Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 16.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9223 по описа на съда за
2012 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от „Е.“ ЕООД искова молба срещу С.О.,
с която предявява иск за заплащане на обезщетение за увеличаване стойността на
сграда, в която извършил подобрения, подробно индивидуализирани в исковата
молба.
Твърди, че на 26.02.1990 г. между ищеца и ОбНС
„Възраждане“, гр. С. бил сключен договор за обезпечаване изпълнението на
съвместни мероприятия на територията на ОбНС
„Възраждане“. Договорът бил изменен с допълнително споразумение от 21.10.1991
г.
На ищеца било предоставено ползването на почти разрушена сграда на адрес
гр. С., ул. „** **“ № **, като изпълнил задължението си да заплати сумата от
150 000 лева. Според допълнителното споразумение „Е.“ ЕООД дължало извършване
на основен ремонт и реконструкция на сградата. Ищецът приела да извърши ремонта
със свои средства за сметка на общината.
В периода юли 2007 г. – края на есента 2008 г. изградил автономна отоплителна
инсталация на стойност 25 860 лева, нови подови настилки от мрамор, гранит
и теракота на стойност 17 200 лева; поставил масивна метална врата на
входа за 9 200 лева, както и 16 броя масивни фурнировани врати (9 600
лева). През септември – октомври 2007 г. монтирал 13 броя прозорци със
стъклопакет и PVC дограма за 6 800 лева. Изградил и вътрешна стълба с
48 стъпала и 5 площадки, облицована с гранит и защитена с метални парапети на
стойност 18 950 лева. Извършил и пълна подмяна на главните водоснабдяващи
тръби от улицата до сградата с нова пластмасови специализирани тръби и изградил
водопроводната инсталация на сградата, като за този разход заплатил 2 300
лева. Пред главния вход на къщата изградил топла връзка от метал, бетон, стъкло
и мрамор на стойност 28 200 лева. В двора извършил насип на инертни
материали за сумата от 9 200 лева, а за 10 800 лева асфалтирал изцяло
дворното място, в което била построена сградата. Положил 80 м PVC тръби на стойност
1 300 лева.
Общата стойност на тези подобрения била 139 410 лева. В СГС била
заведено гр.д. № 445/2011 г., с което бил уважен предявеният частичен иск за
подобренията в имота, извършени в периода 1990 г. – 2008 г. Пред настоящия
съдебен състав предявява иск за заплащане на извършените в периода юли 2007 г.
– 2008 г. подобрения.
Предвид частично предявената за същите подобрения претенция по гр.д. №
445/2011 г. по описа на СГС, в изпълнение на дадени от съда указания, в молба
от 25.11.2016 г. ищецът е заявил, че претендира заплащане на непредявените
53.69% от стойността на гореописаните подобрения, на обща стойност
63 146.75 лева.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Възразява и за
погасяване на вземанията по давност.
Съдът като съобрази твърденията
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Не се
спори между страните и от приложеното по делото гр.д. № 445/2011 г. по описа на
СГС, 15 състав се установява, че с решение № 343/02.07.2014 г. по гр.д. №
2733/2013 г. на ВКС, ІV г.о. С.О. е осъдена да заплати на „Е.“ ЕООД, на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 100 000 лева, частичен иск от
380 990 лева, представляваща стойността на извършените необходими разноски
и подобрения в недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 92.90 кв.м., находяща се в гр. С., ул. „******“ № **, ведно
със законната лихва от 13.01.2011 г. до окончателното изплащане.
Съгласно
чл. 298, ал. 1 от ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото
искане и на същото основание. В случая от силата на пресъдено нещо с решението
по гр.д. № 2733/2013 г. по описа на ВКС се обхващат правопораждащите правото
факти – извършените от ищеца строително-ремонтни работи и пораждане на правото
му да получи действително сторените и съществуващи разходи – подобрения и
необходими разноски към момента на извършването им.
В този
смисъл релевираните от ответника възражения в хода на настоящото производство,
относими към основанието за ангажиране на отговорността му, са преклудирани.
В
постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 89/11.07.2011 г. по т.д. № 716/2010
г. на ВКС, І т.о. също е подробно разяснено докъде се простират обективните предели
на силата на пресъдено нещо, но и че с
решение по частичен иск тя не се разпростира върху останалия размер на
вземането, предмет на следващо производство. Настоящият съдебен процес касае
остатъка от претенцията, поради което в тежест на ищеца беше да докаже размера
на претендираната сума.
От
ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел Г. М.,
чиито показания съдът кредитира като подробни и последователни, се установява,
че процесните подобрения са извършени в периода 2007 г. – 2008 г. Това
обстоятелство е отделено като безспорно между страните и с протоколно
определение от 08.04.2016 г.
По
делото са изслушани единична и тройна съдебно-счетоводни експертизи, които
дават заключение относно стойността на извършените подобрения. Съдът счита, че
дължимите на ищеца стойности следва да се определят на база заключението на
тройната експертиза, което е изготвено при отчитане на релевантните за
стойността на имота фактори, като състояние на имота, местоположение, инженерна
инфраструктура, транспортна достъпност, екологични условия и др. Що се отнася
до стойността на подобренията, съдът счита, че следва да се зачетат сумите по
приложение № 1 към тройната съдебно-техническа експертиза без фирмена печалба,
поради което приема размер на обезщетенията съответно от 13 266.76 лева,
13 049.75 лева, 3 673.74 лева, 5 236.81 лева, 5 096.90
лева, 20 406.01 лева, 3 249.66 лева, 15 384.24 лева,
1 901.46 лева, 3 941.51 лева и 2 303.27 лева.
Претенцията
на ищеца е за обезщетяване на 53.69% от стойността на процесните подобрения.
Поради това, исковете са основателни съответно за сумите от 7 122.92 лева,
7 006.41 лева, 1 972.43 лева, 2 811.64 лева, 2 736.53 лева,
10 955.99 лева, 1 744.74 лева, 8 259.80 лева, 1 020.89
лева, 2 116.20 лева и 1 236.63 лева.
Ответникът
е въвел своевременно възражение за погасяване на исковите претенции по давност,
което съдът намира за недоказано по следните съображения:
Присъждането
на обезщетението по гр.д. № 445/2011 г. по описа на СГС като такова за
неизпълнение на задължение за заплащане на сторени от ищеца необходими разноски
и подобрения се субсумира под нормата на чл. 110 от ЗЗД, поради което е приложима общата петгодишна давност. Искът е заведен на
29.06.2012 г., преди изтичане на пет години от изискуемостта на вземанията за
подобрения, сторени в периода юли 2007 г. – 2008 г., поради което възражението
за погасителна давност е неоснователно.
Ответникът
не доказа да е заплатил исковата сума на обща стойност 46 984.18 лева, поради
което следва да бъде осъден да я заплати, ведно със законната лихва от дата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
До
посочения размер искът е основателен, като за горницата до 63 146.75 лева
съгласно уточнителна молба от 25.11.2016 г. подлежи на отхвърляне.
Претенции
за присъждане на разноски е направила всяка от страните. Възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
е неоснователно. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
г., същото възлиза на 3 509.28 лева. Заплатеният в брой на адв. Б. хонорар
съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 3 000 лева не е
прекомерен. От заплатената държавна такса, ответникът дължи да заплати
стойност, съразмерна на уважената част от иска – 1 8**.37 лева. На ищеца
се дължат разноски на обща стойност 3 570.80 лева.
Ответникът
е бил представляван от юрисконсулт, на когото следва да бъде определено
възнаграждение съгласно действащата към момента на приключване на устните
състезания норма на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Предвид размера на иска, фактическата
и правна сложност на делото и вида и броя на извършените процесуални действия,
съдът определя възнаграждение в размер на 350 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от иска, от разноски в размер на 950 лева, на ответника се дължат 503.65
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, С.О., с адрес гр. С., ул. „******“ № * да
заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 7 122.92 лева за изградена автономна отоплителна инсталация, захранваща
14 броя чугунени радиатора, като отхвърля иска за горницата до 9 573.21
лева; сумата от 7 006.41 лева за положени подови настилки от мрамор,
гранит и теракота на обща площ 320 кв.м., като отхвърля иска за горницата до
9 573.21 лева; сумата от 1 972.43 лева за масивна метална врата на входа с
размери 2.70м/2.20м и тегло 275 кг, като отхвърля иска за горницата до
2 650.94 лева; сумата от 2 811.64 лева за 16 броя масивни фурнировани
врати с каси, като отхвърля иска за горницата до 3 778.85 лева; сумата от 2 736.53
лева за 13 броя прозорци от PVC дограма, като отхвърля иска за горницата до 3 677.89 лева; сумата от
10 955.99 лева за изградена вътрешна стълба с 48 стъпала и 5 площадки,
покрити с гранит и защитени с метални парапети, като отхвърля иска за горницата
до 14 724.85 лева; 1 744.74 лева за водопроводна инсталация, като отхвърля
иска за горницата до 2 344.94 лева; сумата от 8 259.80 лева за
изградена топла връзка от бетон, метал, стъкло и мрамор върху 40 кв.м., като
отхвърля иска за горницата до 11 101.17 лева; 1 020.89 лева за насип
от инертни материали върху 35 кв.м., като отхвърля иска за горницата до 1 372.08
лева; сумата от 2 116.20 лева за асфалт на 246 кв.м. и бетонни плочи, като
отхвърля иска за горницата до 2 844.17 лева; сумата от 1 236.63 лева
за отводнителна инсталация в двора с 80 м. PVC тръби, Ф-110, като отхвърля иска
за горницата до 1 662.03 лева, които суми представляват стойността на
извършени в периода юли 2007 г. – 2008 г. необходими разноски и подобрения в
недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
92.90 кв.м., находяща се в гр. С., ул. „******“ № ** и в дворното място, в
което е построена, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаването на исковата молба – 29.06.2012 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.О., с адрес гр. С., ул. „******“ № * да
заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 3 570.80 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на С.О., с адрес гр. С., ул. „******“ № *
сумата от 503.65 лева разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: