№ 87
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110213564 по описа за 2021 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 13564/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „**, срещу Наказателно постановление /НП/
№ 42-0002192 от 23.08.2021 г., издадено от ххх - Директор на хххх гр. София,
с което на хх на основание чл. 96г, ал. 1 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвПр/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/
лева, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр.
В жалбата от хх се сочи, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно. С жалбата се оспорва компетентността на наказващия
орган да издава НП, а също така в нея се твърди, че в акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и издаденото въз основа на него
наказателно постановление не е посочено мястото на извършване на
процесното административно нарушение. Освен това се сочи, че описанието
на нарушението, дадено в акта и НП, е противоречиво, непълно и неясно,
което ограничава правото на защита на жалбоподателя. В жалбата са
изложени съображения и за неправилно приложение на материалния закон,
като в тази връзка се твърди, че дружеството не е осъществило състава на
нарушението по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, както и че същото не може да
носи отговорност за допустителство, поради което неговата отговорност е
неправилно ангажирана въз основа на нормата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвПр. С жалбата се отправя молба до съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като неправилно и
1
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството жалбоподател хх, редовно призовано, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – **** , редовно призована, не се явява и не
изпраща представител. Взема становище по същество на делото в
съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка, в
което предлага обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател хх е превозвач, притежаващ лиценз на
Общността № 0991, валиден до 23.03.2029 г., за извършване на пътнически
превози в общността.
На 29.07.2021 г., около 11:00 часа, в сградата на ***, находяща се на ул.
„Витиня“ № 1, при извършена на основание известие с рег. № 14-00-56-
963/07.07.2021 г. и Заповед № РД-12-1689/29.07.2021 г. комплексна проверка
на превозвача хх от свид. Д. С. и *** - инспектори в ***, било установено, че
на 05.04.2021 г. превозвачът е допуснал да се извърши превоз на пътници
(персонал на хх) от водача ххххх по маршрут от хх до гр. Варна и обратно с
МПС „ххх вписано в лиценза на дружеството, видно от Заповед №
10/05.04.2021 г. и тахографски лист за деня, без водачът да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, видно от справка в
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. С оглед на тези обстоятелства и като било прието, че от
страна на хх е допуснато нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, свид. Д.
С. в присъствието на *** съставил против дружеството АУАН сер. А-2020 с
бл. № 293778 от 29.07.2021 г., екземпляр от който бил връчен на
упълномощен представител на хх. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу
АУАН постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и от директора на ***** било
издадено обжалваното наказателно постановление № 42-0002192 от
23.08.2021 г., с което на хх на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр била
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за
нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, описано по сходен начин на този в
АУАН,
2
с тази разлика, че административнонаказващият орган приел, че се
касае за извършен превоз на пътници от хх до гр. Враца. Наказателното
постановление било връчено на упълномощено от дружеството лице на
13.09.2021 г., а жалбата срещу него постъпила при наказващия орган на
20.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Д. С., писмени възражения, заверено копие на
Заповед № РД-12-1689/9.07.2021 г. на директора на ***, заверено копие на
писмо от *** до хх, заверено копие на известие с рег. № 14-00-56-
963/07.07.2021 г., справка от Регистъра на психологическите изследвания на
водачите, заверено копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и
останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка
писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. С., които макар и
лаконични, са обективни и намират подкрепа в писмените доказателства по
делото. От показанията на свид. С. се установява, че същият е съставил
процесния АУАН, като свидетелят поддържа отразеното в акта.
Съставът на съда кредитира в цялост и приобщените към
доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са
относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
3
В изпълнение на това свое правомощие настоящият съдебен състав
констатира, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи
при спазване на териториалната и материалната компетентност. Процесният
АУАН сер. А-2020 с бл. № 293778 от 29.07.2021 г. е съставен от лице на
длъжност инспектор в *****, който е компетентен орган съгласно правилото
на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, според което длъжностните лица от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ извършват проверки и съставят
актове за констатираните нарушения. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съгласно чл. 92, ал. 2 от
ЗАвПр - от директора на ***, който е оправомощен за това със Заповед № РД-
08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Спазени са и давностните срокове, визирани в чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съставът на настоящата инстанция, обаче, намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице, поради което и не следва да обсъжда спора
по същество.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
доколкото даденото описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които то е извършено, е неточно и неясно, като от него не е възможно да се
изясни кое е мястото на извършване на нарушението. Освен това, в случая е
налице недопустимо противоречие между описанието на нарушението в
АУАН и това в НП, доколкото в акта е отразено, че се касае за извършен
превоз на пътници по маршрут от хх до гр. Варна и обратно, а в
постановлението е посочено, че маршрутът е от хх до гр. Враца обратно.
Посочените обстоятелства налагат извода, че наказателното постановление
следва да бъде отменено, тъй като липсата на място на извършване на
нарушението и ясно описание на същото не очертава по необходимия
категоричен начин предмета на доказване в производство и не позволява на
съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна
страна, като в случая е нарушено правото на защита на санкционираното лице
да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност и да реализира адекватно
защитата си.
На следващо място, съдът служебно констатира, че не са спазени и
изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, съгласно които
задължителен реквизит както на акта, така и на наказателното
4
постановление е посочването на законовите разпоредби, които са нарушени.
Констатираното административно нарушение в случая е квалифицирано в
АУАН и НП като такова по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр. Съгласно посочената
разпоредба лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. Съобразно нормата на чл. 152, ал. 1, т. 2
от ЗДвП и изискванията на издадената въз основа на нея Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания и по-специално
чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата, предвиждат, че водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари следва да притежават издадено и
валидно Удостоверение за психологическа годност към момента на
осъществяване на съответния превоз.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
3 000 лева.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр е
препращаща, тъй като може да се прилага само във връзка с друга правна
норма, поради което е необходимо да се посочи норма от закона или
подзаконов нормативен акт, която я конкретизира и към която се препраща. В
случая вменената за нарушена норма препраща към изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, уредени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, като посочването й като нарушена изисква конкретизиране и на
нарушените норми, уредени с тези наредби. Това обаче не е сторено,
доколкото нито в акта, нито в НП е посочено от кой
нормативен акт произтича задължението на водача, извършващ
обществен превоз, да притежава удостоверение за психологическа годност,
като по този начин е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 5 и
5
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е от категорията на съществените
процесуални нарушения, тъй като ограничава правото на защита на
нарушителя и не позволява формирането на еднозначни изводи относно
волята на административнонаказващия орган по фактите и по приложимия
закон.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002192 от 23.08.2021 г.,
издадено от ххх - Директор на *****, с което на „**, на основание чл. 96г, ал.
1 от Закон за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от
ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град, в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6