№ 153
гр. Шумен, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20253630200566 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 25-1729-000037 от 24.02.2025 г. на
Началник РУ в ОДМВР гр. Шумен, с което на А. С.
Х. ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3 000 лева
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП и
глоба в размер на 20 лв. на осн. чл. 185 от ЗДВП за нарушение по чл. 70, ал.1 от ЗДВП .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание представителят на жалбоподателя посочва, че се обжалва НП
само в частта по пункт първи, относно наложената "глоба" в размер на 3 000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Производството по делото е прекратено в частта по пункт 2 от НП.
Процесуалният представител на ОДМВР гр. Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят Г., заедно с колегата й С. С. са полицейски инспектори в района на
магазин „Практикер“ в гр. Шумен. Заместник - управителят на магазина - свид. П. П.
сигнализирал полицейските инспектори за извършване на дрифт от конкретно МПС в района
на паркинга на магазина. Била извършена проверка от свид. Г., в хода на която били снети
писмени обяснения от П. П. , били предоставени записите от камери на магазина.
Била установена самоличността на водача на процесното МПС. Собственикът на
МПС е попълнил декларация, че на посочената дата -13.01.2025г. А. С. Х. е управлявал МПС
„Ауди А3“ с рег. № Н 5992 КК.
Водачът – жалбоподател също попълнил декларация, че на посочената дата -
13.01.2025г. лично той е управлявал МПС Ауди А3 с рег. № Н 5992 КК.
1
На водача е съставен АУАН № 37/31.01.2025г., в който актосъставителят посочил,
че на 13.01.2025г. около 20,13 часа в гр. Шумен, на паркинга на магазин „Практикер“, бул.
„С. Велики“ № 37, жалбоподателят управлява МПС „Ауди А3“ с рег. № Н 5992 КК -
собственост на С. И. Х., като:
1. Не използва пътя отворен за обществено ползване в съответствие неговото
предназначение за превоз на хора и товари, извършвайки рискови маневри, като подава
рязко газ и преднамерено поднася МПС в полукръг, изваждайки го извън контрол, което
довежда до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/. С действията си водачът
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението;
2. Управлява МПС без включени светлини, в тъмната част на денонощието.
В АУАН е посочено, че са нарушени чл. 104б, т.2 от ЗДвП и чл. 70, ал.1 от ЗДвП.
Актът е подписан от нарушителя, като за възражения е отразено – „имам“.
Срещу АУАН е депозирано възражение, в което водачът не отрича, че е бил на
посочено място и час и е управлявал МПС, но не е извършил нарушението по чл. 104, б т.2
от ЗДвП.
По повод възражението е извършена проверка и е изготвена докладна записка,
съдържаща становище, че възражението е неоснователно.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 25-
1729-000037 от 24.02.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР гр. Шумен, с което на А. С. Х., ЕГН
**********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3 000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП и глоба в размер на 20 лв. на осн.
чл. 185 от ЗДВП за нарушение по чл. 70, ал.1 от ЗДВП.
Наказателното постановление се обжалва в частта по пункт първи от НП.
По делото е приложена схема на паркинга, разположен пред магазин „Практикер“
в гр.Шумен- относно обект Преработка по чл. 154 (5) от ЗУТ на магазин Практикер в УПИ
II за ООД кв. 344, гр. Шумен, индустриална зона с отразена пътна маркировка на паркинга.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
по делото писмени доказателства, разпита в съдебно заседание на актосъставителя,
свидетелите при съставяне на акта, от записа на СД, възпроизведен в с.з., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, както
и от приложения снимков материал.
При преценка на представените по делото и предявени на страните записи на СД,
съдът съобрази обстоятелството, че същите следва да се третират като веществено
доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК.
Процесният запис на СД, представен по делото, е видеозапис от охранителна камера
на магазин „Практикер„ в гр. Шумен на 13.01.2025г.
Записите имат качеството на предмет, върху които има следи от нарушението, поради
което без съмнение може да бъдат използвани. В тази връзка съдът съобрази константната
съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки,
диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват
като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват
със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125,
ал.1 от НПК.
При възпроизвеждане на записа бе установено, че около 20,13 часа управляваният от
жалбоподателя автомобил се движи на паркинга на магазин „Практикер“, като извършва
рискови маневри, подава рязко газ и преднамерено поднася МПС в полукръг, изваждайки го
извън контрол, което довежда до загуба на сцепление на задните гуми, т.е. т.н. дрифт, като с
действията си водачът застрашава живота и здравето на останалите участници в движението,
намиращи се на паркинга.
По искане на представителя на жалбоподателя е проведен разпит на свид. М.И. -
съученик на жалбоподателя. Показанията на този свидетел съдът не кредитира, като
приема,че е налице пристрастие, предвид приятелските отношения между двамата.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на останалите свидетели, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото липсва съмнение в безпристрастността им. Показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия,
събран по делото, доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
2
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
приложената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи.
Съдът установи, при извършената служебна проверка, че в хода на административно
– наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми
по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В
наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление,
поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно - наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата. "Път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение
на пътни превозни средства или на пешеходци. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците
са приравнени на пътищата, като е безспорно, че паркингът, пред магазин Практикер в гр.
Шумен, представлява територия, приравнена на път - отворен за обществено ползване.
В настоящия случай, от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода
на производството гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил марка "Ауди
А3" с рег. с рег. № Н 5992 КК, използва път - отворен за обществено ползване за друга цел, а
именно извършвайки рискови маневри, като подава рязко газ и преднамерено поднася МПС
в полукръг, изваждайки го извън контрол, което довежда до загуба на сцепление на задните
гуми /дрифт/, с действията си водачът застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението.
От изложеното се налага извод, че водачът е използвал пътя, не в съответствие с
неговото предназначение, а за описаните по-горе цели- за извършване на демонстративни
маневри, описани по –горе .
Съставеният на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение
административно-наказателна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП,
предвиждаща наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за
срок 12 месеца и "глоба" в размер на 3000 лева за водач, който организира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен размер.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на административно – наказващия
орган, че процесната деятелност категорично не разкрива белезите на "маловажен случай"
на административно нарушение, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се
характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Не се споделя заявеното становище на процесуалния представител на
3
жалбоподателя, че с действията си водача не е осъществил посочено в АУАН и НП
нарушение.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че наказателното постановление в
обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Съгласно направеното искане и съобразно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определи възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ ОДМВР по делото, в размер на 80лв., която сума следва да се заплати от
жалбоподателя по сметка на ОДМВР – Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1729-000037 от 24.02.2025 г.
на Началник РУ в ОДМВР гр. Шумен, в частта по пункт първи, с което на А. С. Х. ЕГН
**********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3 000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, като правилно и законосъобразно.
По отношение частта по пункт втори НП № 25-1729-000037 от 24.02.2025 г. на
Началник РУ в ОДМВР гр. Шумен е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А. С. Х. ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР – гр. Шумен
сума в размер на 80 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4