№ 19227
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110119844 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
Ищецът ЗК ЛЕВ ИНС АД моли за осъждане на ответника АГЕНЦИЯ
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА да му плати: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД,
сумата от 918,78 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на
22.11.2018 г. в имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №******, при
преминаване през необозначена част от гума от товарен автомобил върху
пътно платно на републиканския път
, в чийто права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка – полица 93001710101702 от 2017 г.
г., срещу причинителя на вредата, ведно със законната лихва от заявлението
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №37853/22 на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 12.7.2022 г.
до изплащане на сумата. Моли за осъждането на ответника за направените по
делото разноски.
Ответникът АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА оспорва исковете
по основание и размер. Моли да се отхвърлят.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното заповедното дело - ч.гр.д. №37853/22 на СРС,
1
Второ ГО, 73-ти с-в, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за претендираните в исковата молба суми. Ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви
настоящия иск за установяване съществуването на процесните вземания.
От показанията на свидетеля К. С., от приетата САТЕ, и от протокола за
ПТП, който е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по
установения за това ред се установява, че на 31.1.2021 г. свидетелят е
управлявал л.а. с рег. №****** по републикански път - по бул.Ботевградско
шосе на 6-ти километър срещу квартал Бенковски в посока към бул.Сливница
и претърпява ПТП, в резултат на преминаване през необозначена част от гума
от товарен автомобил, от което настъпват повреди по автомобила.
Безспорно е по делото, че мястото на ПТП, представлява републикански
път и че към датата на произшествието между собственика на този автомобил
и ищеца е действал договор за застраховка, по силата на който последният се
е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на
автомобила при ПТП, както и че ищецът е обезщетил собственика по реда на
чл.405 КЗ с плащане на застрахователно обезщетение в размер на 918,78 лв. (в
която сума се включват ликвидационните разноски за оценка на повредите по
автомобила).
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза е видно, че
повредите по автомобила от техническа гледна точка са в причинно-
следствена връзка с произшествието. В тази връзка, уточнява че сблъсъкът е
настъпил между автомобила и част от гума на товарен автомобил, а именно
предпазителят на гумата, но за шофьора е било възможно да го възприеме в
тъмната част на денонощието като цяла гума. Вещото лице устнаовява, че
размерът на средните пазарни цени за поправяне на повредите е в размер на
995,30 лв., тоест повече от платеното от ищеца обезщетение.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
застрахованият е платил за ищеца-застрахиовател всички вноски на
застрахователната премия.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
2
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД. Искът е основателен, тъй като
ищецът доказа фактите в негова доказателствена тежест, в т.ч. и иска по
размер. Доказа договора за застраховка, застрахователното събитие,
настъпилите повреди по автомобила, причинната връзка между повредите и
наличието на дупка на общинския път, средната пазарна цена за отстраняване
на повредите по автомобила към датата на произшествието,равен на
платеното обезщетение от страна на ищеца. Ответникът не доказа
възраженията си или да е платил обезщетението.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн. чл.411
КЗ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на
вредата. В случая на осн. чл.30, ал.1 от Закона за пътищата ищецът носи
задължението да поддържа републиканския път, следователно той като
възложител на работата по повод неизпълнението или некачественото, или
неточно изпълнение на която са настъпили вредите за собственика на
посочения автомобил и на осн. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД именно ответникът
следва да понесе деликтната отговорност.
Искът е изцяло основателен, тъй като ищецът доказа правопораждащи
го юридически факти, а ответникът не доказа да е платил обезщетението.
Възраженията на ответника са неоснователни, опровергават се от
показанията на свидетеля и приетата по делото експертиза. По делото не се
установява ощетеният водач на лекия автомобил да е допринесъл за
настъпването на произшествието, тъй като предметът върху пътното платно, с
който се е сблъскал автомобилът не е бил обозначен и произшествието е
настъпило през тъмната част на денонощието. Тези обстоятелства, ако не
изключват изцяло, то поне значително намаляват възможността за
своевременното възприемане на посоченото препятствие, заобикалянето му и
избягването на удара в него. Неоснователни са и възраженията, че ищецът е
наблюдавал встрани от пътя вместо да следи за неочаквани препятствия по
него, тъй като съдът се доверява на житейски правдоподобното обяснение на
свидетеля, който е шовьор с дългогодишен опит, че отстрани в аварийната
лента са били спрели множество автомобили, за които по-късно научил, че и
те са се сблъскали в тази гума. Но този необичаен факт – спрелите коли, е го е
мотивирало да внимава за евентуални пешеходци и необходимостта да
избегне още по-сериозен инцидент.
3
Не влияе на крайния извод и факта, че при завеждането на щетата
обектът, в който се е сблъскал водачът на автомобила е назован като гума,
вместо като предпазител от гума, тъй като така или иначе този обект се е
намирал на посоченото място на републиканския път и е бил необозначен, а
от разпита на вещото лице се вижда, че все пак предпазителя на гумата на
товарния автомобил представлява част от нея и може да бъде сбъркан със
самата гума, както се е случило и в настоящия случай. Ето защо, това не
представлява съществено изменение на фактите по делото, налагащи
изменение на иска от страна на ищеца.
Относно разноските по делото. Основателността на иска сочи, че на
осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца и направените
от него разноски, съразмерно на уважените части от исковете – изцяло –
550,00 лв. – за направените по делото разноски по настоящото дело и 75,00
лв. – по заповедното ч.гр.д. №37853/22 на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в
Ищецът не е представил доказателства за заплащане на дължимата
държавна такса в пълен обем, за които не са му дадени указания по реда на
чл.129, ал.2, вр. чл.128, т.2 ГПК. Ето защо, на осн. чл. чл.77 ГПК следва да
бъде осъден да доплати пълния размер на дължимата такса – още 25,00 лв. по
сметка на СРС.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК че ответникът
АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА с ЕИК *********, гр.София,
бул.Македония 3 и съдебен адрес в гр.София, бул.Цар Борис ІІІ 216, ет.5 е
задължен да плати на ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД, с ЕИК ********* с адрес в
гр.София, бул.Симеоновско Шосе 57 А на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД
сумата от 918,78 лв., представляваща обезщетение за претърпените на
22.11.2018 г. в имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №******, при
преминаване през необозначена част от гума от товарен автомобил върху
пътното платно на републиканския път на бул.Ботевградско шосе на 6-ти
километър срещу квартал Бенковски в посока към бул.Сливница, в чийто
права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по
договор за застраховка – полица 93001710101702 от 2017 г. г., срещу
4
причинителя на вредата, ведно със законната лихва от заявлението по чл.410
ГПК по ч.гр.д. №37853/22 на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 12.7.2022 г. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА с ЕИК *********, да плати на ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД,
с ЕИК ********* следните суми: 550,00 лв. – за направените по делото
разноски по настоящото дело и 75,00 лв. – по заповедното ч.гр.д. №37853/22
на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.77 ГПК ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД, с ЕИК *********
да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25,00 лв. –
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5