О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
121
гр. Пловдив, 23.04.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева в.ч.т.д. № 154/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора Л.П.А. Определение № 310 от 04.02.2020 г., постановено по т.д. № 740/2019 г.на Окръжен Съд - Пловдив, с което е частично прекратено производството по делото – досежно исковете за обезщетяване на имуществени вреди, съставляващи разходи и средства за придружител/и и болногледач/и на ищеца както следва: за изтекъл период от 18.4.2017 г. до 20.08.2019 г. в размер на сумата 56 000 лв. / по 2 000 лв. за всеки месец от периода / и за в бъдеще – по 2 000 лв. месечно, считано от 21.08.2019 г. до 01.12.2020 г., евентуално пожизнено или до изчерпване на застрахователния лимит по задължителната застраховка гражданска отговорност за л.а. „ С. С. „, рег. № …. Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането - за неговата отмяна и връщане делото на първостепенния съд за даване ход на исковата молба и разглеждането й по същество и в частта й досежно тези претенции.
Ответникът З.Б.И. АД *** не е депозирал отговор по частната жалба.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, ДТ не се дължи на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от частния жалбоподател срещу З.Б.И. „ АД обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие настъпило на 18.4.2017 г. влошаване на здравословното му състояние / ексцес / в пряка причинна връзка с получените от него увреждания при ПТП от 26.05.2014 г., виновно причинено от водача на л.а. „ С. С. „, рег. № … Ц. С. Н., който към датата на ПТП е имал валидно сключена застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите „ с ответното застрахователно дружество.
Имуществените вреди са за заплатено болнично лечение, както и за болногледач/и и придружител/и за минало време / от ексцеса до предявяването на ИМ /, както и занапред - до 01.12.2020 г., евентуално пожизнено или до изчерпване лимита на застраховката, в размер на 2 000 лв. месечно. В тази насока в обстоятелствената част на ИМ се твърди че поради влошената тежка увреда на здравословното му състояние / подробно описана / А. е напълно обездвижен и не е в състояние да се грижи за себе си. Не може сам да пазарува, да готви, да поддържа лична хигиена и битово обслужване, не може дори сам да се обръща в леглото. С ЕР на ТЕЛК от 17.12.2017 г. му е определена 100% нетрудоспособност с чужда помощ. Като така той има постоянна ежедневна и ежечасна нужда от болногледач и придружител, при това не само един. До момента тези функции са изпълнявани от неговите майка, баба и сестра, като при нужда помагали и трети лица – също близки роднини. За овъзмездяване на така полаганите от тях грижи поддържа да се следва възнаграждение, размера на което по пазарни цени счита да е 2 000 лв. месечно и изплащането му да е в отговорността на застрахователя.
С определението, предмет на настоящата въззивна проверка претенциите за присъждане на обезщетение за болногледач и/или придружител – за минало време и занапред, са прекратени като недопустими, защото – според окръжния съд, ищецът не претендира направени такива разходи - представляващи претърпени от него имуществени вреди, а репариране на настъпили в чужда правна сфера имуществени вреди, които той не е активно материално правно легитимиран да предяви. Този си извод е обосновал с изложеното в обстоятелствената част на ИМ и конкретно с твърдението че полаганите от неговите роднини и близки грижи във връзка с денонощното му обслужване следва да бъдат овъзмездени по пазарни цени.
Определението е неправилно.
С исковата молба обезщетението за денонощно обслужване от болногледач/и ищецът претендира за себе си. Твърдението че полаганите от третите лица – членове на семейството, грижи в тази насока следва да бъдат овъзмездени не сочи на извод че той предявява пред съда правата на тези лица за заплащане на положения от тях труд досега и за в бъдеще – както неправилно е прието от съда. С оглед което не е налице липса на активна материална легитимация за ищеца и претенциите му не са на това основание недопустими.
На репариране подлежат действителното направените разходи - при необходимост от тях, в размера в който са направени, а ако той не може да бъде установен – чрез експертиза за съответната тяхна стойност по пазарни цени. Установяването им е в тежест на ищеца, претендиращ ги като имуществени вреди за себе си, чрез ангажиране на съответни доказателства в хода на съдебното дирене. Тоест дали разходите са направени и е необходимо да бъдат правени и занапред и в какъв размер са въпроси по съществото, а не по допустимостта на исковете.
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
Отменя Определение № 310 от 04.02.2020 г., постановено по т.д. № 740/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив.
Връща делото на същия съд и състав за извършване на последващи съдопроизводствени действия по предявените искове.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: