№ 65
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500036 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от „Ренита Лукс“ЕООД, гр.Варна, представлявано от
управителя М. Н. Б., чрез процесуалния му представител адв.И.А., против
решение №1140/05.11.2024г., постановено по гр.д.№660/23г. по описа на ВОС,
гр.о., с което: I/ са отхвърлени предявените от „Ренита лукс“ЕООД против
„Сити център“ЕООД/в несъстоятелност/ искове за установяване в
отношенията между страните, че „Ренита лукс“ЕООД е собственик на
следните недвижими имоти, на основание давностно владение, осъществено в
периода от 15.06.2006г. до деня на подаване на исковата молба -
16.01.2023г./включително/, както следва:
1/ 378, 45 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор № 10135.3511.594 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, целият с площ от 2 798 кв.м., находящ се в гр.В., район
„Мл.", ул."* *“№*-*, при граници: №№ 10135.3511.134, 10135.3511.106,
10135.3511.607, 10135.3511.515, 10135.3511.105;
2/ самостоятелен обект, представляващ паркинг - гараж с площ от 986
кв.м., намиращ се в на ниво „-1“ в сграда с идентификатор №
10135.3511.594.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изградена в ПИ с идентификатор №
10135.3511.594, находящ се в гр.В., район „Мл.", ул."* *“№*-*, при граници:
на север: избени помещения на вх. А на сграда с идентификатор №
10135.3511.594.1 и ПИ с идентификатор № 10135.3511.607, на изток: вход Б на
сграда с идентификатор № 10135.3511.594.2, на юг: ПИ № 10135.3511.134 и
10135.3511.105, състоящ се от гараж № 8 с идентификатор №
10135.3511.594.1.64 с площ от 30, 64 кв.м., с 2, 19 кв.м. прилежащи части, при
1
съседи: на същия етаж: 10135.3511.594.1.65; под обекта: няма; над обекта:
10135.3511.594.1.6, 10135.3511.594.1.6 и 10135.3511.594.1.4, гараж № 13 с
идентификатор № 10135.3511.594.1.69 с площ от 37, 50 кв.м., с 6, 57 кв.м.
прилежащи части, при съседи: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над
обекта: 10135.3511.594.1.4, 10135.3511.594.1.72, склад № 1 с идентификатор
№ 10135.3511.594.1.71 с площ от 245 кв.м., с 36, 51 кв.м. прилежащи части,
при съседи: на същия етаж: 10135.3511.594.1.102; под обекта: няма; над
обекта: 10135.3511.594.1.2, 10135.3511.594.1.101 и 10135.3511.594.1.1, както
и от 16 /шестнадесет/ броя паркоместа, както следва:
1/ с идентификатор 10135.3511.594.1.102 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 22, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.70;
10135.3511.594.1.71; под обекта - няма, над обекта: 10135.3511.594.1.2;
2/ с идентификатор 10135.3511.594.1.57 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 1, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.58;
под обекта - няма, над обекта: няма.
3/ с идентификатор 10135.3511.594.1.58 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 2, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.57;
под обекта - няма, над обекта: няма.
4/ с идентификатор 10135.3511.594.1.59 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 3, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.58;
10135.3511.594.1.60; под обекта - няма, над обекта: няма.
5/ с идентификатор 10135.3511.594.1.60 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 4, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.59;
10135.3511.594.1.61; под обекта - няма, над обекта: няма.
6/ с идентификатор 10135.3511.594.1.61 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 5, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.60;
10135.3511.594.1.62; под обекта - няма, над обекта: няма.
7/ с идентификатор 10135.3511.594.1.62 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 6, с площ от 12.50 кв.м.,
2
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.61;
10135.3511.594.1.63; под обекта - няма, над обекта: няма.
8/ с идентификатор 10135.3511.594.1.63 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 7, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.62;
под обекта - няма, над обекта: няма.
9/ с идентификатор 10135.3511.594.1.65 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 9, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.66;
10135.3511.594.1.64.; под обекта - няма, над обекта: 10135.3511.594.1.4.
10/ с идентификатор 10135.3511.594.1.66 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В., район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 10, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.67;
10135.3511.594.1.65; под обекта - няма, над обекта: 10135.3511.594.1.4.
11/ с идентификатор 10135.3511.594.1.67 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 11, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 0.14%, при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.68;
10135.3511.594.1.66; под обекта - няма, над обекта: 10135.3511.594.1.13.
12/ с идентификатор 10135.3511.594.1.68 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 12, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.67;
под обекта - няма, над обекта: няма.
13/ с идентификатор 10135.3511.594.1.70 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 21, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.76;
10135.3511.594.1.102; под обекта - няма, над обекта: 10135.3511.594.1.2.
14/ с идентификатор 10135.3511.594.1.73 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 17, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж - няма; под обекта -
няма, над обекта: 10135.3511.594.1.72.
15/ с идентификатор 10135.3511.594.1.74 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 18, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.75;
3
под обекта - няма, над обекта: 10135.3511.594.1.72.
16/ с идентификатор 10135.3511.594.1.75 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1. с административен адрес: гр. В. , район Мл.,
ул. „* *" № *-*, ет. -*, представляващ обект пл. № 19, с площ от 12.50 кв.м.,
прилежащи части 2.19 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.3511.594.1.74;
10135.3511.594.1.76; под обекта - няма, над обекта: 10135.3511.594.1.3, на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК;
II/ „Ренита лукс“ЕООД е осъдено да заплати на „Сити център“ЕООД/в
несъстоятелност/ сумата от 3 782, 60лв., представляващи сторени съдебно -
деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат уважени.
Въззиваемото дружество „Сити център“ЕООД/в несъстоятелност/,
гр.Варна, представлявано от синдика Т. Д. И., в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния
представител адв.И.И., поддържа становище за нейната неоснователност и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба и уточняващите такива към нея, съответно от
10.02.2023г., 19.04.2023г., 23.05.2023г. и 17.07.2023г., ищецът „Ренита
лукс“ЕООД, представлявано от управителя М. Н. Б., излага, че въз основа
разрешение за строеж №173/30.12.2004г. ответникът „Сити център“ЕООД,
представляван тогава от управителя А. Н. Б., започнал изграждането на
жилищна сграда, състояща се от тяло „А“ и „Б“, магазини и подземен гараж,
находящи се в гр.Варна, ул.“И. П.“ и ул.“А. Ф.“.Обектите от тяло „А“
получили акт обр.14 на 07.02.2005г., а от тяло „Б“ на 17.04.2007г.По КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г., тяло „А“ съставлява сграда с
идентификатор 10135.3511.594.1, а тяло „Б“ сграда с идентификатор
10135.3511.594.2, двете изградени в ПИ с идентификатор 10135.3511.594.
На 15.06.2006г. „Ренита лукс“ЕООД, тогава с ООД, в което А.Б. е бил
съдружник/продал впоследствие дяловете си на другия съдружник М.Б. с
договор от 05.08.2009г./ и управител до 20.08.2009г., е сключил със „Сити
център“ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, представляващи по понастоящем действащи КККР: а/ самостоятелен
обект/нямащ самостоятелен идентификатор по КККР/, представляващ
паркинг - гараж, с обща площ от 986 кв.м., намиращ се в на ниво „-1“ в сграда
с идентификатор 10135.3511.594.1, изградена в ПИ с идентификатор
10135.3511.594, находящ се в гр.В., район „Мл.", ул."* *“№*-*, при граници на
обекта: на север: избени помещения на вх.А на сграда с идентификатор
10135.3511.594.1 и ПИ с идентификатор 10135.3511.607, на изток: вход Б на
сграда с идентификатор 10135.3511.594.2, на юг: ПИ 10135.3511.134 и
10135.3511.105, състоящ се от: - самостоятелен обект гараж №8 с
идентификатор 10135.3511.594.1.64 с площ от 30, 64 кв.м., с 2, 19 кв.м. ид.ч.
прилежащи части, - самостоятелен обект гараж №13 с идентификатор
10135.3511.594.1.69 с площ от 37, 50 кв.м., с 6, 57 кв.м. ид.ч. прилежащи
части, - самостоятелен обект склад №1 с идентификатор 10135.3511.594.1.71 с
4
площ от 245 кв.м., с 36, 51 кв.м. ид.ч. прилежащи части, както и 16 броя
разграфени паркоместа, имащи по КККР всяко самостоятелни
идентификатори, но непредставляващи самостоятелни обекти; б/ 378, 45 кв.м.
ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.3511.594, целият с площ от 2 798 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, район „Мл.", ул."И. П.“№ *-*.Владението върху
обектите му е предадено от „Сити център“ЕООД на датата на сключване на
предварителния договор.Купувачът е поел ангажимент да завърши обектите за
своя сметка чрез подизпълнители на продавача, като същият му оказва
съдействие и консултации в процеса по узаконяване на сградите и
кореспонденцията със съответните институции.След приемане на владението
ищецът довършил обектите до издаване на разрешение за
експлоатация.Окончателен договор за покупко-продажба не е сключван, но от
15.06.2006г. и понастоящем „Ренита лукс“ЕООД владее явно, спокойно и
необезпокоявано обектите, предмет на предварителния договор, вкл. 378, 45
кв.м. ид.ч. от поземления имот/за последните чрез ползването на 16 наземни
паркоместа в незастроената част на дворното място, предвидени по проект,
които паркоместа не са самостоятелни обекти, а владение се осъществява
върху ид.ч. от дворното място/ и ги е придобил чрез давностно владение.Като
собственик и отдава обектите под наем на трети лица.Продавачът никога не е
имал претенции относно собствеността, защото знаел, че обектите са
довършени от купувача със собствени средства, вкл. е знаел, че той ги отдава
под наем на трети лица.
С решение №1209/21.12.2013г. е открито производство по несъстоятелност
по отношение на „Сити център“ЕООД.Към момента на открИ.е на
производството по несъстоятелност и впоследствие процесните имоти не са
били описани от синдика, нито възбранявани и не съставляват част от масата
на несъстоятелността.„Ренита лукс“ЕООД е продължавало да ги владее
спокойно, явно и необезпокоявано.През 2022г. синдик на „Сити център“ЕООД
започнал неправомерни опити да включи процесните имоти, собственост на
ищеца, в масата на несъстоятелността, вкл. описал същите и принудил част от
наемателите да сключат договори за наем със „Сити център“ЕООД.Предвид
изложеното, претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че е собственик на гореописаните самостоятелен обект,
представляващ паркинг - гараж, с обща площ от 986 кв.м., както и 378, 45
кв.м. ид.ч. от поземления имот, придобити чрез придобивна давност, с
владение, упражнявано от 15.06.2006г. и понастоящем.
Ответникът „Сити център“ЕООД/в несъстоятелност/ в депозирания в срока
по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба оспорва предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че паркинг-гаражът
не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, т.к. съставлява
обща част на сградата по см. на чл.38 от ЗС и като такава част не може да бъде
придобИ. в собственост чрез давностно владение.Съгласно издадените
разрешение за строеж №173/30.12.2004г. и удостоверение №27/25.04.2008г.,
въведеният в експлоатация строеж представлява „Жилищна сграда, състояща
се от два блока - „А“ и „Б“ и подземен гараж.От описаните документи в
удостоверението и в съставения Акт №15 е видно, че няма протоколи, вкл.
Акт №14, за подземния гараж.Както в Акт №15, така и в площообразуването
от 2007г. част от подземните паркоместа, разчертани в паркинг-гаража, са
причислени към блок „А“, а друга част - към блок „Б“.Съгласно одобрения
5
архитектурен проект подземният гараж попада частично под блок „А“ и блок
„Б“ на сградата и е конструктивно свързан със същите, като част от
конструкцията на блок „Б“ съвпада с конструкцията на гаража.По проект от
гаража се преминава към избените помещения на двете сгради, в които са
разположени стълбищни клетки и асансьорни уредби, осигуряващи достъп до
самостоятелните обекти.Процесният обект представлява неразделна част от
конструкцията на сградата, без която същата не може да съществува, поради
което е обща по естеството си част.Ако горният извод не се приеме, се
поддържа, че е обща част по предназначение.Съгласно одобрения
архитектурен проект, процесният паркинг-гараж е разположен на подземен
етаж на сградата и в него са разчертани 31 паркоместа с площ 12, 50 кв.м.
всяко.В площта на обекта се включва и площ за маневриране, както и
рампа.Собственикът на дворното място се е разпоредил с правото на строеж
през м.03.2006г. за определени самостоятелни обекти в бъдещата сграда,
съответно етажната собственост е възникнала към момента на завършване на
грубия строеж на сградата и към този момент следва да се преценява статутът
на общите части, вкл. предназначението им да служат за задоволяване на
общи нужди на етажните собственици.Съгласно Наредба №2/29.06.2004г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на
урбанизираните територии, изградената в имота многоетажна жилищна сграда
е недопустимо да бъде изпълнена без наличието на необходимия минимален
брой места за паркиране - по едно за всяко жилище.От одобрения
инвестиционен проект е видно, че в поземления имот е осигурена
възможността за паркиране само на част от притежателите на отделни
обекти.За останалите, с цел изпълнение на нормативните изисквания,
възможността за паркиране остава да бъде осигурена в сградата.Предвид
горното, още при изготвяне на строителната документация, собственикът на
имота е предвидил изграждане на паркинг в сградата за осигуряване на
нуждите от паркиране на част от бъдещите собственици на жилища.Предвид
определяне от страна на ответника със строителните книжа на паркинг-гаража
като предназначен да обслужва част от собствениците като им осигури
изискуемата от закона възможност за паркиране, то същият е обща за тези
собственици част по предназначение.Това предназначение не е отменено и
към момента на изграждане на сградата до груб строеж и възникването на
етажната собственост.Идеални части от общата част паркинг-гараж могат да
бъдат придобИ.и само заедно със самостоятелните жилищни обекти в
сградата, като размерите на припадащи се ид.ч. към всеки от самостоятелните
жилищни обекти в сградата, се определят по реда на чл.40 от ЗС.В настоящия
случай ищецът не твърди да е притежава самостоятелен обект в сградата,
предвид което и не може да придобие част от общите части на сградата, т.к.
предметът на сделка, с която общи части от сградата се придобиват от лице,
нямащо качеството на етажен собственик, е невъзможен.По идентичен начин
незастроената част от поземления имот, предназначена за паркиране, има
статут на обща част по чл.38 от ЗС по естеството си.Ако се приеме, че
паркинг-гаражът и земята не съставляват общи части на сградата, оспорва
твърденията на ищеца, че е упражнявал давностно владение в изискуемия от
ЗС срок.Твърди, че липсва обект на договора, т.к. според същия предмет на
„предаденото“ владение са самостоятелни обекти - паркоместа, гаражи и
склад, каквито към 15.06.2006г. не са налице, доколкото цялата сграда не е
6
била изградена до степен груб строеж.Извън горното, съгласно строителните
книжа подземният паркинг се състои от 31 броя разграфени места за
паркиране, в този вид същият е и въведен в експлоатация.В обекта липсват
предвидени и изградени гаражи или складове, поради което владение на
такива обекти няма как да бъде предадено.До датата на предварителния
договор ответникът е прехвърлил правото на строеж на паркоместа №9, №6 и
№20/съгласно практиката на ВКС тези договори следва да се считат сключени
за идеални части от обекта/, поради горното, той не е упражнявал фактическа
власт по отношение на тези „обекти“ и няма как да я е предал.След датата на
предварителния договор са прехвърлени паркоместа №11 и №19, т.е. за тези
части, дори да беше предадено владение, намерение за своене е следвало да се
манифестира не по отношение на ответника, а по отношение трето
лице.Действително, впоследствие ответникът отново е придобил
собствеността върху прехвърлените паркоместа/на 17.12.2009г. на паркоместа
№6 и №19, на 23.12.2009г. на паркомясто №9, на 31.08.2010г. на паркомясто
№11/, но нито на посочената в договора дата, нито на коя да е друга,
включително и след придобИ.е на собствеността на ид.ч., разпределени за тези
паркоместа ответникът е предавал владение на ищеца.
Оспорва датата на договора, поддържа, че същият е съставен за целите на
настоящото производство след открИ.е на производството по несъстоятелност
на продавача, като към действителния момент на подписването му А.Б. не е
имал правомощие да го сключи поради липса на предварително дадено
съгласие от синдика и поради прекратените му правомощия като
представляващ дружеството.Документът е частен и няма достоверна дата,
като такъв е непротивопоставим на ответника, който, макар и страна по него, в
настоящото производство се явява трето лице по смисъла на чл.181 от
ГПК.Налице са съществени разминавания в индивидуализацията на обектите
по договора и по наличните към 15.06.2006г. строителни книжа и документи,
описанието на обектите в договора не съответства на действителното
положение на имотите.Към тази дата и към датата на въвеждане в
експлоатация, паркингът е разграфен на 31 паркоместа.В същия няма
предвидени никакви самостоятелни обекти, включително склад и
гаражи.Действително, към месец юни/два месеца след въвеждане на сградата в
експлоатация/ е изготвен проект за „обединяване“ на три от паркоместата /№
13, 14 и 15/ в гараж, но същият не е осъществен.Извън горното, част от
„самостоятелните“ обекти са описани в договора чрез посочване като граници
на други обекти в сградата, които са възникнали чрез преустройство,
извършено години след датата на предварителния договор.Към 15.06.2006г.
сградата, нейните тела и изграденият подземен паркинг са индивидуализирани
като местонахождение единствено с посочване на УПИ, в което са изградени,
но не и с улица.В договора се съдържат текстове на разпоредби от ГПК които
не са били действащи към датата на сключване на договора - уредбата на
производството за сключване на окончателен договор е уредена в глава 31 с
новия ГПК в сила от 01.03.2008г.Косвено доказателство за антидатиране на
документа е и обстоятелството, че нито предварителният договор, нито
сумите, посочени в същия като платени в брой, са отразени в счетоводството
на двете дружества.Предвид твърденията на ищеца, че е платил цялата
продажна цена на имотите още при сключването на предварителния договор и
че е вложил допълнителен финансов ресурс за довършителни работи,
7
пасивното му поведение/липса на защита правата му при неизпълнение
задължението на насрещната страна за прехвърляне на собственост/ е
нелогично.Така и впоследствие след открИ.е на производството по
несъстоятелност, вкл. като се има предвид обстоятелството, че от 20.03.2014г.
до настоящия момент „Ренита лукс“ЕООД е кредитор в несъстоятелността с
вземане в размер на 28 500лв. главница и посочени в списъка лихви, поради
което и е запознато с всички действия в производството по несъстоятелност не
само поради факта на роднинската връзка между собствениците на
дружествата - страни по делото, а и поради качеството на ищеца на кредитор
по несъстоятелността с прието от синдика вземане.Оспорва твърдението, че
тъй като към момента на открИ.е на производството по несъстоятелност
процесните имоти не са били описани от синдика, то същите и не са били част
от масата на несъстоятелността.Оспорва твърдението, че владението е
предадено на ищеца - предвид факта, че едно и също физическо лице е
представляващо и двете дружества реално предаване на владение няма как да
се е осъществило.Оспорва владението да е фактически предавано от А.Б. на
новоизбрания управител М.Б..Оспорва твърдението в имотите да са
извършвани довършителни работи и подобрения от името и за сметка на
„Ренита лукс“ЕООД, както и че същото е владяло обектите необезпокоявано и
явно от 15.06.2006г., вкл. и предвид поведението на управителя на „Сити
център“ЕООД, който е подписвал документите от името на собственика „Сити
център“ЕООД, касаещи строителството на сградата, включително и акта за
въвеждане в експлоатация, извършвал от името на ответника заснемане и
нанасяне на имотите в кадастъра, декларирал същите в Дирекция МДТ,
заявявайки именно „Сити център“ЕООД като собственик.
Твърди, че дори и да се приеме, че давност е текла считано от 15.06.2006г.,
то преди да изтече 10-годишният давностен срок на 15.06.2016г., нейното
течение е прекъснато на 21.12.2013г. с предприетото действие за
принудително изпълнение - открито производство по несъстоятелност, с което
е насочено изпълнение върху всички имуществени права на длъжника,
ответник в настоящото производство, и е взета обезпечителна мярка - запор и
възбрана върху цялото имущество на длъжника, в това число и върху
процесните недвижими имоти.Това действие също е акт на принудително
изпълнение и се е осъществило преди изтичането на срока, т.е. има характер
на прекъсващо течението на давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от
ЗЗД.Дори и това фактическо състояние да е продължило и след посочената
дата, то на 07.07.2015г., когато е вписано решението за обявяване в
несъстоятелност на ответника, и предвид нормата на чл.715, ал.1 от ТЗ,
давностният срок отново е бил прекъснат.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Въведеното от ищеца основание/фактите от които се твърди, че произтича
спорното между страните в производството материално право/ на исковете е
придобивна давност с владение, осъществявано от 15.06.2006г. и към датата
на исковата молба.Придобивната давност е въведена като основание за
придобИ.е на вещни права с оглед виждането на законодателя, че ако едно
лице през определен период от време фактически упражнява правомощията,
8
свързани с притежание на вещно право, като собственикът бездейства и не
защитава правата си, то фактическото състояние следва да бъде приравнено на
юридическото - решение №70/16.08.2017г. по гр.д.№3991/16г., ВКС, І гр.о.,
решение №98/04.07.2018г. по гр.д.№3546/16г., ВКС, I гр.о. и др.Според
дефиницията на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя.Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, но в правната теория и съдебната практика се приема, че владението
трябва да е постоянно/през определен период от време само владелецът, а не и
трети лица да могат и да са извършвали фактическо въздействие върху имота,
вкл. да не е инцидентно/, непрекъсвано/фактическата власт да не е изгубвана
за повече от шест месеца/, спокойно/да не е установено и поддържано с
насилие, наличието на фактически спорове относно собствеността, вкл. кавги,
скандали, претенции, сезиране на прокуратурата с жалби, не опорочават
владението, ако то не е установено по насилствен начин/, явно/да не е
установено по скрит начин и фактическата власт да се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за нея/, несъмнително/би било
съмнително, ако не може със сигурност да се каже дали действително
владелецът упражнява фактическа власт и дали действително държи вещта
като своя, вкл. предвид основанието/ако има такова/, поради което е в имота/.
Твърди се, че ответникът е предал владението върху процесните имоти със
сключване между страните на предварителен договор за тяхната покупко-
продажба на 15.06.2006г.Според представения предварителен договор, същият
е сключен между „Сити център“ЕООД, представлявано от управителя А.Б.,
като продавач, и „Ренита лукс“ООД, представлявано от управителя А.Б., като
купувач.С договора страните са се съгласили да сключат окончателен договор
в срок до 30.12.2008г. за продажбата на 19 самостоятелни обекти, находящи се
в новострояща се жилищна сграда в гр.Варна, ж.к.“В.“, УПИ ХVI-131а, кв.1 по
плана на ж.к.“В.“, в тяло „А“, ул.“И. П.“№*-*, ет.-*, а именно 16 бр.
паркоместа, съответно с №№1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 17, 18, 19, 21 и 22,
всяко с площ от 12, 50 кв.м., ведно с прилежащите 2, 19 кв.м. ид.ч. от общите
части; гараж №8 с площ от 30, 60 кв.м., ведно с прилежащите 2, 19 кв.м. ид.ч.
от общите части; гараж №13 с площ от 37, 50 кв.м., ведно с прилежащите 6, 57
кв.м. ид.ч. от общите части; склад №1 с площ от 245 кв.м., ведно с
прилежащите 36, 51 кв.м. ид.ч. от общите части, както и 378, 45 кв.м. ид.ч. от
дворното място, находящо се в гр.Варна, ж.к.“В.“, УПИ ХVI-131а, кв.1 по
плана на ж.к.“В.“, предназначени за външни паркоместа-35 бр., от 1 до 16, от
които пред вх.А, а останалите 17 в западната част от дворното място, съгласно
ситуационна схема, за посочената цена от общо 53 322, 89 лв., която сума е
предадена изцяло в брой на продавача до момента на подписване на
договора.Съгласно т.8 от договора, страните са се споразумели, че владението
на имотите се предава с подписване на договора, а съгласно т.10 и, че
последващите довършителни строително-ремонтни дейности са за сметка на
купувача.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№122/19.10.2005г., А. Н.
Б. е продал на „Сити център“ЕООД, представлявано от управителя А. Н. Б.,
собствения си недвижим имот/придобит с договор, обективиран в н.а.
№60/95г./, находящ се в гр.Варна, ж.к.“В.“, представляващ дворно място с
площ от 2 752 кв.м., съставляващо УПИ ХVI-131а, кв.1 по плана на ж.к.“В.“, І
9
м.р., ведно с всички подобрения в имота и започнато строителство.Докато
недвижимият имот е бил собственост на А.Б. му е издадено разрешение за
строеж №173/30.12.2004г. за изграждане в посоченото дворно място на
жилищна сграда, състояща се от блок “А“ и „Б“, магазини и подземен гараж
по одобрени инвестиционни проекти.Акт обр. 14 за приемане конструкцията
за блок „А“ е съставен на 17.05.2006г., а за блок „Б“ на
15.03.2007г.Констативният акт обр.15 за установяване годността за приемане
на строежа е съставен за цялата сграда/двата блока/ на 16.04.2008г.
Съгласно заключението на СТЕ от 03.04.2024г. и обясненията на в.л. в о.с.з.
на 30.05.2024г. по одобрените инвестиционни проекти на сградата е
предвидено изграждането в блок “А“ на 60 бр. жилища, 2 бр. ателиета, 2 бр.
магазини, 1 бр. гараж на партерен етаж и подземен етаж с 30 бр. паркоместа, а
в блок „Б“ 32 апартамента и 8 бр. магазини.В таблицата на разпределението
на подземния етаж в архитектурния проект е посочен обект подземен гараж с
площ от 986 кв.м., на чертежа е записано 31 паркоместа с площ от 942
кв.м./фактически са 30, защото няма паркомясто 13/.Площта на всяко
паркомясто е 12, 50 кв.м., има маневрена площ и подход чрез открита рампа.В
обяснителната записка е посочено, че подземният гараж е общ и за двата
блока на сградата, няма топла връзка с двете тела и е с подход от изток
посредством рампа.Подземният паркинг е разположен частично под блок А и
частично под южната част на дворното място и е достъпен посредством
открита рампа в югоизточния ъгъл на имота.По проект конструкцията в
подземния етаж на блок „А“, „Б“ и паркинг-гараж е обща.В него няма
изпълнени общи за жилищната сграда инсталации.Така обособеният по
инвестиционни проекти подземен паркинг-гараж може да бъде самостоятелен
обект от сградата, макар че в ценообразуването и КККР не е посочен като
самостоятелен обект.
Към периода на изготвяне на инвестиционните проекти за сградата и
нейното строителството правният статут на паркоместата не е имал подробна
нормативна уредба - чл.43, ал.1 от ЗУТ в редакция към ДВ, бр.65/03г. е
предвиждал, че за нови сгради необходимите места за гариране и/или
паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен
имот, с допустимите изключения по чл.43, ал.2 от ЗУТ; чл.37, ал.3 от Наредба
№7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони повтаря изискването на ЗУТ, чл.55 указва
необходимата площта на местата за паркиране, чл.98, ал.2, т.3 от същата
наредба предвижда, че в многофамилните жилищни сгради освен жилища
може да има и гаражи и общи паркинги; чл.24 от Наредба №2/29.06.2004г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на
урбанизираните територии/отм.ДВ, бр.7/18г./, определя минимално
необходимия брой места за паркиране според функционалното
предназначение на видовете сгради.По-детайлна уредба е дадена с
изменението на нормите на чл.37 и на чл.43 от ЗУТ, обн. в ДВ, бр.101/15г., но
и преди тази по-детайлна нормативна уредба съдебната практика е била
обединена около становището, че паркоместата/независимо от това дали са
разположени в сграда или на земната повърхност/ не съставляват
самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на § 5, т.39 от ДР
ЗУТ, независимо от предаденото им с одобрен инвестиционен проект
предназначение или дадените им по КККР самостоятелни
10
идентификатори.Когато е предвидена площ за паркиране в подземен етаж, но
без изграждане на отделни гаражи с оградни стени, а са
обособени/разграфени/ само паркоместа, самостоятелен обект по смисъла на §
5, т.39 от ДР ЗУТ може да бъде целият подземен паркинг, независимо дали е
наименуван така или като гараж по проекта.В настоящия случай по проект е
предвиден един общ паркинг-гараж, който представлява целият подземен етаж
с предвидения към него самостоятелен подход/открита рампа/ за достъп, имащ
самостоятелно функционално предназначение и нямащ топла връзка с двете
тела на сградата, както и общи инсталации.По тези предвиждания по проект
паркинг-гаражът не съставлява обща част на сградата, а самостоятелен обект,
т.е. би могъл да бъде обект на своене.Не така обаче е изпълнен на място при
извършване строителството на сградата.Видно от същата СТЕ е, че в хода на
строителството в него са били изградени/обособени с оградни стени/ 2 гаража
- гараж №8 с площ по документи от 30, 60 кв.м./на място 20, 10кв.м./ за сметка
на паркомясто №8 и гараж №13 за сметка на паркоместа №№14, 15 и 16 с
площ по документи 37, 50 кв.м./на място 61, 50 кв.м./, както и склад за сметка
на паркоместа №23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 с площ по документи 245
кв.м./на място 267 кв.м., разширен за сметка на паркомясто №22/, като в.л. е
установило, че на място площта, разграфена за паркомясто №19 и част от тази
за паркомясто №18 също са преградени и е обособено самостоятелно
помещение /гараж или склад/, показани на скица, приложение №2 към
СТЕ.Промените касателно обособените гараж №8, гараж №13 и склад са
нанесени в екзекутивната документация на сградата/като това строителство е
в отклонение отчасти и на екзекутива/, заверена от общинската
администрация на район „Мл.“ при община Варна на 10.04.2008г.Поради
изграждането вътре в подземния паркинг на самостоятелни обекти - гаражи и
склад, достъпът до които се осъществява от същия подход и през останалата
свободна маневрена площ, целият подземен паркинг фактически не съставлява
един самостоятелен обект, а четири самостоятелни обекта и свободна площ,
предназначена понастоящем да обслужва достъпването до тези обекти, т.е.
биваща тяхна обща по предназначение част.Според СТЕ обаче, по
ценообразуване, изготвено 2007г., маневрената площ на подземния гараж е
включена в площта на общите части на цялата сграда и след включването й са
изчислени процентите, припадащи се от общите части на всички
самостоятелни обекти в сградата.При гореустановеното съдът приема, че
годен обект на владение са можели да бъдат самостоятелните гаражи и склад,
а не целият подземен паркинг като самостоятелен обект, както е бил обособен
по проект, но не е възникнал при построяването на сградата, а ако и да е
възникнал, то най-късно към 2008г. е бил преустроен в други
обекти.Касателно процесните ид.ч. от дворното място следва да бъде
посочено, че етажната собственост е възникнала с построяване на сградата в
степен груб стоеж, т.к., видно от представените по делото договори,
обективирани в н.а., по време на строителството й и преди достигане до
степен груб строеж „Сити център“ЕООД е продавало на различни трети лица
правото на строеж за отделни самостоятелни предвидени в проектите
обекти/апартаменти, ателиета и магазини/ в сградата, които са придобили
собственост върху тези обекти със завършване на този етап от строителството
й.Земята, върху която е построена сградата, винаги е обща част, тъй като без
нея сградата не може да съществува, за разлика от двора, чийто статут може
11
да бъде различен.Когато има пълно съвпадение между етажните собственици
и собствениците на дворното място, дворът е обща част.Когато обаче
дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не
принадлежи на всички етажни собственици, той не съставлява обща част на
сградата.Според приложените н.а., справки от АВ, СВ-Варна и данни по
КККР, обобщени от в.л. по цитираната СТЕ, в сградата има собственици на
самостоятелни обекти, които са придобивали само обектите си, ведно с ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
такива, които са придобивали обектите си, ведно с ид.ч. от дворното място и
такива, на които са продавани само ид.ч. от земята.След като не всички
собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда притежават
собственост и върху ид.ч. от дворното място, то не може да съставлява обща
част на сградата.Небиващо обща част дворно място принципно може да бъде
обект на владение.По действаща понастоящем КККР общата площ на имота е
2 798 кв.м.В производството обаче по същество твърденията на ищеца не са за
владение на ид.ч. от дворното място, а за владение върху реална част от него,
конкретно тази, заета от предвидените по одобрените проект 35 бр. места за
паркиране в дворното място/наречени външни паркоместа, показани на
приложение №16 от същата СТЕ в син цвят/.Според заключението
застроената площ на сградата е 1 111 кв.м., прилежащите площи към нея са
1 302кв.м. и свободната площ от дворното място е 385 кв.м., разположена в
две части, които не отговарят на изискванията за обособяване в самостоятелен
имот - на място в УПИ са разчертани 11 бр. паркоместа в северната му част и
27 бр. в дворната му част или общо 38 бр., показани в син цвят на приложение
№17/установени при оглед и заснемане/.Владението върху реално обособени
части от урегулиран поземлен имот, които не отговарят на минималните
изисквания за размери по ЗУТ/чл.19-лице и повърхност/ не може да доведе до
придобИ.е на собственост по давност-чл.200 от ЗУТ, нито ЗУТ предвижда
възможност за правна конверсия в този случай, т.е. владението върху реална
част да доведе до придобИ.е по давност на съответна ид.ч. от поземления
имот.
Независимо от изложеното, ако и да се приеме, че през процесния период
са съществували самостоятелни обекти, които могат да бъдат годни обекти на
придобивна давност, съдът приема, че ищецът не установи в производството
признаците на владение предвид следното.Когато владението е предадено въз
основа на изрична уговорка по предварителен договор, не е необходимо да се
доказва, че владелецът е отблъснал собственика на имота - достатъчно е да
бъде установена само продължителността на владението, както по отношение
на обективния елемент, така и по отношение на намерението за своене в
период повече от 10 години/доколкото ищецът е недобросъвестен владелец,
нямащ годно правно основание по см. на чл.70 от ЗС/.Твърди се, че владение е
установено на датата на предварителния договор - 15.06.2006г.Ответникът е
оспорил същата с твърдения, че договорът е антидатиран и датата не го
обвързва.Според формираната трайна съдебна практика - напр. решение
№167/3.07.2018г. по гр.д.№4020/17г., ВКС, IV гр.о., решение №32/18.06.2019г.
по т.д. №1109/18г., ВКС, I т.о., решение №23/14.04.2020г. по т.д.№950/19г.,
ВКС, II т.о. и др. „трето лице“ по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК е това, което
черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат
да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества
12
датата на документа.Касае се до неучаствали в съставянето на документа
лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране.Юридическото лице, на което се противопоставя документ,
съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла
на чл.181 от ГПК/решение №309/13/20.02.2014г. по гр.д. №742/12г., ВКС, I
гр.о./, включително когато се касае за договори, сключени в обикновена
писмена форма.Такъв документ обаче е частен и се ползва с доказателствена
сила само по отношение на авторството му.Той не доказва нито фактите, които
са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето
на документа/решение №748/17.02.2011г. по гр.д.№801/09г., ВКС, IV гр.о.,
решение №197/23.12.2014г. по гр.д.№7364/13г., ВКС, III гр.о./.Тъй като
частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат
на доказване по общите правила на ГПК.Конкретно за хипотезата на сключен
писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
представител на юридическо лице в решение №84/23.06.2009г. по т.д.
№681/08г., ВКС, II т.о., е прието, че документът не доказва нито датата, нито
мястото на сключването на договора - когато се поставя въпрос за времето,
когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая
представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от
купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни
последици.При посочената практика следва да се приеме, че така
представеният и оспорен договор не доказва сам по себе си датата на
сключването му.Множество обстоятелства от своя страна от неговото
съдържание свидетелстват за невъзможността той да е съставен на
15.06.2006г.На първо място към посочената дата не е имало съставена
строителна документация, която да отразява и индивидуализира извършените
в подземния паркинг промени в хода на строителството на сградата, чрез
които в него са обособени нови самостоятелни обекти-два гаража/гараж №8 с
площ от 30, 60 кв.м. и гараж №13 с площ от 37, 50 кв.м./ и склад с площ от 245
кв.м.Тези промени са отразени за първи път в екзекутивната документация,
заверена м.04.2008г., като най-рано съставеният документ, отразяващ в дадена
степен промени касателно нови обекти и прилежащи ид.ч., е актуализирано
м.10.2007г. ценообразуване за обекта, но дори и в него напр. не е посочен
гараж №13, а гаражи №№14, 15 и 16, всеки с площ от 12, 50 кв.м., липсва
гараж №8, посочено е паркомясто №8, както и са посочени отделно всички
паркоместа, образуващи склада/от №23 до №30, посочени като намиращи се в
блок „Б“/, вкл. и в удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация
от 25.04.2008г. е посочен само подземен гараж с 31 бр. паркоместа.За първи
път в екзекутивната документация е индивидуализиран и обект/апартамент/
№3а, който е посочен като граница на гараж №13 в предварителния
договор.На следващо място в предварителния договор дворното място е
индивидуализирано с граници по КККР, а именно посочени като граници ПИ
с идентификатор 10135.3511.134 и ПИ с идентификатор
10135.3511.135.Съгласно цитираната СТЕ, КККР за територията, в която
попада поземленият имот, са одобрени със заповед от 16.05.2008г. и до тогава
за същата територия не е имало одобрени КККР.Към 15.06.2006г. двете тела от
жилищната сграда не са имали и открити самостоятелни административни
адреси - с протокол от 29.11.2007г. на комисия от служители на дирекция
13
„Устройство на територията“ в район „Мл.“ е взето решение за открИ.е на
адреси за имота и сградите в него, а именно за тяло „А“ - ул.“И.
П.“№*/посочен като адрес в предварителния договор/ и тяло „Б“ - ул.“А.
Ф.“№*.Към 15.06.2006г. не е бил действащ ГПК, обн.ДВ, бр.59/07г., в сила от
01.03.2008г., към чиято глава 31/производство за сключване на окончателен
договор/ е направена препратка в предварителния договор-т.6.
Независимо от изложеното, ако и да се счете, че не са били налице
сочените несъответствия и договорът не е антидатиран, то ищецът не
установи в настоящото производство, че е упражнявал фактическа власт с
намерение за своене върху обектите в изискуемия срок.
Съгласно показанията на св.А.Б., цялостното строителство на сградата е
извършвано със средства на „Ренита лукс“ЕООД/първоначално ООД/, със
средства на това дружество и закупили парцела, като „Сити център“ЕООД не
е извършвало никаква дейност там.Предварителен договор сключили 2006г.,
но владението предал още 2005г. с първата копка и „Сити център“ЕООД не е
имало каквото и да било касателство от тогава.Целта на предварителния
договор е била „Ренита лукс“ЕООД да стане собственик.Това дружество
владее подземния гараж и извършва всички ремонти в него, вкл. по повод
отводняването му.Сестра му му помагала по повод дейността на „Сити
център“ЕООД, вкл. участвала при продажбата на апартаментите.
Съгласно показанията на св.С.Ст., преди около 10 години наел от „Ренита
лукс“ЕООД, представлявано от управителя М.Б., чрез дружеството си „СБ
Кар 62“ЕООД/сега е ООД/ подземен паркинг.Ходил първоначално да
отводнява паркинга/имал автомивка с професионални машини, изпомпващи
вода, управителката му била клиентка/, а впоследствие чрез дружеството си го
наел.Имали договор, мисли, че от около 2009г.Първоначално по договора
имало гратисен период за наема между 6 м. и 1 г., защото извършил
ремонти/почистил от строителни материали и обезводнил с отводнителни
улуци/, ремонтирал и ролетната щора на входа.Плащал наема лично и от
дружеството наемодател му издавали фактура.Вътре в паркинга има
помещение, което е на „Ренита лукс“ЕООД, той ползва предната част на
паркинга, но подходът е общ - за да се стигне до това помещение трябва да се
премине през площта, която той ползва.Хора, живущи в блока, паркират
вътре, защото той им позволява/преотдава им паркоместата под наем за 90лв.
на месец/.
Показанията на св.А.Б. следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК,
доколкото същият е брат на М.Б., бил съдружник в „Ренита лукс“ЕООД до
2009г./до тогава ООД/ и същевременно едноличен собственик и управител на
„Сити център“ЕООД.От своя страна това дружество е с открито производство
по несъстоятелност с решение от 21.12.2013г. по т.д.№1301/13г. по описа на
ВОС и обявено в несъстоятелност с решение по същото дело, вписано на
08.07.2015г., от когато и е постановено прекратяване на дейността му,
прекратяване правомощията на органите на длъжника и същият лишен от
правото да управлява и да се разпорежда с имущество, включено в масата на
несъстоятелността.От своя страна „Ренита лукс“ЕООД е дружество, което има
предявени и приети взимания в производството по несъстоятелност,
произтичащи от договори за наем и заем със „Сити център“ЕООД, които не се
ползват с привилегии.Показанията на св.А.Б., според които „Ренита
лукс“ЕООД е финансирало със свои средства строителството на цялата
14
сграда, противоречат на твърденията на ищеца, че той е извършил само
довършителни дейности и само касателно обектите, предмет на
предварителния договор, и то след сключването му, доказателства за което
впрочем също не са ангажирани.Не са ангажирани и такива, установяващи
демонстрирано явно намерение за своене вкл. и по отношение на ид.ч. от
дворното място.Напротив, представени са над 15 договора, обективирани в
н.а., сключени от „Сити център“ЕООД, с които дружеството продава през
2009г. и 2010г. на трети лица ид.ч. от дворното място, като изрично си запазва
с актовете правото на ползване върху всички външни паркоместа, от които от
1 до 16 пред вх.А и от 17 до 35 в западната част на дворното място, както и да
го отстъпва на други трети лица, собственици на ид.ч. по своя преценка.От
своя страна и „Сити център“ЕООД е бил субектът, съгласно справка от
община Варна, дирекция „Местни данъци“, който е декларирал и за който е
открита партиди по ЗМДТ през 2012г. за 378, 45 кв.м. ид.ч. от дворното място
с адрес ж.к.“В.“, І м.р., кв.1, УПИ ХVI-131а.Това дружество е подавало
декларации по чл.14 от ЗМДТ през 2010г. и за паркоместата в подземния
гараж, както и заявявало ги за нанасяне в КККР 2012г.Липсват и данни,
съгласно ССЕ от 15.02.2024г., предварителният договор и платени суми по
него да са били осчетоводявани в счетоводствата на страните - изводите се в.л.
е направило, изследвайки публикуваните в ТР ГФО за 2007г. и записванията в
тях в колона „предходна година“, поради липса на представена му първична
счетоводна информация от двете дружествата за 2006г./същата се съхранява за
срок от 10 години/, както и въз основа на получена информация от ТД на
НАП-Варна/дневниците за продажби и дневници за покупки на двете
дружества за 2006г. и 2007г./.Не са налице и данни предварителният договор
да е твърдян и представян в производството по несъстоятелността до 2022г.,
нито до открИ.е на това производство или впоследствие да е търсено неговото
изпълнение.
Показанията на св.С.Ст., според които дружеството му СБ Кар
62“ЕООД/сега е ООД/ имало сключен договор за наем от 2009г. също не се
подкрепят от събраните по делото доказателства.Дружеството „СБ Кар
62“ООД е регистрирано в ТР през 2011г./първоначално като ЕООД, от 2021г.
ООД/.По делото е представен от ищеца сключен от него договор за наем със
„СБ Кар 62“ЕООД, представлявано от управителя Ст. Б. Ст., на 01.06.2020г. за
срок от 1 година, продължаван с анекси от 2021г. и 2022г.Посоченият в
договор негов предмет е „паркинг“ с адрес ул.“А. Ф.“№*, наемната цена е
150лв.Съгласно заключението на ССЕ от 04.04.2024г., приходи от наемния
договор/ежемесечни по 150лв. с ДДС с издадени фактури/ са осчетоводени в
счетоводството на ищеца за периода 01.06.2020г.-30.06.2023г.Съгласно
представената справка от ЕРП Север, обект, представляващ подземен паркинг
с гаражи съответства на абонатен №*.За периода от открИ.е на партидата на
03.08.2010г. до 19.08.2020г. обектът е бил причислен с клиентски №* с
титуляр „Сити център“ЕООД.За периода от 20.08.2020г. до 30.09.2021г. е
причислен към клиентски №* с титуляр „СБ Кар 62“ЕООД, а от 01.07.2021г.
към клиентски №*5 също с титуляр „СБ Кар 62“ЕООД.Видно от така
представените по делото писмени доказателства е, че договорът за наем е
сключен 2020г., а не „около 2009г.“ според показанията на св.Ст. и в тази
връзка последните също не установяват владение за „Ренита лукс“ЕООД в
изискуемия по чл.79, ал.1 от ЗС период.
15
Поради липса установяване продължило за срок от 10 години упражняване
на фактическа власт с намерение за своене от ищцовото дружество върху
процесните обекти, същото не може да се легитимира като техен собственик
въз основа на въведения придобивен способ.В тази връзка и е безпредметно
обсъждането на възраженията на ответника за прекъсване на давностното
владение, но за пълнота следва да бъде посочено, че прекъсването на
придобивната давност на осн. чл.116 от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС настъпва само при
наличие на посочените в чл.116 от ЗЗД обстоятелства и се свързва винаги с
действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето,
което би могло да се позове на придобивна давност.Между тези обстоятелства
не са открИ.е на производство по несъстоятелност или обявяване на длъжника
в несъстоятелност.Срокът се прекъсва с изричното признаване от владелеца
правото на собственост на собственика, с предявяване и уважаване на иск за
собственост от собственика срещу владелеца, а в хипотезата на чл.116, б.“в“
от ЗЗД тогава, когато действията по принудително изпълнение са насочени
към принудителното отнемане на вещта от владелеца и предаването й на
собственика /чл.521-чл.525 от ГПК/, т.е. принудителното изпълнение да се
осъществява против владелец, длъжник по изп.дело, който е осъден да
предаде владението на имота на взискателя, собственик, т.е. по притезание на
собственика спрямо владелеца - решение №47/31.05.2022г., по гр.д.
№2750/20г., ВКС, II гр.о.Горните изводи следват и от разпоредбата на чл.628а
от ТЗ, според която подаването на молба за открИ.е на производство по
несъстоятелност прекъсва погасителната давност относно вземането, на което
молителят основава молбата си по чл.625 от ГПК, в случай че последната бъде
уважена, а за присъединилите се кредитори от момента на подаване на
молбата за присъединяване.Принудителното изпълнение за събиране на
вземане, дори да е насочено срещу недвижим имот, прехвърлен от длъжника
на трето лице, няма да има за последица прекъсване на придобивната давност
на приобретателя на имота от длъжника/последицата ще се състои в
прекъсване погасителния давностен срок за предявеното за принудително
събиране вземане/.
Предвид достигане до идентични крайни правни изводи с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1140/05.11.2024г., постановено по гр.д.
№660/23г. по описа на ВОС, гр.о.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17