РЕШЕНИЕ
№ 1195
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110202664 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Тодор И. И. от гр. Добрич ЕГН **********, против НП № 21-0445-
000141 от 11.03.2021год. на началника на група към ОД МВР Варна РУ
Аксаково, с което за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2
пр.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и
неправилно и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. По
делото е постъпила писмена молба от същия подадена чрез адв. К.М. от ВАК,
с която се иска отмяна на НП като се изразява становище, че вина за ПТП-то
има другия участник. Отправя се искане и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. К.Лукова, в който същата излага становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че нарушението е доказано, а в хода
1
адм.наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения
на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение
на ответната страна в минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
На 02.01.2021год. около 18:45ч. въззивникът управлявал л.а. „Субару
легаци“ с ДК№ ТХ 2970 ХТ по път 2 клас ІІ-29 – от гр.Варна в посока към
гр.Добрич. Времето било мъгливо като мъглата била гъста. На км.9 поради
движение със скорост несъобразена с атмосферните условия и тези на
видимостта въззивникът изгубил контрол над автомобила, излязъл от пътното
платно, в дясно по посоката си на движението си, и се ударил в изчакващия
там на ПЗ Б2 – „Стоп“ товарен автомобил с рег. № В 0999РР управляван от
св. П.П.. От удара товарният автомобил се обърнал на дясната си страна.
Произшествието било посетено от екип от автоконтрольори при РУ
Аксаково в състав свидетелите Н. и С.. Последните заварили
местопроизшествието запазено. Видели щетите от него, както и следи от
движението на въззивника и преценили, че вина за ПТП-то има той.
Направени били снимки и бил издаден протокол за ПТП. Срещу въззивника
бил съставен АУАН бл. № 518464/02.01.2021год. в който било посочено, че е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки че има възражения.
На 05.01.2021год. въззивникът подал писмено възражение срещу акта в
което посочил, че изведнъж на пътя излязъл черен Форд без светлини и без да
спре на знак стоп и поискал АУАН да бъде преразгледан защото не смятал, че
е виновен.
Възражението не било възприето от АНО и на 11.03.2021год., въз
2
основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДП в резултат на което причинил ПТП е на основание чл.
179, ал.2, пр.1 от ЗДП му наложил адм. Наказание глоба в размер на 200лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни и ВДС, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта,
така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, както и
нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.
правила съдът не констатира .
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че въззивникът е извършил нарушението
за което е санкциониран.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал
МПС-то в тъмната част на денонощието, при гъста мъгла и намалена
видимост, при което напуснал пътното платно и ударил с предната си част на
автомобила си в изчакващия извън него, на знак „Стоп“ товарен автомобил.
Очевидно скоростта на движение на въззивника не е била съобразена с
атмосферните условия и условията на видимост, защото в противен случай
ПТП нямаше да има. Ако скоростта на движение на въззивника е била
съобразена с горните обстоятелства той нямаше да напусне траектория на
пътя. В тази връзка нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП е налице. Съгласно §6,
т.30 от ДР на ЗДП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
3
пътно съоръжение, товар или други материални щети, поради което и АНО е
дал правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по чл.
179, ал.2 от ЗДП – „Който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. В случая наложената санкция е във фиксирания в закона
действащ към датата на нарушението (02.01.2021год.) размер – 200лв., поради
което и за съда не съществува правна възможност да я намали. Нещо повече
налице е законодателна забрана в тази насока регламентирана в нормата на
чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Що се касае да наведеното в молбата на въззивника депозирана преди
съдебното заседание твърдение, че вина за ПТП-то има другия водач, то не се
споделя от съда доколкото не се подкрепя, а напротив се опровергава от
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. На първо място
в показанията си пред съда св. П. (водачът на другия автомобил участвал в
ПТП-то) е категоричен, че той не е бил навлязъл в главния път, а е изчаквал
на ПЗ „Стоп“ когато е бил ударен от въззивника. На следващо място в
подкрепа на неговите показания са и показанията на двамата разпитани по
делото полицейски служители посетили местопроизшествието веднага след
неговото възникване. Същите сочат, че са възприели следи от движението на
автомобила на въззивника, които идвали от главния път и водели към
товарния автомобил, както и че последният е бил на около 7-8 от главния път.
Показанията на цитираните по-горе свидетели са в пълен унисон с
приобщения по делото снимков материал в това число и такъв на магнитен
носител от която се установява, че действително ПЗ „Стоп“ на който е чакал
св. П. се намира на значително разстояние от края на главния път, както и че
товарният автомобил е обърнат на място преди ПЗ (с оглед посоката на
движение на св.П.) и след него спрямо посоката на движение на въззивника.
И най-накрая съдът намира за нужно да отбележи, че дори и да се приемат
твърденията на въззивника за достоверни, макар и доказателства за това да
няма, то ПТП-то пак би било по негова вина и пак поради нарушаване
нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП, защото скоростта му отново не е била
съобразена с посочените по горе обстоятелства за да може да спре при
възникнало на пътя препятствие.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
4
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни, както от въззивника, така и
от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на потвърждаване) искането
на въззивника, макар и своевременно направено, се явява неоснователно и
като такова се отхвърля от съда.
С оглед изхода на делото (жалбата се явява неоснователна) направеното
от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Такова
възнаграждение се дължи на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3
от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата
страна не е участвал лично нито в едно съдебно заседание като единствено е
представил писмени бележки съдът счете че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника
Т. ИВ. ИВ. в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0445-
000141/11.03.2021год. на началника на група към ОД МВР Варна, РУ
5
Аксаково с което на Т. ИВ. ИВ. ЕГН **********, с пост. адрес гр. Добрич, ул.
„Абрит“ 7, бх.Б, ет.1, ап.1, на основание чл.179, ал.2 от ЗДП е било наложено
адм. наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2
от същия закон.
ОСЪЖДА Т. ИВ. ИВ. ЕГН **********, с пост. адрес гр. Добрич, ул.
„Абрит“ 7, бх.Б, ет.1, ап.1 да заплати в полза на ОД на МВР Варна сума в
размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6