от посочената сума.
Във възраженията си в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците са оспорили като прекомерно присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение, в размер на 873,30 лв. Заповедта за изпълнение е издадена на 12.05.2016 г. - преди изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г., обн. 24.01.2017 г./ С оглед материалния интерес, както и действащата към 12.05.2016 г. редакция на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.7, ал.7 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на присъденото от заповедния съд юрисконсултско възнаграждение не е прекомерен. Съобразно уважената част от иска по чл. 86 ЗЗД и предвид факта, че дължимостта на главното задължение не е спорна, на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в общ размер от 704 лева за юрисконсултско възнаграждение и 299,20 лева за държавна такса.
В исковото производство ищецът съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 507 лв. С оглед извършеното от ответниците оспорване за прекомерност, съдът намира, че същото следва да бъде редуцирано до сумата от 150 лв., който размер на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакцията, действащата към момента на приключване на устните състезания/ във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал.1 от НПП се определя от съда при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от юрисконсулта дейност.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно уважената част от предявените искове, ответниците дължат в полза на ищеца заплащане на разноски, както следва: 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, 62,35 лева – държавна такса и 31,46 лева – депозит за вещо лице.
Съобразно частта им от наследството на *** всеки един от ответниците дължи по ½ част от горепосочените суми.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците също следва да се присъдят разноски съответно на отхвърлената част от исковете, които възлизат общо 743,36 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422, ал.1 във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК, че *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** ***, двамата като наследници на починалия на ***г. техен баща *** с ЕГН ***,***, дължат на *** по ½ /съобразно частите им от наследството на ***/, от сумата от 1903,26 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, в размер на 6,37% върху сумата от 14960 лева - главница по ***г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на *** и/или ***ни компоненти, сключен между *** и ***, за периода на срока на договора от *** г. до *** г. и от сумата от 847,73 лева – договорна лихва, съгласно т.3 от анекс *** г. представляващ неразделна част от *** г., в размер от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на анекса от *** г. до *** г., за които суми в производството по ч.гр.д. № 1281/2016 г. по описа на ДРС е издадена Заповед №623/12.05.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД, че *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** ***, двамата като наследници на починалия на ***г. техен баща *** с ЕГН ***,***, дължат на *** със седалище в град *** по ½ /съобразно частите им от наследството на ***/ от сумата от 366,42 лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на вземането от 14960 лева, за периода от *** г. до *** г., за която сума в производството по ч.гр.д. № 1281/2016г. по описа на ДРС е издадена Заповед №623/12.05.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 366,42 лв. до предявения размер от 5175,40 лв. и за периода от 27.11.2012 г. до 11.02.2016 г.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** *** да заплатят на *** със седалище в град *** по ½ /съобразно частите им от наследството на ***/ от сумата от 243,81 лева - разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** *** да заплатят на *** със седалище в град *** по ½ /съобразно частите им от наследството на ***/ от сумата от 1003,20 - разноски по ч.гр. д. №1281/2016 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА *** със седалище в град *** да заплати на *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** *** от 743,36 лева – сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :