№ 5600
гр. Варна, 17.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100502163 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 70721/04.09.2024 г. при ВРС,
подадена от С. А. Д., Р. Н. Д. и А. Н. Д., чрез адв. Т. С., против Решение №
2966/05.08.2024 г. по гр.д. № 11525/2022 г. по описа на ВРС, с което е прието
за установено в отношенията между ищцата Е. Е. Е. и ответниците С. А. Д., Р.
Н. Д. и А. Н. Д., че ищцата Е. Е. Е. е собственик на реална част от поземлен
имот с идентификатор ....... по КККР на град Варна, с граници на реалната
част: на изток/югоизток - ПИ ......, на юг/югозапад - част от ПИ ....... (към ПИ
......), на запад/северозапад - път и на север/североизток - част от ПИ ....... (към
ПИ ....) и ПИ ...., повдигната в розов цвят върху актуална скица, приложена
към уточняващата молба от 05.09.2022 г. /лист 30 от делото/, приподписана от
съда и представляваща неразделна част от решението, с площ от 748 кв.м., и
ответниците са осъдени да предадат на ищцата Е. Е. Е. фактическата власт
върху процесната реална част, на основание чл. 108 ЗС.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от ВРС решение. Жалбоподателите сочат, че решението е
неправилно с оглед изводите на съда, че в полза на ответниците не е изтекла
10-годишна придобивна давност. Излагат, че считано от 28.04.2005 г., когато е
издадена Заповед № 153 на Кмета на Район „П....“ при Община Варна,
съгласно която е възстановено правото на собственост при условията на пар.
4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на П... Я... К.... и с която се слага край на
административното производство по възстановяване, до настоящия момент
същите упражняват фактическа власт върху имота поС.но, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено, демонстрирайки имота като собствен. Сочат, че от
тогава до сега никой не е заявявал претенции към него и не се е легитимирал
като собственик, поради което по отношение на тях е изтекла десетгодишна
придобивна давност. Оспорват изводите на съда, че имат качеството на
„заварени ползватели“, респективно само държатели. Твърдят, че са владелци
1
по смисъла на чл. 69 ЗС и упражняват владение върху процесния имот,
упражнявайки фактическата власт за себе си. Не оспорват, че в
действителност Заповед № 700/24.08.2006 г. на Кмета на Район „П....“ при
Община Варна, с която е одобрена оценка на подобренията в процесния имот,
е обжалвана от С. А. Д. по реда на АПК с оплаквания, касаещи начина на
определяне на стойността на извършените подобрения, като по този начин
същата се е позовала на правното си положение на правоприемник на бившия
ползвател, но твърдят, че след решение Решение № 15519/16.12.2009 г. по адм.
д. № 7775/2009 г. на ВАС, с което е определена окончателна оценка на
подобренията до 15.11.2019 г. не е последвало плащане от страна на
правоприемника на възстановения собственик, което е следвало да бъде
сторено в 3-месечен срок на осн. § 31, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Излагат, че
след изтичането на тримесечния срок за заплащане на подобренията,
въззивниците са придобили качеството владелци по отношение на процесния
имот. Молят за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на
предявения от ищцата иск.
Становището на въззивамета страна Е. Е. е за неоснователност на
депозираната въззивна жалба. Излага, че доколкото ответниците са
правоприемници на държател на процесната реална част /представляваща
частта над 600 кв.м. идеални части, които той е придобил по пар. 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, от предоставения му през 60-те години имот за ползване/, то
фактическата власт, осъществявана от тях продължава със същото намерение.
Твърди, че доколкото С. А. Д., в качеството си на наследник на бившия
ползвател, е обжалвала заповедта за определяне размера на извършените
подобрения и е упражнила правото си на задържане, всъщност е
демонстрирала качеството си на държател. Сочи, че изтичането на 3-месечния
срок за заплащане на подобрения не е свързан с предвидена в закона санкция,
респ. не е от значение за промяна в намерението на ответниците от държане
към своене на процесната реална част. Противопоставянето на ответниците
през 2021 г. да бъде извършено трасиране на имота на ищцата дори да се
приеме като промяна в намерението за своене на имота, не е достатъчно да
обоснове изтичане на необходимия 10-годишен давностен срок. Счита, че
реституционната процедура е завършила със Заповедта от 11.03.2016 г. на
СГКК, като едва от тогава е могла да започне да тече давност в полза на
ответниците, която до момента на депозиране на исковата молба не е изтекла.
Излага, че на осн. чл. 200 ЗУТ процесната реална част не може да бъде
придобита по давност. В случай на уважаване на депозираната въззивна жалба
и отхвърляне на предявения иск с правно осн. чл. 108 ЗС моли за произнасяне
по предявения в евентуалност иск по чл. 124 ГПК. Претендира разноски.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на
страната на ищцата В. В., в който изразява становище за неоснователността й.
Оспорва твърденията на жалбоподателите, че същите имат качеството на
владелци по отношение на спорната реална част, като счита, че дали
правоприемника на възстановения собственик е заплатил подобренията или не
в 3-месечния срок е без правно значение за намерението на ответниците
относно своенето на частта от имота. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител
2
на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите реквизити и приложения, с
оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане
на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за
въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето
по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
Страните не са отправили доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 70721/04.09.2024
г. при ВРС, подадена от С. А. Д., Р. Н. Д. и А. Н. Д., чрез адв. Т. С., против
Решение № 2966/05.08.2024 г. по гр.д. № 11525/2022 г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.01.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговорите на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3