Р Е Ш Е Н И Е
№…………/16.08.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОИФЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на
шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5358 по
описа за 2016г, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на В.С.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, с която срещу „Б.С.А.” ЕООД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:***, се предявяват искове, както следва: на основание чл. 79 вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата от 27 044.25 лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в обезценяване
на лек автомобил „Мерцедес CLK 500”, с peг. №***** за периода от м. януари. 2011г.
до 31.03.2015г. поради незаконосъобразно упражненото право на задържане; на основание чл. 55, ал.1, пред. 3 от ЗЗД
за сумата от 13 000,00 лв. – връщане на авансово платената сума по
разваления договор за ремонт на лек автомобил „ Мерцедес CLK 500”, с peг. № *****,
а на основание чл.86 от ЗЗД за сумата
от 2 957,00 лева – обезщетение за
забава плащането на главницата от 27044,25 лева за периода от 01.04.2015г. (деня,
следващ деня на връщане на автомобила) до 27.04.2016г. (датата на подаване на
исковата молба), ведно със законната лихва считано от 28.04.2016г до
окончателното им изплащане на сумите.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 27.04.2006 г. предал на „Б.С.А.” ЕООД собствения си лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „CLK 500”, с peг. № ***** за ремонт след
настъпило ПТП. Ответникът определил цена на ремонта на сумата от 13 000,00
лв. както и продължителността му - няколко месеца, поради необходимостта някой
части да се поръчват и бъдат доставени от Германия. След известно време
служител на ответника му се обадил и му казал, че следва да доплати сумата от 9 460,00
лв., за да може да си получи автомобила обратно, на което той възразил и
поискал да узнае защо ремонтът се е оскъпил толкова и да му се представят
документи за подменените части, както и да извърши оглед на същите. Ответникът
не уважил искането му като освен това му заявил, че автомобилът няма да бъде върнат
докато не се заплати оставащата част от стойността на ремонта и ще бъде
таксуван с гаражна такса за всеки ден престой до плащането. Автомобилът стоял
неизползван в двора на сервиза и състоянието му се влошавало с всеки изминал
ден. С
решение от 22.07.2014 г. по гр.д. № 4665/13 г. на Софийски апелативен съд,
ответникът е осъден на основание чл. 79, ал.1 вр. с чл. 82 от ЗЗД да заплати на
ищеца сумата от 29 225,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществените вреди, съизмерими с настъпилото обезценяване на
процесния автомобил за периода на неоснователното му задържане от август 2006
г. до януари 2011 г. За времето от януари 2011г. до 31.03.2015г. автомобилът
все още е в незаконосъобразно държане от ответника и продължавал да се
обезценява.
След връщането
му на 31.03.2015г. същият е
откаран не на собствен ход до друг сервиз, където е извършена техническа проверка на
изправността му. Видно от Приемо-предавателен протокол, подписан на 31.03.2015
год. от В.Г. и служител на „Л.” ЕООД, ЕИК: *****, автомобилът има следните
забележки: 1) корозирало
купе; 2) щети от градушка по цялата кола; 3) корозирали спирачни дискове; 4)
липса на преден десен подкалник - предна част; 5) изгорели от слънцето фарове;
6)изгорял от слънцето салон в купето; 7) скъсан маншон скоростен лост; 8)
корозирал заден капак; 9) липса на заден стоп върху заден капак; 10) спукани
задни стопове; 11) неработеща аудио система; 12) неработеща отоплителна
система; 13) неработеща климатична система. Освен всичко гореизложено, били
констатирани и следните неизправности:
1) изкривяване на автомобилните гуми; 2) блокирали спирачни
апарати; 3) корозирали спирачни дискове; 4) разбити биалетки; 5) скъсани
маншони на полуоски; 6) корозирала генерация; 7) напукани гумено-метални
фтулки; 8) амортисьори на преден капак; 9) напукан кален ремък; 10) неработещ
сензор за светлина. Наличните щети по автомобила са констатирани и от вещото
лице изготвило САТЕ в хода на производството по обезпечаване на доказателства
по реда на чл. 208 от ГПК, за което е образувано гр.д. № 23753/15 г. по описа
на СРС, 31-ви състав. С първото съдебно решение е установено, че стойността на
автомобила е в размер на 30 475.00 лева към 2011г., а при осъществената в
производството по обезпечаване на доказателства САТЕ е установена цена от едва
3 430,75 лв. към 31.03.2015г. По изложените съображения се иска осъждането на
ответника да заплати разликата в размер на 27 044,25 лева, с която сума се е
обезценил автомобила за периода от м.януари.2011г до 31.03.2015г. Отделно се
твърди, че договора за ремонт, по който авансово са заплатени 13 000,00
лева от ищеца, не е извършен от ответника, поради което с исковата молба
последният се разваля, с което отпада основанието за задържане на платеното по
него. По изложените съображения се иска осъждането на ответника да върне сумата
от 13 000,00 лева, ведно със законната лихва от исковата молба до
окончателното й изплащане. Твърди се и че за периода от 01.04.2015г. (деня,
следващ деня на връщане на автомобила) до 27.04.2016 г.(датата на подаване на
исковата молба) върху сумата от 27 044,25 лева се натрупват законни лихви
в размер на 2957,00 лева, които ответникът следва да се осъди да му заплати.
Претендира разноски.
Ответникът „Б.С.А.” ЕООД, ЕИК ******** оспорва исковете по основание. Не
оспорва: че е страна по договора за ремонт на лек автомобил „Мерцедес CLK 500”,
с peг. № *****, че по него е получил фактическата власт върху автомобила и
авансовото плащане от ищеца на сумата от 13 000,00 лева; че за периода от
януари 2011г. до 31.03.2015г. автомобилът е съхраняван при него. Оспорва автомобилът
да е бил неизправен към датата на връщането му, което се установява от подписания
на 31.03.2015г. приемо-предавателен протокол. Искът за връщане на авансово
платената сума, се счита за неоснователен, тъй като извършването на ремонта за
посочената сума е установен с влязлото в сила Решение № 1566/22.07.2014 г.,
постановено по гр. дело 4665/2013 г. на САС, с което се потвърждава Решение №
6042/07.08.2013 постановено по гр. дело №216/2011г на СГС. Счита, че ищецът е неизправната страна по договора за
ремонт, защото не е потърсил автомобила си и не е предприел действия за
връщането му. Оспорва се твърдението, че със заключението по САТЕ се установява
моментът на настъпване на констатираните технически повреди на процесния
автомобил. Извършената последваща диагностика на автомобила от сервиз „Л.“ ЕООД
се ползва само с формална доказателствена сила, създаден в отсъствието на
представител на ответника, поради което не може да му се противопостави.
Релевира и възражение за давност.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Между страните не спорно, че на 27.04.2006 г. ищецът предава на „Б.С.А.”
ЕООД собствения си лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „CLK 500”, с peг. № *****
за ремонт, както и че авансово е заплатил за ремонта сумата от 13 000,00 лева.
С решение №
6042/07.08.2013 постановено по гр. дело №216/2011г на СГС, I-7 състав, потвърдено с решение Решение №
1566/22.07.2014 г., постановено по гр. дело 4665/2013 г. на САС, ответникът „Б.С.А.”
ЕООД е осъден да заплати на ищеца В.Г. на основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД
сумата от 29 225,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с
настъпилото обезценяване на собствения на ищеца автомобил марка „Мерцедес”,
модел „CLK 500”, с peг. № ***** за периода на задържането му от м.08.2006г до м.01.2011г
и са отхвърлени насрещните искове на ответника срещу ищеца с правно основание
чл. 266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9464,78 лева – неизплатена част
от дължимото се възнаграждение за ремонта на лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „CLK 500”, с peг. № ***** и с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от
9045,00 лева – неплатена гаражна такса за престоя на автомобил марка
„Мерцедес”, модел „CLK 500”, с peг. № ***** в гаража на ответника за периода
09.09.2006г – 16.09.2011г.
С нотариална покана
от 28.11.2014гг, връчена на ищеца на 04.12.2014г., последният е поканен от
ответника да посочи банкова сметка, ***е с горецитираните решения суми, в това
число разноските, както и да се уговори среща в удобен за страните дата и час
за предаване на процесния автомобил.
Съгласно
приемо-предавателен протокол от 31.03.2015г. подписан от ищеца В.Г. и
ръководител Сервиз за ответника „Б.С.А.” ЕООД автомобил марка „Мерцедес”, модел
„CLK 500”, черен цвят, с рег. № *****, рама: WDB2093751F000218 се предава на
ищеца в „…изправно състояние…“ на 31.03.2015г в 14:15 часа.
Съгласно приемо-предавателен
протокол от 31.03.2015г. подписан от ищеца и представител на „Л.” ЕООД ЕИК: *****
автомобил марка „Мерцедес”, модел „CLK 500”, черен цвят, с рег. № *****,
рама: WDB2093751F000218, има следните забележки: 1) корозирало купе; 2) щети от градушка
по цялата кола; 3) корозирали спирачни дискове; 4) липса на преден десен
подкалник - предна част; 5) изгорели от слънцето фарове; 6)изгорял от слънцето
салон в купето; 7) скъсан маншон скоростен лост; 8) корозирал заден капак; 9)
липса на заден стоп върху заден капак; 10) спукани задни стопове; 11)
неработеща аудио система; 12) неработеща отоплителна система; 13) неработеща
климатична система. Освен всичко гореизложено, били констатирани
и следните неизправности:
1) изкривяване на автомобилните гуми; 2) блокирали спирачни
апарати; 3) корозирали спирачни дискове; 4) разбити биалетки; 5) скъсани
маншони на полуоски; 6) корозирала генерация; 7) напукани гумено-метални втулки;
8) амортисьори на преден капак; 9) напукан кален ремък; 10) неработещ сензор за
светлина.
От заключение на
САТЕ, изготвено от в.л. В.Другански, прието по ч.гр.д. № 23753/15г по описа на
СРС, 31-ви състав в производство по чл. 208 ГПК, се установява, че лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „CLK 500”, черен цвят, с рег. № ***** е
предоставен за ремонтно-възстановителни работи през 2006, след което не е
пускан в експлоатация. Констатираните при оглед от вещото лице щети по
автомобила последния отдава на външни атмосферни влияния и намеса на трети
лица. Уврежданията по предните носачи са в следствие на експлоатацията на
автомобила. При огледа вещото лице установява следните увреждания: акумулатор –
липсва, в багажника е поставен негоден акумулатор; пера на чистачките –
негодни; спирачни дискове – силно корозирали стопове задни – счупени стъкла;
корозирал заден капак; щети от градушка по автомобила; централен стоп на заден
капак – липсва; амортисьори на капак преден – негодни за експлоатация; фарове –
матирани; подкалник предна част – липсва;предно носачи – луфтове в шарнирните
болтове и в селеновите втулки; сензор за дъжд на челно стъкло – липсва;
електрическа инсталация на арматурно табло – разкъсана; тапицерия седалки –
захабена и изгоряла в седствие на атмосферните влияния, разкъсани задни седалки
от гризачи; облицовка скоростен лост и държачи – за подмяна; гуми 245/40/R17, задни 235/45/R17 “Йокохама“ за подмяна;
необходимост от диагностика и техническо обслужване на ДВГ, трансмисия,
охладителна система и спирачна система. Стойността на труда и материалите за
възстановяване на констатираните щети възлиза на 25246,01 лева. Средната
пазарна стойност на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „CLK 500”, с рег. № ***** към м.05.2015г.
възлиза на 17 153,74 лева. Стойността на запазените части възлиза на 20%
от действителната стойност на автомобила или на сумата от 3430,75 лева. Изводът
за техническата неизправност на автомобила, към датата на връщането му на ищеца
се потвърждава и от заключението на
вещото лице Е.З..
При така
установените по делото факти съдът намира исковете за частично основателни по
следните съображения:
По иска с правно
основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 82, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже,
че в причинна връзка с поведението на ответника, което е несъответно на
дължимото се такова съгласно договора, за него настъпват вредите описани в исковата молба.
Между страните не е
спорно валидното пораждане на твърдяното договорно отношение във връзка с
поправката на увредения при ПТП автомобил на ищеца. Договорът за ремонт има
характеристиките на договора за изработка. Част от задълженията на изпълнителя
по договора за изработка е да съхранява поверените му от възложителя вещи и да
ги предаде след извършване на възложеното. Неизпълнението на това задължение и
свързаните с него вреди са в тежест на изпълнителя.
Спорът между
страните се концентрира относно обстоятелството, какви вреди е претърпял
автомобила на ищеца от неправилното му съхранение от ответника. За установяване
на вредите, тежестта за което се носи от ищеца, последния представя
приемо-предавателен протокол за оглед съставен от него и служител на „Л.” ЕООД
ЕИК: ***** и е изслушано заключение на САТЕ. Приемо-предавателният от
31.03.2015г. протокол е частен свидетелстващ документ, който не носи подпис на
ответника. При това положение, той се ползва само с формална доказателствена
сила и обвързва единствено страните участвали в съставянето му. От това не
следва, че частният свидетелстващ документ не може да установява вярно фактите
и обстоятелства, за които е съставен, както и че въз основа на него съдът не
може да гради фактически и правни изводи. Съдът е длъжен да го цени съвкупно с
останалите доказателства събрани по делото. Описаните в документа щети
кореспондират на щетите, установени с решение № 6042/07.08.2013 постановено по
гр. дело №216/2011г на СГС, I-7 състав,
потвърдено с решение Решение № 1566/22.07.2014 г., постановено по гр. дело 4665/2013
г. на САС. С цитираното решение ответникът „Б.С.А.” ЕООД е осъден да заплати на
ищеца В.Г. на основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 29 225,00
лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с
настъпилото обезценяване на собствения на ищеца автомобил марка „Мерцедес”,
модел „CLK 500”, с peг. № ***** за периода на задържането му от м.08.2006г до
м.01.2011г. Решението формира сила на пресъдено нещо и относно вида и характера
на щети. Последните не са посочени подробно в диспозитива, но са установими при
прочита на мотивите на съдебния акт. Зачитайки силата на пресъдено нещо по
предходното дело между страните, съдът намира, че представения
приемо-предавателен протокол, установява вряно фактите и обстоятелствата, за
които е бил съставен.
Извод в различна
насока не следва от представения от ответника приемо-предавателен протокол, в
който е посочено, че автомобилът се предава на ищеца в „…изправно
състояние…“ на 31.03.2015г в 14:15 часа. В него няма описания на частите и
детайлите на автомобила или някакви други фактически констатации, а единствено извод,
че автомобилът е в изправно състояние. Този извод може да бъде врене или
неверен, само с оглед доказване на фактическото състояние на вещта към
съставяне на документа. Обсъден в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства се налага извода, че този документ и не отразява вярно фактите от
значение за делото, поради което въз основа на него съдът гради единствено
извод, че на датата на съставянето му автомобилът е върнат на ищеца, но не и за
състоянието, в който той е предаден.
Въз основа на приемо-предавателния
протокол представен от ищеца и заключението на САТЕ се установява, че в
резултат на неполагането на грижи за съхранението и влиянието на външните атмосферни условия, и намеса на трети лица, автомобилът на
ищецът претърпява вреди, както следва: акумулатор – липсва, в багажника
е поставен негоден акумулатор; пера на чистачките – негодни; спирачни дискове –
силно корозирали стопове задни – счупени стъкла; корозирал заден капак; щети от
градушка по автомобила; централен стоп на заден капак – липсва; амортисьори на
капак преден – негодни за експлоатация; фарове – матирани; подкалник предна
част – липсва;предно носачи – луфтове в шарнирните болтове и в селеновите
втулки; сензор за дъжд на челно стъкло – липсва; електрическа инсталация на
арматурно табло – разкъсана; тапицерия седалки – захабена и изгоряла в седствие
на атмосферните влияния, разкъсани задни седалки от гризачи; облицовка
скоростен лост и държачи – за подмяна; гуми 245/40/R17, задни 235/45/R17 “Йокохама“ за подмяна;
необходимост от диагностика и техническо обслужване на ДВГ, трансмисия,
охладителна система и спирачна система.
Следователно по
делото се установи, че в резултат на не положените грижи за вещта, които и
най-немарливият стопанин би положил за своята вещ, при условията на груба
небрежност ответникът е допуснал увреждането на автомобила на ищеца, поради
което и за причинените от това вреди, дължи обезщетение.
Относно определяне
на размера на вредата, съдът съобрази, че по предходното дело за периода от м.08.2006г
до м.01.2011г. на ищецът е пресъдено обезщетение в размер на 29 225,00 лева,
което е определено като разлика между пазарната стойност на автомобила към м.08.2006г
(59 700,00 лева) и тази към м.01.2011г (30 475,00 лева). Съгласно заключението
на САТЕ към датата на връщане (31.03.2015г) средната пазарна стойност на лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „CLK 500”, с рег. № ***** към
м.05.2015г. възлиза на 17 153,74 лева. Или за периода от м.01.2011г. до
31.03.2015г е налице допълнително обезценяване на автомобила в размер на 13 322,00
лева (30 475.00 – 17 153,74 = 13 322,00 лева). За разликата над сумата от
13 322,00 лева до сумата от 27 044,25 лева не се установява вреда.
Ответникът не твърди
плащане. Частично основателно е възражението му за давност. Съгласно чл. 111,
б. „б“ от ЗЗД вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се
погасяват с изтичане на три годишна давност. Давността започва да тече от
настъпване на изискуемостта на задължението, а ако то няма отнапред определен
ден за изпълнение, както е в процесния случай – от момента на възникването му.
Следователно погасена по давност е тази част от задължението, която попада в
периода от м.01.2011г до 27.04.2013г. Размерът на тази част съдът определя
съгласно чл. 162 от ГПК на ½ ид.част от задължението или сумата от
6661,00 лева.
Следователно искът
по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД е доказан по основание до размера на
сумата от 6661,00 лева, която следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва, считано от 28.04.2016г. до окончателното й изплащане. За разликата над
сумата от 6661,00 лева до пълния предявен размер от 27044,25 лева искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
За вредите от
забавеното изпълнение на задължението да се плати главницата ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Задължението за
заплащане на обезщетението възниква без отнапред определен ден за изпълнение,
поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана. Такава
покана по делото не е представена. При това положение съдът не може да приеме,
че ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението да плати сумата
от 13 322,00 лева за периода от 01.04.2015г. (деня, следващ деня на
връщане на автомобила) до 27.04.2016г. (датата на подаване на исковата молба).
По изложените
съображения искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД се явяване недоказан по основание и
следва да се отхвърли изцяло.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред. 3 от ЗЗД.
При исковете за
връщане на неоснователно обогатяване за чужда сметка в тежест на ищеца е да
докаже даването, а в тежест на ответника основаните за получаване на даденото.
Между страните не е
спорно, че са били обвързани от договор за ремонт на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „CLK 500”, черен цвят, с рег. № *****, за
изпълнението на който ищецът е платил авансово сумата от 13 000,00 лева.
Ищецът твърди, че договорът не е изпълнен от ответника и с исковата молба
отправя волеизявление за неговото разваляне. За да настъпи потестативния ефект
на развалянето, следва да е налице неизпълнение от страна на ответника на
поетите с договора задължения, в качеството му на изпълнител и кредиторът да е
дал допълнителен достатъчен срок за изпълнение на първоначално дължимото – арг.
от чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Неизпълнението е отрицателен факт, който се
оборва с доказване на положителния факт, който го изключва. В случая
положителния факт се явява точното изпълнение на договора за изработка, какъвто
е характера на договора за ремонт на лекия автомобил. Тежестта да установи
точното изпълнение е в тежест на ответника. От влязлото в сила решение №
6042/07.08.2013 постановено по гр. дело №216/2011г на СГС, I-7 състав, потвърдено с решение Решение №
1566/22.07.2014 г., постановено по гр. дело 4665/2013 г. на САС, тъй като негов
предмет по насрещните искове е била дължимостта сумата от 9464,78 лева –
представляваща неизплатената част от възнаграждението за ремонта на лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „CLK 500”, с peг. № ***** и сумата от 9045,00
лева – неплатена гаражна такса за престоя на автомобил марка „Мерцедес”, модел
„CLK 500”, с peг. № ***** в гаража на ответника за периода 09.09.2006г. –
16.09.2011г. Цитираното решение не формира сила на присъдено нещо, че ремонтът
по договора от 2006г е извършен и че неговата стойност е в размер на
13 000,00 лева. Нещо повече, в мотивите на решението изрично е посочено,
че по предходното дело ответникът не е установил какви ремонтни дейности е
извършил, на каква стойност и дали и какви части са били вложени в автомобила
на ищеца.
Относно даването на
допълнителен срок за изпълнение на първоначално дължимото, съдът намира, че то е
безпредметно с оглед продължителността на забавата на длъжника да отремонтира
автомобила.
С развалянето на
договора за ответника отпада с обратна сила основанието да задържи полученото
възнаграждение, поради което е длъжен да го върне. Доказателства за
осъществяване на способ за погасяване на задължението по делото не са събрани,
поради което и съдът не може да приеме, че такъв е осъществен.
Следователно искът
по чл. 55, ал.1, пред. 3 от ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да
бъде изцяло уважен, като ответника се осъди да заплати сумата ведно със
законната лихва считано от 28.04.2016г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
С оглед изхода на
делото право на разноски имат и двете страни по спора.
Ищецът доказва
разноски за обезпечителното производство, както следва: 20,00 лева за държавна
такса; 320,00 лева депозит за САТЕ и 600,00 лева – адвокатско възнаграждение.
За исковото производство ищецът прави разноски за държавна такса – 1721,00 лева
и адвокатско възнаграждение от 4050,00 лева. От общия размер на разноските
възлизащи на 6711,00 лева ответникът дължи съразмерно на уважената част от
исковете сумата от 3294,98 лева ((19661/40044,25)х6711=3294,98).
Ответникът доказва
разноски за депозит за САТЕ в размер на 200,00 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 3520,50 лева. Адвокатското възнаграждение се оспорва като
прекомерно. Възражението съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, а и с оглед обстоятелството, че за същото дело ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение в по-висок размер. От общия размер на
разноските възлизащи на 3720,50 лева, ищецът дължи съразмерно на отхвърлената
част от исковете сумата от 1893,80 лева
(((40044,25-19661)/40044,25)х3720,50=1893,80).
След съдебна
компенсация на разноските ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
1401,18 лева (3294,98-1893,80=1401,18).
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.С.А.” ЕООД, ЕИК ********, със съдебен
адрес:*** да заплати на В.С.Г. с ЕГН
********** и адрес: ***, както следва: на основание чл. 79 вр. чл. 82 от ЗЗД сумата от 6661,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в
обезценяване на лек автомобил „Мерцедес CLK 500”, с peг. №***** за периода от
м. януари. 2011г. до 31.03.2015г. поради незаконосъобразно упражненото право на
задържане; на основание чл. 55, ал.1,
пред. 3 от ЗЗД за сумата от 13 000,00 лв. – връщане на авансово
платената сума по разваления договор за ремонт на лек автомобил „ Мерцедес CLK
500”, с peг. № *****, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
28.04.2016г до окончателното им изплащане на сумите, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1401,18 лева – разноски
за исковото и обезпечителното производства, съразмерно на уважената част от
исковете и по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 79 вр. чл. 82 от ЗЗД за разликата над сумата от 6661,00 лв., до пълния
предявен размер от 27044,25 лева и искът с правно основание чл.86
от ЗЗД за сумата от 2 957,00 лева – обезщетение за забава плащането на
главницата от 27044,25 лева за периода от 01.04.2015г. до 27.04.2016г.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: