О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 30.11.2018 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 5141 по
описа за 2018 година.
Предявен
е иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕООД - гр. Стара Загора против „ЕВН
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД –гр.Пловдив.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Съдът намира, че следва да се
приемат като доказателства по делото представените документи, както и да бъдат
назначени исканите експертизи. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по
делото: решение №4486/14.10.1991г. на ОС Стара Загора, 2 бр.справка от ТР, фактура
№********** от 15.10.2013г., платежно нареждане за кредитен превод, банково
извлечение за периода 20.10.2013г. – 21.10.2013г., фактура №********** от
31.10.2013г., платежно нареждане от 05.11.2013г., дневен отчет за дата
05.11.2013г., фактура №********** от 15.11.2013г., платежно нареждане от
19.11.2013г., дневно извлечение по сметка за дата 19.11.2013г., фактура
№********** от 30.11.2013г., платежно нареждане от 04.12.2013г., отчет
№236/04.12.2013г., фактура №********** от 15.12.2013г., платежно нареждане от
21.12.2013г. и операционна бележка за плащане към БИСЕРА от същата дата,
фактура №********** от 31.12.2013г., платежно нареждане, дневен отчет за
08.01.2014г., писмо вх.№1201/26.09.2008г., писмо изх.№1784/23.10.2008г., писмо
изх.№2013/05.12.2008г., писмо вх.№17/10.01.2009г., заповед №135/12.12.1995г.,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис към
16.10.2017г., характеристика на ДМА – Трафопост „Орешник”, акт обр.16,
разрешение за ползване №261/09.08.1995г., констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване от 19.11.2005г.
НАЗНАЧАВА съдебна икономическа
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и
в отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил Михов. ЗАДЪЛЖАВА
страните да внесат депозит в размер на по 80 лева всяка, за
възнаграждение на вещото лице в тридневен срок от съобщението по сметка на
Старозагорския районен съд и в същия срок да представят вносните бележки по
делото.
НАЗНАЧАВА съдебна техническа
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и
в отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Димитър Денев Димитров.
ЗАДЪЛЖАВА страните да внесат депозит в размер на по 80 лева всяка, за
възнаграждение на вещото лице в тридневен срок от съобщението по сметка на
Старозагорския районен съд и в същия срок да представят вносните бележки по
делото.
СЪОБЩАВА
на страните проект за доклад по делото:
Предявен е иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕООД - гр. Стара Загора против „ЕВН ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД –гр.Пловдив
– по чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че основната
му дейност е по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни
води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на
територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител
на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с.Орешник, Община Тополовград, присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения,
собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този
обект се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво
ниско напрежение /НН/. Ответникът притежавал Лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществявал
дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. През
периода от 01.10.2013г. до 31.12.2013.г. ищцовото дружество заплатило на ответното дружество суми,
представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа,
собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК" , намираща се в общ. Тополовград:
-за м. октомври
2013г. - 29,70 лв. по фактура №
**********/15.10.2013Г., както и 31,68 лв. по фактура №
**********/31.10.2013г., представляващи начислени от ответника във фактурите
такси за достъп до разпределителната мрежа;
-
за м. ноември 2013г. - 29,70 лв. по фактура №
**********/15.11.2013г., както и 29,70 лв. по фактура №
**********/30.11.2013 г., представляващи начислени от ответника във фактурите
такси за достъп до разпределителната мрежа;
-
за м. декември 2013г. - 29,70 лв. по фактура №
**********/15.12.2013г., както и 31,68 лв. по фактура №
**********/31.12.2013г., представляващи начислени от ответника във фактурите
такси за достъп до разпределителната мрежа;
По всички посочени
фактури ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към
момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова
молба. Посочените суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа
енергия от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена станция
„Орешник". Счита се, че измерването по този начин и конкретно на това
място, било незаконосъобразно и водело до начисляване за заплащане на недължими
суми. Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР,
цената за ползване на мрежата се разделяла на два компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба, относима за
процесния период, в случая чл. 186, ал. 3 и чл. 18д от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отм. ДВ бр.64/17.08.2010
г.) съответно чл. 26, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия
(ДВ, бр. 64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.), клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали
утвърдени от КЕBP цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други
мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За
тези клиенти цената
за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно
чл.14 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба
№6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал
собственият на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV, с дължина от около 7,700 км, започвал от
Подстанцията и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция
„Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало отклонение с
дължина от 700 метра,
достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И
електропроводът „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити
разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намирали ЗРУ, били
собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на
това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия,
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС„Кап. Петко Войвода". Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД отправяло неколкократни
писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за
промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. №1748/23.10.2008г., в
отговор на изпратено от ответника писмо, дружеството изпратило писмо за промяна
на мястото на измерване ведно с приложени документи, за обекти Подстанция
„Тополовград" - извод „Венеция"/т.е. за електропровод
„Венеция"/; Извод„Рила", ВиК-Зимница, ПС „Ханчето”. След получаване
на това писмо от страна на ответника по отношение на всички останали обекти в
писмото била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод
„Венеция" това не било сторено. Във връзка с това от дружеството било
изпратено и следващо Писмо изп. № 2013/05.12.2008г., с което изрично се посочвало
желание да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в
самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били
посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е изисква
промяната, а именно: ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, ИТ
2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода. В отговор на това искане било изпратено
Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което ответното дружество уведомявало, че
следва да се предоставят документи за собственост на Електропровод 20 kV, извод „Венеция". Това искане
се счита за необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., ищцовото
дружеството изпратило по отношение на електропровод „Венеция" всички
необходими документи. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД било собственик
Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК"
с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в
тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи
собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че
дружеството е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на
измерване да се промени от НН на Ст.Н, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД не изпълнявало задълженията си и продължавало да измерва ел. енергия на ниво
ниско напрежение за целия процесен период. Собствеността на Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ се счита за безспорно
от ищцовото дружество, тъй като същите били собственост на дружеството от
29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството по силата на
Заповед № 135/12.12.1995Г.
на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за
държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване
на основни
средства, с който тези активи били предадени на дружеството. За тях
бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване N9 261/09.09.1995г. В
случай, че ответникът е бил изпълнил законовите си задължения и уважил искането
за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко
Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за достъп по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК",
ИТ № 2939032, нямало
да бъде дължима и съответно - заплатена. За ищцовото дружеството
възниквал правен интерес да предяви към ответника иск за заплащане на платените
суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да
бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които е получил
от ищеца. Ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД имал качеството на
„потребител" по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
При това положение била налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК.
Практиката на ВКС категорично приемала, че когато ищецът има качеството
„потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона
за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не била
предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в
Закона за защита на потребителите, а следвало да намери приложение „за всички
спорове между потребители и доставчици на услуги". С оглед на изложеното
правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК се счита предявената искова
претенция пред Старозагорския Районен съд - по седалище на ищеца.
Моли се съдът да
постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди
ответника „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 182.16 лв. /сто
осемдесет и два лева и 16 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „ОРЕШНИК", ИТ №2939032 за периода 01.10.2013г. – 31.12.2013г.,
ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до дата на
връщане на сумата от ответника на ищеца. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от ответника, с
който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Претендира се, че сумите,
предмет на исковата претенция, са дължими и основателно начислени по сметката
на ищеца и обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба, не правели
сумите недължими. Ответникът, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни Общи условия /ОУ/. Действащите ОУ
през процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия
на ответника, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в
сила на 27.06.2008г. Ответникът бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004
г. и извършвал дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал,
1, т. 10 от ЗЕ) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавала само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според
разпоредбата на ч/. 98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а.
(Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.): „Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия.", а според ал.
4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти
без изрично писмено приемане”. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ и чп. 4 от
договора ответникът поел задължение да снабдява с електрическа енергия обектите
на ищеца с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които -
процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ,
се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ и чл.18 от договора при
неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията
си по ОУ ответникът доставил в обекта на ищеца за периода от 01.10.2013г. до
31.12.2013г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД,
като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги,
вкл. и услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", издал месечните фактури, представени с
отговора на исковата молба, стойността на част от които
съставлява исковата сума. Действително ищецът бил клиент на ответника, явяващ
се краен снабдител по смисъла на ЗЕ и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бил снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни ОУ /чл. 98а
от ЗЕ/. Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на ОУ бил
сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа енергия според § 1. т, 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране
на електрическа енергия .. през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежала на
лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност
от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско
напрежение, която служела за разпределение на електрическа енергия" (§ 1
т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия, извършвало
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени, като спазвало следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била
в съответствие със ЗЕ, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за
търговия с електрическа енергия. Обектите на ищеца били присъединени към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД. Присъединяването било извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от
9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи при приложима и
при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба. Доставената
електрическата енергия в процесиите шест фактури била остойностена, съгласно
действащите в процесния период Решения на КЕВР - решение на ДКЕВР
№Ц-25/29.07.2013 г. (в сила от 01.08.2013г.) и решение на ДКЕВР
№Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от 30.12.2013г.). За първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от
01.07.2008г., влизали в сила нови цени, както следва: цена за достъп до
електроразпределителната мрежа; цени за пренос на електрическа енезгия през
електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа енергия по тарифни
зони, за стопански потребители и за битови потребители. Т.е. „цена за
мрежа" се разделяла на два отделни компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата
енергия през електроразпределителната мрежа. При така издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008г.
на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа ставала
задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД извършвало за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно
управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и
поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се включвала стойността
на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи били
включени в цената за пренос. Цената за пренос през електроразпределителната
мрежа се заплащала от всички потребители, съобразно нивото на напрежение на
разпределителната мрежа, към която бил присъединен обектът им (Средно
напрежение или Ниско напрежение) и отразявала всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за физическото пренасяне,
трансформация и разпределение на консумираните от потребителите количества
електрическа енергия. Самото разделяне на „цена мрежа" на два компонента,
а именно - „цена достъп" и „цена пренос", било продиктувано от
стремежа да се приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи
единствено реалните разходи на мрежовия оператор. Това разбиране било възприето
и от КЕВР, която имала правомощието, съгласно ЗЕ, да одобрява цените,
предложени от енергийните предприятия. Решенията на КЕВР били задължителни,
както за енергийните предприятия, така и за техните потребители. В ценовото
решение, цитирано по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган
извършва за първи път, били: по потребители - в зависимост от вида им (бит или
стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия (високо,
средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две или
три скали). По отношение на цената за достъп, /стр. 6, т.б от Решението/
разграничение нямало - цената
за достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това
били всички потребители, които консумират електроенергия на средно или ниско
напрежение. Никакво
друго разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на
съоръженията, или доставчика на електроенергия) не е релевантно по отношение на
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа. Тя била дължима от всеки клиент на лицензионната територия на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Такъв се явявал и ищецът. Всички мрежови
разходи, включени във формирането на „цена достъп", били дължими от
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като покривали
предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение,
възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване,
диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого се снабдява
с електроенергия), е мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, тъй
като консумира в границите на лицензионната територия на дружеството, на ниво
на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение ЮГ" ЕАД
има издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" не била прекъсвана, тъй като в спорния
период имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. А
ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" било
обвързана оперативно и технологично с консумацията на електроенергия. Нещо
повече - дори в обектите да не се извършвала консумация на електроенергия за
даден период от време, доколкото те били присъединени към електроразпределителната мрежа и
можело във всеки един момент да започнат да консумират електроенергия, се
приемало, че услугата достъп им е предоставена (т.е. предоставена им е
възможността да консумират електроенергия чрез достъпа до
електроразпределителната мрежа). Впоследствие от 2008г до днес единственото
разграничение, което държавният регулаторен орган въвел по отношение на
определяне на размера на цената за достъп, бил в зависимост от вида на клиента
/небитов или битов/. Такова било и в решенията на KЕBP, послужили за определяне на цената
за достъп, вписана в процесните фактури. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на
договора за продажба на електроенергия "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.3 било посочено
съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на
ищеца, било видно, че те отговарят на изискванията на ОУ. Или процесните суми
били дължими на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД, тъй като услугата
достъп до електроразпределителната мрежа била предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и
задълженията по тях. Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият
оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия.
Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен,
изискваща да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия
оператор, и на крайния снабдител били съобразени с логиката, по която е
изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на
електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия"
(ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно
които били задължени да оформят и своите тьрговско-лицензионни отношения - както
между самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР
последователно въвеждал и утвърждавал правилото че потребителите на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови
услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия. Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала
неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа
енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните
мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период. Сумите по процесните
фактури били основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била
неоснователна. Поради изложеното се счита че исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД за
всяка от сумите, посочени в исковата молба, са неоснователни. Претендират се
разноски в настоящото производство.
От изложените в исковата
молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 55, ал.
1 от ЗЗД.
Всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения.
Ищецът следва да докаже
положителните факти, които е навел с исковата молба, да докаже, че е обеднял с
процесната сума, че е платил тази сума на ответника, като във връзка с
обедняването му е обогатяването на ответника със същата сума.
В тежест на ответника е да
докаже, че процесната сума му се дължи и основанието за това, както и да докаже
наведените с отговора си твърдения на положителни факти.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 13.02.2019г.
от 14.00., за която дата да се
призоват страните и вещите лица, след внасяне на депозитите.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца – и препис от отговорите
на исковата молба и приложенията.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: