РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Радомир, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200316 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.72 от
ЗМВР.
Делото е образувано по жалба на М. Г. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
С., ж.к.“Г.“ № . вх.., ет.., ап.., чрез адвокат Р. Е. П., от САК, против заповед за задържане на
лице от 30.09.2024 г., издадена от К. К. – ст.полицай в РУ - Р. към ОД на МВР- П., с която на
основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, жалбоподателката е задържана за срок от 24 часа в РУ - Р..
Жалбоподателката твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като
издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите
материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява
лично и с адв.Р. П. от САК, която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената
заповед, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът К. К. – „ст. Полицай“ в РУ – Р. се явява лично, като заявява, че км
момента на издаване на заповедта са били налице основания за това.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2
ГПК, във връзка с чл. 144 АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна.
1
По делото е представено от административния орган заверено копие от цялата
административна преписка по издаването на заповед за задържане на лице УРИ .24 г., по
описа на РУ- Р., видно от която жалбоподателката М. П. е задържана в гр.Р.. Било
установено, след извършен тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози,
след извършена проба № ., с техническо средство „Д. Д. тест 50.“ с фабричен №.. Уредът
отчел положителна проба за амфетамин и водачката бил издаден талон за медицинско
изследване с № . и 8 бр. стикери с № ..
Жалбоподателката била задържана в 16.20 ч. на 30.09.2024 г. Извършен е личен
обиск, при който е намерена лична карта на жалбоподателката. Същата е попълнила
декларация за правата на задържано лице. Освободена е в 16.15 ч. на 01.10.2024 г., като са й
били върнати иззетите вещи.
Видно от полученото уведомление от РУ- Р., химико- токсокологичното изследване на
кръвната проба на жалбоподателката М. П., дадена на 30.09.2024 г., се извършва във връзка с
ДП № ./2024 г. по описа на РУ- Р., за престъпление по чл.343б, ал.3 НК и е възложена за
изготвяне на експерт при НИК- МВР гр.С..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел Е.
Б., която е пътувала към момента на задържането в управлявания от жалбоподателката лек
автомобил. Според показанията на същата, двете напазарували и тръгнали да се прибират и
някъде по център в гр. Р., след тях тръгнала полицейски кола. Жалбоподателката карала
нормално, когато след 1 км. Патрулният автомобил пуснал сирените и ги спрял. Поискали от
М. П. документи за проверка и казали, че ще и правят тест за алкохол и наркотици.
Свидетелката също слязла от колата за да попита защо ги спират без основание. Полицаят,
който правел проверката се държал с остър тон, заявил че това не е негова работа и й
наредил да се върне в колата, което тя сторила. тестът за алкохол излязъл веднага и бил
отрицателен. Тестът за наркотици се провел за повече от 1 ч., тъй като чакали доставянето на
устройство. Дрегерът отчел положителна проба за амфетамини. Дошли инспектори, жена
която правела обиска, фотограф, който снимал и двама свидетели, единият от които нямал
лична карта. Тя извикала адвокат за да помогне на М., адв. Д., който направил възражение по
отношение на свидетеля, че няма как без лична карта да бъде свидетел. Те заявили, че го
познавали и им бил комшия. След, като приключил целият опис и снимките и обиска
задържали М. за 24 часа. По каква причина, свидетелката не знае. Тя трябвало да прибера
автомобила. След, като дошъл дрегера, който отчел амфетамин, М. поискала кръвна проба и
я завели с патрулката в болницата в Радомир, където е дала такава кръвна проба.
Свидетелката не е видяла лично резултатите от дрегера.
При така установените факти, настоящият съдебен състав, като извърши по реда на
чл.168, ал.1 АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от доказателствата по представената преписка УРИ ./24 г., към датата на
издаване на заповедта за задържане К. К. е бил на длъжност „ст.полицай“ в РУ - Р. към ОД
на МВР- П., като това не е оспорено от страна на жалбоподателката. Ето защо съдът приема,
че същият е притежавал качеството на полицейски орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР.
В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко от
нормата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Не са налице основания за отмяната й в условията на чл.146 от АПК. Същата
притежава изискуемата форма за действителност.
Оспорената заповед изпълва съдържанието посочено в чл.74, ал.2 от ЗМВР. В нея са
посочени името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е
уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да
обжалва пред съда законността на задържането. Посочено е в заповедта и правно основание
за задържането, това на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Относно фактическите основания и по силата на Тълкувателно решение ./1975 г. на
ОСГК, оспорената заповед не страда от порок на формата, защото, мотивите на акта са
изложени в административната преписка. Предвид горното не се констатираха от съда
отменителни основания по чл.146, т.2 от АПК. При издаването на заповедта са спазени
процесуално правните разпоредби на ЗМВР.
Жалбоподателката към момента на задържането е била пълнолетна и сама е могла да
ръководи постъпките си, както и да разбира свойството и значението на извършеното. След
задържането от жалбоподателката е попълнена и подписана Декларация по чл.74, ал.3 от
ЗМВР и са й разяснени правата по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, съответно чл.74, ал.2, т.6 от
цитирания нормативен акт.
Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл.72, ал.1
от Закона за Министерство на вътрешните работи са посочени основанията, при наличието
на които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато има
данни, че лицето е извършило престъпление.
По правната си същност, мярката: "Задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е
регламентирана в чл.72–75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка-
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната
сфера на адресата. Предпоставка за .-часовото задържане е наличието на данни, че е
извършило престъпление. Според резултатите от извършения тест с техническо средство
„Д.Д. тест 5.“ с фабричен № ., отчетена е положителна проба за амфетамин и на водачката
бил издаден талон за медицинско изследване с № 106565 и 8 бр. стикери с № А..
Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Нормата на чл.72 ал.1
3
т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от
закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е
регламентирана в следващите правни норми от закона. Задържането е за срок не по-дълъг от
24 часа и представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН,
целяща да предотврати възможността на лицето да извърши престъпление или да се укрие.
За да се приложи тази норма е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление,
както и данни това престъпление да е извършено от задържаното лице. В тази връзка следва
да се посочи, че понятието „данни” по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни” по
смисъла на НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство
по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват
основателно предположение, че има извършено престъпление. При прилагането на ПАМ
„задържане за 24 часа” по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно
производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има
съпричастност към извършването на съответното престъпление. Иначе казано, за
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват оспорващия със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно
чл.67 от ЗМВР е да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления.
Приложението на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на
полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и
извършеното престъпление.
В контекста на изложеното по-горе от фактическа и правна страна съдът намира, че в
конкретния случай наличие на отчетен положителен тест от техническо средство за
установяване наличие на наркотични вещества или техните аналози, е достатъчно основание
за задържане за срок от 24 часа.
Задържането по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е оправдано, не само когато лицето има
опасност да извърши престъпление или когато съществува реална опасност то да се укрие и
да избегне наказателното преследване. Вярно е, че това основно е мотивирало законодателя
за правната регламентация на тази мярка за административна принуда, но не може да се
4
отрече правото на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат същата,
разбира се при спазване на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК. В конкретния случай
съдът намира, че този принцип е спазен при наличието на материално -правните
предпоставки за издаване на заповед за полицейско задържане за срок до 24часа.
Предвид гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 пр. последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М. Г. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. С., ж.к.“Г.“ № . вх.., ет.., ап., чрез адвокат Р. Е. П., от САК, против заповед за задържане
на лице от 30.09.2024 г., издадена от К. К. – ст.полицай в РУ - Р. към ОД на МВР- П., с която
на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, жалбоподателката е задържана за срок от 24 часа в РУ -
Р.
ПОТВЪРЖДАВА заповед за задържане на лице от 30.09.2024 г., издадена от К. К. –
„ст.полицай“ в РУ - Р.към ОД на МВР- П..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд - Перник в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5