Р Е
Ш Е Н
И Е №260148
гр.Кюстендил, 02.07.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№525/2020г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на адв.Ю.С. ***, в качеството й на пълномощник
на С.И.Г. с ЕГН ********** и С.А.Г. с ЕГН **********, двамата с адрес ***,
против решение №260008/04.09.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено по
гр.д.№2299 по описа за 2019г. на същия съд.
Решението се
обжалва в частите, в които ДнРС е: 1/ признал за установено по отношение
на С.И.Г. и С.А.Г., че Н.И. К.-В., с ЕГН ********** и Б.П.В., с ЕГН ********** при условията на съпружеска
имуществена общност, от една страна, и А.А. К.– С., с ЕГН ********** и А.С. при
условията на съпружеска имуществена общност, от друга страна, са собственици на
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68789.17.85.1.3 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК (няма
издадена заповед за изменение в КККР), с адрес на имота гр.Дупница,
общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул.„б.” №4, на трети (мансарден) етаж, който обект
се намира в сграда с идентификатор 68789.17.85.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68789.17.85, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта-едно, с посочена в доказателствения документ за
собственост площ от 33 кв.м., а съгласно заключение на вещото лице по
гр.д.№12205/09г. по описа на СРС, 79 с-в с площ от 63 кв.м., състоящо се от
дневна, стая, кухня, входно антре, баня - тоалетна, складово помещение,
последното с площ от около 18 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта: имот с идентификатор
68789.17.85.1.2, над обекта - няма, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото – 1/2 идеална част
за Н.И. К.-В.и Б.П.В., при условията на съпружеска имуществена общност и 1/2
идеална част А.А. К.- С. и А.С.; 2/
осъдил С.И.Г. и С.А.Г. да предадат владението
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.17.85.1.3 по
кадастралната карта и кадастрални регистри, на Н.И. К.-В. и Б.П.В. на 1/2
идеална част при условията на съпружеска имуществена общност, от една страна, и
на А.А. К.– С. и А.С. на 1/2 идеална част при условията на съпружеска
имуществена общност, от друга страна; 3/
осъдил С.И.Г. и С.А.Г., на основание чл.73 от ЗС да заплатят на Н.И. К.-В.
и Б.П.В., при условията на съпружеска имуществена общност, от една страна и А.А.
К.– С. и А.С. при условията на съпружеска имуществена общност, от друга страна
общо сумата в размер на 6 340 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване по чл.73 от ЗС за периода 05.06.2015г. – 30.10.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2015г. до 30.10.2019г. в размер
на 2 834.67 лева; 4/ осъдил С.И.Г.
и С.А.Г. да заплатят на Н.И. К.-В. и Б.П.В., сумата в размер на 1 577.78
лева, представляваща разноски в производството по делото, съобразно уважената
част от исковете и 5/ осъдил С.И.Г.
и С.А.Г. да заплатят на А.А. К.– С. и А.С. сумата в размер на 1 577. 78
лева, представляваща разноски в производството по делото, съобразно уважената
част от исковете.
Счита се, че
в посочените части решението е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се
несъгласие със застъпената от съда теза, че спорният имот има характер на
самостоятелен обект, наместо на обща част в сграда в режим на етажна
собственост, тъй като тази теза не кореспондирала със събрания по делото
доказателствен материал. Сочи се, че етажната собственост е възникнала още през
1968г., когато Х. и Н. С. закупили от Община Дупница втория жилищен етаж на
сградата и целия таван. Същевременно, необоснован бил изводът на съда, че
построяването на таванска стая е било реализирано от носителя на право на
строеж, като се счита, че съдът се е „предоверил“ на заключението на вещото
лице за наличие на одобрен архитектурен проект. Липсвали данни работният проект
да е бил одобрен, като същевременно било видно, че изграждането не е съобразено
с него. Счита се, че при липса на надлежно учредено право на строеж и одобрен
архитектурен проект следва да се приеме, че се касае за незаконен строеж, както
на таванска стая от 33 кв.м., така и на допълнително пристроеното към нея в
тавана. Прави се оплакване, че ДнРС не е обсъдил представените по делото писма
от СГКК-гр.Кюстендил, според които процесният имот не представлява
самостоятелен обект по смисъла на закона, а е прилежаща част към втория жилищен
етаж, съгласно приложения НА от 31.05.2005г. Този извод, според
жалбоподателите, произтича и от позоваването в работния проект на нормата на
чл.150 от ППЗТСУ, според който за задоволяване на жилищни нужди се допуска при
двуетажни сгради пристройка до 30 кв.м. на всеки етаж или вместо това се допуска
построяване на допълнителни помещения в тавана. При това положение таванската
стая се явявала обслужваща втория жилищен етаж, който жалбоподателите закупили.
Твърди се, че наличието на издадено строително разрешение не може да замести
акта за учредяване на право на строеж, както и се счита, че районният съд
неоснователно е игнорирал въпроса дали обектът е законен или търпим строеж, тъй
като според практиката на ВКС, ако незаконно построеното не представлява
самостоятелен обект, то същото следва вещта към която е пристроено или
надстроено. Жалбоподателите сочат, че
ищците не са доказали да им е било учредено право на надстрояване в държавния
имот, поради което приложимо се явявало правилото на чл.92 от ЗС. Изразяват несъгласие
с тезата на ДнРС, че с нотариалния акт от 2005г. ответниците по иска закупили
новопостроения таван над таванската стая, тъй като същите са закупили тавана,
който Х. и Н.С.са притежавали по силата на договора за покупко-продажба от
1968г. и същите, според жалбоподателите, не биха могли да запазят за себе си
само незаконно построеното в продадения таван. С тези доводи се аргументира
теза, че ищците не са доказали да са собственици на спорния имот и се моли
отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените срещу Г.искове.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не са постъпили
отговори на въззивната жалба от насрещните страни. При все това, в съдебно
заседание, въззиваемите, чрез пълномощниците си поддържат, че обжалваното
решение е правилно и молят да се потвърди, като считат, че процесният етаж
представлява самостоятелен жилищен имот, реализиран по силата на закупеното от
наследодателите им право на строеж, в резултат на извършено преустройство, без
да е било необходимо да им бъде учредявано право на надстрояване, при
приложение на разпоредбата на чл.148 от ППЗТСУ (отм.). Претендират се разноски.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страни в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на
оплакванията и възраженията, направени от страните, приема, че фактическата
страна по спора правилно е била възприета от районния съд, който е установил на
база събраните по делото доказателства (във въззивното производството такива не
са били допускани), че:
Лицата Х.Н.С.и
Н.Н.С.са били съпрузи.
По силата на
договор от 28.11.1968г. за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата
за продажба на жилища от ДЖФ, предоставени на народните съвети и ведомствата, Х.и
Н.С.са закупили жилищен имот, находящ се в гр.Станке Димитров, ул.„б.“ №4,
ведно с отстъпено право на строеж в 65
кв.м., част от парцел V-2091, в кв.137 по плана на града,
жилищния имот, находящ се на втория етаж от сградата и състоящ се от две стаи,
хол, кухня, антре, клозет, вход (северната страна на сградата ), мазе в
северната част и 1/2 ид.ч. от антрето в мазето и входа за мазето, ведно с целия
таван на сградата.
На
01.06.1977г. на Х.С.и Н.С. с издадено строително разрешение с №136/77г. за
изграждане на таванска стая върху 33 кв.м. в сградата, находяща се в парцел V-2091, в кв.137 по плана на града.
Установено
е, че за преустройството на тавана, чрез изграждане на таванска стая е издадена
виза за проектиране и работен архитектурен проект, предвиждащ новопостроеният
обект да включва таванска стая с размери 3.82 м/4.70 м, антре, с размери 1.85
м/1.90 м, преддверие с размери 1.15м/1.57
и килер с размери 2.21м/1.57м, които да бъдат изградени в югозападната
част на сградата, откъм калкана със съседния УПИ, върху площ от 33 кв.м., а
останалата част от тавана в североизточния край на сградата да не се променя и
да остане таван, чрез достъп през преддверието в преустройващата се част.
От
заключението на вещото лице арх.Катя Симеонова-Гошева, прието в производството
пред ДнРС, се установява, че в процеса на изпълнение на горното преустройство
или скоро след това, на място са извършени СМР в отклонение от одобрения проект
и разрешението за строеж, като е преустроена допълнителна част от тавана и
общата застроена площ на обекта е станала около 67 кв.м., като за отклоненията
в проекта няма издадени строителни книжа - одобрен проект и разрешение за
строеж. На място антрето е било удължено и от двете му страни, освен
предвидените по проект помещения – стая и преддверие с килер, са били изградени
още две помещения – стая с размери 2.60/5.03м и кухня с размери 2.60/3.20м.;
килерът с преддверието са преустроени в баня с тоалетна; светлата височина на
предвидените по проект помещения е 2.58м, а на допълнителните две – 2.38м.
последното, според вещото лице, е довело до видима разлика във височината по
фасадата на сградата, като покривът е на три нива. В североизточната част на
сградата е останало подпокривно пространство, с размери 1.70/10.55м с надзид
1.08м, с достъп от антрето на преустроената част през врата, което пространство
се използва за склад. Стълбищната площадка пред изградения обект е отделена от
стълбището с дървена врата, която се заключва, а от нея е изградена дървена
стълба до изпълненото над обекта подпокривно пространство с надзид около 50-55
см. по фасадите и височина до билото 3.20 м.
Според
вещото лице, така изграденият на място от С. обект, който понастоящем е заснет
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.17.85.1.3 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Дупница, се намира на ниво
трети етаж в жилищна сграда на два етажа, достъпът до който е осигурен от
стълбищна площадка на стълбището на сградата,; над същия има изпълнено
подпокривно пространство, което е отделено функционално от другите обекти в
сградата, чрез стълбищна клетка. Според вещото лице, имотът представлява
съвкупност от свързани помежду си помещения с жилищно предназначение – стаи,
кухня, коридор и баня с тоалетна и може да бъде определен като самостоятелен
обект по ЗКИР, като същевременно притежава всички необходими за едно жилище
помещения и има необходимата светла височина, самостоятелен вход и достъп, за
да отговаря на дефиницията за жилище по §5, т.30 от ДР на ЗУТ. Експертът е
посочил, че с извършените промени - отклонения от одобрен проект и разрешение
за строеж за процесния обект не е надвишена височината на сградата, не е
нарушено предвиждането на подробния устройствен план по отношение височина на
застрояване, начин на застрояване и показатели на застрояване, не се нарушават
нормативни изисквания на действалата по това време нормативна уредба и ЗУТ,
следователно, бидейки изграден преди 1987г., процесният обект отговаря на
изискванията на § 16 ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ и може да бъде обявен
за търпим строеж, като изрично е отбелязал и наличието на нарочна
административна процедура за това.
От приетите
по делото документи се установява, че след реализирането на гореобсъдения
строеж, с нотариален акт за покупко-продажба от 31.05.2005г. с №183, том I,
рег.№1618, дело №174/2005г. на нотариус А.Р., Х.С.и Н.С. са продали на С.И.Г., следния свой недвижим
имот, а именно - жилище, находящо се на втория етаж от жилищна сграда,
построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя в част от парцел V-2091, в кв.137 по действащия към 28.11.1968г. план на гр.Дупница, състоящо се от две стаи, хол, кухня, антре, тоалетна,
вход /северна страна на сградата/, мазе
в северната част и 1/2 идеална част от
антрето в мазето, ведно с целия таван на сградата.
С
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №11, том 1,
per.№289, дело №10 от 16.01.2009г. на нотариус Луиза Стоева, per.№527 на НК, С.И.Г.
и съпругът й С.А.Г. са били признати за собственици на основание покупко –
продажба на процесния имот, заснет като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68789.17.85.1.3 по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на
АГКК.
Х.Н.С.е
починал на 18.12.2006г. и видно от представено по делото удостоверение за
наследници, същият е оставил такива по закон - Н.Н.С.– съпруга и Ю. Х.П. - дъщеря.
С нотариална
покана рег.№274 на нотариус Румен Димитров с район на действие СРС, връчена на
Н.С. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на 28.10.2011г., С.Г. е поканила Н.С. да й
предаде владението върху целия таван на сградата, включващ и самостоятелния
обект с идентификатор 68789.17.85.1.3, с разбирането, че същият е закупен по
силата на договора от 31.05.2005г., заплатен, но владението върху него не е
било предадено на купувача.
От
удостоверение за наследници на Н.Н.С.се установява, че същата е починала на
24.02.2014г. и е оставила за свои наследници, както следва: Валентина Николова
Ковачева, нейна сестра, и Н.И. К.-В., нейна племенница, дъщеря на починалата
преди С. нейна сестра М.Н.Х.. В.Н.К.е починала на 30.01.2015г., като вдовица, и
е оставила за свой наследник низходящата си от първа степен, нейната дъщеря А.А.
К.– С..
Н.С.,
приживе, и Ю. П.а са предявили срещу С.И.Г. и С.А.Г. искова претенция да бъде
признато за установено, че по силата на реализирано право на строеж и по силата
на наследяване от Х.С.са собственици на самостоятелния обект с идентификатор
68789.17.85.1.3 и да бъдат осъдени да им отстъпят собствеността и предадат
владението върху този имот, по който ревандикационен иск е било образувано
гр.д..№1761/2012г. по описа на ДнРС. В производството по посоченото дело на
мястото на първоначалните ответници, при условията на чл.228 от ГПК, е бил
конституиран техният частен правоприемник – синът им А.С. А.. В хода на делото,
на мястото на починалата ищца Н.С. са били конституирани наследниците й по
закон. С влязло в сила на 16.10.2014г. решение, искът по чл.108 от ЗС е бил
уважен и съдът е признал за установено по отношение на А.С. А., ЕГН ********** ***,
че В.Н.К., ЕГН ********** и Н.И.К., ЕГН **********, като правоприемници на Н. Н.С.,
починала на 24.02.2014г. и Ю. Х.П., ЕГН **********, са собственици по силата на
реализирано право на строеж и по силата на наследяване на общия им наследодател
Х.Н.С., починал на 18.12.2006г. на следния самостоятелен недвижим имот:
апартамент с идентификационен №68789.17.85.1.3 по КК на гр.Дупница, одобрена
със заповед №300-5-56/04г., със застоена
площ 63 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, който обект се
намира в триетажна жилищна сграда, построена
в ПИ с идентификатор №68789.17.85, стар идентификатор УПИ V-2091 в
кв.137 по регулационния план на гр.Дупница от 1968 г., както и е осъдил А.С.А.,
ЕГН ********** *** да предаде владението върху посочения имот на собствениците
му. Със същото решение констативният нотариален акт за собственост на недвижим
имот, с №11, том I, per.№289, дело №10 от 16.01.2009г.
на нотариус Луиза Стоева, per.№527 на НК, е отменен.
Установява
се още, че в производство по извършване на съдебна делба на имущество, останало
в наследство от Х.С.по гр.д.№12205/2009г. по описа на СРС, с участие на
съделителите Ю. П., Н.И. К.-В. и А.А. К.– С., е била постигната съдебна
спогодба на 20.11.2017г., по силата на която в общ дял на последните две са
били поставени имоти, в това число и таванска стая със сервизни помещения
/мансарда/, над втория етаж в жилищната сграда със застроена площ по строително
разрешение от 35 кв.м., а съгласно заключение на вещо лице – 65 кв.м., която
сграда се намира в гр.Дупница, ул.„б.“ №4, със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като е уговорено
за уравняване на дяловете Н.И. К.-В. и А.А. К.– С. да заплатят на Ю. П.
конкретни парични суми.
Представен е протокол 18.11.2014г., според
който А.С.А., чрез пълномощника си С.И.Г., е предал на П.П. - пълномощник на наследниците на .Н. С. към
съответния момент — В.Н.К.и Н.И. К.-В., и на Ю. П. три комплекта ключове от
недвижимия имот.
В
производството пред ДнРС са разпитани свидетели – лицата Д.И. Д., Р.Д.Д., Л.И.С.
- братовчед на ответницата С.Г. и С. Е. Д., от чиито показания най-общо е
установено, че семейство С. приживе през лятото живеели на втория жилищен етаж,
канили гости, които при необходимост от преспиване пребивавали на третия; след
2011г. Н.С. нямала достъп до третия етаж; след като ответниците закупили имота
отремонтирали и заживяли на втория жилищен етаж, но като идвали децата им със
семействата си ползвали етажа отгоре, където ремонтирана е била само спалнята.
От
заключението на вещото лице арх.С.-Г. се установява, че на стълбищното рамо,
тръгващо нагоре от стълбищна площадка на първи етаж, на шестото стъпало е
монтирана чрез заварки ажурна метална преграда с врата през цялата ширина на
стъпалото, която се държи заключена и е била отключена за извършване на огледа
от представители на С. и С. Г..
В
първоинстанционното производство е прието заключение по назначена по делото
съдебно – оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Е.Т., съгласно което заключение пазарният месечен
наем на процесния имот е 120.00 лева -
за времето от 05.06.2015г. до 30.10.2019г. – 6 340 лева, размерът на
законната лихва за периода от 05.06.2015г. до 30.10.2019г. – 2 834.67
лева. Пазарният месечен наем на поземлен имот с площ по документ 33 кв.м. е
50.00 лева - за времето от 05.06.2015г. до 30.10.2019г. – 2 641.50 лева,
размерът на законната лихва при приходна площ 33 кв.м. за периода от
05.06.2015г. до 30.10.2019г. е 1 181.06 лева.
При тези
факти, районният съд е уважил изцяло предявените искове, като е анализирал
фактите, относими към преценката относно статута на спорния имот като
самостоятелен обект на право на собственост или като обща част към сграда в
режим на етажна собственост, като е аргументирал теза, че построеното на място,
макар и без одобрени строителни книжа, жилище, представлява самостоятелен
обект, който е станал собственост на С.в резултат на реализираното право на
строеж, чиито носители същите били. Направен е извод, че след като имотът е
самостоятелен, а не принадлежност към втория жилищен етаж, то същият не е бил
прехвърлен на ответниците при сключването на договора за покупко-продажба и не
се включва в използваното в нотариалния акт понятие „цял таван на сградата“.
Съдът е констатирал наличието и на другите предпоставки за уважаване на
предявените ревандикационни претенции. Намерил е за основателни и исковете за
присъждане на обезщетения за процесните периоди, през които собствениците са
били лишени от ползването на имота.
Преценявайки установените по делото факти,
настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Според
настоящия състав на съда, решението на РС-Дупница е неправилно, следва да бъде
отменено изцяло, а предявените искове – отхвърлени, поради следното:
Както
правилно е посочил и първостепенният съд, най-съществения въпрос, който следва
да намери отговор в настоящия казус е въпросът за статута на спорния имот –
представлява ли същия самостоятелен обект на право на собственост или е обща
част, респ. принадлежност към главната вещ – втори жилищен етаж от сграда.
Отговорът на този въпрос е в основата на отговора на въпроса кому принадлежи
собствеността върху имота.
Ищците
твърдят, че по силата на реализирано от Х.и Н.С.право на строеж, наследствено
правоприемство и извършена съдебна делба, са собственици – първите двама при
условията на СИО и вторите двама при условията на СИО – на самостоятелния
жилищен имот – мансарден етаж, заснет като самостоятелен обект в сграда с
идентификационен №68789.17.85.1.3 по КККР на гр.Дупница, като твърдят, че
ответниците без основание го владеят и ги лишават от ползването върху имота.
Ответниците,
от своя страна, възразяват, че имотът е бил построен без наличието на строителни
книжа, представлява незаконен строеж, няма самостоятелен характер и за
изграждането му С. не са имали отстъпено право на надстрояване, при
реализирането на което да са станали собственици на построеното, което е
запазило несамостоятелния си характер и при разпореждането с втория жилищен
етаж същите са прехвърлили на Г.и собствеността върху него.
Ищците, тук
въззиваеми, застъпват разбирането, че самостоятелният обект е възникнал не в
резултат на извършено надстрояване, а в резултат на извършено преустройство на
тавана в тавански етаж.
Настоящият
съд, преценявайки доказателствата по делото и съобразявайки твърденията и
възраженията на страните, по свое вътрешно убеждение, счита, че ищците,
въззиваеми, не се легитимират като собственици на спорния имот, което изключва
възможността предявените от тях искове да бъдат уважени.
За това, че
изграденият на място от С.трети етаж в сградата отговаря на изискванията за
жилищен етаж и има качеството на самостоятелен обект на правото на собственост,
по делото са събрани категорични доказателства и те се съдържат в констатациите
и изводите на вещото лице – архитект, представило приетото от ДнРС заключение.
Въззивният съд също възприема заключението като обективно и вярно, поради което
счита, че изпълненият на място строеж представлява самостоятелен жилищен обект.
При все
това, настоящият състав счита, че със самия факт на изграждането му С.не са
станали собственици на този имот. Видно е от представения договор за продажба
на държавен жилищен имот, че на 28.11.1968г. С.са закупили втория етаж от
сградата, находяща се в гр.Дупница на ул.„б.“ №4, построена в държавен парцел,
ведно с мазе, целия таван и с правото на строеж. Същите са се снабдили с
разрешение да извършат преустройство в тавана, чрез изграждане на таванска
стая, преддверие и килер с обща застроена площ от 33 кв.м. Наместо това, без
надлежни строителни книжа са изградили самостоятелен жилищен етаж, над който
отново са изпълнили таванско подпокривно пространство. Явно е, че се касае за
извършено надстрояване на жилищната сграда, но макар и извършено от
наследодателите на ищците, надстроеното не е станало тяхна собственост с факта
на изграждането му. В този смисъл, въззивният съд в настоящия му състав, не
споделя застъпената при разглеждане на предходен сходен казус с участието на
част от страните теза, че процесният самостоятелен имот е бил изграден по
силата на отстъпеното с договора за продажба на държавен жилищен имот от 1968г.
право на строеж върху държавния терен. Прехвърленото с този договор право на
строеж не включва в своя обем правото на надстрояване на нов жилищен етаж.
Прехвърлено е правото на строеж за изграждане на продадения втори етаж от
сградата, което право следва собствеността върху етажа и не се погасява, ако
сградата или част от нея погине, защото без да е необходимо учредяването на
ново вещно право, собственикът й ще може да я построи отново в същия обем и
вид, освен ако в акта за учредяване не е предвидено друго – чл.66 ал.2 от ЗС. С
нормата на чл.63 от ЗС е създадена възможност за съществуване на самостоятелно
право на собственост върху постройката, отделно от правото на собственост върху
терена, така, че теренът и сградата да представляват отделни и самостоятелни
обекти на собственост.
В този
смисъл когато С.са закупили втория жилищен етаж от сградата държавна
собственост, същите са придобили и правото на строеж, което към онзи момент,
доколкото е било осъществено, не е имало самостоятелен живот, доколкото е
станало неделима част от абсолютното вещно право, но то не се погасява, именно
с оглед възможността за реализиране на горепосочените правни възможности.
Изричното посочване в договора, че се прехвърля и правото на строеж не може да
се тълкува в смисъл, че собственикът на земята е прехвърлил на купувачите на
втория етаж и правото за надстрояване и изграждане на още етажи в сграда.
Когато
собствениците на втория етаж и – както е посочено в договора – и на целия
таван, който е представлявал подпокривно пространство, са изградили над втория
етаж тавански жилищен етаж и над него отново подпокривно пространство, не са
станали собственици на т.нар. от ищците мансарден етаж, тъй като изграждането
му е извън пределите на отстъпеното им от собственика на терена право на
строеж. При наличието – както е в настоящия случай – на юридическо основание
построеното да бъде самостоятелен обект на собственост, то ще се счита за
собственост на собственика на земята, тъй като ако титулярът на вещното право
на строеж, построи в повече от предвиденото в договора, дори и на основание
строително разрешение и по утвърден архитектурен проект, това, което е
създадено извън рамките на учредената суперфиция и което представлява
самостоятелен обект, се придобива по приращение от собственика на парцела –
чл.92 от ЗС. Както се посочи – наличието на архитектурния проект и издадено
строително разрешение за изграждането, не могат да изменят установените с
договора правоотношения между собственика на земята и собственика на етажа във
връзка с обема на суперфицията. За построеното в повече от определеното
носителят на ограниченото вещно право на строеж има качеството на владелец
върху чуждо място. Последиците от това са, че той има право да търси само
облигационно уравнение от собственика на земята, който е собственик и на
построеното извън обема на правото му. При това, в конкретния случай се касае и
за незаконен строеж.
В случая
няма учредяване на ограничено вещно право на надстрояване по смисъла на чл.66
ал.4 от ЗС, поради което приложение е намерила разпоредбата на чл.92 от ЗС, която
въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и
насажденията върху нея, освен ако не е установено друго, като изключението би
било налице когато е било учредено именно право на строеж, в частност на
надстрояване и то е реализирано в рамките разрешеното, каквото не се установи
по делото да е налице. Следователно, по правилото на посочената норма, с
изграждането на надстройка на втория етаж към жилищната сграда, която – както
самите ищци се домогват да докажат – представлява юридически самостоятелен
обект на право на собственост, собственик на надстроеното е станал носителят на
вещното право на собственост на земята.
|
Неуместно, според съда, въззиваемите възразяват, че в случая се касае за
преустройство на тавана, извършено при условията на чл.148 от ППЗТСУ (отм.),
тъй като въобще не доказват да са били налице предпоставките на тази норма
относно изграждане на тавански жилищен
етаж. Според чл.148 ал.1 т.1 от ППЗТСУ (отм.), в действалата към 1977г.
редакция с ДВ, бр. 62 от 1973г., в застроени недвижими имоти, засегнати от
предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за мероприятия
на държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и
регулационен план, изключени от строителната част, засегнати от строителна
забрана или за които е установен нов начин на застрояване, се разрешава по
изключение за задоволяване на неотложни жилищни нужди да се осъществяват
следните строителни работи: пристройка към законно направена малкоетажна
сграда със застроена площ до 36 кв.м без стоманобетонни плочи и зимнични
помещения; при двуетажни сгради пристройката може да бъде до 20 кв.м на всеки
етаж; вместо пристрояване до 36 кв. м се допуска таванско помещение да се
преустрои в жилище, като се изгради надзид до 1.5 м или като се направят
капандури при влагане на ограничени средства. В случая, строителни книжа за
такова преустройство С.не са имали. Предвид изложеното, налага се извод, че с надстрояването на сградата,
чрез изграждане на самостоятелен жилищен етаж, собствениците на втория такъв
не са придобили собствеността върху надстроеното. Последното очертава
следните правно релевантни за спора изводи – след като не са станали
собственици по силата на изграждането (а друго основание не се твърди),
Станоеви: 1/ не са могли валидно да прехвърлят собствеността върху етажа чрез
разпоредителна сделка и 2/ универсалните им правоприемници, техните
наследници по закон, не са могли да го придобият по силата на наследяването.
Оттук произтича констатацията, че на заявените основания никоя от страните по
спора не се легитимира като собственик на процесния имот. Правен интерес по
делото представлява установяване принадлежността на правото на собственост на
ищците върху имота и доколкото тази принадлежност не е доказана, искът по чл.108
от ЗС, уважаването на който предполага позитивен извод в тази поска, се явява
неоснователен. Правните изводи на районния съд в обратен смисъл, не могат да
бъдат споделени. Обжалваното решение в частта по иска по чл.108 от ЗС, следва да се отмени
изцяло и исковата претенция да се отхвърли. Предвид констатацията за недоказаност ищците, по силата на реализирано
право на строеж, наследяване и съдебна делба да са станали собственици на
спорния жилищен етаж, то и исковите претенции за присъждане на обезщетения за
лишаването им от ползване на имота само на това основание се явяват
недоказани и следва да бъдат отхвърлени, като решението на ДнРС, което в
обжалваната му част е в обратен смисъл, следва да бъде отменено. 3. Относно разноските: Решението на РС-Дупница, с оглед постановения
резултат, се явява неправилно и в частта относно разпределението на
отговорността за разноски, поради което решението в частите, в които
ответниците са осъдени да заплатят на ищците суми за сторени разноски следва
да се отмени, а на ответниците да се присъди пълния размер на сторените от
тях разноски в производството пред първата инстанция, поради което ищците ще
бъдат осъдени да заплатят на ответниците още 935.95 лева. С оглед основателността на въззивната жалба,
направените от жалбоподателите разноски за тази инстанция в общ размер на
988.00 лева следва да се възложат на ответниците по жалбата. Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил Р Е Ш И: О Т М Е Н Я решение №260008/04.09.2020г. на Районен съд –
Дупница, постановено по гр.д.№2299 по описа за 2019г. на същия съд, в частите, в които ДнРС е: 1/ признал за установено по отношение
на С.И.Г. с ЕГН ********** и С.А.Г. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, че
Н.И. К.-В., с ЕГН ********** и Б.П.В., с
ЕГН ********** при условията на съпружеска имуществена общност, от
една страна, и А.А. К.– С., с ЕГН ********** и А.С. при условията на
съпружеска имуществена общност, от друга страна, са собственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68789.17.85.1.3 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК (няма
издадена заповед за изменение в КККР), с адрес на имота гр.Дупница,
общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул.„б.” №4, на трети (мансарден) етаж, който
обект се намира в сграда с идентификатор 68789.17.85.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68789.17.85, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, с посочена в
доказателствения документ за собственост площ от 33 кв.м., а съгласно
заключение на вещото лице по гр.д.№12205/09г. по описа на СРС, 79 с-в с площ
от 63 кв.м., състоящо се от дневна, стая, кухня, входно антре, баня -
тоалетна, складово помещение, последното с площ от около 18 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта:
имот с идентификатор 68789.17.85.1.2, над обекта - няма, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото – 1/2 идеална част за Н.И. К.-В.и Б.П.В., при условията на
съпружеска имуществена общност и 1/2 идеална част А.А. К.- С. и А.С.; 2/ осъдил С.И.Г. и С.А.Г. да предадат владението на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68789.17.85.1.3 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, на Н.И. К.-В. и Б.П.В. на 1/2 идеална част при условията на
съпружеска имуществена общност, от една страна, и на А.А. Ковачева– С. и А.С.
на 1/2 идеална част при условията на съпружеска имуществена общност, от друга
страна; 3/ осъдил С.И.Г. и С.А.Г.,
на основание чл.73 от ЗС да заплатят на Н.И. К.-В. и Б.П.В., при условията на
съпружеска имуществена общност, от една страна и А.А. К.– С. и А.С. при
условията на съпружеска имуществена общност, от друга страна общо сумата в
размер на 6 340 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване по чл.73 от ЗС за периода 05.06.2015г. – 30.10.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2015г. до 30.10.2019г. в
размер на 2 834.67 лева; 4/ осъдил
С.И.Г. и С.А.Г. да заплатят на Н.И. К.-В. и Б.П.В., сумата в размер на
1 577.78 лева, представляваща разноски в производството по делото,
съобразно уважената част от исковете и 5/
осъдил С.И.Г. и С.А.Г. да заплатят на А.А. К.– С. и А.С. сумата в размер
на 1 577. 78 лева, представляваща разноски в производството по делото,
съобразно уважената част от исковете, и вместо това П О С Т А Н О В Я В А: О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователни, предявените от Н.И. К.-В., с
ЕГН **********, Б.П.В., с ЕГН **********, А.А. К.– С., с ЕГН ********** и А.С.,
против С.И.Г. с ЕГН ********** и С.А.Г. с ЕГН **********, двамата с адрес ***,
искове, както следва: 1/ за
признаване за установено по отношение на С.И.Г. с ЕГН ********** и С.А.Г. с
ЕГН **********, двамата с адрес ***, че Н.И. К.-В., с ЕГН ********** и Б.П.В.,
с ЕГН ********** при условията на
съпружеска имуществена общност, от една страна, и А.А. К.– С., с ЕГН **********
и А.С. при условията на съпружеска имуществена общност, от друга страна, са
собственици на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68789.17.85.1.3 по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г. на ИД на
АГКК (няма издадена заповед за изменение в КККР), с адрес на имота
гр.Дупница, общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул.„б.” №4, на трети (мансарден)
етаж, който обект се намира в сграда с идентификатор 68789.17.85.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.17.85, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, с
посочена в доказателствения документ за собственост площ от 33 кв.м., а
съгласно заключение на вещото лице по гр.д.№12205/09г. по описа на СРС, 79
с-в с площ от 63 кв.м., състоящо се от дневна, стая, кухня, входно антре,
баня - тоалетна, складово помещение, последното с площ от около 18 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта:
имот с идентификатор 68789.17.85.1.2, над обекта - няма, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, при права 1/2 идеална част за Н.И. К.-В.и Б.П.В., при условията
на съпружеска имуществена общност и 1/2 идеална част А.А. К.- С. и А.С., при
условията на съпружеска имуществена общност и за осъждане на С.И.Г. и С.А.Г.
да им отстъпят собствеността и предадат
владението върху имота - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68789.17.85.1.3 по кадастралната карта и кадастрални регистри, съобразно
притежаваните права и 2/ за осъждане на С.И.Г. и С.А.Г., на
основание чл.73 от ЗС да заплатят на Н.И. К.-В. и Б.П.В., при условията на
съпружеска имуществена общност, от една страна и на А.А. К.– С. и А.С. при
условията на съпружеска имуществена общност, от друга страна общо сумата в
размер на 6 340 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствения им имот по чл.73 от ЗС за
периода 05.06.2015г. – 30.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2015г. до
30.10.2019г. в размер на 2 834.67 лева. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. О С Ъ Ж Д А Н.И. К.-В., Б.П.В., А.А. К.- С. и А.С. да заплатят
на С.И.Г. и С.А.Г. сумите, както следва: 935.95
лева (деветстотин тридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща дължими разноски за производството пред районния съд и 988.00 лева (деветстотин осемдесет и
осем лева), представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция. Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от деня на получаване на препис от
същото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |