№ 1937
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100101067 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Р. А. Г. срещу А. С. В. иск с пр.кв.чл.422, ал.1 от
ГПК, вр.чл.535 от ТЗ, за установяване по отношение на ищеца, че ответникът дължи
сумата от 110 000,00лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден от А. В.
на 02.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 28.07.2023г., до изплащане на вземането и предявен при
условията на евентуалност иск с пр. основание чл.534, ал.1 от ТЗ за осъждане на ответника
да заплати сумата от 110 000,00лв., с която се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-28,11,2023год. до изплащане на вземането.
Твърди се, че на 02.02.2023г., в гр. София, А. С. В., в качеството на издател и платец,
е издал запис на заповед в полза на Р. А. Г., за сума в размер на 110 000лв., с падеж на
02.03.2023г. На падежа на менителничното задължение не е извършено плащане. Записът
съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на ТЗ. Подадено е заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл. от ГПК. Издадени са заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по дело №42452/2023год. по описа на СРС, 180 състав.
Ответникът в срока по чл.414 от ГПК е възразил срещу заповед за изпълнение, което
обуславя правен интерес от установителната искова претенция. При отхвърляне на главната
искова претенция е заявено при условията на евентуалност искане за осъждане на ответника
за процесната сума, с която платецът се е обогатил за сметка на поемателя.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът- А. С. В. в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от
1
ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че записът на
заповед не е подписан от издателя. Записът е изготвен без негово знание и съгласие на
неизвестна дата, с неизвестно съдържание. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване,
тъй като същото предполага действителен менителничен ефект и настъпване на
предвидените в чл.534 от ТЗ условия -изтекла погасителна давност за упражняване на
менителничните права или да не могат да се упражнят поради пропуск да се извършат
необходимите действия за запазването им.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е запис на заповед, издаден на 02,02,2023год., от който е видно, че А. С.
В. се е задължил безусловно, без протест да заплати на Р. А. Г. сума в размер на 110000,00лв.
Уговорен е падеж-02,03,2023год.
На 02,03,2023год. издателят е удостоверил предявяването му за плащане.
Спорно между страните е дали ценната книга е подписана от соченото за издател
лице.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза, прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че
ръкописните текстове „А. С. В.“ са положени от лицето А. С. В.. Подписите за „подпис на
издателя“ и „за издателя“ в записа на заповед от 02,02,2023год. са положени от А. С. В..
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1от ГПК, вр. с чл.535 от ТЗ.
Съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане
в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на запис
на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В този случай в производството по чл.422 от
ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед.
В конкретната хипотеза от страните по делото не са релевирани твърдения за наличие
2
на каузално правоотношение, поради което съдът е ограничен досежно проверка на
формалните изисквания за действителност на менителничния ефект.
Относими са релевираните от ответника доводи за недействителност на
менителничния ефект.
В конкретния случай релевантните факти, обуславящи основателност на исковата
претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от страна на ищеца на налична
конститутивна ценна книга- запис на заповед по форма и съдържание съгласно разпоредбата
на чл.535 от ТЗ, настъпил падеж на задължението.
В тежест на ответника е да установи възраженията за недействителност на запис на
заповед поради липса на реквизит –неавтентичност на ценната книга.
В процесната хипотеза съдът намира, че издаденият на 02,02,2023год. в полза на
ищеца- поемател, запис на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити по
смисъла на чл.535 от ТЗ, които обуславят характера му на ценна книга, поради което е
редовен от външна страна.
С оглед изслушаното заключение на съдебно-почерковата експретиза по делото
сочещо записа на заповед да е подписан от А. С. В., съдът намира възражението за
неавтентичност за неоснователно.
При изслушване на заключението на почерковата експертиза в съдебно заседание
проведено на 10,03,2025год., вещото лице подробно обосновава изводите на експертизата.
Изрично е посочено, че е ползван целия събран сравнителен материал, включително и
положен лично от ответника пред вещо лице. Действително е налице несъвпадане на някои
от признаците/общи и частни/ на почерка, но наличието на други признаци по обем и
идентификационна стойност са достатъчни да обосноват категоричен извод за авторството
на документа. Това са признаци, които се наблюдават и в сравнителния текст и в
изследвания текст, което сочи на идентичност на титуляра. Посочените несъвпадения при
изследвания текст и сравнителния материал са в общи признаци, а частните признаци са
тези, които идентифицират конкретното лице. В сравнителните образци и изследвания
документ има частични разминавания в общите признаци, които нямат такава тежест, както
частните признаци. По методиката на изследване е допустимо част от общите признаци да
не съвпадат, тъй като са обусловени от редица обстоятелства– от разстоянието, от мястото,
където се пише, от това дали е на бял лист или на линиран и др. обстоятелства;
Отразеното в заключението от 22.10.2024 г. в т. VІІІ за несъвпадения в общи
графични признаци, а в заключението от 19.12.2024 г. в т. VІІІ като съвпадение е поради
недостатъчност на първоначално използвания сравнителен материал. Единичните
несъвпадения са в резултат на висока вариационност при изписването от страна на лицето.
Съобразно заключението възражението за неавтентичност на документа заявено от
ответника е неоснователно.
С оглед уговорения падеж 02,03,2023год., е видно да е настъпила изискуемостта на
задължението. Т.е. към датата на заявлението 28,07,2023год. е налице изискуемо задължение
3
по ценната книга.
Предвид основателност на главната искова претенция съдът намира да не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на
евентуалност иск с пр.осн.чл.534 от ТЗ.
По разноските:
Съобразно изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца,
които съдът намира за доказани в размер на 6715,00лв., от които 2200,00лв.-държавна такса,
д.т. ЧЖ-15,00лв. и 4500,00лв.-адв. възнаграждение. /Възражението на ответника по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира да е неоснователно. Платения адв. хонорар е под
минимума по НМРАВ, който съобразно цената на иска по чл.7, ал.2 от НМРАВ е 9050,00лв./
Съобразно т.12 от ТР № 4/2013 на ВКС съдът следва да установи и разноските в
заповедното производство, които с оглед изхода от спора, се следват на ищеца в размер на
2600,00лв. от които 2200,00лв-д.т. и 400,00лв.- платен адвокатски хонорар./ Възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК е относимо и към заповедното производство като според настоящия
състав възнаграждение в размер на 4500,00лв. е прекомерно, с оглед фактическата и правна
сложност. С оглед цената на заявената парична претенция минимален размер на адв.
възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.1, вр.ал.7 от Наредбата е 5050,00лв., като
конкретиката на делото обосновава определяне на адв. възнаграждение под минимума, с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Аргумент за това са мотивите изложени
в решението на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/2016 и С-428/16. В същото
е обоснован отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер. Прието е, че посочената правна уредба би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във
вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС като в правомощията на националният съд е да прецени, с оглед
на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за
осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Легитимната цел на приетата
наредба е да установи стандарт на адвокатското възнаграждение, съобразно предмета на
делата, цената на иска и вида действия, необходими за защита на доверителя, но съобразно
спазване на критериите заложени в чл.36 от Задв. –размерът на възнаграждението да е
справедлив и обоснован. В този смисъл имайки предвид характера на заповедното
производство, което има за цел установяване безспорността на вземането на кредитора, без
събиране на доказателства, настоящият състав намира, че минималния размер на
4
възнаграждението би могъл да бъде определен и под минималния такъв съобразно НМРАВ,
с оглед фактическата и правна сложност на делото или в размер на 400,00лв., който да бъде
съобразен при определяне на разноските, вместо сумата от 4500,00лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. Г., с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.София, бул.”******* по предявения иск с пр.кв. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.535 от ТЗ срещу А. С. В., с ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.София, ул.„*******,
че ответникът дължи сума в размер на 110000,00лв./сто и десет хиляди лева /– главница по
запис на заповед издаден на 02,02,2023год., ведно със законна лихва от датата на
заявлението-28,07,2023год. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 42452/2023год., СРС, ГО, 180 състав.
ОСЪЖДА А. С. В., с ЕГН: **********, с съдебен адрес. Гр.София, ул. „******* да
заплати на Р. А. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, бул.”*******, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК, сума в размер на 6715,00лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА А. С. В., с ЕГН: **********, с съдебен адрес. Гр.София, ул. „******* да
заплати на Р. А. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, бул.”******* на осн.т.12
от ТР №4/2014год. на ОСГТК на ВКС, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
2600,00лв.-разноски по ч.гр.д. № 42452/2023год., СРС, ГО, 180 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5