Р Е Ш Е Н И Е
329/29.5.2019г.
гр.Шумен,29.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито заседание на тридесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Емилиян Ангелов
при
секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 3238 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 18-0869-002590/24.10.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР сектор „Пътна
полиция“ Шумен, с което на жалбоподателя
Д.Д.П. на основание чл. 178ж, ал. 1,
предл. 2 от Закона за движението по пътищата са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца
за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв.Ш. от АК
гр.Русе, който поддържа жалбата на
изложените в нея твърдения, като депозира и допълнително становище, в което
излага съображенията си, поради които счита, че атакуваното наказателно
постановление, следва да бъде отменено..
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.
61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено
изцяло.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на
чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2018 г.
поради пътно – транспортно произшествие с тежкотоварен автомобил било
ограничено временно движението по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала
„Хемус“/ посока Варна при км 355 за периода от 8.55 ч. до 12.40 ч., като
движението било регулирано от представители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Шумен. По това време
свидетелите М.И.Р., В.Ж.В., И.П.С., Р.Н.Ш.,
Х.Д.Б. и Й.Ж.Ж. - служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен и ГООР при РУ – гр. Шумен
били изпратени на посоченият по горе
участък на автомагистрала „Хемус“, като бил създаден и алтернативен
обходен маршрут.
Жалбоподателят П. на
08.09.2018 г. около 10.00 часа управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ВТ 6923 АК, като се движел по автомагистрала № А – 2
/автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна към гр. София. По това време полицейските
служители Ш. и В., които били изпратени на автомагистрала „Хемус“, се намирали на
км. 350/изхода за гр.Бургас/, където да отклоняват движещите се посока гр.Варна
автомобили за да ги насочат по
алтернативен маршрут. По време на
престоя си в този участък, посочените по горе свидетели установили, че
водачът и на лек
автомобил „Ауди А4“, с рег. № ВТ 6923 АК
, заедно с много други автомобили се движи в посока изток -
запад в платното, предназначено за движение на насрещно движещите се превозни
средства по АМ „Хемус“, поради което и го спрели. Тогава полицейските служители
поискали съдействие от екип на „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, като пристигналият на място свид.М.Р. съставил на
жалбоподателя П. акт за установяване на административно нарушение № 2590 от
08.09.2018 г., в който е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят сочейки, че има възражения, но без да ги
конкретизира, като впоследствие се е
възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени такива в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които изтъква, че тъй като имало ПТП с
тежкотоварен автомобил на АМ Хемус, служител на КАТ устно и с жестове,
разпоредил на около 50 автомобил да обърнат срещу движението . Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-0869-002590/24.10.2018
г. на Началник сектор към ОДМВР сектор „Пътна
полиция“ Шумен, с което на жалбоподателя
Д.Д.П. на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от Закона
за движението по пътищата са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 /три/ месеца за нарушение по чл. 58,
т. 4 от ЗДвП.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. Р., на свид.Р.Ш., В.В. , Х.Б., И.С., Й.Ж., Н.
С., В. Ст. и Д. Д., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелите Р., Ш., В., Б., С. и Ж./всичките полицейски
служители/ следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото
свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които
дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат
да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви. Дори от показанията на В. и Н. С./намиращи се в съседски
и приятелски взаимоотношения с жалбоподателя/
и Д. Д./по отношение на същия е висящо административнонаказателно
производство за подобно нарушение/ се установява, че жалбоподателя не се е
съобразил с разпореждането на полицейския служител и отново според техните думи само е направил опит да се
качи на автомагистралата, но малко преди да успее е направил обратен завой.
Само, че тези свидетели са очевидно заинтересовани от изхода на делото по
споменатите по горе причини, но и същите рязко контрастират с показанията на свид.Ш.,
който изрична заяви, че жалбоподателя, заедно с още доста автомобили са дошли
от автомагистралата и са били спрени в момент, когато са слизали по платното,
предназначено изключително за влизане на АМ „Хемус“.
Освен това в
депозираните писмени възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нарушителя Д.П.
изтъква, че полицейски служители са разпоредили на водачите да извършат
процесното нарушение по ЗДвП. Тази версия обаче изглежда крайно
неправдоподобна, не само защото рязко контрастира на защитната теза на
жалбоподателя в съдебно заседание, поддържана от свидетелските показания на Н.
С., В. С., Д. Д., според които, П. въобще не е успял са се качи на
автомагистралата, а и не съответства на действителната фактическа обстановка и
очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя,
доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по
делото доказателствен материал - показанията на свидетелите И.С., В.В., М.Р., Р.Ш.,
Х.Б. и Й.Ж., които в съдебно заседание заявяват, че няма такова разпореждане от
тяхна страна.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
При извършената
служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. В акта за установяване
на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителят да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Производството е
от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП при
движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за
насрещно движение.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят с
управлявания от него лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № ВТ 6923 АК се е
движел по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна
към гр. София и то в платното,
предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ
„Хемус“. В подкрепа на този
извод са показанията на свидетелите Р.Ш.,
И.С., М.Р. и В.В.. Видно от констатациите в АУАН, жалбоподателят се е движел в
платното, предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства
по АМ „Хемус“. Посоченият акт за установяване на административно нарушение е
съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Въпреки, че в съдебно
заседание бяха наведени доводи, с които
нарушителят оспорва констатациите в акта, като твърди, че на посочената
дата въобще не е управлявал посочения
автомобил в платното, предназначено за движение на насрещно движещите се
превозни средства по АМ „Хемус“, тъй като въобще не е успял да се качи отново
на автомагистралата, поради изложените по-горе съображения съдът не кредитира
посочените твърдения и счита, че същите не оборват описаната по горе фактическа обстановка. От
разпита на свидетелите Р.Ш., М.Р. и В.В. се доказва по безспорен начин, че
нарушителят е автор на описаното нарушение.
Ето
защо настоящият
съдебен състав счита, че установената в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка и възпроизведена в наказателното постановление
е доказана.
За посоченото
нарушение разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП предвижда за водача
административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 3 /три/ месеца и „глоба“ 1000 лв.
Процесното нарушение
правилно е било съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно: разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1, предл.
2 от ЗДвП предвиждаща „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 3 /три/ месеца и „глоба“ 1000 лв. за извършено от П.
нарушение. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в
абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Не са
налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличават
с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви
особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят
извода за маловажност на случая. Съдът счита, че следва да отбележи факта,
че мястото, на което е извършено описаното нарушение се отличава с висока
концентрация на ПТП. На първо място, поради това, че участъкът представлява
пътен възел с отклонение за други населени места. На второ място, във въпросния
участък скоростта на движение е висока, въпреки наложените ограничения, което
се явява предпоставка за възникване на ПТП. На следващо място, в резултат на
намесата на контролните органи, които са преустановили със спиране и вземане на
отношение към виновните водачи, в участъка не са регистрирани други случаи на
ПТП с настъпили вредни последици.
Предвид горното
съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 18-0869-002590/24.10.2018
г. на Началник сектор към ОДМВР сектор „Пътна
полиция“ Шумен
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.