М О Т И В И
към присъда, постановена на 26.03.2013
година по НОХД №924/2012г. от
Варненски окръжен съд - наказателно отделение
Варненската окръжна прокуратура е
възвела обвинение срещу Г.Н.В. ***, за това, че на 18.08.2011г.
в гр.Варна, направил опит умишлено да умъртви П.Т.Д. с ЕГН **********, като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини и
е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НK.
В
съдебно заседание прокурора поддържа изцяло възведеното обвинение, като
доказано по безспорен и несъмнен начини. След анализ на събраните по делото
доказателства, като намира ,че се касае за лице в напреднала възраст, а от там
и с ниска степен на обществена опасност, доколкото не би бил заплаха за
обществото предлага за престъплението по чл.116 НК да бъде наложено наказание с
приложение на чл.55 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изтърпяването
на което да бъде отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Пледира и за
уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск в пълен размер.
Частното
обвинение представено от адв.Д., като повереник на
пострадалия от деянието Д. пледира в унисон с държавното обвинение, като за
разлика от прокурора моли за наказание, което да е в минимален размер, но да
бъде ефективно изтърпяно от подсъдимия. Счита, че единствено по този начин биха
се изпълнили целите наказанието визирани в разпоредбата на наказателния кодекс.
Моли също за уважаване в цялост на приетия за съвместно разглеждане в процеса
граждански иск за сумата от 30 000/тридесет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от момента на извършване на деянието.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адв.Д. от ВАК пледира за неговото
оправдаване. Намира, че от събраните по делото доказателства не се установява
по безспорен начин подсъдимия В. да е извършил деянието, за което е обвинен.
Счита, че се касае за самоотбрана предизвикана от нападение именно от страна на
пострадалия Д.. За изстрела се навеждат доводи, че е произведен случайно по
време на нападението, и то по вина на Д., който се е опитал да отнеме законно
притежаваното от подсъдимия оръжие. Излагат се доводи и срещу квалифициращия
елемент по т.11 от ал.1 на чл.116 от НК.
В последната си
дума подсъдимият прави неясно общо изявление, без да уточни дали има предвид
своя грешка или грешка на съдебната система, която води срещу него настоящото
производство.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. живеел
в постройка в собствен парцел в местността „Планова" на гр.Варна - урегулиран
поземлен имот №968. Собственик на съседния парцел УПИ №987 била дъщерята на пострадалия
Д., който го ползвал заедно със съпругата си св.Д. през летния сезон. През
2000г. В. се сдобил с боен пистолет „Макаров” 9x18 № BE 251086, след като получил разрешение за носене на
оръжие. През годините отношенията между подсъдим и пострадал били нормални
съседски. Към м.август 2011г. отношенията между двамата не били много добри по
повод недоразумения между съседите във връзка с ползването на вода. След 2009г.
подсъдимия винаги носел оръжието със себе си, тъй като апартамента му бил
ограбен и оттогава се притеснявал да го остави в намиращата се там каса, докато
е на лозето си. В оръжието имало два патрона, единия от които в цевта, а другия
в пълнителя. Подсъдимият носел пистолета затъкнат в работния си панталон, който
бил вързан с въженце вместо колан. В. имал представа как се борави с оръжието,
доколкото в началото ходил на стрелбището в кв.Виница в гр.Варна за да стреля.
Длъжностното лице отговарящо за спазването на изискванията за съхранение и
боравене с огнестрелни оръжия пол.инспектор Костов от II РУ на МВР за последно инспектирал подсъдимия през
2009г. по негови обяснения в съдебно заседание.
Срещу
парцела собственост на подсъдимия през пътя имало обособен тревист участък,
който мълчаливо бил възприет от съседите за място за паркиране. В. заявявал, че
има претенции по отношение на собствеността, но не предприемал някакви
конкретни действия в тази насока. Мястото наоколо било обрасло с храсти,
саморасли дървета и трева, като в процесния ден сутринта подсъдимия бил наел
хора да ги изрежат. В процесния ден сутринта пострадалия потеглил с автомобила
си към гр.Варна и когато около 10.00 часа се върнал установил, че няма къде да спре,
тъй като наетите от подсъдимия работници оставили отрязаните клони и храсти на
мястото за паркиране. По тази причина Д. започнал да разчиства, като преместил
част от окосеното в мястото на В., след което паркирал и се прибрал. В късния
след обяд около 17:30 часа В. видял, че клоните са преместени и се ядосал. Тръгнал
да провери кой от съседите му го е направил , като първо отишъл пред имота на
св.Г.Х.. Както обикновено в себе си носил и пистолета със зареден патрон в
цевта. Подсъдимия засякъл Х. докато влизал в имота си за да се преоблече и го
попитал той ли преместил окосеното, като бил видимо ”афектиран”. Х. му
отговорил, че не е, и си влязъл в имота. След малко излязъл, като отново бил
попитан и обяснил, че не е местил вършините. Пострадалият Д. чул разговора от
двора си и извикал, че той преместил окосеното. След това излязъл и се
приближил към В., който започнал до го ругае и да „мърмори” по повод на случилото
се. Д. явно тъй като се бил почерпил с алкохол /Протокол за мед осв. л.46/също започнал да обяснява защо е преместил вършините, като в
това време Х. се отдалечил в посока на лекия си автомобил спрян около 30 метра по-надолу
по пътя. Нито той, нито Д. знаели, че В. притежава и носи в момента процесния
пистолет. Подсъдимият се обърнал и поел в посока на имота си, като Д. го
последвал и продължил с обясненията по повод случката. Подсъдимият подпомагал
движението си като се подпирал на тояжка и когато стигнал до стола който
оставил до празното място се спрял. Пострадалия бил на около два, три метра зад
него и отново започнал да му обяснява, че той а не Х. е преместил вършините. В
този момент В., както стоял с гръб към него измърморил ”сега ще видиш кой ги
премести” извадил с дясната си ръка пистолета от панталона си, обърнал се
насочил го към Д. и произвел изстрел. Куршумът улучил св.Димтров
в областта на шията, при което той почувствал парене и „шурналата” кръв. В
първия момент той запазил самообладание и хукнал обратно към комшията си Х. за
помощ. Последния чул изстрела и извикал на Д. да излезе на пътя, а той извикал
на жена си повика помощ и тръгнал с автомобила си към Д.. В същия момент
възприел и В. , който се прибирал в имота си. В момента, в който Д. излязъл на
пътя се строполил и изгубил представа за случващото се. Св.Х., виждайки че от раната
силно кърви, помолил пристигнали други
съседи да останат до ранения, а той отишъл да посрещне линейката и полицейските
органи. На място пристигнал екип на Бърза помощ, който откарал св. Д. *** АД,
където били предприети животоспасителни мероприятия.
На място бил изпратен автопатрул от III РУП в състав Св.К.В.К. и Григор Сотиров. При пристигането
си заварили Д. на земята облян в кръв, като няколко души се опитвали с кърпи да
спрат кръвта. Служителите подходили до имота на подсъдимия и го видели, че
излиза от там с пистолета в ръката насочен към земята. След като му било
разпоредено няколко пъти от св.К., В. хвърлил пистолета и бил задържан. На
полицаите обяснил, че имали спречкване с Д. по повод хвърлени клони и го
прострелял, като съжалявал за случая. Обяснил също, че Д. го бил нападнал и
ударил, макар че видимо по него нямало никакви следи от удари или побой.
За да приеме за установена горната фактическа
обстановка, съдът цени по следния начин
събраните и приобщени доказателства:
На първо място са показанията на св.Х., който е
възприел непосредствено най-голяма част от действията, както на подсъдимия,
така и на пострадалия Д.. Същият описва раздразнението на В. по повод на
преместените вършини, което първоначално е било насочено към него, а
впоследствие към Д.. Видно е, че същият провокиран от един прозаичен битов
епизод е изпаднал в раздразнение и е тръгнал да търси разправия със съседите си
и то не конкретно с пострадалия, а изобщо. Става ясно, че инцидента не е
продиктуван от някаква стара вражда или конфликт, а е ексцес на моментното
поведение на подсъдимия. Показанията на пострадалия Д. почти напълно са в
унисон с обсъдените, като същия дори признава, че е наругал В. в разправията. След
като съда непосредствено възприе подсъдимия и пострадалия, намери, че при
напредналата възраст на първия и доста добрата физика на втория подобен на твърдяния удар би довел до видими, тежки последици у В.,
особено ако беше в областта на лицето. Впрочем така твърди и подсъдимия:
„ченето ми изхвърча”, „след инцидента ми течеше кръв от устата”. Друга картина
обаче се разкрива от показанията на полицейския служител К., който е възприел
състоянието на подсъдимия непосредствено след извършване на престъплението. По
него са липсвали каквито и да е наранявания и е говорил ясно, което би било
невъзможно, ако си е загубил челюстта. Подсъдимият без съмнение не би могъл по
никакъв начин да се противопостави физически на Д., ако последния бе се опитал
да му отнеме оръжието, а твърдяното блъскане и събаряне, с оглед данните за
заболявания на костите у подсъдимия неминуемо биха довели до тежки увреждания. Такива
не са установени, като В. не е потърсил лекарска помощ или освидетелстване от
съдебен лекар. Останалите гласни доказателства са събрани от близки на
пострадалия и касаят период след инкриминираното деяние във връзка с получените
травматични увреждания и болките и страданията претърпени от Д..
Съдът прие и цени като допълващи се при взимане на
своето решение и заключенията на извършените експертизи, както в хода на
досъдебното, така и в хода на съдебното следствие:
Съгласно заключението на съдебно - психиатричната експертиза
с психологично обследване подсъдимият В.
е психично здрав, в състояние да разбира свойството и значението на деянията и
да ръководи постъпките си. Същият е със съхранени и високи за възрастта му
когнитивни възможности. Установено е изградено у него отношение на неприязън,
вражда и негодувание от поведението на св.Д.. Не е установено да изпитва
чувство на вина по повод на извършеното. Според експертите в ситуации на фрустрация у подсъдимия се наблюдава известна резистентност - снижаване на възможността за емоционално вчувствяване и индиректна, завоалирана мнителност,
тенденция към създаване на предварителна нагласа към отсрещната страна, като в
експериментална ситуация той успява да наложи самоконтрол. Към момента на
изследването, В. е бил фиксиран изцяло към случилото се на процесната дата.
Критиката, която отправя към себе си е формална, а не дълбока и искрена. В
поведението и преживяванията му се включват много защитни механизми, като себеоневиняване, омаловажаване, интелектуализация, рационализация.
Способностите за емоционално съпреживяване и вчувствяване
са недостатъчни, резистентни. Според вещите лица в екстремална ситуация като
процесната у подсъдимия се е отключила спонтанно агресия, която е била
предварително планирана, като по време на инцидента същия е имал целенасочени
действия. Липсват данни за физиологичен афект.
От заключението на извършената съдебно-балистическа
експертиза №499/11г. се установава, че пистолетът, с
който подсъдимият извършил деянието - „Макаров"
калибър 9мм, № ВИ 251086, е изработен фабрично и представлява късоцевно,
огнестрелно оръжие. Технически изправен е, годен е да произведе изстрел и да
води автоматична стрелба. Патронът, с който е бил зареден към момента на
деянието, е боеприпас калибър 9/18мм, предназначен за стрелба с пистолет 9мм /Макаров, Стечкин/. Намереният на
местопроизшествието патрон е боеприпас, калибър 9/18 мм., предназначен за
стрелба с пистолет 9 мм, система Макаров, Стечкин.
Чрез съдебно-балистическа
експертиза №543/11г. се установява, че усилията, които са необходими да се
приложат върху спускателпня лост па притежавания от В.
пистолет са: при положение на ударното чукче в предно крайно положение - 7 кг,
а при положение на ударното чукче в задно крайно положение - 2,4 кг.
Видно от изслушаното и прието заключение на извършената
съдебно-медицинска експертиза /№384/11г./ св.П.Т.Д. е получил огнестрелно
нараняване в дясната половина на шията с входно отвърстие в дясната половина
шията и изходно отвърстие над дясната лопатка; лезия
/разкъсване/ на дясна външна ярем па вена и на десния мишничен
сплит. Травматичните увреждания са резултат от действието на проектил с висока кинетична енергия. Посоката на раневия канал е отпред назад и леко отляво надясно. Това,
както и входното и изходното отвърстие на нараняването, предполагат позиция на
пострадал извършител лице в лице. Вещото лице е сочи, че полученото от св.П.Т.Д.
травматично увреждане на голям кръвоносен съд /вена югуларис
ектерна/ с изразена кръвозагуба, му е причинило
разстройство на здравето временно опасно за живота. Травмата в областта на
дясната половина на шията е ангажирала целостта на десния мишничен
сплит е довела до невъзможност за привеждане и болка в областта на горния десен
крайник. Това увреждане е определило затруднение в движението на десния му
горен крайник за период по-дълъг от един месец.
Съгласно заключението на назначената в досъдебна фаза
съдебно медицинска експертиза след следствен експеримент №41-2012 и назначената
в съдебна фаза комплексна съдебно медицинска и балистична експертиза по писмени
данни с участието на криминолог полученото травматично увреждане е резултат от
действието на проектил с висока кинетична енергия.
Като са взели предвид морфологичните особености на входното нараняване, раневия канал и изходното нараняване, разположението по
височина на вход и изход 146см. вещите лица приемат, че при произвеждане на
изстрела позицията на оръжието е била хоризонтална при изправено положение лице
в лице на извършител и пострадал. Ако се приеме, че извършителят е бил по гръб
на земята то пострадалия е следвало да бъде успоредно над него, като оръжието
насочено по вертикала.
В противовес на изложеното за установено са
обясненията на подсъдимия В.. Същия твърди, че случилото се е по вина на Д.,
доколкото той именно е имал намерение да се саморазправи или дори „да го убие с
голи ръце”. Възпроизведения изстрел се обяснява с обстоятелството, че
подсъдимия е бил ударен в лицето след което блъснат на земята при което
пистолета е изпаднал. След като В. го взел Д. го хванал за китката и посегна да
вземе оръжието, при което неволно бил произведен и процесния изстрел. Следва да
се отбележи, че се изнася фактология в разрез с осъществени следствен
експеримент/л.54 д.п./ - при липса на контакт между двамата. Самия подсъдим не
изнася данни за тежки предходни вражди с пострадалия, напротив твърди че е имал
неприятности от другите съседи, тъй като му е разрешил да си пусне вода от
неговото място. Впоследствие имало прояви на тормоз, като гостите на
пострадалия и той лично го ругаел и хвърляли битови отпадъци в неговото място. С
оглед на всички останали както гласни така и писмени доказателства и заключения
по назначените и приети експертизи съдът възприе цитираните обяснения като
защитна теза и ги цени единствено по отношение времето мястото и присъствалите
лица, както по отношение признанието, че именно В. е произвел инкриминирания
изстрел.
Обясненията на В. залягат и в развитата от защитата теза за случайно произвеждане на изстрела от подсъдимия, и
то в условията на неизбежна отбрана. Базирайки се, както на изводите на СППЕ за
психическото му състояние в онзи момент, така и тези на двете комплексни
медико-балистични експертизи не позволяват да се направи исканото от защитата
заключение за някакво съмнение в авторството на подсъдимия за произвеждането на
фаталния изстрел с оглед рефлекторност при извършване
на това му действие и оттам - за случайно деяние или такова в условията на
самоотбрана. Липсват данни, както бе упоменато по горе, за телесни увреждания
които биха били на лице ако се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия.
Напротив налице са свидетелски показания в обратната насока от трети
незаинтересовани лица, едното от които полицейски служител. Безспорно е
установено произвеждането на изстрел с оръжието на подсъдимия и то от него,
посоката на куршума, с който е бил снаряден патронът от вложените в пълнителя
на неговия пистолет боеприпаси. Категоричен е изводът на експерта, че
намерената на местопроизшествието гилза от такъв патрон е изстреляна именно от
пистолета на подсъдимия. Въпреки липсата на конкретни доводи от защитата съдът
намери, че поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на
деянието не могат да се очертаят необходимите три фази на физиологичния афект,
а именно: кумулирането на отрицателни емоции,
емоционален взрив с характерните вегетативни реакции и фазата на физиологичното
изчерпване. След като не е налице физиологичен афект у В., то деянието му не
може да бъде квалифицирано по чл.118 от НК,
тъй като е несъставомерно.
След преценка на изброените доказателства и приетите писмени такива: проктокол
за оглед/л.8/, фотоалбум/л.10 и сл./, протоколи за добр.предаване,
справка съдимост, писма, докл.записка, пост. за
предявяване и др. съдът прие от субективна и обективна страна, че подсъдимият В.
е виновен по възведеното обвинение, като е направил
опит умишлено да умъртви П.Т.Д. с ЕГН **********, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята на дееца причини и е извършено по
хулигански подбуди и е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НK.
Подсъдимият
е действал при пряк умисъл. Субективното отношение на дееца, се обективира от
извършеното от него. В конкретния случай при насочен срещу жертвата боен пистолет
и произведен изстрел в областта на главата и шията, самото действие очертава
прекия умисъл за убийство по смисъла на чл. 11, ал.
2, пр.1 НК.
Квалифициращият елемент - по т.11 на
чл.116 НК се обуславя от обстоятелството, че подсъдимия В. е извършил
престъплението по хулигански подбуди. И
това е така защото винаги, когато се даде израз на изпитваните негативни
чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и
правов ред, към спокойствието и сигурността на околните, това поведение
осъществява всички признаци на състава на чл.325, ал.1 НК, даже ако е продиктувано от личен мотив. Преместването на
отрязани клони и храсти, и дори върнати обиди в никакъв случай не може да
оправдае извършването на такова тежко и жестоко престъпление. В конкретния
случай се установява, че дееца чрез действията си е изразил явно неуважение към
обществото, и демонстрирал грубо незачитане на установените социални ценности.
Категорично с оглед събраните доказателства не би могло да се приеме, че водещ
е бил личен мотив, което би изключило квалификацията по т.11. Става ясно, че
още преди да разбере кой е преместил клоните, В. е имал намерение да се
разправя с всеки от съседите си, като се е държал неприлично и грубо. Не на
последно място е тръгнал да прави горното със „затъкнат” в панталоните боен
пистолет с патрон в цевта.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следните
смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
По отношение на смекчаващите
наказателната отговорност обстоятелства:
Безспорно се касае за
извършител в много напреднала възраст и в не добро здравословно състояние.
Същия не е осъждан и няма данни за негови противообществени прояви.
По отношение на отегчаващите
наказателната отговорност обстоятелства:
Съдът взе предвид поведението
на дееца както непосредствено след извършване на деянието, така и впоследствие.
Впечатленията на съда се допълват от заключението на изслушаната СППЕ. В. е
останал безразличен към случилото се и впоследствие включително в съдебна фаза
не изразява искрено съжаление за деянието си. Дори да се приеме неговата теза
по повод обвинението подобно поведение по никакъв начин не би могло да се
приеме за обичайно или правилно. Престъплението по чл.116 НК е едно от най-тежките
посегателства, за което законът предвижда три тежки алтернативни санкции. С
оглед данните за личността на подсъдимия и фазата на довършване на деянието ВОС
намери, че следва да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Що се
касае до конкретния размер на наказанието лишаване от свобода и до евентуалното
приложение на института на условното осъждане ВОС не прие аргументите на
държавното обвинение. Напредналата възраст и здравословните проблеми не могат
да се абсолютизират и да водят до извод за липса на обществена опасност на
дееца. Самото деяние говори за противното. При налагане на исканото от
държавното обвинение наказание по вид и размер с оглед на конкретните параметри
на стопреното установено по делото както в хода на
досъдебното, така и в хода на съдебното следствие би се стигнало според състава
на ВОС до нарушение на принципът за индивидуализацията на наказанието, като се
надценят характеристичните данни за личността на подсъдимия и се подценяват
общественоопасните последици. Наказанието трябва да допринася за правилното
функциониране на обществените отношения, да възпитава гражданите към строго
съблюдаване на закона и за постигане другите цели, посочени в чл.36 НК. Не
на последно място следва да се отчете и поведението на дееца преди
престъплението по отношение боравенето с огнестрелно оръжие. Видно е, че същия
системно е нарушавал възприетия нормативно ред не само за съхранение на същото,
доколкото липсва каса в постройката, в която живее и до самото носене на
оръжието. При ясното съзнание за евентуални щети, както за него така и за трети
лица В. е носил заредено бойно оръжие години наред в дрехите си с патрон в
цевта. Единствено на случайност следва да се отдаде обстоятелството, че не е
възникнал тежък инцидент, с оглед очевидното неглижиране от страна на
компетентните органи на проблема. Стои и въпроса, ако действително подсъдимия е
в такова тежко състояние, защо това не е било взето предвид, и защо никой не е
взел нужните мерки за отнемане на оръжието, още повече след като същото е
водено на отчет, и компетентната служба в МВР е следвало да съобрази възрастта
и състоянието на подсъдимия.
При тези предпоставки, съдът
намери, че наказанието от 5 (пет) години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален
ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип съответства на извършеното. При
взимане на решението ВОС съобрази, както целите на индивидуалната така и на
генералната превенция, като счете, че се касае за брутално посегателство върху
живота на другиго, а предотвратяването на леталния изход за жертвата е
резултат, за който деецът няма никаква заслуга.
По
отношение на приетия за разглеждане граждански иск.
Като
призна подсъдимия В. за виновен по възведеното му обвинение ВОС намери за
основателен и предявения от пострадалия Д. граждански иск за причинени от
деянието неимуществени щети изразяващи се в болки и страдания. Като отчете дългия период за възстановяване,
което в някой отношения продължава и до настоящия момент, прецени данните
събрани чрез разпит на близките на пострадалия и медицинската документация
съдът намери за съответен и предявения с молбата размер от 30000/тридесет хиляди/
лева, като го уважи изцяло ведно със законната лихва от момента на увреждането.
В тежест на подсъдимия бяха
присъдени и сторените съдебни разноски, както и държавна такса върху размера на
уважения граждански иск.
На основание чл.53, ал.1, б.”а”
от НК бе постановено и отнемане в полза на Държавата на вещественото
доказателство – пистолет „Макаров” ВЕ 251086.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН СЪДИЯ: