№ 4974
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110149699 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Б. И. срещу
***************************, с която са предявени субективно съединени осъдителни
искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по нохд №
12762/2022г. по описа на СРС, 112 с-в, както и 2000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление, за
което е оправдан по нохд 2796/2023 г. по описа на СРС, 100 с-в.
В исковата молба се твърди, че на ищеца били повдигнати две обвинения в
извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и срещу него са били образувани две
наказателни производства, които впоследствие са приключили с оправдателна присъда.
Сочи, че с присъда от 06.04.2023 г., постановена по нохд 12762/2022 г. по описа на СРС, 112
с-в Б. И. е признат за невинен в повдигнатото обвинение по чл. 343в, ал. 2 НК, същата обаче
е била протестирана пред въззивна инстанция от ПРБ и с решение № 184 от 06.04.2023 г. по
внохд № 3395/2023 г. е потвърдена. На 27.02.2023 г. в СРС е образувано нохд 2796/2023 г. по
описа на СРС, 100 с-в с обвинение в извършване на престъпление пак по чл. 343в, ал. 2 НК,
въпреки че съдът в мотивите към предходната присъдата изрично е изложил обстоятелства,
че ищецът разполага с валидно свидетелство за управление, издадено от друга държава и
приложимо на територията на страната. С Присъда № 249 от 23.04.2023 г. по нохд 2796/2023
г. по описа на СРС, 100 с-в е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Твърди, че
вследствие на повдигнатите обвинения в престъпление е претърпял неимуществени вреди
1
под формата на нервно напрежение, обида, чувство на унижение, беззаконие,
несправедливост, произвол и преднамереност. Сочи, че по двете образувани съдебни 1
производства са проведени 14 открити съдебни производства, а второто обвинение му е
повдигнато след като вече било съдебно установено, че не е налице престъпление по този
състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
не се оспорва основанието на предявените искове, но счита същите за недоказани и ги
оспорва по размер. Твърди, че не се представят доказателства от ищеца, които да
установяват, че претендираните за обезщетение вреди са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение. Оспорва твърденията на ищеца за преживян стрес и чувство на
унижение. Навежда твърдения, че ищецът е с трайно изградени престъпни навици, което
изключва наличие на чувство за срам и неудобство. Счита, че оправдателната присъда дава
морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Поддържа,
че размерът на претенциите е необосновано завишен и не следва да се допуска
обезщетението да служи като източник на неоснователно обогатяване.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява
от адв. Е. У., който поддържа исковите претенции.
*************************** се представлява от прокурор К. Д., който счита
исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено като доказателство нохд № 12762/2022г. по описа на СРС, ДП
№1120/2022г. по описа на 04 РУ-СДВР и пр. пр. № 34603/2022г. по описа на СРП. От
представените материали е видно, че срещу Б. И. е образувано наказателно производство на
основание чл. 211, ал. 1 НПК на 10.08.2022 г. при законен повод - писмо от ОПП – СДВР и
Началника на 04 РУ СДВР, съдържащо данни за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2
НК. Установява се, че на 20.09.2022 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на
12.06.2022 г., около 08:11 часа, в ********************, в 1-годишен срок от наказването му
по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с
Наказателно постановление № 21-4332-018988 от 20.09.2021 г. на Началник сектор „ПП –
СДВР“, влязло в сила на 23.03.2022 г., е управлявал МПС без съответно свидетелство за
управление, представляващо престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. На 28.09.2022 г. след
предявяване на предварителното обвинение е извършен разпит в процесуалното му качество
на обвиняем, като същият се е възползвал от правната си възможност да не предоставя
обяснения. По преписката са събрани гласни доказателствени средства на двама свидетели –
младши контрольори А. К. и С. С., по чиито сведения Б. И. управлявал лек автомобил с
отнето свидетелство за управление поради загуба на всички контролни точки и след влязло в
сила на 23.03.2022 г. Наказателно постановление № 21-4332-018988 от 20.09.2021 г. По
досъдебното производство е изготвена характеристична справка и е изискана е справка за
2
съдимост, от която се установяват 14 предходни осъждания в престъпления. Впоследствие,
на 11.10.2022 г. Б. И. е предаден на съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от петстотин до хиляда
лева. По делото са проведени съдебни заседания на 24.11.2022 г., 14.12.2022 г., 29.12.2022 г.,
09.02.2023 г. и 06.04.2023 г., в които ищецът се е явявал лично, заедно със защитника си адв.
А. А.. От протокол от 12.12.2022 г. е видно, че Б. И. е дал обяснения пред съда, съобразно
които при извършването на проверката от органите на „ПП-СДВР“ е представил
свидетелство за управление на МПС, издадено в К.... през 2019г. Във връзка с дадените
обяснения и приобщаването на заверен препис от процесното свидетелство като писмено
доказателство по делото е изпратено запитване до кипърските компетентни органи за
валидността на представеното свидетелство. С присъда от 06.04.2023 г. Б. И. е признат за
невинен с мотиви, че последният не е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал.
2 НК, тъй като е придобил правоспособност за управление на МПС в Република К.... и
издаденото му свидетелство е валидно за територията на Европейския съюз.
От събраните писмени доказателства се установява, че срещу оправдателната
присъда е подаден протест, поради което е образувано внохд № 3395/2023г. по описа на
Софийски градски съд. В неговите предели са проведени общо четири съдебни заседания –
на 28.06.2023 г., на 27.09.2023 г., 27.10.2023 г. и на 29.11.2023 г., като ищецът се е явил лично
на последните две заседания. Съобразно протокол от 28.06.2023г. на заседанието е
присъствал неговият защитник адв. А. А. /лист 20/ и не е даден ход на делото поради
нередовно призоваване на подсъдимия. На заседанието на 27.09.2023 г. Б. И. не се явява.
Установява се също, че след изискана справка от компетентните органи в Република К.... на
28.11.2023 г. е постъпило съобщение от ГД „Национална полиция“, с данни, че Б. И. е
положил теоретичен и практически изпит за категория „В“ в Република К.... на 21.10.2019 г.
С решение № 897/14.12.2023 г. въззивният съд е потвърдил присъдата от 06.04.2023 г.,
постановена по нохд № 12762/2022г. по описа на СРС. Решението е влязло в законна сила на
14.12.2023 г., тъй като не подлежи на обжалване.
От представените нохд № 20231110202796 по описа на СРС и пр. пр. № 34267/2022г.
на СРП е видно, че същевременно на 16.01.2023 г. срещу ищеца е повдигнато второ
обвинение в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК за това, че на 01.06.2022 г.,
около 00:35 часа, в **************** управлявал лек автомобил без свидетелство за
управление в 1-годишен срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС без съответното свидетелство за управление с Наказателно постановление № 21-4332-
018988/20.09.2021г. На 16.01.2023 г. Б. И. е разпитан като обвиняем, като отново се е
възползвал от процесуалната си възможност да не предоставя обяснения. В досъдебното
производство отново е разпитан като свидетел А. К., извършена е справка за съдимост. На
27.02.2023 г. е внесен обвинителен акт в Софийски районен съд срещу Б. И., с който е
предаден на съд за извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. По делото са
проведени пет съдебни заседания, както следва: на 17.10.2023г., на 30.11.2023 г., на
06.02.2024 г., на 26.03.2024 г.и на 23.04.2024 г., като ищецът се е явявал лично и чрез адв. Е.
3
У. /назначен за служебен защитник след допусната правна помощ/ на тях. В първото открито
съдебно заседание, видно от протокола от него, ищецът /тогава подсъдим/ е заявил, че
поискал правна помощ, като е заявил, че не работи, тъй като е пенсионер по болест, няма
доходи и получава само социална помощ. С Присъда № 249 от 23.04.2024 г. по нохд №
2796/2023г. на СРС ищецът е признат за невиновен с мотивите, че Б. И. е притежавал
правоспособност да управлява МПС за категориите В и В1 по силата на издаденото му от
кипърските власти СУМПС, поради което не е извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2
НК. Присъдата е влязла в сила на 09.05.2024 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М.
Б.а И.а – сестра на ищеца, с когото живеят в една къща. Свидетелката дава противоречиви
сведения. Първо заявява, че на брат й не са повдигани обвинения, че е карал без книжка, а
след това че е ходил по дела над 10 пъти. Сочи, че ходенето по дела го притеснявало и не
можел да ходи на работа, било свързано с разходи. Настоящият състав намира, че
показанията на свидетелката по отношение на обстоятелствата, подлежащи на доказване, не
са преки, непосредствени и обективни. От една страна, в тях вместо лични впечатления
преимуществено се инкорпорира житейска и нравствена оценка на фактите от предмета на
делото. От друга, показанията се характеризират с вътрешна противоречивост и
нехармоничност, доколкото първоначално свидетелят заявява, че не знае ищецът да е
обвиняван в престъпление за управление на МПС без съответното свидетелство и да е
призоваван пред съда и органите на реда, а впоследствие възпроизвежда данни за броя на
делата, по които ишецът се е явявал. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
сведенията, получени от разпита, не кореспондират нито с твърденията на ищеца /например
че не е могъл да ходи на работа/, нито със събраната доказателствена съвкупност. Предвид
тези съображения и разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът намира, че е разколебана
доказателствената стойност на събраните гласни доказателства, поради което последните не
следва да бъдат кредитирани при разрешаването на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ, като уважаването им е обусловено от установяването на следните обстоятелства:
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, приключило с влязла в сила
опрaвдателна присъда и претърпени неимуществени, че размерът на обезщетението е
претендираният, посочен в исковата молба, както и причинна връзка между незаконното
обвинение и претърпените вреди. В чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ е предвидена отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи – от разследващите
органи, прокуратурата или съда, в конкретно изброени хипотези. Във връзка с ангажиране
отговорността на държавата по реда на тази разпоредба са дадени задължителни разяснения
с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС. Отговорността по ЗОДОВ е
безвиновна, тъй като според чл. 4 от същия закон обезщетение за претърпени вреди се
4
дължи независимо от това, дали са причинени виновно от съответното длъжностно
лице/лица. При наличие на предвидените в закона предпоставки се отговаря за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанията за освобождаване
от отговорност или за нейното редуциране са предвидени в чл. 5 от същия закон, съгласно
който обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, респ. ако с поведението си последният виновно е допринесъл за същото, като в
тези случаи се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно –следствена
връзка с вредоносния резултат.
От събраните в настоящото производство доказателства се установява, че е налице
първата предпоставка за уважаване на предявените искови претенции. На Б. И. са
повдигнати две обвинения за извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и срещу
него са образувани две наказателни дела от общ характер, по които са поставени влезли в
сила оправдателни присъди. От материалите по приобщените наказателни производства е
видно, че ищецът е привлечен към наказателна отговорност, както следва: по нохд №
12762/2022г. по описа на СРС – на 28.09.2022 г., а по нохд № 2796/2023г. по описа на СРС –
16.01.2023 г., когато са му предявени постановленията за привличане като обвиняем. В
съдебната практика трайно и безпротиворечиво се възприема, че от този момент за лицето
възниква основателен страх, че може да бъде осъдено за престъплението, за което се
обвинява. Именно от този момент се конституира процесуалната фигура на обвиняемия и от
този момент върху него може да бъде въздействано със средствата на държавната принуда.
Същевременно, в унисон с казуалната практика на касационната инстанция /Решение №
457/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1506/09 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/
настоящият състав намира, че предмет на доказване са фактите от обективната
действителност и връзките между тях /т.нар.опитни правила/. Именно с помощта на
опитните правила – такива на житейския опит, на отделните професии, се разкриват
връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логичен извод се разкриват явленията от действителността. Ето защо, при
наличие на данни за развитието на наказателното производство срещу ищеца, привличането
му като обвиняем, повдигането му на обвинение и постановяването на оправдателна
присъда, без съмнение за него са произтекли морални вреди. Като обичайни неимуществени
вреди са квалифицирани нравствените, емоционалните и психическите терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер. В този
смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 427/16.06.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 273/2009
г., III г.о., Решение № 457/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009 г., IV г.о., постановени
по реда на чл. 290 ГПК. Следва да се има предвид също така и Решение от 02.02.2006 г. на
Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, образувано по жалба № 41211/98 г.
срещу България, в което е прието, "че имайки предвид предмета на иска, този подход – да се
5
изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, където фактите не могат да бъдат
обективно външно доказани, да бъдат отхвърляни като неоснователни". Възприемането на
противното би довело до резултат ЗОДОВ да изгуби ефикасността си като средство за
защита, което от своя страна е в разрез с чл. 13 от ЕКЗПЧОС. В това отношение, фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да подскаже, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода наказателното
преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение - то
ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява
емоционално и негативно.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно т. 3 и т.11
на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени
вреди се определя глобално по справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според разясненията в ПП
4/1968г. на ВС и множество съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по
реда на чл. 290 ГПК, напр. решение № 79/17.07.2018 г. по тълк.д. № 2034/2017 г., решение №
115/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.д. №
1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.д. № 697/2010 г. на III г.о.
на ВКС, справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според
случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които, в конкретния
случай, носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква
степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от
значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични
случаи.
Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички
доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като изложи
съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства, да извърши
преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е тяхното значение за
определяне на обезщетението по справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността и интензитета на наказателното производство, извършените
процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност на
обвинението, постановени осъдителни присъди, стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за
развитието на заболяването. Съдебното минало и наличието на други предишни осъждания
следва да бъдат отчетени, които ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата
биография имат отношение към личността на пострадалия.
При съобразяване на изложените съображения относно претърпените вреди и
причинната връзка с незаконосъбразното обвинение в престъпление, във връзка с което е
образувано нохд № 12762/2022г. по описа на СРС, съдът намира, че справедлив размер на
6
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД е такъв за сумата
от 1 200 лв. Съображенията за това са следните: престъплението, по което ищецът е бил
привлечен като обвиняем, не изпълнява критериите за тежко престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК. Наказателното производство се е развило и приключило в разумен срок, тъй като
е продължило от 20.09.2022г. до 14.12.2023г., т.е период от 1 година и 3 месеца. Срещу
ищеца не са взети и предприемани мерки за процесуална принуда нито в досъдебното, нито
в съдебното производство, които да ограничават правото му на свободно придвижване и на
местоживеене. При определяне справедливия размер на обезщетението е отчетено и
обстоятелството, че оправдателната присъда на първоинстанционния съд е била
протестирана пред въззивния съд от Прокуратурата. В пределите на наказателния процес по
повдигнатото обвинение са проведени общо 9 брой заседания – 5 пред Софийски районен
съд и 4 пред Софийски градски съд. Б. И. е присъствал лично на 7 от тях и е участвал в
проведените процесуални действия. Определящ е и фактът, че в последното заседание по
разглеждане на делото Прокуратурата излага становище, че не поддържа обвинението.
Същевременно освен, че личната сфера на ищеца не е засегната чрез мерки за процесуална
принуда, няма данни и други негови лични права да са засегнати. Освен угрозата от
евентуално осъждане и налагане на наказателна репресия за деяние, което няма престъпен
характер, друга негативна последица от незаконното обвинение нито се твърди, нито се
доказва.
Съществено за преценката по чл. 52 ЗЗД е съдебното минало на ищеца. От
представената електронна справка за съдимост с рег. № 240920005000397496 от 20.09.2024г.
се установява, че лицето е признато за виновно в извършването на 15 престъпления,
накърняващи правото на собственост на гражданите, против реда и общественото
спокойствие, както и такива, свързани с използването на неистински или преправени
документи. Видно е, че спрямо него е реализирано многократно и наказанието лишаване от
свобода. В това отношение, следва да се приеме, че ищецът е личност с изградени престъпни
навици. Макар по повечето по осъжданията видно от справката ищецът да е реабилитиран,
съдът следва да изложи мотиви как третира този факт при произнасяне по
гражданскоправния спор. Съгласно даденото разрешение в Решение № 60213 от 7.10.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 3462/2020 г., III г. о., ГК, което настоящият състав споделя,
неимуществените вреди от незаконно обвинение в престъпление се изразяват в засягане на
доброто име, честта и достойнството на лицето и в този смисъл касаят морални норми.
Именно моралните норми/ добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/ стоят в основата
на засегнатото нематериално благо на ищеца, който е бил незаконно обвинен. Добрите нрави
са неписани правила и не се съдържат в нормативните актове, за да се счете, че
реабилитацията възстановява репутацията на осъденото лице такава, каквато е била преди
осъждането. В този случай преценката за спазването на добрите нрави е предоставена на
съда. Когато гражданският съд определя по справедливост обезщетението за неимуществени
вреди, не може само с формални съображения, черпени от разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от
НК напълно да игнорира предишни осъждания, за които ищецът е реабилитиран. Съдът
трябва да съобрази цялостния облик на ищеца и дадената от обществото морална оценка за
7
неговото поведение. Еднократно престъпление, за което ищецът е бил реабилитиран и което
е извършено много преди незаконното обвинение, може да не е повлияло на общественото
мнение за ищеца, който е коригирал поведението си. Тогава това престъпление, за което е
бил реабилитиран, не би следвало да се отчита като критерий за намаляване на
обезщетението. Ако обаче престъплението, за което ищецът е реабилитиран, е част от трайна
и продължителна престъпна дейност, не може да бъде пренебрегнато като факт. В този
случай доброто име на ищеца и обществената оценка за него вече са били накърнени преди
незаконно образуваното наказателно производство, поради което обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено. Разбира се, предходните осъждания не
означават, че apriori е изключено ищецът да изпита чувство за срам и неудобство, както
поддържа ответника. Обстоятелството, че ищецът е осъждан многократно, е индиция за по-
нисък интензитет на притеснение от производството и страх от осъждане. В допълнение с
неговата възраст – 50 години към датата на привличането му като обвиняем, следва да се
приеме, че тези факти предполагат по-висок праг на способностите за справяне с
психологическите последици от неправомерното обвинение. Водим от горното съдът
намира, че обезщетение в посочения размер е достатъчно да репарира претърпените морални
вреди.
По отношение на исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди
вследствие на незаконно обвинение, по което е образувано нохд № 2796/2023г. на СРС,
съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съгласно чл. 52 ЗЗД е такъв за сумата от 700 лв. Съображенията за това са следните:
престъплението, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем, не може да бъде
квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Същевременно, Б. И. за втори път е
предаден на съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Наказателното производство се е
развило и приключило в разумен срок, тъй като е продължило от 08.12.2022 г. до 09.05.2024
г., т.е за година и пет месеца. Срещу ищеца не са взети и предприемани мерки за
процесуална принуда нито в досъдебното, нито в съдебното производство, които да
ограничават правото му на свободно придвижване и местоживеене. При определяне
справедливия размер на обезщетението е отчетено и обстоятелството, че в пределите на
наказателния процес по повдигнатото обвинение са проведени общо 5 брой заседания, като
Б. И. е присъствал лично на всички от тях и е участвал в проведените процесуални действия.
Съществено за преценката по чл. 52 ЗЗД е съдебното минало на ищеца и неговата възраст,
като значението на тези обстоятелства е идентично с това по първата искова претенция. Не
могат да бъдат възприети за правилни твърденията, поддържа от ищеца, че второто
наказателно производство е образувано след влизане в сила на първата оправдателна
присъда, когато било съдебно установено, че не е налице престъпление по съответния
състав, тъй като същите се опровергават от събраните писмени доказателства. Съобразно т. 1
от ТР № 5 от 21.05.2018г. по т.д. № 5 от 2017г. на ОСНК на ВКС своевременното
упражняване на правото на жалба/протест има суспензивен ефект, който се явява
процесуална пречка оспореният акт и породените от него правни последици да се
8
стабилизират. С оглед изложеното, оправдателната присъда е влязла в законна сила на
14.12.2023 г., а както предварителното, така и окончателното обвинение са предявени в
предходни моменти, в частност на 16.01.2023г. и на 27.02.2023г. Оправдателната присъда,
постановена по нохд № 2796/2023г. не е протестирана от Прокуратурата, проведени са и по-
малко на брой съдебни заседания в сравнение с наказателното производство по първото
обвинение. Поради тези съображения настоящият състав счита, че обезщетение в посочения
размер се явява справедливо и достатъчно да компенсира претърпените неимуществени
вреди.
Както вече посочено, напълно естествено е да се приеме, че по време на едно
наказателно производство всяко неоснователно обвинено лице изпитва типичните при
подобна ситуация неудобство, унижение, притеснение и несигурност, като за негативни
последици, по-големи от обичайните, трябва да бъдат ангажирани конкретни и категорични
доказателства. От събраните доказателства не се установява ищецът да е изпитал такива
нетрадиционни страдания, поради което настоящият състав оценява, че конкретният
психически и емоционален дискомфорт, който е изживян, не се отличава с интензитет, който
да е по-значително по-голям от обичайния за такива хипотези. Няма данни и за тежки
емоционални, професионални, социални, семейни и здравословни последици, които да са по-
големи от обичайните
Паричният еквивалент на неимуществените вреди, настъпили от двете незаконни
обвинения на *************************** е определен към датата на деликтите,
изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, като присъдената от този
момент лихва има компенсаторен характер. За периода на наказателните производства е
характерен ръст на минималната работна заплата от 710 лв. през 2022г. до 933 лв. през
2024г. Съобразно данни от Националния статически институт годишната инфлация за 2022г.
възлиза на 16,9 %, а за 2023г. – 4,75 %. Същевременно, следва да се държи сметка и за
съдебната практика, обективирана в Решение № 63 от 18.03.2016г. по гр. д. № 5124/2015г. на
III г.о. на ВКС и Решение № 165 от 16.06.2015г. по гр. д. № 288/2015г. на III г.о. на ВКС, че
размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за
неоснователно обогатяване. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което съдебната практика в сходни хипотези може да
служи като ориентир.
Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в
себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само
по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното. Предвид изложените
съображения, съдът намира, че определените по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетения се явяват
достатъчни да репарират претърпените неимуществени вреди.
С оглед частичната основателност на исковите претенции за обезвреда, основателни
се явяват и акцесорните искания за присъждане на законна лихва. Съгласно т.4 от
Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
9
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление и от този момент държавните органи
изпадат в забава. В това отношение, законната лихва по исковата претенция за обезщетение
на неимуществените вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление,
за което е налице влязла в сила оправдателна присъда по нохд № 12762/2022 г. на СРС,
следва да се присъди от 14.12.2023 г. до окончателното плащане на сумата. По втората
искова претенция за обезщетение на неимуществените вреди вследствие незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което е налице влязла в сила оправдателна
присъда по нохд № 2796/2023 г. на СРС, следва да се присъди от 09.05.2024 г. до
окончателното погасяване на вземанията.
По разноските
При този изход на спора съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат и двете
страни. Ответникът обаче не е сторил разноски и не е претендирал такива, поради което
разноски не му се дължат.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 8,50 лв., които следва да му
бъдат присъдени изцяло на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ. От предоставения по
делото договор за правна защита и съдействие е видно, че в настоящето производство на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от адв. Е.
У.. За определянето на размера следва да се съобрази, че исковото производство не се
характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като по въпросите за отговорността на
държавата за вреди към гражданите е налице както тълкувателна практика на Върховния
съд, така и обвързващи решения от наднационален характер. Отделно, обемът на
извършените процесуални действия от страна на доверителя инкорпорира депозирането на
искова молба и участие в едно открито съдебно заседание. Обжалваемият интерес възлиза на
4 000 лв. Предвид изложените съображения и съобразявайки Решение по С-438/2022г. на
СЕС и Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на I т.о. на ВКС, настоящият
състав намира, че се дължи възнаграждение в размер на 800 лв. Отчитайки уважената част
от исковата претенция, в полза на адв. Е. У. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***************************, с адрес: ************************* да
заплати на Б. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: ********************, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 1 200,00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление,
за което е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 12762/2022г. по описа на СРС, ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 14.12.2023 г. до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ иска за
10
неимуществени вреди за разликата над сумата от 1 200 лв. до пълния предявен размер от
2 000 лв.
ОСЪЖДА ***************************, с адрес: ************************* да
заплати на Б. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********************, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 700, 00 лв. /седемстотин/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление, за
което е оправдан с влязла в сила присъда по незаконно обвинение в извършване на
престъпление, за което е оправдан по нохд 2796/2023 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 700 лв. до пълния предявен размер
от 2 000 лв.
ОСЪЖДА ***************************, с адрес: ************************* да
заплати на Б. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********************, на основание чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 8,50 лв. – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА ***************************, с адрес: ************************* да
заплати на адв. Е. У., с адрес: личен № **********, със съдебен адрес: ****************, на
основание чл. 38, ал. 2 ГПК сумата от 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11